Предварителни президентски избори

Скоро (до края на май или до средата на юни) ще се проведат предварителни президентски избори за кандидат на Синята коалиция. В тях могат да участват не само членове на СДС и ДСБ, а всички, които пожелаят. Доколкото ми е известно, гласуването ще става с лична карта по постоянен адрес.

Нашето семейство ще гласува за Светослав Малинов. Ето 6 от причините.

Реклами

Приятелски огън по Синята Коалиция

Очертава се да гласувам за Синята Коалиция и бих искала да пиша за това и да помогна не само с бюлетина. Тъй като образованието за мен е Приоритетът, а и нещото, от което най-много разбирам, побързах да прочета главата за образование в предизборната програма. Останах меко казано озадачена. Текстът е две страници, от които едната представлява критика на приетата и осъществявана от около 3 години национална стратегия, квалифицирана от Синята Коалиция като „недоразумение като концепция, цел и управленски действия“.

Аз пък мисля, че въпросната Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015) отлично идентифицира проблемите на българското образование и предлага адекватни насоки за разрешаването им. Отделен е въпросът за изпълнението на програмата. Не казвам, че образованието ни за три години е повишило качеството си, но би било наивно да очаквам да се случи за толкова кратък срок като имам предвид ентусиазма и подготовката на голяма част от заетия в тази област човешки ресурс, безразличието на обществеността към проблемите на образованието и др.

Не искам тук да анализирам подробно точки от двата документа; бих могла да го направя и бих отделила време да консултирам Синята Коалиция в областта на образованието, но не това е целта на този текст. Искам да споделя разочарованието си и да задам въпросите, над които размишлявам от няколко дни.

Чудех се дали Синята Коалиция наистина оценява така програмата, стартирана от настоящото правителство и наистина ли идентифицира като най-важни проблеми като издаването на фалшиви дипломи, пропускайки въпроса за достъпа на децата до образование, например? Твърде набързо нахвърляни като в бохча проблеми и твърде генерализирано формулирани мерки. Оставам с усещането, че образованието не е приоритет на Синята Коалиция, а просто е трябвало да бъде споменато – ей така, понеже е политически коректно.

Чудех се дали Синята Коалиция би изгубила или спечелила ако признае направеното от Даниел Вълчев. Би било достойно, но Вълчев не се ползва с одобрението на учители и родители, тъй като не премълчава неудобни истини и повишава изискванията към преподаватели, ръководители на образователни институции и ученици, така че е по-печелившо да се оплюе направеното. Какво толкова е направено? Създадени са предпоставки за подобряване качеството на и достъпа до образование – закупени са автобуси, компютри, мултимедии, огромен брой училища вече са свързани с Интернет, отпускат се пари за конкретни проекти – за създаване на извънкласни дейности и т.н. Друг е въпросът как се използват тези ресурси от тези, които са ги получили. Конкретиката може да се намери в сайта на МОН, придружена с цифри – в три годишни доклада.

Чудех се каква е причината частта за образованието да бъде така претупана. Ако образованието не е приоритет за Синята Коалиция, не е ли по-честно изобщо да не се споменава в предизборната програма? Ако се споменава и Синята Коалиция има претенциите да разполага с образован човешки ресурс, как стана така, че не се намери такъв за да обмисли проблемите в областта на образованието и да състави по-добър текст?

Вярно е, че повечето избиратели не четат програми, но ако като начало програмата не е добре написана, как да очаквам качествена работа след изборите? Как изглеждам аз, избирателят, в очите на кандидатите да управляват страната ми? Може би като някой, който няма да си направи труда да прочете предизборната програма, а ако го направи, няма да се задълбочи. Това ли е таргет групата на моите избраници?

Дали е добра идея да пусна приятелски огън? Нали искам да спечелят? А ако пък не се интересуват от моя Приоритет и от това как оценявам работата им сега, то какво да очаквам после?

Да си затворя очите ли? Ако не си затворя очите, да си затворя ли устата? Чувствам се доста тъпо.