Награди, наказания и други неща

Чета за Fast For Word – програма за деца с езикови увреждания и нарушена способност за учене. Казват, че винаги трябва да има награда – всеки път, когато детето бива възнаградено, мозъкът му отделя допамин и ацетилхолин, които помагат за утвърждаване на току-що направените промени в мозъчната карта.

Хм. Досега отричах изцяло използването на награди (и наказания) като се обосновавах, че човек просто трябва да бъде оставен да изживее естествените последици от действията си и да ги осмиссли. Сега, обаче ми се струва, че всъщност има много случаи, в които хората се нуждаят от такива стимули – на първо място заради това, че много от тях не са пораснали достатъчно, за да откриват причинно-следствените връзки. Нужно е да им бъдат показвани, подчертавани – понякога дори с въвеждане на изкуствени стимули, които са по-видими и по-разбираеми за съответния етап от развитието им. Когато тези стимули престанат да действат, може да се наложи поетапно да се въвеждат нови, докато се стигне до момента, в който хората могат пряко да възприемат и разберат истината.

„Изхабяването“ на стимулите е всъщност положително, понеже бележи израстване. Предизвикателството е за този който играе ролята на обучител / възпитател / образовател – да открие следващия подходящ стимул. Това изисква задълбочено мислене и време, но също и познание.

Някои стимули (или липсата им) могат да отведат „ученика“ в твърде пагубни за него посоки, независимо от добрите намерения. Оценките в училище и родителските наказания, например, са отвели доста ученици надалеч от любопитството и самостоятелното изследване, от радостта от ученето. От друга страна, пък, същите  тези неща могат да бъдат подтиснати от „разглезващи“ стимули като прекомерно гледане на телевизия.

Мисля, че изкуствено създадените задачи трябва да съдържат вграден в себе си стимул – това ги прави по-добри от другите, които нямат и изискват външна подкрепа. Вярвам, че е по-добре този стимул да е положителен, че отрицателният е по-добре да се избягва (какви ли невротрансмитери се отделят тук?), освен в случаи, в които ученикът трябва да научи нещо за истинска опасност.

Кое, обаче, е истинска опасност? Предполагам, че различните“обучители“ имат различни идеи за това. Твърде много родители, например, смятат, че истинска опасност е получаването на ниска оценка, а на мен ми се иска да смятат за опасност изгубването на любопитството и радостта от ученето – изобщо, а не само в академичен контекст.

Всичко което написах се отнася не само за академичното и изобщо „интелектуалното“ учене, но и за развитието на емоционалността и пр.

В момента се чувствам доста глупаво, току що осъзнала колко малко знам за човешкия ум, а съм и родител, и учител 😦 Добре, че не съм се захванала да пиша учебници 😉

Advertisements

тема с вариации

Когато детето ти знае и може това, което смяташ, че трябва да знае и може на съответната възраст, за тебе има ли значение как е постигнат резултатът, особено ако детето се чувства добре в училище? Вероятно не.

В такъв случай, вероятно не те интересува и това дали същият резултат е постигнат с учебник А, учебник Б или учебник В, особено ако цените на трите учебника те устройват.

Ако резултатът може да се постигне и с трите учебника, то какъв е смисълът да са три? Не е ли по-лесно да е само един?

Като учител приветствам възможността да избирам измежду няколко варианта [ Качеството на днешните училищни учебници и проблемите, взъникващи при преместване на дете в училище в което се използва друг учебник са друга тема. Нека приемем, че проблем с тях няма, понеже не е задължително да има – по принцип, за да не изместваме темата на разговора]

Учебник и самоучител са различни неща. Учебникът е нещо, което учиеникът не използва сам, и не е задължително да е направен така че ученикът да може да го използва без учител. Учебникът е нещо, което оживява благодарение на учителя. И тъй като учителите са различни, един учебник може да се използва по различни начини от различни учители. Няма само един правилен начин на употреба.

Добрият учител избира учебника като има предвид конкретните ученици, с които ще работи. Ако ще работи с по-голяма група, се ръководи от преобладаващия тип ученици. Но така или иначе, дори и ако групата е малка, учениците са различни, така че идеален учебник няма. Но пък има учител, който да използва учебника по различни начини, в зависимост от нуждите на учениците.

Така че в крайна сметка, учителят взема окончателното решение като има предвид себе си. Да, някои предпочитат да повтарят едно и също от зората до залеза на кариерата си, по възможност това, което са им преподавали като са били ученици, но не за тези мързеливи учители говоря. От вариантността печели добрият учител, а оттам и неговите ученици.

Смятам, че учебникът трябва да се харесва първо на самия учител. Ако той ненавижда учебника, ще предаде това отношение на учениците си, и ще ги отблъсне в голяма степен от самия учебен предмет. Ако учителят се кефи на учебника, ще зарази с ентусиазма си и учениците.

Двама добри учители могат да направят съвсем различни избори. Ето, например аз (учител по английски), не харесвам учебници със снимки. Обожавам рисувани картинки. Мисля, че са по-забавни и вдъхновяващи, изчистени са от излишни детайли и дават простор на въображението. И изобщо не държа да бъдат цветни – тъкмо напротив. Други колеги, обаче, смятат рисунките за отживелица, а някои дори ги наричат “морално остарели” и предпочитат учебници със снимки.

Далече съм от мисълта, че ученици, които използват учебници със снимки, се справят по-зле от тези, които използват учебници с картинки. Просто аз не обичам учебници със снимки. Не че не ми се е налагало да използвам такива. В такъв случай просто гледам да не обръщам внимание на повечето снимки и готово. Но ако имах избор …

Учителите имат различен темперамент и маниери. Едни обичат да се разхождат из класната стая, а други да седят. Едни записват всичко на дъската, а други почти нищо. Едни говорят бързо, а други бавно. Но във всички случаи, добрите са тези, които са себе си. Ако се напрягат да се правят на нещо друго, учениците просто не им вярват и не могат да се отпуснат.

Ето защо някои учебници помагат на учителите да бъдат себе си, а други им пречат. Ето защо съм ЗА избора на учебници.