Закъснял репортаж от Пловдив

Преди три дни съм получила писмо от Пловдив:

Тези дни получих много обаждания от паникьосани хора (живеещи извън Пловдив), които ме питаха какво се случва при нас/има ли гражданска война/ пушките гърмят ли придружени от ека на черковните камбани/ юнаците целуват ли се един друг по улицата/ пишем ли Кърваво писмо и т.н. и т.н. Обикновено новинарските емисии действат като увеличително огледало върху всяко събитие:преувеличават го до неузнаваемост. От една страна и този път беше така. В моя квартал всяка нощ беше тихо и спокойно,така че размириците де факто не бяха „обхванали цял Пловдив“. Беше направо необичайно тихо в контраст с това,което отразяваха медиите.  Дори в случаите,когато  Локо и Ботев Плд. имат футболни срещи тишината бива нарушена от прибиращите се агитки. После,обаче ми стана ясно,че въпросните агитки не вдигат шум около нас,защото са заети с това да вдигат шум,да се бият, да трошат и да хвърлят камъни на главната улица в Центъра. Те и още стотина гимназисти,националисти, анархисти…just to name a few. И тук вече идва това,което на мен ми е особено непонятно: не е нормално в 2011 година хората наоколо да се предупреждават един-друг,че „тази вечер пак ще има протест,след 7 часа никакво слизане към Центъра“, не е нормално таксиметровите шофьори да отказват превоз,защото „знаиш’ ли к’ва лудница е долу,бе майна?!“…не е нормално. Паднах,когато майка ми ми се обади по телефона и ми съобщи,че миналата вечер нашите квартални левенти (същите,които преди години вандалстваха върху турските гробища) се събрали и отишли на Монумента. Радвам се единствено,че нямам познати тук,които да са участвали в протестите или да са били арестувани в следствие на протестите (първата вечер бяха направени около 50 ареста). Силно се надявам,че тази истерия клони към края си. ( В ден 1-ви преди протеста открих в пощенската си кутия около 50 листовки на „Атака“ агитиращи към действие в 7 часа на площад „Съединение“)

Advertisements

Голям протест – нъцки!

Въпреки, че в Хасково има медии, които открито подкрепят и съдействат за организирането на въпросните анти-цигански протести, въпреки, че били разпратени покани и снощните участници се заричали днес да доведат хиляди, днес протестът не се състоя 😀 Подстъпите към площада бяха блокирани от полицаи, които проверяваха документите на преминаващите младежи и май дискретно ги съветваха да си ходят. Опити за превземане на ромската махала не са правени (според един попитан от мен полицай). Всъщност час по-късно, младежи от ромски произход безгрижно вървяха към центъра на града. Надявам се да не им се е случило нищо неприятно.

Някои участници и подкрепящите ги медии твърдят, че протестът НЕ цели разпалване на етническа омраза. В същото време едно момиче ми каза, че протестират „Срещу циганите“ и им тегли една сочна псувня. Явно българите могат да мразят циганите, ама не си поставят за цел да предизвикват тяхната омраза. Местните медии вероятно не допускат, че когато сееш ветрове, жънеш бури.

Когато се прибрахме вкъщи, открихме, че снощи сме пропуснали да забележим, че племенницата ми е развявала не само изрусена опашка, но и знамена, че и даже е говорила пред микрофон и изразила гражданска позиция – факти, които ще премълча пред някои близки и до двете ни роднини – не за да не я злепоставя, а за да не се хванем за гушите с въпросните роднини.

Синът ми се чудеше по какъв логически път младежите са стигнали до извода, че ВСИЧКИ ЦИГАНИ СА ВИНОВНИ, а аз му обещах да го запозная с явлението „изкупителна жертва“  – роля, в която най-често попадат по-уязвимите и по-слабите.

След Катуница и Бургас, юнаци и в наше село

След палежите и вандалщината в Катуница, побоищата и маршовете на омразата в Бургас, и у нас „патриотите“ спретнаха митинг-шествие. На площада в Хасково се събраха около стотина души, предимно младежи, но също и пенсионери, както и майки с деца и политици. Разпознах Недялко Вапцаров (бивш кандидат-кмет от Атака на предишните избори) и Георги Димитров (бивш депутат от Атака), сега активни политици в друга партия за местните избори. Имаше журналисти и полицаи, както си му е редът.

