Афганистанските момчета в Европа

Хората се питат защо в Европа влизат толкова много млади афганистански момчета – малолетни, непълнолетни, в началото на пълнолетието си, в 20те си години.  Това, което съм научила от моите наблюдения като доброволец е: случаите са различни. Разбира се, има две сериозни причини, които са първоизточник на миграцията от Афганистан, за хора от всякакъв пол и възраст: лесната възможност да загинеш и трудната възможност да се препитаваш или да получиш образование (колкото и странно да звучи за някои хора, немалко афганистанци всъщност искат да получат образование / децата им да се образоват). За някои момчета съществува и опасността да бъдат взети за бойци на талибаните и Ислямска Държава. За някои хора има и други, специфични лични причини, някои от които дават сериозни основания за получаване на бежански статут; няма да разглеждам тези причини сега. Ще се опитам да отговоря на въпроса какво ще правят тези момчета в Европа.

Не отричам, че някои от тях идват с мечтата да живеят лесно, да не работят и да бъдат на издръжка на държавата. Сред тях има и такива, които вече имат изградени престъпни навици и умения и ги практикуват. Това проличава още в нашите бежански лагери, тъй като те образуват банди, които тормозят останалите бежанци. И все пак, справедливо е да кажа, че тези хора се броят на пръсти, но също така мога да кажа, че те биха могли да бъдат пример, който да увлече някои от момчетата, които пътуват без семействата си. Липсата на смислени занимания в бежанските лагери и необходимостта да оцеляваш  далече от семейството си допринасят за това.

Справедливо е да кажем, че това са неща, които се случват във всяка култура, когато млади момчета са оставени сами на себе си – улични банди има във всяка страна по света. Колкото са по-малки и беззащитни, толкова по-объркани и уязвими са. На практика сред тях има деца на възраст 10-14 години, които могат да станат жертва на всякакви злоупотреби. Бежанските лагери не са ваканционни лагери, а нелегалното преминаване на граници не е екскурзионно летуване.

Голяма част от младите момчета и мъже идва със задачата да намери начин да оцелява с труд, а ако се придвижи до богатата част на Европа, няма да откаже и щедрите социални помощи, особено в началото. Някои хора, обаче, знаят, че няма как да получават социални помощи в която и да е държава, а ще работят на черно – за да плащат дълговете си по пътуването, а някои от тях са със задачата да помагат на семействата си у дома. Това са хората, които вече са били депортирани и предполагат, че официалното търсене на закрила ще ускори следващото им депортиране, а те предпочитат да печелят време, а в това време да печелят пари. Тези момчета са добри строители, бояджии и пр. И Европа (особено Великобритания) им предлага работа на черно, срещу по-ниско заплащане, разбира се.

Някои от тези момчета прекарват години в Европа, ходят на училище, научават езици, свикват да живеят в Европа и когато бъдат депортирани в Афганистан, не успяват да се приспособят, а освен това са лесна жертва за талибаните, които ги смятат за шпиони, предатели и пр. Ето защо те тръгват отново. Един мой познат казваше, че сигурно страдат от Синдрома на Одисей. Аз смятам, че не им е известен друг начин на живот, пък и нямат кой знае какъв избор.

Защо идват в Европа, а не останат в Иран или Турция? Защото и там имигрантите от Афганистан се сблъскват с много трудности и често не могат да живеят легално, особено ако нямат достатъчно средства. Знаем и това, че в последно време Пакистан прави сериозни опити и успява да върне в Афганистан бежанци, които са живели там десетилетия, включително децата и внуците им, родени в Пакистан.

Откъде намират толкова много пари? Всъщност повечето пътуват доста евтино. Не изминават целия път наведнъж, за някои участъци не ползват трафиканти. Всъщност по целия път от Афганистан от Великобритания има „заседнали“ афганистанци, които мечтаят да продължат, но нямат финансовата възможност и се опитват да оцеляват на място. Както казах по-горе – само малка част от тях чрез престъпна дейност.

