Обичам да откривам топлата вода

Когато публикувах интервюто с Българка, се надявах да получа отговори с лични мисли и чувства по въпроса дали и как пречат забрадките и езаните. За съжаление, лични отговори почти липсват.  Но пък ми казаха, че България е светска държава, както и че съдът в Страсбург се е произнесъл по някакъв начин и че няма смисъл ние, простосмъртните да си губим времето да мислим със собствените си глави и да изразяваме собствено отношение.

Аз пък си мисля, че каквото и да реши съдът в Страсбург (или който и да е съд), каквото и да е записано в която и да е Конституция, истинският живот се случва извън страниците на съдебните решения и законите. Именно там се решава дали Иван да пие ракия с Хасан, дали някой да си продупчи автобусния билет, дали да свали забрадката на минаваща по улицата жена, дали същата тази жена да „трансформира” забрадката си в каскет, за да не я нападат отново и т.н.

В същия този живот има време, което всеки от нас може да отдели за да помисли по тези ( и всякакви други регламентирани от институции въпроси), да осмисли решенията на институциите, да реши дали е съгласен с тях и защо (не), дали да се подчинява или да не се подчинява на тези решения и защо, както и да поеме отговорността за решенията си.

В същия този живот има и място, в което всеки от нас може да се среща с други и да слуша техните мисли и чувства, да среща колкото се може повече други и да чуе колкото се може повече мисли и чувства, без да бърза да убеждава, а да се опита да види голямата шарена картина, искрено да пожелае да узнае истината и да постъпи според нея. Ето една такава среща.

Би било хубаво християни и мюсюлмани, секуларисти и мултикултуралисти, атеисти и вярващи, учени и теолози да се събират по-често – не за да печелят спорове, а да търсят истината. Последното, обаче, е невъзможно, когато всеки смята, че отдавна е наясно с истината и това, което следва е другите да заживеят според тази истина. Още по-невъзможно е и когато хората се смятат, че търсенето на истината не е тяхна работа, а работа изключително на компетентните органи.

Advertisements

Една българка за исляма, забрадките и други такива неща

Тези дни помолих една мюсюлманка, с майчин език турски, родена и израснала в село, в което се говори на турски език, да ми помогне да си изясня дали това, което научавам от Хюсеин Хафъзов и сайта на Главно Мюфтийство е истина, дали над мюсюлманите се упражнява тормоз.

По нейно желание запазвам анонимността й. Тя избра псевдонима „Българка”, защото смята, че е българка – мюсюлманка. Пояснявам: не това, което се нарича българо-мохамеданка, а етническа туркиня.

Кирилизирала съм думите й и съм ги трансформирала от чат-формат в обичайния интервю-формат като съм добавила главни букви и пунктуация.

В това интервю тя говори още и за своите преживявания по време на Възродителния процес, за ДПС и другите политици и взаимоотношенията им с общността, в която е израснала, за забрадките, Корана и своя собствен опит с Исляма, за отношението на българите към турците и мюсюлманите.

Надявам се отново да намерим време за разговори, някои от които отново бих могла да споделя тук.

Лидия Стайкова: Ще ми помогнеш ли с твоята гледна точка по мюсюлманския въпрос? Mога да те запазя в пълна анонимност.  И всъщност на мен самата ми е важно най-вече да си изясня

Българка : Аз мога да кажа моята гледна точка и на хората около мене, демек в Селото които са, моите приятели.

Лидия Стайкова: Казвай!

Българка : Ние нямаме проблеми с никoй бе, това са измислици, и колко хора в БГ де колко мюслумани знаят името на мюфтията, въобще да се интересуват от него? При нас не е важно кой е мюфтия нямаме нужда от него. А ЕЗАН а как им пречи на хората ето това не мога да разбера.

Лидия Стайкова: И все пак Хафъзов ми прати доста снимки на джамии – разбити, с надписи и пр.  Мислех си, че може би едно е да си в село, което е основно турско -там няма да идат скинари. Може би в градовете, особено по-големите, е по-лесно да се подвизават такива разбойници.

Българка :  Има болни комплексирани хора няма значение дали са мюслумани или християни или други. Аз съм на 28 години, Лидко, и с всеки БГ когато се запозная става дума за : 500 години, които не могат да забравят не знам защо, и какво са видели те от това нещо? Мен на 6 години ме изселиха от БГ защото исках да съм Турско име а не Българско име. Аз това не го разбирах тогава, и сега не го разбирам. Трета група завърших и си бях купила тетрадки фулмастери и боички за първи клас. Бях щастлива че ще започна да уча и ще съм в първи клас. Ама не стана, трябваше да се разделя с къщата си, с приятелките си,  с близките си. защото се казвах Турско име. И на границата в Одрин спяхме под найлон 3 нощи с целия си багаж. Там рисувах на тетрадките си, дето пишеше на БГ „ТЕТРАДКА”. Помниш ли ги бяло и с един етикет само „ТЕТРАДКА”? Никога няма да забравя. Докато решат къде ще ни настанят „българите“ там. Но НИКОГА НЯМА ДА ЖИВЕЯ ТАМ, АБСУРД! 🙂 ТОВА НЕЩО КОЕТО НАПРАВИХА С НАС ТОГАВА БЕШЕ ГЛУПАВО.  И някой като ми говори за 500 години, ееее побеснявам и се чудя как така на всеки му насадено в сърцето, бе, мъничко, ама има, разбираш ли, а ако ги попиташ не знаят за Левски нищо, примерно, но иначе големи „патриоти” 🙂 Малко се поувлякох.

Лидия Стайкова: Е, не, не се :), но да се върнем на темата за тормоза над мюсюлмани днес. В твоето село такова нещо няма, така ли да раззбирам?

Българка :  НЕ, АБСУРД, няма и няма да има.  Това са провокации някакви и са жалки хората които се занимават с такива неща.

Лидия Стайкова: Провокации от чия страна?

Българка :  Незнам си колко децибела трябвало да бъде! Мисля че и от ДПС има със сигурност. Възрастните хора се влияят от такива неща. На младите не им пука, младите искат само и единствено работа; тук не намират, отиват в чужбина да бачкат, пак си работят. Ти трябва да дойдеш да видиш, бе, колко е хубаво при нас.

Лидия Стайкова: И все пак, дали в градовете не е малко по-различно? С всичките осквернявания на джамии, нападнати жени да им свалят забрадките и пр?

Българка :  Може да има един два случая провокрани за интерес, но в Кърджали примерно кой ще посмее да докосне една жена бе, със забрадка.  И в Хасково е така според мене.

Лидия Стайкова: Но в райони, където мюсюлманите не са толкова много? Но както и да е.  Моята цел не е да гадаем, а да разбера какви са настроенията, как се чувстват мюсюлманите.

Българка : Ми не мога да ти кажа за другите градове, но имам познати, приятелки в работата от Бургас, Айтос.Те се рабират много добре с турците там. Според мен плащат на 2-3 ма най много да направят мизерия за да се привлече малко внимание.

Лидия Стайкова: Кой има интерес от това?