Хубаво е, че бяха толкова малко, но и много по-малко хора са достатъчни, за да подпалят множество черги. Не знам как са се организирали, но си имаха и Райни Княгини с национални знамена. Бяха хаотични, пяха фалшиво химна, скандираха „Българи-Юнаци“ и „Българийо, събуди се!“, един пенсионер държа реч, която не можеше да се чуе добре. Написаните искания бяха за възмездие за убийците на Ангел. Предполагам, че е въпрос на време и известно медийно облъчване, за да се сдобием и с по-организирана и агресивна „патриотична“ общност.

Минути след като шествието беше се отправило към паметника на Богородица и камбанарията, по улицата мина един мизено облечен служител на фирмата, която чисти улиците, с униформено яке и найлонова торбичка. Не го предупредих да изчезва по-бързо от центъра на града … така или иначе утре пак ще трябва да излезе на улицата, за да си вади хляба – също като онази бременна проститутка от Бургас, която вчера е била пребита пред Областната управа в Бургас, където втора вечер разгневени маскирани мъже бият цигани.

Що се отнася до Бургас, пак попадам на лицето Георги Дракалиев, лидер на ВМРО Бургас, който преди време вдъхнови нападението срещу Свидетелите на Йехова, а после се опита да замете следите.

Това е от мен – има ме на снимката, ама държа да подчертая, че не съм от тях.

До Катуница и отвъд

Гледах няколко репортажа от Катуница. Мисля, че ми стига. Съжалявам за всички пострадали хора и предмети. Опасявам се, че случващото се в Катуница е симптом. Съгласна съм, че чувството за безнаказаност играе немалка роля – безнаказаността на богатството, на властта, на тълпата.

Убедена съм, обаче, че първопричината е друга – липсата на възприемане на другия като човешко същество. Това дава право на 55 годишен мъж да прегази 19 годишно момче, което разхожда кучето си. Това дава право на тълпите да рушат и да палят. Това дава право на децата да пребиват ( и да убиват) съучениците си. Това дава право на родителите и учителите да подкрепят малтретирането на деца от деца. Това дава право на родителите и учителите да подкрепят малтретирането на деца от учители и учители от деца.

И винаги се рационализира, така че да се намерят не просто поводи, а причини – че някой е циганин, че друг е слаб ученик, че трети е психически лабилен, че четвърти е грозен, а пети е богат.

Катуница не ме изненадва, учудва, възмущава или разгневява. Натъжава ме. Знам, че това не е повратната точка, която ще промени всеобщото незачитане на другия. Някои от нас ще пишат едно, а други друго. Едни ще подкрепят една Фейсбук група, а други друга. Всяко чудо за три дни … до следващото шоу.

Рано или късно

Тази сутрин за пореден път през последните няколко седмици запазих самообладание при вида на групичка циганчета на видима възраст 12-13 години. Продължих смело напред, бутайки бебешката количка към тунелчето, в което щяхме да се срещнем. Очевидно съм била толкова хладнокръвна, че на майка ми не й е дошло на ум да ми каже да сменим посоката. Не разбрах защо направи някакво сравнение с Лондон и не я и питах, понеже започнахме да говорим за циганчетата от детския дом. Чак тази вечер случайно видях видео в YouTube страницата на Al Jazeera, което показваше пострадали в британските бунтове и разрових да проверя какво се случва. Дали защото тези дни или не се появявам онлайн или е за кратко, не съм разбрала за бунтовете чак до днес ( а те са стартирали в събота). Всъщност имам чувството, че никой от онлайн приятелите ми не е споделил нищо по въпроса. Ей сега проверих „стените“ на няколко от тях. Може би новината е толкова световна, че никой не намира за нужно да я сподели.

