Уаби-саби

Преди малко, докато четях един блог, срещнах понятието уаби-саби.  Прочетох статийката в Уикипедия и реших, че това уаби-саби е нещо много близко до мен. То изразява  цялостна житейска нагласа или пък естетика. В основата е убеждението, че нещата са  незавършени, несъвършени и променливи.  Типичното за уаби-саби е простотата, икономичността, скромността, интимността, грубоватостта.

Уаби-саби са любимите ми избелели, провиснали и стигащи до под коленете дънки, които нося от десет години.

Уаби-саби са всички панталони, чиито крачоли не се главоболя да скъсявам, а просто подвивам и нося така докато не се протъркат от допира със земята, след което просто режа с ножиците и продължавам да нося.

Уаби-саби е мобилният ми телефон, който използвам от 5 години.

Уаби-саби не е задължително евтино. Тъкмо напротив – доста често се налага да похарчиш повече пари, за да можеш да  използваш уаби-саби предмети – като удобните сандали, които си купих миналото лято и продължавам да нося, макар че синьото позеленя и избеля. Ще продължа, разбира се, да ги нося докато са ми удобни, но не и след това, защото уаби-саби не означава пестеливост на всяка цена, а просто въздържание от излишества.

Предните думи ми напомнят за репортажа от дома-паметник на Бузлуджа – онази летяща чиния, която някога е била пълна със соц-лукс  като стъклопластики по стените и пр., а сега е нещо зловещо, сякаш проядено от термити. Било е излишно, излишно, излишно баща ми да остане там седмици наред за да прекара електричество до върха, докато майка ми се притеснява от евентуални злополуки. Поуката? Не е нужно да влагаме толкова много в материалното, понеже дори и да изглежда вечно, такова то не е, и може да се окаже доста по-нетрайно отколкото сме си представяли, а после ни обременява с трупа си.

Advertisements

естетски размишления

Обичам да разглеждам карикатури, илюстрации и комикси – повече заради красотата, отколкото заради идеите. Като цяло обичам ведри, дружелюбни и добронамерени картинки, което, обаче, не значи непременно политически коректни или радостни, тъй като смехът и прозренията дебнат дори иззад гробищните плочи и бебешките пелени.

Много от тези картинки са обвързани с кокретни времена и култури, които прозират през дизайна на предметите и дрехите. Ако искам да се науча да рисувам добре, ще трябва да го правя от натура – да скицирам хора, места и предмети в града, в който живея. Там, обаче, виждам предимно грозни дрехи, прически, сгради и предмети … толкова различни от тези, които виждам в любимите си картинки.

Джордж Прайс също обича красивите неща, но повече от половин век рисува за списание „New Yorker“ грозновати хора, запуснати места и евтини предмети. Намирам картинките му за красиви. Как се получава така? Дали зависи само от него или и от нещата, които рисува? Има ли безнадеждни случаи, в които лошият вкус е всичко? Дали от фьешън и „Всичко по един лев“ естетиката може да се извади нещо красиво?

Първите творци

на пещерни рисунки дали са били суетни или пълни само с чиста радост от творчеството, или пък с чувството за огромна отговорност, че извършват ритуал, който поддържа живота?

Тошето за архитектурата

След някоя и друга година Тошето ще стане дипломиран архитект, а аз ще остана негов фен 🙂

Лид,

При проектирането на една сграда в общ случай се цели да се постигне баланс между 3 показателя: цена, функция и външен вид. Пренебрегването на кой да е показател оказва негативно влияние. Цената върху инвеститора и върху качеството на сградата, функцията върху обитателите, а външния вид оказва психологическо влияние върху хората, които виждат сградата, и върху общия облик на средата ( сградата трябва максимално добре да се вписва в заобикалящата я среда ).

Залитания и в трите направления не са чужди на историята и така са се оформили и някои от основните стилове в архитектурата – формализъм, модернизъм, минимализъм и тн.

При всеки тип сграда едно от трите направления е водещо, а другите в малка или голяма степен са пренебрегнати в негова полза. Например не може да търсиш перфектна функция в една сграда в центъра на Manhattan и да пренебрегнеш външния й вид. Бих казал, че водещото направление се определя от този, който дава парите, но не е невъзможно да се постигне е и шедьовър с неголям бюджет.