Засега няма изгледи потокът от афганистански момчета да спре. Европа хем се опитва да се отърве от голяма част от тях, хем за много от случаите няма механизми. Мен лично особено ме притеснява фактът, че в опитите си да се отърве от тези момчета, Европа прави така, че голяма част от тях да живеят на територията незаконно и без документи, което прави контрола над тях много по-труден, а също и грижата за тези, които са на практика деца. Освен това, хора, които са поставени в отчаяно положение, понякога могат да станат опасни за околните – и това е вярно за хора от всяка култура.

Физическото опазване на границите и промяната на национални законодателства, ЕС и международното законодателство, международните споразумения в областта на миграцията не са тема на този текст.

 

 

 

 

 

Advertisements

Афганистанци в Харманли / Afghans in Harmanli

кликнете на линка за малко професионални снимки /  click on the link for some professional photos

(find EN below)

Афганистанците в бежанския лагер започнаха да планират училището през октомври, 2016 г. и го отвориха през декември, 2016, след бунтовете, когато хората прекарваха дните си в страх, несигурност и болка. През януари класната стая изгоря по време на голям пожар. След това училището отвори отново, след като няколко афганистански мъже и момчета поправиха падащия таван в друга стая в друга сграда.

Училището стартира като начално училище и курсове по математика и английски за възрастни и тийнейджъри, а афганистанците продължиха да прибавят още предмети и дейности – рисуване, музика, компютърна грамотност, игри, ателие с курсове по шев, както и много часове всеки ден, в които стаята е отворена за всички, които искат да плетат, шият и бродират каквото пожелаят.

Сега стаята е отворена всеки ден и хората идват и се радват на общностния център, който създадоха със своите собствени усилия и с материалната подкрепа на приятели от България и чужбина.

EN

The Afghans at the refugee camp started planning their school in October, 2016, and it opened in December 2016, after the riots, when people were scared, insecure and in great pain. In January the classroom burned in a big fire. Then the school reopened after some Afghan men and boys repaired the collapsing ceiling if another room in another building. 

The school started with a primary school and English + Math classes for teenagers and adults, and the Afghans kept adding classes and activities – art, music, computer literacy, playtime activities, the atelier with sewing classes, and many open hours every day for people to come and crochet, knit, sew and embroider whatever they like. 

Now the room is open on a daily basis and people can come and enjoy the community centre they have build with their own efforts and the material support from Bulgarian and foreign friends.

Афганистанското ателие стартира / The Afghan atelier just started

(Find EN translation below)

Бежанският лагер в Харманли. Афганистанското ателие за шиене / плетене / бродиране вече стартира. В момента то действа като образователна дейност, но искаме да започнем да произвеждаме висококачествени изделия, които да можем да продаваме за да финансираме ателието и да учим хората как да създадат свой малък бизнес. Искаме да правим дрехи, изделия за дома, аксесоари и играчки.

Имаме 4 шевни машини и една за оверлог, ютия и материали, дарени от хора, които подкрепят проекта.

Нуждаем се от:

  • Големи парчета едноцветен памучен плат (мек, но не прекалено тънък) за традиционни афганистански рокли – 10м при ширина 1м или 8м при ширина 1.50м. – приемаме всякакви ярки цветове
  • Малки парчета от каквито и да е платове
  • Панама за бродиране – разграфена на квадратчета
  • Подлепващо – текстилно, по-плътно
  • Декоративни текстилни ленти, по-широки
  • Големи макари за оверлога и нормални макари за машините – различни цветове
  • Съвет къде можем да купим гумен зъбчат ремък и резачка за конец за оверлог машина SEIKO GN 1-2
  • Памучни конци за бродиране – различни цветове
  • Игли за бродиране и гергефи (обръчи) за бродиране
  • Прежда, игли и куки за плетене

Ако искате да ни изпратите нещо, пишете на Лидия Стайкова, lyd.students@gmail.com или на Lydia Staikova във Фейсбук.