Българка: ДПС има според мене. Как ще привлече иначе гласове. Всяка година се припомня възродителния процес, в Джебел се правят митинги. КАКЪВ НОВ ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС? КАКВО ЧУДО? ТОВА НИКОГА НЯМА ДА СТАНЕ. И НИКOЙ НЕ МОЖЕ ДА ГО НАПРАВИ! Използва се това нещо, играят си с хората. И ЕЗАНът им пречило – не могат да се хванат за друго, няма за какво.

Лидия Стайкова: Е, хубаво де, ама това за ЕЗАНА не мислиш ли, че все пак го казват немюсюлманите? Не си го измислят от ДПС? Просто ДПС се възползва, вероятно от това, че другите не щат да слушат езана?

Българка: Да, със сигурност, няма как на един мюслуманин да пречи езана. То на българина все нещо му пречи 🙂

Лидия Стайкова: Но това настрана, значи страхът от възродителния процес е бил достатъчно силен, за да буди страх и сега и ДПС да злоупотребява.

Българка: Сега в момента няма страх от възродителен процес. ДПС го свързва с това. Но никoй не може да пипа религията на мюслуманите.

Лидия Стайкова: Е, виждаме, че може 🙂 Примерно АТАКА

Българка:  Кой обръща внимание на него? На Воленчо 🙂 Смешник някакъв; той нищо не може да направи.

Лидия Стайкова: Ами мисля, че имат доста почитатели и гласоподаватели Добре, де, ДПС все пак продължават да привличат гласове. С какво?

Българка: Напомня се възродителния процес и сега им е добре дошло и за езаните – пак ще имат гласове, и с „умните“ речи на премиера 🙂 няма да им е трудно, да ти кажа. ДОГАН и МЕСТАН умеят да говорят. Може нищо да не правят, ама умеят, знаят как да привличат.

Лидия Стайкова: Само заради това? Все съм се чудила дали има и други причини хората да гласуват за ДПС. Примерно страх от самото ДПС?

Българка:  И това го има – в малките населени места хората работят по общините и се занимават със земеделие и се страхуват че ще си изгубят работата, но основната причина е напомнянето на възродителния процес.

Лидия Стайкова: Как биха могли да си изгубят работата?

Българка:  Ми Лидко идва на власт примерно СДС в Село Х и целият персонал се сменя в общините 🙂 И ДПС пак същото.

Лидия Стайкова: Значи за да си запазят работните места в публичната администрация? А селските стопани от какво се страхуват?

Българка: Земеделието се държи от ДПС

Лидия Стайкова: По какъв начин?

Българка: Субсидии и премии за тютюни. ДПС идва и казва ще има премии и така те се надяват. Или правят ремонт на детска градина преди изборите, знаеш как е. Иначе хората си мизерстват по малките райони  и няма как някой друг да дойде и да спечели гласове. Не знаят как да говорят с хората.

Лидия Стайкова: А то идва ли въобще някой друг?

Българка: НЕ , лепят плакати на други и след 1 мин. ги няма. Защо не идват, да дойдат и те да си кажат какво могат и не могат? Не могат да застанат зад мюслуманите.

Лидия Стайкова: Значи само лепят плакати и това им е кампанията на другите?

Българка: Да.

Лидия Стайкова: Какво имаш предвид като казваш, че не могат да застанат зад мюсюлманите?

Българка: Ми и те се страхуват, ако примерно Бойко дойде и каже така така и без да каже че ще им сменя имената:) Много е зле този – може да има гласове от мюслуманите, но нали ще загуби от другите. Няма човек, личност, разбираш ли.

 Лидия Стайкова: Значи никой не иска да се идентифицира с мюсюлманите за да запази репутацията си пред немюсюлманите, така ли?

 Българка: Да. Кажи ми коя партия някога е казвала че ще направи нещо за тях. Не смеят бе.

Лидия Стайкова: А това какво означава според теб? Какво означава за отношението на другите към мюсюлманите?

Българка:  И те се страхуват 🙂 500 години не се забравя лесно 🙂 А не разбирам защо. Скромни работливи хора са. Искат само да си носят името да не им пречат на религията. Това е. Не знам с какво им пречат. Ти ако можеш да ми кажеш. Аз не го разбирам.

Лидия Стайкова: Ще ми позволиш ли да пубикувам тоя разговор в блога? Разбира се, бих могла да ти сменя ника. Какво ще кажеш?

Българка: 🙂 на кирилица трябваше да ти пиша. Можеш да го публикуваш с друго име.

Лидия Стайкова: Ще го кирилизирам, няма проблем.

Българка: Ок. И дано ми отговорят с какво им пречат мюслуманите – да изредят.

Лидия Стайкова: О, бъди сигурна, че ще ти отговорят.

Българка: И още един въпрос – искам да им задам за забрадките на които им пречи – по-добре ли е да се разхождаш с неизкъпана, рошава, направена на вафлички  „коса“ отколкото със забрадка? Като порно звезда.

Лидия Стайкова: Всеки си има право на лош вкус 🙂

Българка: Аз  разбирам, че някои си мислят, че насила ги карат да са със забрадка,  но повярвай ми, на мен  просто не ми идва от вътре, но хората сами си искат бе. Много познати имам – искат, желаят и затова са със забрадка. Имам една съученичка. Мъжът и не искаше, а тя иска, разбираш ли?

Лидия Стайкова: Но на тебе не ти идва отвътре 🙂

Българка:  Не, за съжаление не ми идва. Де да можех.

Лидия Стайкова: Защо „за съжаление“?

Българка: Вътрешно се чувстват добре. Готино им е че са със забрадка. Ама простият човек няма как да разбере това.

Лидия Стайкова: А ти разбираш ли го това чувство, въпреки че на теб не ти идва?

Българка: Да, разбирам го и се възхищавам на тези хора които го могат.

Лидия Стайкова: А можеш ли да се опиташ да го обясниш на читателите?

Българка:  Ми ще се опитам с моя беден български 🙂 ще ми помагаш за думи които не се сещам.

Лидия Стайкова: ок 🙂

Българка:   То ти дава вътрешно спокойствие. Духът ти е в покой все едно. Приятелката ми като ми говори, сериозно й завиждам и си казвам „Евалла!“. А щом тя е могла да постигне това и се чувства екстра, не знам на кой може да попречи.

Лидия Стайкова: Интересно ми е как тук, в България, където никой не ги насилва стигат до решението да носят забрадки, все пак как решават? Как едно момиче като теб се среща с Исляма?

Българка:   Като малки почват нашите да ни учат – молитвите, какво е езан, как и защо се молиме, за какво го правиме. После нали ставаш teen и малко по малко се отдалечаваш от тези неща. Аз ходих и на курсове по арабски до 5 клас и таман бях почнала да чета, ама съм несериозна и оставих. После в университета всички почнаха да ме питат за моята религия за исляма – какво е,  какво означава и аз заради това прочетох КОРАН а, за да мога да отговарям на всички въпроси. КОРАНа не е като роман, тежка книга е – четеш и размишляваш. И това ми даде вътрешен мир, спокойствие. ДЖИХАД се казва – свещена война със себе си, но много хора не го знаят това и си мислят за терористи и фанатици. Вътрешен мир със самия себе си. Все едно си на друго духовно ниво. Аз, честно, оттогава се чувстам много добре. Помниш ли като ти казах за Аллах когато пътувахме? Беше зелено навсякъде. И как хората не могат да вярват? Не виждат ли тази красота? Почваш да забелязваш в детайли всичко. И всичко хубаво виждаш във всичко, първо търсиш хубавото. И си представям само моята приятелка на какво духовно ниво е, колко е в мир със себе си и колко добре се чувства тя. И ислям означава чистота, между другото

Лидия Стайкова: А можеше и да не прочетеш Корана, въпреки че си мюсюлманка от малка 🙂

Българка: Да, но исках да мога да им отговарям и аз да знам повече за моята религия. Когато кажеш мюслуманин, всеки си мисли за терорист. Като синоним е станало.