Пример за пренебрегване на функция: гребна база Пекин. Вместо необходимите през дългите паузи между състезанията места за отдих, магазинчета за бързи закуски и напитки инвеститорът добавя още места за зрители, макар и по-лоши. На хората им е гадно, че няма от къде да си купят една кола, на другите им е гадно, че не виждат добре, ама пък парите от билети падат защото Олимпиада е все пак 🙂

В архитектурата пълна истина няма и всеки автор има свои предпочитания и разбирания. Наивно е да се мисли, че архитект, който е пренебрегнал функцията, например с цел да подобри външния вид не е наясно с това. Великите архитетки между другото ходят с по един адвокат навсякъде и често плащат немалки суми на ощетени лица от техния труд.

Аз не осъждам архитектите задето пренебрегват функцията, например, а правят страхотен екстериор… на хората като не им харесва, да не влизат там; на инвеститора като не му е харесало да не си е давал парите… Още повече навлиза практиката да се събарят „глупавите“ сгради и на тяхно място да се правят нови.

Не знам доколко ще намериш казаното от мен за полезно…

въпроси за архитектурата и още нещо

Когато писах текста за архитектурата, не се съмнявах, че ще получа подобен коментар: „Ako toj si bese napravil truda da ponauchi malko za arhitektite, koito kritikuva, vmesto da kaje: eh toq puk kakvo se pravi na velik, prozoreca na vtoriq etaj e s drug razmer – stese da razbere zasto na horata razbirasti ot arhitektura ne im puka za tezi drebni detajli. I ne stava vupros za carqt e gol. Zastoto kogato zaha hadid ili gehry napravqt nesto veliko, nikoj ne gleda dali vratata e kriva ili 5 santimetra po navutre, a se ocenqva kakvo sa postignali, prostranstvozo koeto e suzdadeno.Architekturata ne e samo funkcii …“

Такааааа … ако си направя труда да науча, че архитектът Х е велик, защото е създал нещо оригинално и нечувано, ще преглътна факта, че да обитавам проектираната от него сграда ме убива 🙂 Ако следвам тази логика, няма да се оплаквам, че от две години не мога да открия тениски и панталони които да са ми удобни и да ми стоят добре, а ще си купя това, което дизайнерите смятат за красиво. По същата логика някои фирми ръсят МНОГО пари за гениални, печелещи конкурси  реклами, които не продават и т.н. Предполагам, че когато най-после проумея, че царят никога не може да е гол, ще съм станала зрял човек.

Първата серия от поредицата и първият получен коментар пораждат два въпроса. Предлагам и моите отговори. Интересно ми е да чуя твоите 🙂

1. „Изкуство заради самото изкуство“ означава, че не е нужно изкуството да бъде „полезно“, т.е. да изпълнява някаква прагматична функция. То се създава за да удовлетворява потребността ни да съзерцаваме красивото. По принцип съм съгласна с тази идея, но смятам, че не е приложима към всеки вид изкуство. Ако разделим изкуствата на изящни и приложни, смятам, че идеята се отнася за първите, но не и за вторите, защото те създават неща, които ние използваме. В този смисъл функцията е важна. Въпросът е дали архитектурата може да се разглежда като изкуство заради самото изкуство, като се пренебрегне функционалността на сградите и начина по който се чувстват обитателите им в тях? Аз смятам, че архитектурата е приложно изкуство и че следва да се оценява на първо място според функционалността и начина, по който се чувстват потребителите й, минаващите покрай нея и обитателите на съседните сгради.

2. Можем ли да си позволим самочувствието да имаме своя преценка за неща, за които нямаме професионална подготовка? Питам по принцип. Иначе можем да разсъждаваме дали мога да си позволя да пиша по теми за които нямам професионална подготовка, дали Стюарт може да си позволи да направи филм за архитектурата, при положение, че е учил биология и дизайн. Могат ли родители да си позволят да обучават децата си сами, вместо да ги пращат на училище? Можеш ли да си позволиш да не отидеш на лекар когато се разболееш? Можеш ли да си позволиш да обсъдиш идеите и желанията си за сградата, която си възложил за проектиране с архитекта, на когото ще платиш много пари? Аз казвам ДА. Можеш да видиш разсъжденията на един архитект в първата серия – започват от 20:43 мин. Според него ако хората изгубят в голяма степен увереността си, че могат да правят преценки, е застрашена тъканта на обществото. Това ми напомня за разсъжденията ми за кампанията за шпионирането, в която още не съм се включила, както и всички кампаниии, в които повечето от нас се включват без да поставят под въпрос, защото са стартирани и популяризирани от авторитети, които не се поставят под въпрос или защото са политически коректни.