За „заселването“ на непълнолетни бежанци

След нашумелия случай с неприетите в Широка лъка афганистански момчета, бих искала да внеса повече яснота за системния проблем, който засега не е разрешен и с който предстои да се сблъскваме многократно отсега нататък. Той няма да бъде разрешен, докато няколко институции не започнат да работят координирано, а те няма да заработят координирано докато не изработят заедно процедура и не назначат отговорници за следването й. Иначе всичко ще зависи от желанието на отделни личности да се опитат да инициират координация и желанието на останалите да съдействат.

Преди около месец в центровете за Държавната агенция за бежанците официално живееха към 550 непридружени непълнолетни и малолетни търсещи закрила. Етническият състав на тази група периодично се променя. В последните няколко месеца преобладаващата част е от Афганистан.

Какви са причините момчета на възраст 10-18 години да тръгнат сами? На първо място това са постоянни въоръжени сблъсъци, и все по-чести терористични атаки. Голяма част от територията на Афганистан отново се владее от талибаните, а от известно време там се подвизава и Ислямска държава. В резултат на това икономическата ситуация се влошава допълнително, а за някои момчета расте вероятността да бъдат принудени да станат бойци в ислямистки групировки. Част от тези момчета поради смърт или заболяване на бащите си се оказват и в ролята на глави на семейства и търсят начини да работят в страни с по-висок стандарт за да помагат на близките си. 

На какво основание тези момчета получават бежански или хуманитарен статут у нас? Всъщност повечето не получават. По мои лични наблюдения огромната част от идващите от Афганистан (без значение възраст, семейно положение и пол) получават откази, на основанието, че Афганистан е безопасна страна. Същото се отнася и за всякакви търсещи закрила, които не идват от Сирия, включително такива, които иначе биха получили закрила в други страни. Ето защо стремежът на повечето търсещи международна закрила е да минат през страната ни транзит.

Отказът за издаване на хуманитарен или бежански статут означава ли, че търсилите закрила са заплаха за националната сигурност? В повечето случаи не. Повечето откази са с мотиви, че в съответната страна няма данни за въоръжен конфликт или че търсещият закрила не е представил убедителна непротиворечива бежанска история. В изключително редки случаи в решения може да се прочете мотив, че търсещият закрила е заплаха за националната сигурност и в такива случаи той бива задържан в центровете за задържане на МВР (т.нар. СДВНЧ към Дирекция Миграция в Любимец и Бусманци). На практика, още при влизането в България се прави преценка дали задържаният за незаконно пресичане на границата е заплаха за националната сигурност и ако се установи, че случаят е такъв, той не бива допускан като търсещ закрила в България.

На какво основание такива деца и младежи се настаняват в институции извън центровете на Държавната агенция за бежанците? Ще цитирам Закона за убежището и бежанците, Чл. 29:

(10) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци се настаняват до навършване на пълнолетие във:

  1. семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална услуга – резидентен тип, или в специализирана институция при условията и по реда на Закона за закрила на детето;
  2. други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни лица.

(11) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) При определяне на мястото на настаняване на непридружен малолетен или непълнолетен се взема предвид мнението му. Доколкото е възможно, братята и сестрите се настаняват заедно, като се взема предвид най-добрият интерес на детето.

(12) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 11, изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) От правото по ал. 1, т. 1 не се ползва чужденец, след като последващата му молба за международна закрила по чл. 13, ал. 2, т. 4 е отхвърлена с влязло в сила решение, както и чужденец, който подлежи на екстрадиране или предаване в друга държава – членка на Европейския съюз, или в трета държава в изпълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

До момента малолетните и непълнолетните търсещи закрила винаги са били настанявани в центровете на Държавната агенция за бежанците, като за тях няма обособени специални места с условия различни от тези, в които живеят другите търсещи закрила. Обикновено, независимо от възрастта им, те живеят в стаи, в които са настанени несемейни мъже. Непридружени момичета се срещат рядко, и на практика те са придружени от свои близки.