Лидия Стайкова: Хората сигурно ще поискат да знаят кой организира курсовете по арабски в тази връзка 🙂

Българка:  Не знам откъде е било, но повярвай ми нищо лошо не са преподавали и незнам какво лошо има в това. Трябваше да продължа.

Лидия Стайкова: Учихте да разбирате арабски или само да разчитате буквите?

Българка:  Да, за да можеме в оргинал както е изпратен КОРАНа да четеме. Аз го прочетох на турски преведено.

Лидия Стайкова: Ами тогава бъди активна гражданка и подкрепи изграждането на Ислямски център в София 🙂

Българка:  Нямам време,  иначе добра идея. Даже едно време мислех да направя блог и да разказвам за моята религия и да разберат хората и да не се страхуват от това, защото незнанието носи страх.

Лидия Стайкова: Мисля, че вече има такива 🙂 От един такъв научих за една книга, дето смятах да ти пратя за рождения ден 🙂

Българка:  Как се казва книгата?

Лидия Стайкова: Любов

***

Българка: Много се радвам че поговорихме

Лидия Стайкова: И аз 🙂 Имаме още да си говорим за исляма 🙂 Аз смятам да почна Корана по някое време.

Българка: на всичко мога да ти отговоря

Лидия Стайкова: имам го и на арабски, ама ще се задоволя с бг или английски 🙂

Българка: 🙂 Един колега си взел на БГ

Лидия Стайкова: ми то има в нета, на сайта на мюфтийството 🙂 Вече има два сайта, де. Хахаха. Като двата синода. Ама то е друга тема.

Българка: трябва да хвърля аз едно око там 🙂

Лидия Стайкова:  Чакай да ти дам хафъзовия :), че другият е много пропаганден на Генджев.

Българка:  Не признавам аз такива – седнал и написал той каквото си е мислил, с техния акъл.

Лидия Стайкова: кое не признаваш?

Българка:  Мюфтийства. Не ми трябват те за да вярвам. Какво прави той за хората, за религията? Седи и си взима заплатата и продават имоти. Това е. Интереси. Жалки са ми.

Лидия Стайкова: Е, мисля, че се занимават  с доста неща. Виж сайта 🙂

Скрито-открито

Винаги съм казвала, че ако някоя новина е важна, тя ще ме открие.  Рано или късно.

Винаги съм казвала, че се интересувам от пробемите на малцинствата у нас.

Оказва се, обаче, че месеци наред под носа ми е стоял един текст, който хем е важен, хем е свързан с проблемите на малцинствата.  Сега попаднах на него и се надявам, че не е късно.

Когато го прочетох, започнах да разбирам  раздразнението на Хюсеин Хафъзов, който очевидно е смятал, че аз вече знам за тези неща, но се правя на ударена. А аз наистина не знаех.

Интересно защо?

Може би медиите не са вдигнали достатъчно шум.

Може би повечето ми онлайн приятели, от които черпя информация, нямат допирни точки със засегнатите.

Може би малкото, които имат не намират за уместно да споделят.  Защо?

Или пък твърдението на Главно Мюфтийство е далече от истината? Чудя се дали е възможно да си го позволят? Дали това има връзка с елегантно начало на нова предизборна кампания на ДПС? И коректно ли е да свързвам всички мюсюлмански водачи с тази партия? Понеже, нали, на един друг сайт на Мюфтийството, откривам други текстове …та вече свят ми се вие и не знам кое е истинското Мюфтийство и има ли някаква конспирация, която стои над разделението…

И все пак – имаме открито изявление на официална институция.  Медиите не се ли интересуват от нагласите на второто по големина вероизповедание у нас? Само споровете за мюфтийския пост ли са от значение? Или пък недоказаните обвинения в радикален ислям?

Днес може би няма да имам време да ровя повече … до 4.30 сутринта бях заета с подготвянето на предните две публикации и ми се събират около 2 часа сън, а времето ми за проучване е ограничено максимум до времето, в което спи едногодишният ми син.

Затова просто хвърлих един Гугъл поглед и научих че:

Държавата се меси активно в делата на вероизповеданието. Ако има разделение между държава и религия, не е ли редно държавата да остави избирането на ръководство на вероизповеданието на самите вярващи?

Парламентът отхвърли проектопредложение на „Синята коалиция”, което осъжда насилствената асимилация на български мюсюлмани. Това означава ли, че нашият народ чрез своите избраници в мнозинството си не осъжда т. нар. Възродителен процес? Предполагам, че да, особено ако съдя по разговорите в градинката, където част от пенсионерите храни гълъбите и чака да дойде време за молитва, а друга част разсъждава над това, че е можело и трябвало асимилацията да се доведе докрай. Понякога се случва представители на двете групи пенсионери да се окажат на една и съща пейка, където може да се чуе въпросът: „Ти турчин ли си, бе?”, последван от критична тирада и смутено мълчание.

Доган се представя за гарант срещу нов Възродителен процес.

Нищо ново под слънцето. Нищо по въпросите повдигнати в изявлението на Мюфтийството. Никакви въпроси към редови мюсюлмани по градове и села за това как те възприемат случващото се.

Да, вярно е, че не съм се разровила достатъчно в Интернет, но  нали говорех за онези новини, които трябва сами да ме намерят.

А как е при вас? Какви новини за мюсюлманите в България намират вас? По какви канали?

Случаи на тормоз над мюсюлмани

Информацията е предоставена от секретаря на Главно Мюфтийство, Хюсеин Хафъзов. Не е проверена от мен. Линк към цялото писмо на Хафъзов можете да откриете в предишния текст.

–                     През периода 1990-1991 г. е хвърлена ръчно направена запалителна бомба в джамията в гр.Якоруда

–                     През 1991 г. е подпалена „Чаршъ джамия” в гр.Хасково

–                     През 1992 г. входната врата и стените на джамията в гр. Цар Калоян са полети с бензин и запалени

–                     През 1993 г. в гр.Айтос, през свещения за мюсюлманите месец  Рамазан при извършване на молитвата теравих е хвърлен камък, при което е счупено стъклото на източната част на джамията

–                     През 1993 г. – подпалена е джамията в с. Жегларци, общ. Тервел

–                     През 1996 г. – хвърлена е взривна бомба през външната врата, която попада вътре в джамията в гр. Казанлък

–                     През 1997 г. – група граждани хвърлят самоделна ръчна бомба в джамията в гр. Хисар и нанасят множество щети

–                     През 1999 г. – счупен е прозорец на джамията в гр.Смолян

–                     През 2000 г. – по време на обедна молитва е хвърлен запалителен коктейл през прозореца на джамията в Казанлък

–                     През 2001 г. – разбита е вратата на джамията в гр. Крумовград и са откраднати вещи и предмети

–                     През 2002 г. – запалена е входната врата на джамията в Казанлък

