Краткото блогване и други неща

Ако ми хрумне нещо и не пиша за него веднага, малко по-късно вече е доста трудно да го направя, защото съм видяла доста връзки от нещото към други неща, и колкото повече време минава, толкова по-голяма и по-сложна става картината, и би било по-лесно да я представя като мозъчна карта, отколкото като линеен текст.

За да се получи нещо в което читателят да не се удави, е хубаво да се създадат множесто (сравнително) кратки текстове, които впоследствие могат да се свързват с линкове по различни начини.

Част от тези текстове може да не се намират в блога ако не се вписват добре в концепцията му. За тази цел може да се създаде допълнителен блог (или няколко блога), да се използват също и друг тип сайтове, например Уикипедия и Knol (ето тук съм писала как ги използвам аз).

Тъй като неизбежно се връщам отново и отново към някои теми и се налага да линквам към стари текстове, по-добре е повечето линкове да бъдат към по-кратки и специфични неща, отколкото към по-дълги и синтезиращи, за да не губят читатлите нишката на основния текст. Разбира се хубаво е да се линква и към дългите неща, но е по-добре да се прави „под линия“ с кратки бележки какво да се очаква от препоръчаните текстове.

Би било хубаво ако може да се линква към точно определен пасаж от по-дълъг текст. Дали wordpress може да прави такова нещо? А ако не може, кой може?

Advertisements

Knol vs. Wikipedia ?!?

Днес публикувах първия си knol. От него можеш да научиш, че knol е статия в Knol, енциклопедията на Google.

Означава ли това, че изневерявам на Уикипедия?

Връзката ни с Уикипедия е отскоро и не сме се срещали много пъти досега. В нея засега има известно  напрежение, защото все още не се познаваме добре, а и аз не правя усилия да науча правилата – отчасти поради слабия си интерес към фактите по принцип, отчасти поради вярата, че с познаване на общата картина, усет към динамиката и интуиция бих могла да се справям прилично.

Най-важното в началото беше да схвана духа на Уикипедия, да се науча да пиша в безличен стил, което изисква доста самонаблюдение. Нужно е и смирение, защото пишейки в Уикипедия, създаваш неща, за които не получаваш признание. Нужно е и да преодолееш инстинкта да контролираш, тъй като всеки би могъл да внесе промени в написаното от теб. Можеш да ги следиш, разбира се, но когато статиите за наблюдение станат много, става все по-трудно и фрустриращо. Ето защо, за да пишеш в Уикипедия е като да се научиш да пускаш хляб по водите.

Чудех се дали писането за Уикипедия на български не е загуба на време, тъй като винаги ми се е струвало по-ефикасно всички хора да научат английски, всичко да се превежда на английски и така всеки да има достъп до всичко. И все пак, има доста хора, които все още не знаят английски добре, но имат нужда от знания. Хубаво е да им се предлагат на български, защото апетитът идва с яденето. Един ден ще осъзнаят необходимостта да научават все повече английски, но нека не ги оставяме без храна докато научат достатъчно. Ето защо в блоговете си пиша повече на български, отколкото на английски. Ето защо написах първия си текст в Knol на български и смятам да продължа в този дух, но обмислям и двуезични текстове – нещо, което няма как да правя в Уикипедия.

И все пак, имам нужда да пиша информативни неща, в които да изразявам и мнението си. Защо да не го правя в блога си? Защото в блога като цяло избягвам фактологията. Там споделям своите прозрения и съмнения, но пиша достатъчно дълги текстове, за да внасям в тях и енциклопедични пасажи, но пък читателите се нуждаят от тях. Мога да дам линк, но често линковете са към страници на английски. Ето как Уикипедия идва на помощ: мога да създам wiki на български и да дам линк към него. Точно това направих като писах текста за филма „Модерни времена“ – размишлявах по въпрос, който изплува след гледането на филма, а за тези които не познават филма и не знаят английски, дадох връзка към създаденото от мен wiki, в което предоставям енциклопедичната информация.

Нужен ли ми е Knol, след като си имам блог и регистрация в Уикипедия? Да. Все пак читателите на блога не биха искали да го превърна в енциклопедия, а има неща, които знам и мога да споделя, а когато пиша енциклопедични неща, ми харесва да запазвам собствения си глас – нещо, което няма как да правя в Уикипедия, но мога да правя в Knol. Освен това, в Knol мога да решавам дали някой друг да може да редактира писаното от мен и кой да е той. Разбира се, всеки е свободен да напише коментар или ревю, а аз съм свободна да си редактирам статията когато науча нещо ново от читателите й.