Няколко са нещата, които ми минаха през ума:

– Случващото се ми напомня за събитията в Лос Анжелис в началото на 90те, които тогава ми бяха обяснени от един от преподавателите ми американци с икономическото неравенство. За да бъде по-ясен, той ни подтикна да си представим как тълпи гладни хора чупят витрините на шуменските магазини и грабят салами. Тогава, въпреки че бях доста близо до глада, не можах да си го представя. Днес ми е леко притеснено.

– Признавам си, че напоследък се стряскам, когато видя групички циганчета в центъра. Не че досега не съм виждала такива. Някога ми беше забавно да гледам как се къпят в шадравана. Преди няколко месеца ми беше приятно да видя няколко в шатрата на ЕкоПак – тогава си казах, че това е начинът да се промени съдбата на ромската общност – като на децата й се предлагат смислени образователни ресурси, които да работят с естественото любопитство на децата. Сега, да си призная, просто ме жегва страх. Макар и не панически. И въпреки че наскоро си позволих да спася за известно време едно малтретирано от сестра си, съборено на земята ромско момче, съм наясно, че не бих имала никакъв шанс срещу групичка.

– Колкото пъти съм гледала Ал Джазира, съм си казвала, че е чудесна телевизия, a родината й Катар е интересна държава, която си струва да бъде изследвана.  Предполагам, че може да отнесе доста критики, но аз усещам нещо доста симпатично в нея.

Сензация? Не, слаба ракия!

Снощи Стоян настояваше да гледаме епизод от „Отечествен фронт“ на Мартин Карбовски – за циганския блок 20 в Ямбол. Там живеят доста хора (понякога 40 в апартамент) – от десетина години без вода и електричество. Казват, че изкъртили и изгорили дограмата, за да се стоплят, а тръбопроводите продали, за да се изхранват. Всъщност липсваха цели фасадни стени, както и панелни парапети на тераси – казват, че това го направили децата … Някои мъже от блока проституират като жени на магистралата, за да изхранват семействата си. Раждаемостта е висока и не изглежда да спада.

Всъщност Карбовски показа блока само отвън и отдалече, на 2-3 жени задаваше многократно едни и същи въпроси „Кой спря водата и електричеството? Защо“, „Кой изкърти прозорците? Защо?“. Запитах се каква всъщност е целта на това предаване – да се опита да изследва по-дълбоко проблемите на най-бедстващите роми или просто да покаже ефектна картина. Всъщност голяма част от кадрите също се повтаряха многократно. А Карбовски не толкова задаваше въпроси, нито пък се опитваше да потърси смислени отговори, колкото говореше с патос, че в нечовешки условия, хората спират да бъдат хора и бла-бла, че този блок е нещо като картина на държавата ни и бла-бла. Доста разочароващо. Запомнила съм един доста по-силен период на Карбовски в сп. „Егоист“, когато отделяше доста повече време, за да подготви поредния си материал.

Повече време беше отделено на трима проституиращи в женски дрехи мъже. Бях доста впечатлена от единия от тях – доста интелигентен, трудолюбив, възпитан, мил и грижовен човек, който можеше да постигне доста повече за себе си и да направи доста за света, ако някога беше ходил на училище. Бях и неприятно впечатлена от арогантността на Карбовски, който го подканваше да покаже гърдите си (женски, след пластична операция), което, обаче не се случи, както и от въпроса, който зададе на другия младеж, който сподели, че първият му опит за сексуален контакт с мъж бил доста болезнен: „Защото за първи път го направи с баща си ли?“. Чудя се какво целеше Карбовски? Евтина сензация ли?

Доста, доста разочароващо. В такива предавания има потенциал – да започнат истински обществени дискусии, реални действия за решаване на социални проблеми. Оказва се, обаче, че водещият просто отказва да се задълбочи и ангажира. Жалко, много жалко. Може би една ядосана жена, която се опита да прогони екипа имаше право, когато им каза, че всъщност идват с едничката цел да се подиграват.