 

EN

Refugee camp in Harmanli. The Afghan sewing / knitting / embroidery workshop has just started. Right now it is organized as an educational activity, but we want to start producing high quality items we could sell in order to fund the workshop and teach people how they could run a small business. We want to produce clothes, household items, accessories and toys.

We have 4 sewing machines and an overlock, an iron and some materials donated by people who support the project.

We need:

  • Big pieces of one-color cotton material (soft but not too thin) for traditional Afghan dresses – 10m (if 1m wide) or 8 m (if 1.50 wide) – different bright colors
  • Small pieces of any kind of material
  • Squared fabric for embroidery
  • Applique fabric
  • Textile border bands – colorful
  • Big spools of thread for the overlock and normal sewing machine spools – different colors
  • Advice where to buy plastic gear belt and a cutter for overlock machine SEIKO GN 1-2
  • Cotton embroidery thread – different colors
  • Embroidery needles and hoops
  • Yarn, hooks for crocheting and needles for knitting

 

If you want to send us something, contact Lydia Staikova on FB or at lyd.students@gmail.com

 

Женското ателие в бежанския лагер в Харманли / Women’s atelier at the refugee camp in Harmanli

afg3

(find EN translation below)

Доброволците от Афганистан в бежанския лагер в Харманли са много активни. Стартираха свое училище – за деца, юноши и възрастни. След пожара, в който изгоря класната им стая, ремонтираха стая в друга сграда и започнаха наново. В момента мечтаят да използват стаята още по-пълноценно, като организират ателие за жени и девойки.

В ателието биха искали да шият, бродират и плетат – не само за да запълват свободното си време, но и за да се учат една от друга и да се подготвят за по-пълноценен живот в Европа. Мечтата на доброволците е да насърчат жените да научат повече за възможностите да си създадат надомна работа, която да им позволява да печелят пари, докато се грижат за децата си.

За целта са им нужни:

  • Поне 2 шевни машини
  • Ютия и маса за гладене
  • Шивашки принадлежности – метър, креда, ножици и пр.
  • Принадлежности за бродиране – гергефи (обръчи), игли и пр.
  • Принадлежности за плетене – игли и куки
  • Материали – платове, конци за шиене и бродиране, прежди, мъниста и др.

EN
Afghan volunteers at Harmanli refugee camp are very active. They started their own school – for children, teenagers and adults. After the fire which burned down their classroom, they renovated a room in another building and started again. At the moment they dream of making a better use of their classroom by adding an atelier for women and teenage girls.

They would like to sew, embroider, knit and crochet – not only to pass their free time but also to learn from one another and to prepare for a fuller life in Europe. The volunteers dream of encouraging women to learn more about opportunities to create their own home-based jobs, which will allow them to earn money while taking care of their children.

They need:

  • At least 2 sewing machines
  • An iron and an ironing table
  • Sewing tools – meter, chalk, scissors, etc.
  • Embroidery tools – hoops, needles, etc.
  • Knitting and crocheting tools – needles, hooks, etc.
  • Materials – textiles, threads for sewing and embroidery, yarn, beads, etc.

За „заселването“ на непълнолетни бежанци

След нашумелия случай с неприетите в Широка лъка афганистански момчета, бих искала да внеса повече яснота за системния проблем, който засега не е разрешен и с който предстои да се сблъскваме многократно отсега нататък. Той няма да бъде разрешен, докато няколко институции не започнат да работят координирано, а те няма да заработят координирано докато не изработят заедно процедура и не назначат отговорници за следването й. Иначе всичко ще зависи от желанието на отделни личности да се опитат да инициират координация и желанието на останалите да съдействат.