–                     През 2002 г. – стените на историческата „Томбул джамия” в гр.Шумен са изписани с ообиждащи мюсюлманите изрази и надписи

–                     През 2003 г.- счупени са прозорци на джамията в Казанлък

–                     През 2004 г.- счупени са прозорци на джамията в Казанлък

–                     През 2004 г. – прозорците на „Калък джамия” са изпочупени, а стените са изписани с надписи

–                     През 2004 г. – разбита е вратата и са счупени прозорците на джамията в гр.Крумовград

–                     През 2005 г.- счупени са 19 броя прозорци на джамията в Казанлък

–                     През 2005 г. в деня на парламентарните избори също е посегнато на джамията в гр.Айтос, като е хвърлена боя- черна и червена и са изписани надписи с неприятно съдържание, счупени са стъкла

–                     През 2005 г. – счупени са вратите и прозорците на джамията в гр.Търговище, а стените са изписани с обидни надписи

–                     През месец юни 2006 г. в продължение на три седмици представители на политическата партия „Атака” се събират пред сградата на централната джамия „Баня Башъ” в София, намираща се на бул. „Княгиня Мария Луиза”, по време на обедната, следобедната и традиционната петъчна молитва и с предварително подготвен високоговорител пускат музика, с която заглушават призива за молитва-езан и смущават богомолците по време на молитвата-намаз. Същеврменно представителите на въпросната политическа партия приканват минувачите да се подписват в подписка, с която да се забрани четенето на езан от джамията.

–                     19.07.2006 г. е счупен прозорец на Централната софийска джамия „Баня Башъ”

–                     На 19.07.2006 г. е хвърлена червена боя по вратата и стените на джамията в гр. Айтос

–                     На 23.07.2006 г. са изписани с обидни изрази и надписи стените на джамията в гр. Варна

–                     26.07.2006 г. за пореден път е подпалена джамията в гр. Казанлък. Изгарят ламперията, дограма и килими.

–                     През 2006 г. са изписани стените с обидни надписи и неколкократно счупени прозорците на джамията в гр. Ямбол

–                     През Октомври 2006 г. на външната стена на ВИИ е изписано „Отивайте си!”

–                     През 3.12.2006 г. с обидни надписи са изписани стените на сградата на Висшия ислямски институт – гр. София

–                     На 19.12.2006 г. са изписани с обидни за исляма и мюсюлманите надписи стените на джамията в гр. Варна

–                     Гр. Суворово през месец Януари 2007 г. са счупени прозоци и врати на джамията, откраднат е усилвателят за езана. Хвърлени са боклуци пред вратата и са изрисувани хитлеристки кръстове по стените.

–                     На 27.01.2007 г. студентката от ВИИ Ханифе Муса бе нападната пред сладкарницата, намираща се зад спирката на автобус №78 до пощата от Стефан Григоров Стоимчев, който се е нахвърлил с думи като: „мръсна туркиня” , „ще ви избием всички тука” , „аз съм Петко войвода” , „махай си тази забрадка, защо си я сложила?”. Отправил заплахи и срещу института и казал, че щели да дойдат да избият всички. Нападателят успял да свали забрадката на момичето, с което силно я унизил. Въпреки че инцидентът бе регистриран в полицията и се предяви съдебен иск от страна на потърпевшата срещу нападателя, не се стигна до какъвто и да било резултат.

–                     На 18.02.2007 г. ключалката на вратата на ВИИ- София бе намерена напълнена с лепкаво вещество, което не позволи влизането в сградата до демонтирането на повредената и сменята и с нова брава.

–                     На 19.02.2007г. са задържани четирима човека, срещу които
беше образувано досъдебно производство – Милена Генкова, Али Хайраддин, Аниола Димова, Мустафа Ахмед
Следствено дело на ССлС за това, че в гр. София, в съучастие, като съизвършители, образували група, която си е поставила за цел извършване на престъпления по глава първа от НК – проповядвали в интернет пространството чрез интернет базирани страници на български сървъри, до неограничен брой потребители в страната уахабитска и джихадистка идеология и промяна на установения с Конституцията на Република България обществен и държавен строй – въвеждане на шериатска държава – „Халифат” – престъпление по чл.109 ал. 1 вр.чл.108 ал.1 вр.чл 20 ал.2 вр.ал.1 НК. Всички са оправдани и освободени, но страхът и нагнетяването на омраза и недоверие е факт, който става причина за още повече насилие срещу нас. Всичко това, ако не е репресии, ако не е официално държавно нападение над мирни мюсюлмани, ако не е психичски тормоз и насилие, тогава ценностните ни системи се разминават.

–                     03.03.2007 г. с обидни слова „мръсни турци помаци” са надписани стените на джамията в гр. Варна

–                     На 11.05.2007 г. е осквернена джамията в гр. Силистра като на стените и са закачени свински глави

–                     През месец юни 2007 г. са изпочупени прозорците на джамията в гр. Айтос

–                     01.07.2007 г. – открадната е озвучителната техника на „Текке джамия” в Добрич с цел да се преустанови четенето на Езан и офис техниката на Районно мюфтийство- Добрич. Открити са и елемненти на поругаване на храма.

–                     На 24.10.2007 г. единият от прозорците на втория етаж на ВИИ- София е бил намерен счупен с камък, който е останал вътре в помещението

–                     На 23.10.2007 г. е изписано на стената на джамията в гр. Варна – „Робот” и нацистки свастики.

–                     На 24.12.2007 г. изписани са стените на джамията в гр. Варна – „България е за Българите” и други надписи, които не желаем да цитираме

–                     На 31.12.2007 г. са счупени прозорци на джамията в гр. Варна

–                     2007 г. са надписани стените на джамията в гр. Пазарджик

–                     През 2007 г. са счупени прозорците на сградата на Районното мюфтийство в гр. Гоце Делчев

–                     През 2007 г. в гр.Айтос неколкократно отново бяха счупени стъклата на южната част на джамията

–                     На 07.01.2008 г. са счупени два буркана с тъмна и светлосиня боя на стената на джамията в гр. Варна.

–                     В началото на 2008 г. са боядисани стените с големи петна и изпочупени прозорците на джамиата в гр. Карнобат

–                     с. Войводино, общ. Вълчидол –  януари 2008г. са счупени всички прозорци на джамията. Извършителят е заловен, но не е подведен под отговорност.

–                     В периода между 24.01.2008 г. и 28.01.2008 г. са счупени на два пъти едни и същи прозорци на джамията в гр. Варна

–                     В нощта на 15.02.2008 г. срещу 16.02.2008 г. е изписан главния вход на сградата на Главно мюфтийство със заплахата „Турци умрете”

–                     На 03.03.2008 г. са счупени два прозореца на джамията в гр. Силистра

–                     През месец април на 2008 г. са изпочупени прозорците на Висшия ислямски институт – гр. София

–                     На 23.05.2008 г. рано сутринта, служители на полицията и ДАНС блокират няколко къщи в различни райони, отвеждат на „среща” в районните полицейски управления няколко човека, сред тях жени и деца, разпитват ги и ги карат да подпишат „предупредителни протоколи за неизвършване на дейност, застрашаваща националната сигурност според Наказателния кодекс”. Задържани са Али Ходжа от с. Аврамово, Муса Дурлу, Ахмед Ахмед и семействата им. ДАНС нямат необходимите законови основания за провеждане на акцията, оправдават се с това, че са действали като превантивна мярка и не предоставят никакъв документ, на чиието основание са действали. Всички са освободени, не са повдигнати обвинения, но узаконеното насилие над тях оставя трайни последици в съзнанието ни. С тези си действия се създават реални предпоставки за поява на социално напрежение и радикални нагласи, които могат да застрашат етно-религиозния мир в страната.