Ами тогава нужна ли ми е Уикипедия? Да. Уикипедия е същинска енциклопедия, докато Knol не е. Уикипедия събира, свързва и систематизира информацията, докато Knol е сборник, който по една и съща тема предоставя неограничен брой статии, рецензии и коментари. Хубавото на Knol е, че там можеш да видиш множество различни гледни точки и никой не прави опит да ги „изглажда“ и унифицира. Все пак в Уикипедия остава опасността от налагане на политически коректна гледна точка, и именно с това е ценна – хубаво е да сме наясно коя е политически коректната гледна точка. Но има и друга опасност – читателят да остане заблуден относно политическата коректност, когато конкретна статия не е била подложена на множество редакции, не е обсъждана в беседи и пр. Тази опасност е по-осезаема в Уикипедия на български, отколкото на английски, тъй като българският се говори от значително по-малко хора, оттам и по-малката вероятност статията да бъде прочетена и коригирана многократно.

Knol ще убие ли Wikipedia?

Не бих могла да преценя, тъй като (все още) не съм чак толкова задълбочен наблюдател на Интернет ( нещо което трябва да съм ако реша да завладявам света). Засега мога да кажа, че желанията за себеизразяване, признание и печалба като цяло ми се струват преобладаващи, за разлика от смирението, готовността да се откажеш от контрол и алтруизма.

Дали Knol по някакъв начин ще възпрепяства набралото скорост движение към споделяне и отвореност? Дали Knol е начин да запазим уникалността и разнообразието? Всяко нещо си има цена. Интересно как ще се позиционират по-нататък Knol и Wikipedia в моята и други глави.

Добавки:

Грег

Модерни времена 2008

Наскоро гледахме “Модерни времена”. Смях се много, както и преди трийсет години. Тогава, обаче, го възприемах като приказка. Всичко маркиращо конкретно време и място, за мен беше просто декор – като каретата и балната рокля на Пепеляшка. Важна беше човешката история.

Напоследък, обаче, особено като чета Орхан Памук и си спомням детството си, когато чета коментарите за Куба, осъзнавам, че “декорът” все пак има значение. Битието продължава да определя съзнанието на много хора, и дори аз, която живея предимно духом, се надявам битието ми да не е като на Албена.

Днес “Модерни времена” за мен е много повече от приказка. Той е историческо свидетелство за битие, за което не съм учила и което ми е било спестено.

Макар че в делнични дни и вечери Хасково изглежда на гостуващите американски труженици като курортен град, то може би не е защитено от поредната Голяма Депресия, за която разказват пришълците от Калифорния (не, не са от тези които “мият чинии”, а от тези, които по-скоро сбъдват класическата американска мечта).

Днес имаме филми като Zeitgeist, които ни показват колко сме зависими и нищожни в пипалата на невидима конспирация. Не мисля, че ”онези на върха” се притесняват от такива филми, но знам, че са се притеснявали от Чаплин, който е тиквал в носа на хората очевидната им съдба, за да поспрат и да се позамислят. Неговите филми показват не по-малко сериозни неща от показаните в Zeitgeist, но го правят по начин, който възвисява и вдъхва надежда. Ето защо ги намирам за проява на добър вкус, а Zeitgeist за проява на лош вкус. Знам, не е много cool да вярваш, но явно не съм родена да бъда цинична.

ОК, днес Чаплин, Фитцджералд, Стайнбек, Синклер Луис може да са непознати имена, може да са демоде, но филми като “Американски прелести” и “Американски психар” не са апокрифни. Хората, обаче, ги намират за абсурдни, дори в сравнение със сапунените опери.

Истината е под носа ти. Не е скрита от Конспирацията. Просто ти предпочиташ да гледаш мача и да мислиш за предстоящия ремонт.

P.S. Връзката към “Модерни времена” на първия ред е днешното ми уики за вас.

Ако смяташ, че текстът си струва да стигне до повече хора, гласувай за блога.

очаквай домашния ми комедиен канал и не се изненадвай ако ме видиш в подобна роля

вербувана

Вербуването на агенти се случва по различни начини. Един от най-популярните е тайната вечеря. Мисля, че скоро ще започна да пиша за българската Уикипедия.

Продължавам да мисля, че би било хубаво всички хора да научат английски, за да се разширяват общодостъпни неща като англоезичната версия, но си давам сметка, че сред тези които не знаят друг език освен български има много които се нуждаят от достъп до качествена информация.

Още не съм разгледала механизмите на публикуване и редактиране в Уикипедия, но смятам да се включа.

След като разгледате тази страница, можете да започнете да вербувате още агенти.