Преди около месец в центровете за Държавната агенция за бежанците официално живееха към 550 непридружени непълнолетни и малолетни търсещи закрила. Етническият състав на тази група периодично се променя. В последните няколко месеца преобладаващата част е от Афганистан.

Какви са причините момчета на възраст 10-18 години да тръгнат сами? На първо място това са постоянни въоръжени сблъсъци, и все по-чести терористични атаки. Голяма част от територията на Афганистан отново се владее от талибаните, а от известно време там се подвизава и Ислямска държава. В резултат на това икономическата ситуация се влошава допълнително, а за някои момчета расте вероятността да бъдат принудени да станат бойци в ислямистки групировки. Част от тези момчета поради смърт или заболяване на бащите си се оказват и в ролята на глави на семейства и търсят начини да работят в страни с по-висок стандарт за да помагат на близките си. 

На какво основание тези момчета получават бежански или хуманитарен статут у нас? Всъщност повечето не получават. По мои лични наблюдения огромната част от идващите от Афганистан (без значение възраст, семейно положение и пол) получават откази, на основанието, че Афганистан е безопасна страна. Същото се отнася и за всякакви търсещи закрила, които не идват от Сирия, включително такива, които иначе биха получили закрила в други страни. Ето защо стремежът на повечето търсещи международна закрила е да минат през страната ни транзит.

Отказът за издаване на хуманитарен или бежански статут означава ли, че търсилите закрила са заплаха за националната сигурност? В повечето случаи не. Повечето откази са с мотиви, че в съответната страна няма данни за въоръжен конфликт или че търсещият закрила не е представил убедителна непротиворечива бежанска история. В изключително редки случаи в решения може да се прочете мотив, че търсещият закрила е заплаха за националната сигурност и в такива случаи той бива задържан в центровете за задържане на МВР (т.нар. СДВНЧ към Дирекция Миграция в Любимец и Бусманци). На практика, още при влизането в България се прави преценка дали задържаният за незаконно пресичане на границата е заплаха за националната сигурност и ако се установи, че случаят е такъв, той не бива допускан като търсещ закрила в България.

На какво основание такива деца и младежи се настаняват в институции извън центровете на Държавната агенция за бежанците? Ще цитирам Закона за убежището и бежанците, Чл. 29:

(10) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци се настаняват до навършване на пълнолетие във:

  1. семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална услуга – резидентен тип, или в специализирана институция при условията и по реда на Закона за закрила на детето;
  2. други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни лица.

(11) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) При определяне на мястото на настаняване на непридружен малолетен или непълнолетен се взема предвид мнението му. Доколкото е възможно, братята и сестрите се настаняват заедно, като се взема предвид най-добрият интерес на детето.

(12) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 11, изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) От правото по ал. 1, т. 1 не се ползва чужденец, след като последващата му молба за международна закрила по чл. 13, ал. 2, т. 4 е отхвърлена с влязло в сила решение, както и чужденец, който подлежи на екстрадиране или предаване в друга държава – членка на Европейския съюз, или в трета държава в изпълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

До момента малолетните и непълнолетните търсещи закрила винаги са били настанявани в центровете на Държавната агенция за бежанците, като за тях няма обособени специални места с условия различни от тези, в които живеят другите търсещи закрила. Обикновено, независимо от възрастта им, те живеят в стаи, в които са настанени несемейни мъже. Непридружени момичета се срещат рядко, и на практика те са придружени от свои близки.

Каква е причината да се правят скорошните опити непридружени непълнолетни да бъдат настанени в детски домове? Причината е, че те бяха получили откази и не бяха ги обжалвали в законния срок. Защо някои търсещи закрила не се възползват от възможността да обжалват отказите си в съда е друга тема, която не бих искала да обсъждам в момента. Каква е причината да получават откази, обясних по-горе. След влязъл в сила отказ (поради необжалване или изгубено дело на последната възможна съдебна инстанция), отговорността на Държавната агенция за бежанците приключва. Следва Дирекция Миграция към МВР да работи по въпроса за връщането на чужденците в страните им. Дирекция Миграция разполага с т.нар. Специални домове за временно настаняване на чужденци в Любимец и Бусманци, които са на практика центрове за принудително задържане и там е противозаконно да бъдат задържани непридружени малолетни и непълнолетни. Те попадат под действието на Закона за закрила на детето и за тях следва да се погрижи Агенцията за социално подпомагане.