Каква е причината да се правят скорошните опити непридружени непълнолетни да бъдат настанени в детски домове? Причината е, че те бяха получили откази и не бяха ги обжалвали в законния срок. Защо някои търсещи закрила не се възползват от възможността да обжалват отказите си в съда е друга тема, която не бих искала да обсъждам в момента. Каква е причината да получават откази, обясних по-горе. След влязъл в сила отказ (поради необжалване или изгубено дело на последната възможна съдебна инстанция), отговорността на Държавната агенция за бежанците приключва. Следва Дирекция Миграция към МВР да работи по въпроса за връщането на чужденците в страните им. Дирекция Миграция разполага с т.нар. Специални домове за временно настаняване на чужденци в Любимец и Бусманци, които са на практика центрове за принудително задържане и там е противозаконно да бъдат задържани непридружени малолетни и непълнолетни. Те попадат под действието на Закона за закрила на детето и за тях следва да се погрижи Агенцията за социално подпомагане.

Как процедира в такива случаи Агенцията за социално подпомагане? Агенцията за социално подпомагане би трябвало да намери подходящо място за настаняване на малолетни и непълнолетни чужденци. Ако същите са без лични документи от страната си на произход, информация за възрастта, която сами са декларирали може да се намери в решенията на Държавната агенция за бежанците; със същата информация разполага и Дирекция Миграция. Ако АСП се съмнява в информацията на ДАБ и МВР за възрастта, може да поиска медицински тест за определяне на възрастта според развитието на костите. Доколко този тест може да определи точно възрастта е спорен въпрос и други институции не го приемат като доказателство. Ако тестът покаже, че младежът е пълнолетен, АСП издават заповед за прекратяване на настаняването и настояват МВР да поеме отговорност. МВР отказва да поеме отговорност, тъй като официалната информация за МВР и ДАБ е, че младежът е непълнолетен. В такава ситуация младежът се озовава на улицата, без документи. Тъй като той вече не е търсещ закрила, ДАБ е отнела регистрационната му карта, която до този момент е служела за удостоверяване на самоличността му.

Защо някои търсещи закрила влизат в страната без документи? Причините са различни. Някои търсещи закрила нямат възможност да се снабдят с такива документи в страната си заради военни действия, корупция и др. Някои имат такива документи, но не ги представят на българските органи по различни причини. Първата е, че повечето желаят да минат транзитно през България и не искат документите им да бъдат иззети и задържани тук, а също така не искат да бъдат регистрирани с истинските си имена тук, с надеждата, че ще стигнат до Западна Европа, където ще потърсят закрила с истинската си самоличност и така няма да бъдат върнати в България. Втората е, че някои трафиканти ги съветват да изхвърлят документите си в гората. Трета причина е, че някои се страхуват да не би гранични полицаи да им вземат (неофициално) / унищожат документите. Четвъртата е, че има много случаи, в които Държавната агенция за бежанците взема документи, а след това не ги връща, с мотива, че са изгубени.

Как би могло да бъде уредено завръщането им в страната на произход? Завръщането в страната на произход по принцип се осъществява по два основни начина: доброволно и принудително. Доброволното завръщане се урежда с помощта на IOM ( МОМ – Международната организация по миграция) – за тези, които нямат собствени средства за закупуване на самолетни билети, а тези, които имат собствени средства, могат да уредят сами пътуването си. Във всички случаи за хората, които нямат лични документи (в някои случаи когато имат, но не са ги представили, техни близки им ги изпращат), е нужно посолството да им издаде пасаван. Дирекция Миграция проверява пасаваните и т.н. В случаи на принудително връщане, отново трябва да се свърши работа с Дирекция Миграция и посолствата. Посолствата, Дирекция Миграция и Международната организация по миграция се намират в София, така че е най-удобно чужденците, които ще се връщат да се намират в София.

Какво се случва на практика? На практика много деца и младежи бягат за да не бъдат върнати в страните си на произход. Някои успяват бързо да излязат нелегално от страната, а други се укриват. Всички те са силно уязвими и могат да станат жертва на всякакви злоупотреби.

Защо чак сега научаваме за този проблем? Защото до лятото на 2016 година нелегалното напускане на страната през българо-сръбската граница беше много по-лесно отколкото в момента и в България не се струпваха големи групи търсещи закрила, особено афганистанци, които знаят, че в България имат почти нулев шанс да получат закрила. Сърбия лесно пропускаше през територията си транзитно преминаващите. Сега, обаче, тя започна да пази усилено границите си, тъй като следващите страни по пътя затегнаха контрола и Сърбия се опитва да избегне струпването на прекалено много мигранти на своя територия.