–                     На 24.05.2008 г. са изписани стените на джамията в гр. Варна с обидни квалификации за мюсюлманите и „България не се продава”

–                     Месец юли 2008 г. са счупени вратите и стъклата на джамията в гр. Благоевград

–                     През месец август 2008 г. са изрисувани стените на Средното духовно училище и джамията в гр. Русе

–                     На 8.09.2008 г. са изрисувани с кръст стените на джамията в гр. Ловеч

–                     На 11.09.2008 г. е бил нападнат и жестоко пребит богомолец-мюсюлманин с инициали Х. М., който е отивал на сутришна молитва в Централната джамия в гр. Пловдив – Мурадийе (Джумая джамия), където е намерен в тежко състояние. Същият е подложен на няколко операции и е с няколкоседмичен престой в пловдивската болница.

–                     На 13.09.2008 г. са били нападнати и замеряни с камъни група деца и жени, които са извършвали традиционния за месец рамазан вечеря-ифтар, при което е пострадало едно четиригодишно дете, получило травма по главата, а така също и някои от възрастните жени.

– На 13.09.2008 г. били изрисувани свастики по стените на наскоро реставрирана и обновена джамия в гр. Пловдив

– На 22.09.2008 г. са счупени няколко прозореца на девическото общежитие на учениците в СОДУ – гр.Русе

– През Октомври 2008 г. на стените на джамията в гр. Варна е изписано „девойки из росии” и „nazi punks fuck  off”

– На 16.10.2008 г. три студентки от ВИИ – Фатме Салях, Рафе Ходжова и Гюлер Хюсейн – са били заплашени от неизвестно лице, което ги е обиждало и предупредило, че не ги иска в този вид със забрадки да се появяват на спирката и че ще им се случи нещо лошо.

–                     На 28.10.2008 г., докато Фикрие Тефик и Анифе Чаушева- студентки във ВИИ- София, чакали автобус №78 на спирката до пощата в кв. Враждебна, около 30 годишен мъж дошъл при тях и започнал да се заяжда, като ги нарекъл „мръсни турци” и им казал повече да не чакат на тази спирка, а на друга, и че ако още веднъж ги видел да чакат там щели да им хвърчат забрадките. След което извадил палка и продължил да ги заплашва, казвайки че и Ахмед Доган вече нямало да може да им помогне и че той също имал човек в парламента. Най-накрая им казал, че следващият път, когато ги види на спирката, вече ще ги убие с пистолет. Същото лице е видяно на няколко пъти в същия район с униформа на охранител.

–                     На 11.12.2008 г. община Бургас премахва с булдозери сграда, която  действително е незаконна, но се използва от мюсюлманите в кв. „Меден Рудник” за месчид, поради липса на друг храм и не желае да съдейства да узаконяването му. Това се смята за оскверняване на свещенно за мюсюлманите място, тъй като там се изпълняват всички молитвени ритуали, включително петъчна молитва. Общинския съвет, за да потуши напрежението взима решение, с което определя нов терен за построяване на законен месчид, но по-късно го отменя, отново на свое заседание и така лишава и до ден днешен хората в квартала да се молят. Не им се предоставя каквато и да е алтернатива, особено след забраната да се дострои новата джамия в кв. „Победа”. Това е един от малкото случаи след демократичните промени, когато поради каквато и да е причина бива събаряня ислямска култува сграда.

–                     На 16.12.2008 г.- разбито е складовото помещение на „Имарет” джамия в гр. Пловдив

–                     Януари 2009 година Надя Хамами на път за лекции в Софийския университет минава в бизост Орлов мост, където се провежда протестен митинг. Група младежи и девойки, които участват в протеста я забелязват и обграждат в кръг и започват да я бутат по главата, раменете и обиждат като я наричат „мръсна туркиня, отивай си в турция, ще избършем с вас и забрадките ви България, турски боклук, ходи си в Анадола, сега ще ти сваля кърпата мръснице”. Същевременно я заплюват. Спасява я минаващ оттам възрастен мъж, който буквално я издърпва със сила и я придружава до входа на университета. На метри от случката имало множество полицаи, които наблюдавали инцидента, същите се смеели и коментирали, но не пожелали да вземат отношение.

–                     На 3.03.2009 г. хвърлени коктейли молотовки 3броя/бирени бутилки със два вида запалително-избухлива течност, които не са се възпламенили в предверието на джамията в гр. Варна

–                     Между 13.03. – 16.03.2009 г. е счупено стъкло на офиса на районно мюфтийство – Гоце Делчев.

–                     Акция на службите за сигурност на 16.03.2009г. срещу общинския кмет на Гърмен Ахмед Башев и преподавателя по религия в Рибново Мурад Бошнак, които са задържани, разпитани и освободени без да има прокурорско разпореждане или друг нормативен акт, който да оправдава насилственото нахлуване на ДАНС в дома им.

–                     На  12.07.2009 г. – счупено е стъкло на джамията в гр.Хасково

–                     През месец август 2009 г. – кметът на с. Драганово, общ. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, неколкократно спирал имама на селото и го е предупреждавал да не чете езан по високоговорителите.

–                     През 2009 г. в полунощ е нападната джамията в гр. Кричим. Били са счупени стъкла, боядисана е фасадата и главния вход, изписани са свастики по стените.

–                     В началото на месец септември 2009 година Столична община започна изкопни дейности на 2 метра разстояние от стените и основите на Джамията „Баня Башъ” в резултат на което се появиха видими големи пукнатини по стените и купула на храма, които бяха окачествени от архитекти и инженери като „реална опасност за трайното увреждане на културен паметник” от национално значение поради факта, че не са взети абсолютно никакви мерки, които се изискват по закон за укрепване на храма преди прокарването на канала. След нашето сезиране на държава, институции и медии със закъснение се предприеха мерки за опазването на джамията, но храма вече беше повреден и по този начин осквернен.

–                     На 20.09.2009 г. в периода на свещения месец Рамазан са изписани свастики по стените на джамията в гр. Варна.

–                     На 05.10.2009 г. е подпалена джамията в гр. Благоевград и е изгоряла част от покрива и. МВР твърди, че палежът е насочен към магазин в близост до джамията, но това не е единствен случай. В джамията са открити доказателства за това, че целта е бил храма, а не търговския обект, но не са били взети предвид от органите.

–                     На 07.10.2009 г. е подпалена джамията в гр. Никопол, която изгаря напълно.

–                     На 13.11.2009 г. е счупен прозорец и са изписани обидни квалификации за мюсюлманите по стените на джамията в гр. Казанлък.

–                     На 31.11.2009 г. са изписани свастики и неприлични изрази по стените на пловдивската „Мурадийе джамия”(Джумая джамия)

–                     На 01.12.2009 г. са изписани свастики и „Мюслюмани вън” по стените на пловдивската джамия „Имарет”

–                     През 2009 г. в Главно мюфтийство е подадена информация за редица заплахи на мюсюлманки със забрадки – заплюване, насъскване на куче, проследяване, заливане с кафе и др.