Как процедира в такива случаи Агенцията за социално подпомагане? Агенцията за социално подпомагане би трябвало да намери подходящо място за настаняване на малолетни и непълнолетни чужденци. Ако същите са без лични документи от страната си на произход, информация за възрастта, която сами са декларирали може да се намери в решенията на Държавната агенция за бежанците; със същата информация разполага и Дирекция Миграция. Ако АСП се съмнява в информацията на ДАБ и МВР за възрастта, може да поиска медицински тест за определяне на възрастта според развитието на костите. Доколко този тест може да определи точно възрастта е спорен въпрос и други институции не го приемат като доказателство. Ако тестът покаже, че младежът е пълнолетен, АСП издават заповед за прекратяване на настаняването и настояват МВР да поеме отговорност. МВР отказва да поеме отговорност, тъй като официалната информация за МВР и ДАБ е, че младежът е непълнолетен. В такава ситуация младежът се озовава на улицата, без документи. Тъй като той вече не е търсещ закрила, ДАБ е отнела регистрационната му карта, която до този момент е служела за удостоверяване на самоличността му.

Защо някои търсещи закрила влизат в страната без документи? Причините са различни. Някои търсещи закрила нямат възможност да се снабдят с такива документи в страната си заради военни действия, корупция и др. Някои имат такива документи, но не ги представят на българските органи по различни причини. Първата е, че повечето желаят да минат транзитно през България и не искат документите им да бъдат иззети и задържани тук, а също така не искат да бъдат регистрирани с истинските си имена тук, с надеждата, че ще стигнат до Западна Европа, където ще потърсят закрила с истинската си самоличност и така няма да бъдат върнати в България. Втората е, че някои трафиканти ги съветват да изхвърлят документите си в гората. Трета причина е, че някои се страхуват да не би гранични полицаи да им вземат (неофициално) / унищожат документите. Четвъртата е, че има много случаи, в които Държавната агенция за бежанците взема документи, а след това не ги връща, с мотива, че са изгубени.

Как би могло да бъде уредено завръщането им в страната на произход? Завръщането в страната на произход по принцип се осъществява по два основни начина: доброволно и принудително. Доброволното завръщане се урежда с помощта на IOM ( МОМ – Международната организация по миграция) – за тези, които нямат собствени средства за закупуване на самолетни билети, а тези, които имат собствени средства, могат да уредят сами пътуването си. Във всички случаи за хората, които нямат лични документи (в някои случаи когато имат, но не са ги представили, техни близки им ги изпращат), е нужно посолството да им издаде пасаван. Дирекция Миграция проверява пасаваните и т.н. В случаи на принудително връщане, отново трябва да се свърши работа с Дирекция Миграция и посолствата. Посолствата, Дирекция Миграция и Международната организация по миграция се намират в София, така че е най-удобно чужденците, които ще се връщат да се намират в София.

Какво се случва на практика? На практика много деца и младежи бягат за да не бъдат върнати в страните си на произход. Някои успяват бързо да излязат нелегално от страната, а други се укриват. Всички те са силно уязвими и могат да станат жертва на всякакви злоупотреби.

Защо чак сега научаваме за този проблем? Защото до лятото на 2016 година нелегалното напускане на страната през българо-сръбската граница беше много по-лесно отколкото в момента и в България не се струпваха големи групи търсещи закрила, особено афганистанци, които знаят, че в България имат почти нулев шанс да получат закрила. Сърбия лесно пропускаше през територията си транзитно преминаващите. Сега, обаче, тя започна да пази усилено границите си, тъй като следващите страни по пътя затегнаха контрола и Сърбия се опитва да избегне струпването на прекалено много мигранти на своя територия.

