Интервю с гинеколог

Току що интервюирах лекаря, при когото раждах преди 16 години – без да тогава го познавам, без предварителни уговорки, по време на нощна смяна, без оплаквания. Този лекар в момента не работи в болница, но предполагам, че има наблюдения върху всички болници, в които обикновено раждат хасковлийки – т.е. болниците в Хасково и Пловдив.

Питах го дали е вярно, че рутинната процедура в българските болници включва:

– ускоряване с медикаменти ( за което Василена каза, че „действително е стандарт и се прилага на всички нормално раждащи, с изключение на тези, които се явяват с надничащо между краката бебе и няма време“)

– спукването на мембраната на 4 см разкритие

– епизиотомия

– натискане на корема

Той ми обясни какви ситуации налагат всяка от тези процедури и каза, че когато не се налагат, не се правят. Според него не е вярно, че това е стандартната практика на болниците у нас.

Казах му, че според много мои познати това се прави рутинно, за да се ускори процедурата. Той отговори, че ако става въпрос за бързина, най-бързо става секциото – за не повече от 40 минути. Според него секцио се налага в 10-12 % , но у нас се прави в около 25% заради желанието и по настояване на майките. В лекарските среди се водел спор дали е добра идея да се направи секцио само защото майката настоява, без да има истинска необходимост от това.

Според него най-добрият подход при раждане е на ненамеса в естествения процес ако не се наложи такава.

Advertisements

писмо от китай

Ванката не може да прочете от Китай не само текста ми за страха, но и всичко останало. Просто блогът ми не се вижда оттам. Ето какво отговори Ванката през Фейсбук. Нещо не се получи кирилизирането, за съжаление 😦

Публикувам го нередактирано. Може да помогне на хора, които се двоумят дали да започнат работа в Китай:

Hey, Lidka. Pak stana suma ti vreme, prez koeto ne sum ti pisal. Sorry za tova. Za sujalenie niamam dostup do bloga ti, predpolagam, 4e kakto mnogo drugi stranici, su6o e blokiran. Taka da sum iadosan na cialata obstanovka tuk i da sum 4esten dosta me dostrashava samo kato si pomislia,4e Kitai e novata svetovna sila…Vijdam, 4e si v krak s ne6ata, koito se slu4vat tuk, no vse pak 6e ti spomena i az niakolko interestni fakta (ot poslednite dni):

1. Partiata izprati onzi den masov sms na vsi4ki kitaici, „suvetvaiki“ gi da ne kupuvat ni6o ot Carrefour (nai-golemia hypermarket tuk, French btw). I poznai – ot 1 Mai nikoi ot kitaicite niama da pazaruva tam. 6e ti poasnia i pri4inata. Govorih s ot kolegi (toi e ot Singapore) po temata i toi mi kaza, citiram:“Moiata priatelka e protiv tazi iniciativa na Partiata, no i tia niama da pazaruva v Carrefour, za6oto ako niakoi ot neinite kolegi razbere, vednaga 6e ia namraziat. Da ne govoria,4e ima mnogo zlobni hora tuk, koito sa gotovi da pokajat omrazata si na tezi, koito ne vurviat s bolshinstvoto“. Shvashash shemata nali, Lidka?!Kitaicite sa tolkova brainwashedl,4e e prosto trudno za viarvane!

2. Partiata zav4era, izprati masov e-mail na kitaicite, s koito obiasniava kolko zlonamereni Western European people are i prika4i snimki (ultra manipulira6i) na kitaici v Paris pla4eiki zaradi tova koeto stana tam s Olympic fire. Citiram „Vijte nashite GEROI“…

Jesus…napravo mi se povdiga ot tezi ne6a..Komentara na moia boss otnosno obstanovkata“We are the strongest and most powerful nation in the world, nobody has the right to stand against us“. Mojesh li da si predstavish, tova idva ot ustata na obrazovan kitaiski grajdanin, s mnogo international experience…Predstavi si kak „misli“ edin obiknoven kitaec, koito s goliam kusmet e uspial da zavurshi treti klas…

I tova e naciata, koiato idva na preden plan…stra6ni4ko,a?!