–                     В началото на месец април 2010 г. са изпочупени стъклата на джамията в гр. Благоевград

–                     На 18.02.2010 г. по стените на Средно общообразователно духовно училище в гр. Русе е изписано „Смърт на турците” и „България за българите”

–                     На 27.03.2010 г. група младежи с качулки влизат в двора на джамията в гр. Варна изсипват боя на входната врата и стените, нахлуват в храма и събарят рафтовете за обувки, оскверняват светини.

–                     На 28.03.2010 г. се повтарят абсолютно същите действия във Варненеската джамия, въпреки че след първия случай полицията е уведомена.

–                     На 17.04.2010 г. е подпалена и изгаря „Ялъ джамия” в гр. Карлово

–                     На 17.04.2010 г. са изпочупени стъклата на прозорците и вратите на джамията в гр. Благоевград

–                     На 21.04.2010 г. са изписани свастики по стените на джамията в гр. Благоевград

–                     На 23.08.2010 г. са счупени стъклата на вратата на офисите на Мюсюлманско настоятелство в гр. Русе

–                     На 06.10.2010г. в широкомащабна акция, службите едновременно атакуват и обискират 13 домове в четири области: София, Пазарджик – гр. Сърница/двама/, с. Кандьово; Смолян – гр. Доспат, гр. Рудозем, гр. Мадан; Благоевград – с. Лъжница, с. Плетена, с. Аврамово, с. Горно Краище. Двама от потърпевшите са действащи районни мюфтии – на Смолян и Пазарджик, четирима са действащи имами и двама ваизи към съответните районни мюфтийства. Всяване на страх, недоверие, омраза и предпоставки за недобро отношение към мюсюлманите.

–                     На 15.10.2010 г. е задържан от органите на МВР председателя на Мюсюлманскко настоятелство – гр. София –център С. З., който не е бил открит за получаване на призовка, въпреки че живее в продължение на 9 години на един и същ адрес, преподавател е във Висшия ислямски институт и всеки ден е в джамията по задължение и в което си качество е търсен от полицията. Същият е бил призоваван редовно няколко пъти по надлежния начин по същото и други досъдебни производства и се е явявал коректно. Този случай е за да бъде сплашен и манипулиран.

–                     На 14.11.2010 г. са изписани с обидни надписи стените на джамията „Ахмед бей” в гр. Разград

–                     На 23.12.2010 г. на външната стена на ВИИ беше написано „Батак не е мит”

–                     На 30.12.2010 г. е задържан от служители на МВР бившият председател на Мюсюлманско настоятелство – гр. София – кв. Ботунец С. Д. В последствие се оказва, че причина за държането му е фактът, че не е бил открит по-рано, за да му бъде връчена призовка, въпреки че той се е явявал няколко пъти по-рано за други следствени дела на мюфтийството, и не е бил търсен с призовка за конкретното. Няма нито един подипис, че е бил уведомен по надлежния начин по-рано и въпреки това бива задържан като е спрян насред пътя, закопчан с белезници и отведен в РПУ. Следствието се води за участие в Национална конференция през 2008 г. Цел на задържането– страх, репресии, настик при даване на показания, тормоз над останалите мюсюламани, които научават за това отношение към служители на изповеданието. След този случай имаше още един, но потърпевшия не е съгласен да бъде вписан в списъка нито инициалите, нито опис на самия случай, който е почти аналогичен с предишните.

–                     На 31.12.2010 г. в 23.40 часа са счупени прозорците на Районно мюфтийство – Добрич. Свещенослужители-имами, които дежурят заради заплаха  от своеволията на Недим Генджев, са излезли от сградата и залавят извършителите, които са проявили агресия, набили имамите като счупили ръката на един от тях. Имамите извикали СОТ и полиция, които заловили извършителите, но  не взели никакво отношение, освободили пияните осквернители и побойници, отказали да изготвят протокол и да запишат имената им.

–                     През 2010 г. на абдестната на софийската джамия Баня Башъ беше изписан надпис „Турци умрете България”. Не можем да конкретизираме месец и дата.

–                     На 14.02.2011г. вечерта когато мюсюлманите честват рождението на Пророка Мухамед (с.а.с. ) неизвестни лица проникнали със взлом в джамията която се намира в самият център на гр. Силистра и с графити изписват михраба на вековната джамия с обидни надписи като „смърт на исляма”. След това чупят за пореден път стъклата и дограмата. По пода на джамията са изпочупени и бирени бутилки.

–                     На 20.04.2011 г. по стените на джамията в гр. Плевен е изписан надпис „Турци вън – гара Буново – 1985 9 март”

–                     На 29.04.2011 г. Благоевградската джамия осъмва със свастики по стените.

–                     На 29.04.2011 г. отново бяхме свидетели на гавра с ислямските ценности, които си позволиха представители на  политическа партия „Атака”, които по време на петъчната молитва  в централната софийска джамия „Баня баши” след започването на призива Езан и по време на цялата свещена за мюсюлманите петъчна молитва, включително по време на проповедта, от служебен автомобил на партия „Атака” бяха пускани по високоговорители камбанен звън и християнски песнопения.

–                     На 11.05.2011 г. Зелиха Зиннорейн, придружавана от двете си малки деца, посещава столичен клон на банка, чиято охрана я спира и не и позволява да влезе в сградата на банката като и заявява, че не и е позволено заради забрадката. Г-жа Зиннорейн се опитва да влезе, но охраната я догонва след което си вдига скандал пред множество клиенти и служители на охраната. След проверка на случая от страна на управителите на банката засегнатата мюсюлманка получи официални извинения.

–                     На 12.05.2011 г. в центъра на гр. Плевен пред десетки граждани е нападната, удряна в главата и свалена забрадката на студентката от Турция Изгьорду Гюлсун.

–                     Около 15.06.2011 г. ( не се знае точно датата ) е нападната от група младежи бежанка от Ирак на спирка на автобус № 111 в София. Тя се казва Муна и е била бутана, заплювана и е свалена насила забрадката и.

–                     На 20.05.2011 г. по време на петъчна молитва в централната софийска джамия „Баня баши” представители на партия Атака, начело с лидера си Волен Сидеров и други депутати нападат мирно молещи се на тротоара пред джамията мюсюлмани, които правят опити за самоотбрана. Мюсюлманите биват замеряни със камъни, яйца, някои физически са бити, други бити със знамена.

–                     На 23.05.2011 г. са установени няколко свастики по стените на сградата на Главно мюфтийство – гр. София

–                     На 28.05.2011 г. богомолец – Айдън Алиев, излизащ от софийската джамия „Баня Башъ” е проследен и нападнат в района на джамията, успял да избяга, подал жалба в МВР, но извършителите неоткрити, въпреки, че има множество камери в района.

–                     На 28.05.2011 г. група неизвестни лица по време на сутрешна молитва са нахлули в молитвената зала на софийската джамия „Баня Башъ” с викове, закани и заплахи, но са били изгонени от богомолците

–                     Около 30.06.2011 г. отново е била напданата иракската бежанка Муна в близост до метростанция „Константин Величков”, където е била заплашвана и заплювана от група младежи.