Основанието за отказ за адресна регистрация на бежанци в Елин Пелин и някои принципни въпроси

Оказва се, че община Елин Пелин е действала съвсем правомерно, отказвайки регистрация на сирийското семейство.

Но че е действала така, не стана ясно от медиите, понеже в медиите просто се водеха войни между патриоти и подкрепящи бежанците. Патриотите си направиха добра реклама, а подкрепящите бежанците не успяха да се фокусират върху реални сериозни проблеми на бежанците.

Някои от тези проблеми са проблеми и на български граждани.

Споделям линк към становището на община Елин Пелин:
http://elinpelin.org/assets/failove_2017/Stanovishte.pdf

Както и мое писание за жилищните проблеми на бежанците (преди да бъда запозната с реалните основания за отказа за регистрация):
https://lydblog.wordpress.com/…/02/14/apt-problems-refugees/

По мои предположения, някои общини извършват адресни регистрации в нарушение на правилата.

Така че не е невъзможно и обратното – да отказват такива в нарушение на правилата, или пък да осуетяват подаването на молби в указан срок, след което да отказват на основание закъснение за подаване на молбата.

Възможно е в конкретния случай в Елин Пелин отговорност за закъснението да носи Държавната агенция за бежанците, която трябва да изпрати писмо до общината и не го е направила достатъчно бързо. Възможно е получили закрила да се забавят с подаването на молба към съответната община, тъй като процесът на търсене на жилище е отнел повече време.

Та, ако някой иска да помогне на бежанците и да българските граждани, които имат проблеми с адресната регистрация, от които произтичат и проблеми с други неща, нека да помисли за промяна в законодателство, в процедури, да лобира за това и евентуално да участва в обществен натиск за промени.

Жилищните проблеми на бежанците

За да получат ЕГН и лични документи, бежанците имат нужда от адресна регистрация. По закон до 2 седмици след получаването на решение за статут, те трябва да напуснат бежанските лагери.

На практика е изключително трудно за бежанци да си намерят жилище под наем, дори и ако им помагат българи (навсякъде в страната е трудно, дори и в модерна и цивилизована София, където, впрочем е по-трудно отколкото на някои други места), дори и ако по външния вид на чужденците не личи, че идват от страни, които не харесваме, дори и ако са немюсюлмани, пък дори и християни.

Ето защо някои бежанци плащат на хора, които са направили бизнес от това да уреждат адресни регистрации – само за да получат документи, но въпросът с подслона си остава.

Въпросът с регистрацията е допълнително усложнен от промени в закона за гражданската регистрация – максималният брой регистрирани в едно жилище зависи от квадратурата му. На един човек трябва да се падат не по-малко от 10 кв. м. жилищна площ, като в жилищната площ се включват само спални, детски стаи и дневни, и се измерва по вътрешните зидарски очертания на стените.

След като в едно жилище вече са регистрирани на постоянен адрес определен брой хора, дори и ако не живеят там, в това жилище не могат да се регистрират повече хора. Това е така дори и ако са официално регистрирани на друг настоящ адрес. Ако се отпишат от постоянния адрес, значи трябва да си намерят друг постоянен и да сменят личните си документи.

Проблемът може да се усложни от това, че поради лични пристрастия, отношение към групата, към която принадлежи човек, поради политически амбиции или натиск от съграждани, началници и градоначалници, служители на общинска администрация могат да си позволят да откажат да направят адресна регистрация на хора, които имат подготвени изрядни документи. Би трябвало да има гаранции и такива неща да не се случват.

Отделен е въпросът как могат да наемат жилище хора, които все още нямат доходи.

Проблемът не е нов, и в подобна ситуация се намират и български граждани.