Ne znam dali si osuznala,4e az sum mnogo komplicirana li4nost.. I kolkoto i da e sum komersialen ot edna strana, tolkova takiva ne6a (koito ti spomenah me mu4at adski) i zatova vzeh re6enie, 4e Kitai ne e za men, pone ne v momenta. Niakade kraia na Juni 6e otlitam ot tuk. Moje bi 6e se vurna, kogato tazi nacia uzree malko pove4e, no za poslednata polovin godina se ubedih,4e e nujno duuulgo vreme (ako vuob6e se promeni) dokato Kitai porasne duhovno,ako moga taka da se izrazia.

Smiatam da tursia rabota ili v Capetown, South Africa ili v niakoe kitno mestence v Evropa…Imam nujda ot malko po-normalno miasto, mnogo me izto6iha tezi kitaici…

Haide, tova e ot men za sega…Umnata i pishi, kogato mojesh. Az 6e te durja v te4enie na ne6ata tuk.

Celuvki,

Vankata

Страх 2.0.

Всички знаем, че китайското правителство филтрира достъпа до уеб съдържание, до което не желае да достигат китайските граждани. А да се справя с променящите се технологии и изобретателните дисиденти, му е нужен огромен ресурс – технологичен, човешки, информационен. Решението е евтино и ефикасно – сплашване. Мрежовите технологии позволяват страхът да се разпространи бързо.

Когато започнаха проблемите в Тибет, писах за собственото си поведение, продиктувано от страха. Припомням, че бях оставила коментар, съдържащ думата “будист” под снимка във Фейсбук акаунта на бивш мой ученик, който сега работи в Китай. От притеснение да не би нещо да се случи с Ванката, се върнах след ден-два, за да изтрия коментара, който бях написала на кирилица.

Сигурно съм споменавала, че избягвам да пиша разни думички в писмата си до приятелката ми Шапи, докато се намира в Иран или Афганистан. Същото правя и когато е в САЩ.

Преди време написах съветите на Кума Лиса, и признавам, че се автоцензурирам, когато пиша в този блог. Ето защо тук никога не съм писала по теми, които иначе съм обсъждала разпалено с часове и продължавам да го правя, но без да оставям следи.

Ето този страх използват хитрите диктатори. Евтино и ефективно. В Китай, Египет, Виетнам и Близкия изток продължават да филтрират съдържанието, но е ясно, че не можеш да спреш достъпа на милиони потребители до “опасно” съдържание. По-добре е да създадеш атмосфера, в която никой няма да смее да потърси или публикува такава информация. Китайци и араби, виетнамци и българи, всички сме хора и се страхуваме за кожата си. Щом аз тук, в свободната ЕС страна, се плаша, какво остава за живеещите в откровена диктатура?

Методите са различни – от задължителна регистрация с издаден от правителството номер (в Интернет кафета и … навсякъде), през получаване на sms, до появата на аватарите на двама аниме-полицаи при отварянето на някои страници.

Бих искала да разкажа и други неща, които правим тук под въздействието на страха, но засега не съм измислила подходящия начин. Предполагам, че ще достигна изтънчени висоти на иносказанието, подобно на литературната интелигенция по времето на соца. Страх лозе пази.

Често имам чувството, че колкото повече пазим лозето, толкова по-напечено става. Не е ли така, Григоре?

Ако те кефя, гласувай за мен тук

една от суетите

Един от любимите ми кошмари е връщането ми в училище да уча математика. След твърде дълго отсъствие съм забравила / пропуснала твърде много неща и се надявам учителят да не ме изпита.

Ако си мъж, сигурно ти е позната тревогата, че ерекцията ти може да се провали и жената тайно да ти се присмее.

Ако си древногръцки герой, би предпочел да умреш в битка за кауза която не те интересува, отколкото да се радваш на живота, но да те смятат за страхливец – нещо като герой от американски филм, готов да се хвърли напред с бойния вик “Dont call me chicken!!!”

Страхът да не се изложиш, да не ти се присмеят, усещането че си на изпит или на сцена са не само стресиращи и изтощителни. Освен че в много случаи ти помагат да се провалиш, те избират битките ти вместо теб. Благодарение на това се захващаш с неща които всъщност не са ти на сърце и се отказваш от такива които биха ти донесли радост. Създават ти врагове там където би могъл да имаш приятели.