–                     На 12.06.2011 г. е бит редови богомолец в двора на софийската джамия „Баня Башъ” малко преди сутришна молитва. Оставен в локва кръв и безсъзнание е открит в Спешна помощ от други богомолци.

–                     На 23.06.2011 г. в близост до джамията група младежи нанасят побой над мъж и жена, които говорили турски. В последствие се оказа, че жената е турска гражданка, която преди боя е била заплашвана и обиждана.

–                     На …. 2011 г. са спукани три от гумите на личния автомобил на имама на софийската джамия „Баня Башъ” пред дома му.

–                     На 11.07.2011 г. неизвестни лица са ударили входната врата на джамията „Султан Баязид Вели” в гр. Айтос, която е била открита силно повредена, като вероятно с това са целели да влязат в сградата, но не са успели.

За тормоза над мюсюлманите у нас

На 20 май тази година, по време на петъчна молитва в столичната джамия Баня Башъ, активисти на Атака нападнаха богомолци и така се стигна до грозните сцени, които останаха увековечени на видео. Писах за това в блога.

На 13 юни научих, че на предния ден отново е бил пребит богомолец, до същата джамия. На следващия ден гледах по телевизията Хюсеин Хафъзов, секретар на Главно Мюфтийство и така научих, че в последните години има над 120 осквернявания на джамии, палежи, нападения над мюсюлмани.

Това беше поводът да посетя сайта на Главно Мюфтийство, където прочетох изявлението до медиите от 13 юни, в което се изразяваше огорчение, че гражданите и институциите не са се разграничили от акта на насилие. Веднага открих Хафъзов във Фейсбук и му писах. Описах това в блога.

Малко по-късно изпратих и мейл на Мюфтийството. Публикувах го в блога с коментар.

Скоро след това получих отговор от Хафъзов и така се започна един дълъг разговор в писма. Аз настоявах да получа списък с онези 120 случая и документи, които да ги доказват, както и обяснение за онзи пасаж, с който не бях съгласна в изявлението на Мюфтийството.

Не бих казала, че разговорът с Хафъзов протече гладко и благо. Единият от нас подходи с недоверие, което пък събуди недоверието на другия. Имаше и остри и хладни реплики, но важното е, че никой от нас не се оттегли от разговора, а накрая стигнахме и до резултати. За съжаление, въпросните резултати няма да помогнат утре да се събудим в страна, в която цари етническа и религиозна хармония, но могат да дадат своя принос, за да се задвижи нещо. Както съм писала и преди – не знам какво точно трябва да се направи, но това е една от причините да споделя с вас – повече глави мислят по-добре.

Целият документ с информацията, която ми изпрати Хафъзов можете да изтеглите ТУК, но аз ще си позволя да предложа и свое обобщение, както и да копирам един списък.

И така …

На въпроса ми за изявлението на Мюфтийството до медиите, Хафъзов отговори, че не е бил визиран случая на нападението на атакистите над богомолците, а случаят с пребитото по-късно момче в двора на джамията. Тъй като се случват някакви промени с адреса на Мюфтийството, не мога да открия целия текст и да се уверя, че това е така, така че ще приема отговора на Хафъзов. С това, обаче, не затварям темата за това как немюсюлманите научават за насилието над мюсюлмани, как реагират на това и т.н.

На въпроса ми за документирането на случаи на насилие, Хафъзов отговори с по-голямата част от 15 страничния документ.

Според Хафъзов, не е възможно да се предостави официална документация за всички случаи, тъй като в много от случаите на са подавани официални жалби. Това е така, защото тези, които са уведомявали полицията са смятали, че не е нужно да подават официална жалба, след като на мястото на инцидента са дошли полицаи. Освен това са били и подвеждани от представители на компетентните органи, които не са приемали съставени жалби с обяснението, че не е необходимо след като е съставен протокол. Склонна съм да вярвам, че точно по този начин някои представители на компетентните органи са си измивали ръцете, понеже лично на мен, например, ми се е случвало да мисля, че подавам жалба в прокуратурата и да се оказва, че всъщност не е заведена с входящ номер и прокурорът ме е измамил. И до ден днешен не съм съвсем наясно с процедурите по подаване на жалби. Колко от читателите са наясно?

Хафъзов смята, че част от хората са спрели да виждат смисъл в подаването на жалби, тъй като оплакванията им така и не са били взети насериозно и не са последвали мерки за издирване на извършителите и пр. Склонна съм да му вярвам, тъй като аз самата съм била жертва на насилие, а също и мои близки.

Въпреки това, Главно Мюфтийство настоява и напомня, че е важно да се подават жалби и да се настоява за спазване на надлежните процедури. Още преди година Мюфтийството е имало среща с представители на МВР, на която са обсъдени тези проблеми. Което, разбира се, не означава, че хората в провинцията ще спазват процедурите по ред причини – непознаване на процедурите, несъдействие от компетентните органи, страх от репресии и пр.

Какво всъщност се случва в страната и защо представител на Мюфтийството твърди, че тормозът над мюсюлманите, държавен и граждански, представлява тревожна тенденция, която може да се окаже продължение в поредицата от годините 1912, 1934, 1937, 1941, 1948, 1950, 1951, 1953, 1956, 1960, 1964, 1969, 1970, 1974 и доста други? Всъщност аз не знам какво се е случвало с мюсюлманите у нас през тези години. Знам само за т. нар. Възродителен процес от 80те. А някой от вас знае ли? Пише ли за това в учебниците по история? Хафъзов казва: „Все паметни дати и години, свързани с много исторически факти и събития, които помним и са основание, че това може да се „повтори”. Имало е доста по-трудни моменти преди 1984 г., което показва, че натискът върху нас е постоянен и за това сме толкова бдителни и остри при всички актове на неприемливо държание от страна на граждани към мюсюлманите и светините им.”

Ето формите на тормоз:

(1)   Демонстративно задържане на мюсюлмански духовници и граждани с обвинения в тероризъм, въпреки че няма доказани и осъдени виновници. Използвам случая да ви припомня за М. Диуф.

(2)   Своеволните и лишени от законови мотиви забрани за призоваване на вярващите с традиционния за исляма призив – езан.

(3)   Привикванията на повече от 700 имами-служители в джамиите и председатели на Мюсюлмански настоятелства в Районните полицейски управления в страната, за да бъдат разпитани и сплашени за това, че подкрепят и взимат участие в дейностите на Главно мюфтийство – провеждане, участие и подкрепа на Национални мюсюлмански конференции, на които се избира Устав, главен мюфтия и се обсъждат въпроси, касаещи мюсюлманите в страната.

(4)   20 години съдебни спорове с лицето Недим Генджев, който е подкрепян от определени държавни структури дава чувството, че мюсюлманите в България са изправени пред изкуствено породени проблеми с участието на български институции.

(5)   Забрани за носене на забрадка от ученички, които искат да спазват тази божия повеля, въпреки че законът гласи  „Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва – съответно практикува – свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали”. И  още „Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание, като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи

(6)   Директори на училища и общински служители, които се противопоставят на желанието на родителите децата им да изучават предмета религия-ислям като задължителен или свободно избираем предмет, залегнал в закона за образованието. Опити за сезиране на съответните заинтересовани институции остават напразни и без особен резултат.

