Смъртта и животът на великите американски градове

е първата книга на Джейн Джейкъбс (издадена е преди 50 години). Казват, че тази книга е преобърнала разбирането за градското планиране.  Не знам дали, обаче, въпросната книга е повлияла на практиките в градското планиране, но така или иначе е световно известна, въпреки че у нас не е J Интересно ми е дали се споменава в УАСГ или други български университети.

Книжката е малко повече от 400 страници, без картинки. Все още не е преведена на български и скоро няма да бъде, освен ако не се намерят доброволци.

Джейн Джейкъбс не е специалист по градско планиране; всъщност тя дори не е учила в колеж, но това не й пречи да разсъждава по всякакви въпроси за големите градове и да критикува пиперливо традиционните учебници и практики. Кое й дава това право? Времето, което е отделила да наблюдава и да мисли.

Темите, които Джейн Джейкъбс обсъжда в книгата са ролята на тротоарите, парковете и кварталите, дължината на улиците и пресечките, нуждата от разнообразие, убийствената роля на скучните пейзажи, икономическата значимост на старите сгради, недостатъците на новопостроените жилищни квартали, западането и възраждането на кварталите, бюрокрацията в управлението на общините, гражданската активност и пр.

Тя показва ясно границата между нещата, каквито смятаме, че би трябвало да бъдат и нещата, каквито са, между митовете / клишетата и ясното, задълбочено, непредубедено разбиране.

Джейн е сладкодумна, макар на моменти многословна.

Книгата би представлявала интерес не само за хората, чиято работа е свързана с проектиране на градската среда, но и за тези, които искат да влияят на средата като граждани, като активисти. Аз не съм професионално свързана с изграждането на градската среда и не съм граждански активист, но ми беше доста интересно и смятам да прочета и другите две книги на Джейн Джейкъбс – за икономиката на градовете, които получих като подарък за Коледа. Мога да препоръчам и последната й книга, която е написала в доста напреднала възраст малко преди да почине преди няколко години: Dark Age Ahead, която пък е посветена на съвременния упадък на образованието, управлението, културата, общностите, семейството и пр. Ако някой я иска на файл на английски, да ми пише.

Писала съм за Джейн Джейкъбс и тук.

Advertisements

От туит та на блог

Преди около месец-два бях дала на група ученици следната задача: да разгледат Туитър и да се опитат да измислят колкото се може повече употреби. Тези, които си направиха труда да хвърлят око на Туитър го намериха за не особено привлекателен и толкова. За разлика от тях, аз намирам Туитър за привлекателен, но ми е трудно да обясня защо, понеже (подобно на тях) все още не ми е дошло времето да го изследвам по-подробно. Иначе го ползвам, макар и рядко, и както може да се очаква, имам няколко акаунта 😀

Преди малко прочетох текста, в който Светла ми отговаря в нашия разговор за Туитър (разговор, който водим онлайн, основно извън Туитър 😉 ) и нещо ме подтикна да проверя дали някой Туитърец е писал нещо за Джейн Джейкъбс. Първото на което попаднах беше линк към статия, приканваща хората да подготвят своя Джейнска разходка – събитие, което организират все повече хора в различни краища на света през май, за да честват рождения ден на Джейн.

Откъде знам за Джейн? От блога на архитекта Павел Янчев. Случайно попаднах на този му текст, а след като изгледах едно видео онлайн, се разрових, запазих доста линкове в delicious и затърсих онлайн книгите й. Прочетох Dark Age Ahead, последната й книга, написана само две години преди смъртта й, когато Джейн е била на 88 години. И замечтах да прочета първата й книга, а ако може и други.

Споделих откритието си с Хава, предчувствайки, че ще я вдъхновя. Успях 🙂 Малко по-късно Хава учи за Джейн Джейкъбс в колежа, а когато ме попита какво да ми донесе като си идва през зимната ваканция, първосигнално поръчах Джейн Джейкъбс. Така се сдобих с цели три книги. От месец чета първата. Не понеже е дълга, а понеже нямам време за четене. Междувременно се оказа, че и друг мой ученик наскоро е учил за Джейн, но в Холандия. Сподели в коментар във Фейсбук 🙂

За какво пиша всичко това? За да покажа типичното и същевременно непредсказуемо движение на информацията, с която се срещам, да покажа, че т.нар. социални мрежи могат да се използват и така, да ви подканя да се запитате коя ли е тази Джейн Джейкъбс и да си организирате пролетно събитие 🙂  Прави се ето така.

Всъщност  можех да компресирам това съобщение заедно с линковете и да го туитна в 140 символа, ама не го направих 😀