проваляш се

Когато си на изпит, по-често те движи страхът от провал, отколкото предвкусваната радост на успеха, а радост от самото действие просто няма. Когато си представяш че се проваляш, шансът да го направиш е висок. Добрите спортисти се справят с това като си се представят успяващи, в отлична форма – колкото по-жива и ярка е картината на успеха, толкова по-добро е представянето. Когато се вживееш в това, забравяш за изпитващия / публиката, дори забравяш за себе си – просто си в играта и се забавляваш.

Забеляза ли, че вече не си на изпит? Щом не си на изпит, няма как да се провалиш.

влизаш в чужди битки

За да покажеш че си добър, се заемаш с неща които са популярни – иначе кой би ти обърнал внимание. Всъщност повечето хора дори не знаят какво искат, защото им е внушено че искат това което иска стадото и от бъхтене да го постигнат, не са чули зова на сърцето си. Когато не се докоснеш до това което иска душата ти, оставаш вечно неудовлетворен – каквото и да си постигнал, колкото и да си преуспял. Колкото и повече придобиваш от същото, празнотата в теб ще си остане, а може и да расте, защото не може да бъде запълнена с това, с което се опитваш.

отказваш се от наистина желаното

Понякога се отказваш от желанията си съвсем съзнателно. Казваш си (казват ти), че никога няма да си достатъчно добър в това, че винаги ще има по-добри от теб. Ако се замислиш, това важи и за най-добрите в каквото и да е – никога не са съвършени и винаги се появява някой още по-добър. В крайна сметка защо се захващаш с нещо – за да се радваш че го правиш или за да ти е гадно, но да докажеш че си добър?

Ако се отдадеш на това което обичаш и не ти пука дали го правиш по общоприетия начин за да постигнеш общоприетите стандарти, не само се радваш, но и правиш нещо уникално, а ако си забелязал, уникалността печели. Силиконовите чалга-хубавици са много, но Азис е един 🙂 . Ако примерът не е достатъчно изтънчен за теб, сравни класическите танцьорки с Айседора Дънкан и Жозефин Бекер.

Когато си уникален, всъщност нямаш конкуренция. Това го знаят добрите специалисти по маркетинг и брендинг.

създаваш врагове вместо приятели

Когато не влизаш в конкуренция, т.е. не се стремиш да отнемеш нечие парче от баницата, нямаш и врагове. Не казвам че няма да ти завиждат, да те имитират и да влезнат в конкурентна борба с теб, но ако следваш вътрешните си пориви, ще се развиваш, ще си различен, и винаги ще се изплъзваш.

Ако си алтруистично настроен, можеш да отвориш очите на конкуренцията и да я насърчиш да бъде себе си. А ако си егоист, можеш да споделиш тайната на успеха си срещу заплащане. Освен пари, ще получиш благодарност и възхищение – без да си ги търсил и да си треперил в сценична треска.

Толкова е лесно да бъдеш себе си 😉

Ако продължавам да те кефя, продължавай да гласуваш за мен – в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми (долу вдясно) кликни върху зелената буквичка В, а може и да ме аднеш в Technorati от бутона под снимката.

Кой се плаши от женски чудовища

Познавам много жени, с които не бих искала да си имам работа и които не пожелавам за съпруги никому. Никога, обаче, не ми е хрумвало да предупреждавам Стоян да се пази от жени.

Всъщност, понякога съм се опитвала да си представя какво ли би било да си избере простовато момиче, с което няма какво да си каже или пък някоя нарцистична принцеса, на която е невъзможно да се угоди. После съм прибавяла и утежняващи обстоятелства като раждането на деца преди осъзнаването, че въпросната жена не е тази, с която би искал да остарее. И после какво?

После си казвам, че каквото и да се случи, ако е честен силен и емоционално интелигентен, ще се справи, без да причинява ненужни рани. След дъжда пеква слънце – стига да ти стиска. Да, по-приятно е да не минаваш през поредица от несполучливи връзки, но все някак трябва да пораснеш и да се научиш.

Тук родната ми майка би повторила знаменитата си фраза, че животът ми е низ от грешни стъпки, с изключение на завършването на университет. После би добавила, че съм безотговорна майка.

А какво прави отговорната майка? Огражда ябълковото дърво с бодлива тел? Е, това и Господ не се е сетил да направи.

(Картината е на Гоген – един мъж, на когото му стиска)

Ако продължавам да те кефя, продължавай да гласуваш за мен – в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми (долу вдясно) кликни върху зелената буквичка В, а може и да ме аднеш в Technorati от бутона под снимката.