(7)   Спънки за възстановяването на стотици вакъфски имоти на територията на цялата страна, включително храмове.

(8)   Граждани, партии и неправителствени организации, изразяващи категорично мение (подкрепяно и от държавни институции), че мюсюлманската общност трябва да бъде ограничена и строго контролирана при строежа на джамии, изпълнението на определени религиозни дейности и да бъде спряно религиозното обучение на всички нива.

(9)   Оскверняване на джамии, палежи.

(10)   Физическо насилие над мюсюлмани заради религиозната им принадлежност.

Предполагам, че много граждани, особено немюсюлмани или пък атеисти не биха открили нищо специално в изброените точки 1-8, пък дори и 9.  Биха предложили обяснения и аргументи – от това, че живеем в светска държава до това, че високопоставените служители на религиозни институции са алчни.

За мен, обаче, е важно как биха реагирали гражданите ако става въпрос за точка (10).  Някои от нас са гледали подобни сцени във филма „Източни пиеси”, а други на живо. Трети са попадали достатъчно много пъти на нацистки сайтове и Фейсбук групи.

След малко ще прочетете  и един съкратен списък. Доказателства за всичките над 120те посегателства няма, защото не за всички са подадени жалби. Хафъзов, обаче, твърди, че редица наши и международни институции са запознати с проблема, че някои от нашите го признават и на думи се ангажират да съдействат.

Хафъзов ми пише и това:

„Ето защо, искрено се надяваме да предприемете необходимите стъпки за по-задълбочено проучване, анализ и установяване на основателността на нашите твърдения. В резултат на това очакваме публично да изразите Вашето становище. Бихме желали да проследите за надлежното спазване на  изискванията към страните членки на Европейския съюз и поетите от тях ангажименти.”

На този етап не мисля, че имам ресурса да направя тези неща в качеството си на частно лице; не съм и мислила да създам организация, която да се захване с това, но искам да дам своя принос. Засега със споделяне на информация и изразяване на собственото си мнение и чувства, но по-нататък, може би и по друг начин – не че сега знам какъв.

Мислих за това дали споделянето на такава информация е добра идея. От една страна се страхувам да не налее масло в огъня на етническото и религиозното неразбирателство, както и вода в мелницата на ДПС. Но от друга страна смятам, че ако ние, немюсюлманите покажем  на мюсюлманите, че ги подкрепяме и че правим всичко възможно те да се чувстват спокойни в България, те няма да имат нужда от лицемерната подкрепа на ДПС.

От една страна разпространението на информация за насилие над мюсюлмани и оскверняване на техни светини би могло да окуражи допълнителни изстъпления, както вероятно се случи след показването по телевизията на случая от 20 май, а също и да подтикне мюсюлмани към ответни неразумни действия.  Но дали ще се стигне до това ако потенциалните насилници и от двете страни системно получават информация, че подобни действия се разследват надлежно, че се налагат наказания?

Хафъзов ми пише: „Ние като ръководство и мюсюлманите в страната като цяло, никога не сме и няма да се поддадем на манипулация и провокация, които да доведат до ескалация на напрежението и необуздана екзалтация.” Това, обаче, не ме успокоява, особено на фона на предишни изказвания на Хафъзов, които биха могли да се интерпретират в противоречие на горното и да подведат някои лабилни умове.  Мислите ли, че ако две банди възпитаници на спортното училище решат да се сбият на религиозна и етническа основа, едната банда ще се допита до Главно Мюфтийство дали е добра идея?

Но вместо да умувам, нека публикувам един кратък списък.

Тези и онези приятели

Преди малко гледах профила на един познат във Фейсбук. Той живее в България и е етнически турчин. Над 90 % от контактите му са турци. Учудих се, тъй като живее в голям град.

Първосигнално си казах, че аз имам доста повече контакти турци, отколкото той има българи. След това, обаче се замислих и осъзнах, че това може и да е така, но е вярно и това, че процентът на моите контакти турци е нищожно малък – вероятно под 5 %. А процентът на турците в България е почти 10%. А живея в един от градовете, в които живеят доста турци.

Как става така, че процентът  на познатите ми турци е доста по-малък от процента на турците в България?Да помислим. Основните ми познанства тук идват от детските години и гимназията, а след това от работата ми. Това значи и в двата случая от училище.

В училището, в което съм учила до 7 клас турците се брояха на пръсти. В езиковата гимназия, в която учех, пръстите бяха още по-малко. След това работих в същата гимназия, а когато я напуснах, продължих да работя с ученици. Като учител се запознах с повече турци, но все пак доста по-малко от 10% от общия брой ученици.

В класа на сина ми има един турчин. Ако предположим, че има поне по един във всяка паралелка от випуска му, се оказва, че процентът отново е доста по-нисък от 10  – може би близък до този на моите познати.

Когато синът ми беше в 7 клас, класната му препоръчваше това или онова училище в зависимост от това дали има повече или по-малко турци. Днес, когато племенницата ми кандидатства за гимназия, отново наоколо се говори за това дали в това или онова училище има много турци. Това за много мои познати българи е и критерий за избор на начално училище.

Училището е само едно от местата, на които не се срещаме. В същото време то е място, което определя с кого ще се срещнем. Не искам да бързам с изводите защо се получава така. Но ще споделя, че живея близо до училището с най-много турци в града. Доста българи от квартала май изпращат децата си в друго училище. Ние пък сме решили, че ако някой ден детето ни тръгне на училище, то ще е именно най-близкото училище, в което учат много турци. Същото, което е завършил и баща му. Една от основните причини е желанието ни да свикне с факта, че в България не живеят само българи и че неизменно ще общува и с представители на други етноси.

Костенурката получи писмо от Хюсеин Хафъзов

Получих доста пространно лично Фейсбук писмо от Хюсеин Хафъзов, в което той ми праща телефонния си номер и предложение да разговаряме (дори и на живо, когато имам път към София). Благодаря за отделеното време, споделеното и доверието, Засега смятам да не се възползвам от тази покана, защото Г-н Хафъзов е твърде ангажиран човек, а и предпочитам писмен отговор, който да мога да публикувам в блога, с възможност да докажа на читателите, че този отговор е дошъл именно от Главно Мюфтийство. Ще бъда търпелива в рамките на определения брой дни, в които институциите в тази страна следва да отговарят на запитвания на граждани. И все пак, в това време твърденията на Хафъзов и Мюфтийството остават – всеки може да ги чуе и прочете, а това създава определени представи и настроения – у нас и по целия свят. Ако аз бях на тяхно място, щях да побързам с отговора.

В това време оставам в размисъл има ли връзка между Главно Мюфтийство и ДПС. Мисля за Доган, който уж има огромна власт и го е грижа за турците и мюсюлманите, а излиза, че докато е управлявал страната, не е направил нищичко за да съдейства да бъдат разгледани жалбите и разследвани случаите на оскверняване на джамии, палежи, насилие и пр.

Припомням как се стигна до тези размисли:

Гражданска война у нас?

Костенурката пише писмо на Мюфтийството

Припомням и факта, че съм от онези хора, на които не пречат нито езани, нито камбани и смятат, че всеки има право на религиозна вяра, на живот и смърт според нея, както и на неприкриване на вероизповеданието или по-простичко казано на публичност.