Вирджиния Улф в детската градина

ulf papagala

Днес с детето (кандидат-първокласник) прочетохме една книга на Вирджиния Улф. Знаем, че В. У. не пише за деца, нито пък е лек автор, а детето съвсем не е дете-чудо (но пък е свикнало да му четем по много). На детето му хареса, а на мен ми беше много приятно да я чета. Бързам да препоръчам.

Това, което ме накара да се чувствам по-специално беше фактът, че езикът не беше опростен „за деца“ и авторът не се вдетинява, а си разказва историята така, както би я разказвала и на възрастни, или хайде нека да е на поотраснали деца. В същото време, никак не е сложна за разбиране от малки деца, на които се чете повечко и имат сравнително богат речник за възрастта си.

Илюстрациите също са необичайни за детска книжка, малко на брой и почти монохромни, но поне на мен ми изглеждат съвсем подходящи.

Историята е мъъъничко свръхестествена и малко напрягаща, но не е от тези, които не могат да се четат за лека нощ. Има и поука (за който може да си я извлече), а също и щастлив край.

Добрата новина е, че издателство „Лист“ е започнало да издава поредичка детски книги от велики писатели, които обичайно не пишат за деца. След книжката на Улф, започнахме още една и ще търся да си взема и останалите две. По-късно ще пиша и за другите книжки, а междувременно, слушайте кратичко интервю за книжките на Джойс и Улф с преводачката Иглика Василева. Съгласна съм с нея, че историята се усеща далече от духа на Вирджиния Улф и се чувствам задължена да предупредя евентуалните читатели.

The True Deceiver

(българският текст е под английския)

is a novel by Tove Jansson. It is set in a wintertime poor Scandinavian village. It starts somehow cheap, but that is a deception. It is not exactly a book about a wolf-like village witch and her wolf-like dog. Tove’s book makes Joanne Harris’ “Chocolat” and its sequels look much cheaper as at some point the book is not about what is going to happen eventwise but what is in fact happening in the minds of the characters. There is so much that is left unknown, but we need not know everything (just as we probably do not need to know how the world came into existence, but we do need to know what to make out of it now that we are in it). Though there is a lot of suspense in it, the book is more about you coming up with questions – about duties and helping people, knowing the truth and telling the truth, being an artist, communication, etc. When I say “coming up with questions”, I do not mean to say that I stopped and thought; not at all – I just enjoyed reading in some mystic way. Anyone interested in reading the book could drop me a line and kindly ask me to share it.

BG

е роман на Туве Янсон. Действието се развива в бедно зимно скандинавско село. Започва някак евтино, но това е привидно. Това не е точно книга за вълкоподобната селска вещица и вълкоподобното й куче. В сравнение с нея „Шоколад” на Джоан Харис и продълженията й изглеждат доста по-евтино, тъй като от един момент нататък, книгата на Туве не е за това какво ще се случи по-нататък, а за това какво се случва в умовете на героите. Много е това, което остава неизвестно, но не е нужно да знаем всичко (точно както вероятно не е нужно да знаем как се е появил светът, но е нужно да знаем какво да правим с него след като сме в него). Въпреки, че има много напрежение, книгата по-скоро поставя въпроси – за задълженията и помагането, за научаването на истината и казването на истината, за това да бъдеш художник, за общуването и т.н. Когато казвам, че книгата поставя въпроси, не искам да кажа, че съм спирала да чета и съм се отдавала на мислене; съвсем не – просто се наслаждавах на четенето по някакъв мистичен начин. Който се интересува от текста на английски, да ми драсне един ред за да го поиска. Не ми е известно книгата да е преведена на български, затова и започнах с английския текст горе.

Фантастичният господин Фокс / Fantastic Mr Fox

(Find English translation below)

Една от любимите книги на детето (откъм 3+ годишна възраст насам) е „Фантастичният господин Фокс” на Роалд  Дал, илюстрирана от Куентин Блейк (90 стр., 7 лв.).

Господин Фокс е глава на лисичето семейство, което живее в дупка под голямо дърво на един горски хълм. Всяка вечер той излиза за храна, която доставя от фермите на алчните , гнусни и зли Богис, Бънс и Бийн. Фермерите решават да го застрелят, но успяват да откъснат само опашката му. След това решават да разкопаят хълма, но лисиците копаят по-бързо от човеците с лопати, така че накрая докарват багер и унищожават хълма. Лисиците са изтощени от глад и копаене на тунели, всеки момент може да ги убият, но в крайна сметка откриват безопасно местенце, а господин Фокс и децата му изкопават тунели до курниците и складовете, така че да могат да се снабдяват редовно с храна. Те споделят мястото и храната с другите няколко семейства – на язовеца, невестулката, къртицата и заека, които също са останали без дом заради унищожаването на хълма. Язовецът изпитва угризения, но господин Фокс успява да го убеди, че вършат правилното нещо.

Не знам дали е възпитателно да чета такива книги на детето, особено когато не ги използвам за да започна дискусия върху етична дилема, понеже предпочитам дискусиите да започват от детето, по естествен начин. Педагогичността в цялото преживяване е във възможността детето да развие любовта си към думите и умението да слуша и разбира писан текст, което на свой ред някога ще го направи по-добър писател и читател.

Разбира се, предполагам, че четенето на такива книги създава положителна нагласа към Трикстера, но той така или иначе е един от любимите архетипи – на мен и на баща ми, а това не ни е направило по-малко добри хора.

English

One of my kid’s favourite books is “Fantastic Mr Fox” by Roald Dahl, illustrated by Quentin Blake, 96 pages. It has been his favourite since he was 3+.

Mr Fox is the head of the fox family which lives in a burrow under a big tree on a forest hill. Every night he goes out to fetch food from the farms of the disgusting, evil and greedy Boggis, Bunce and Bean. The farmers decide to shoot him, but they shoot off only his beautiful tail. Then decide to dig the hill, but foxes dig faster than people with spades, so in the end people bring an excavator and destroy the hill. The foxes are exhausted of starvation and tunnel digging; they might be killed any moment, but finally they discover a safe place and Mr Fox and his little sons dig tunnels to the hen houses and storehouses, so they could get regular food supplies. They share the space and food with the other families who have lost their homes when the hill was destroyed – the families of Brock, Weasel, Mole and Hare. Brock feels remorse, but Mr Fox persuades him that they are doing the right thing.

I have no idea whether reading such books is teaching good lessons, especially if I am not using them to start discussions of ethical dilemmas as I prefer discussions to be started by the child, the natural way. The didacticity of the experience lies in the opportunity for a child to develop love for words and the ability to listen to and understand  written texts, which, in turn, will make him a better reader and writer (some of my blog thoughts on literacy – in Bulgarian).

Of course, I believe that reading such books somehow generates a positive idea of the Trickster, but one way ot another he is one of my favourite archetypes – both my father and I have liked the Trickster figure so much, and that has not made us less good.