Стоян искаше да му кажа какво мисля за ситуацията на ромите. Отговорих, че въпросът е сложен и не мога просто ей така да отговоря. Казах му само, че при социализма, когато имаше доста по-силна държава (накрая Карбовски каза, че държавата трябва по някакъв начин, дори ако е нужно с насилие, да очовечава гражданите), тя не направи кой знае какви опити да промени положението на ромите – казах му за разрушената в края на 80те циганска махала в Хасково (не ми е ясно къде се дянаха всички тези хора, които останаха без къщичките си), за ограденото с пластмасови огради гето в Казанлък, за това че привличането на ромите в училищ и задължителното им образование беше отговорност на учителките от училищата в близост до ромски махали. Майка ми беше една от тях – даваше дежурства с още една колежка – обикаляше къщите, за да казва на родителите, че трябва да си пускат децата на училище, докато веднъж една родителка не я подгони с брадва, та след това баща ми я придружаваше с колата, за да могат да избягат бързо ако стане напечено. На още по-млади години, майка ми е участвала в кампания за ограмотяване на ромите – млади мъже били включвани в обикновени детски класове от началното училище, правели разни щуротии, а директорът ги привиквал от време на време да им хвърля по един бой в дирекцията, следвайки правилото „Циганин ли е, само бой го оправя!“.

Така, че драги ми Карбовски, ромският проблем не е от вчера, не е и, както твърдиш, от 20 години. В последните 20 години просто берем плодовете на това, което е посято през социализма и преди социализма. Аз не съм историк, нито пък социолог или антрополог, и знам съвсем малко, но ти, който правиш предаване за телевизия, която се излъчва в национален ефир, можеше да се подготвиш по-добре.

P.S. щом аз мога да проникна в ромско жилище, би трябвало и Карбовски да може.

Който не иска, да не работи

Вчера разбрах от Кака Сийка, че след около година помощите за безработни вероятно ще станат доживотни. Твърде вероятно е ако всичко друго си остане по старому, броят на безработните без средно образование и професия, а дори и без никаква грамотност да се увеличава. От либертарианската си гледна точка, Кака Сийка е убедена, че който не работи, не трябва да яде, и че е грозно и неморално здрави хора да си клатят краката и да живеят на чужда издръжка. Моята гледна точка е твърде различна, но тръгвайки от безусловната любов и грижа за целия свят, стигам до пълно съгласие с Кака Сийка, че дори я задминавам.

Смятам, че всеки човек трябва да има свободата да реши дали да работи, но свободите вървят с отговорности. Всеки трябва да осъзнава, че е отговорен за избора си и че никой не е длъжен да поеме отговорността вместо него. Да, човек може да разчита на милостта на други, но е грозно да изисква милост, дори и ако здравословното му състояние му пречи да се самоиздържа. Смятам, че всеки човек трябва да има свободата да бъде милосърден и да помага на когото си иска. В същото време, това не му дава права над тези, на които помага, така че не следва да изисква каквото и да е от тях.

Ето защо предпочитам никой да не бъде насилван да работи, и никой да не бъде насилван да поема отговорност за друг. Да, аз не искам социална държава; предпочитам социално отговорни граждани, а такива не се създават чрез принуда. Казвам това с ясното съзнание, че утре може да се окажа без стотинка, както и с отдавна взетото решение, че каквото и да се случи с мен, няма да потърся помощ от държавата. Ако някой има искрено желание да ми помогне без да ми налага условия, хубаво, ако не, да става каквото ще.

Не мисля, че преди да се появи идеята социалната държава, хората са били по-лоши и незагрижени за ближния. Напротив, тогава не са разчитали на държавата да помогне на изпадналите в беда, а са се наемали сами да го направят. Затова и много от изоставените бебета се появявали в кошници пред вратите на домовете – очевидно с надежда, че ще бъдат приети, а хората са смятали за нещо нормално да се погрижат за вдовицата и децата на свой роднина. Църковните общности са се занимавали с благотворителност, включително с образование и здравеопазване, което всъщност в някои части на света продължават да правят.

Да, по-лесно е просто да ти удържат от заплатата, вместо да намериш време дори да помислиш за хората в нужда, пък и по навик да смяташ, че всичко с което ти не би се ангажирал е работа на държавата. Не, не й е това работата на държавата. На мен ми стига тя да се грижи за безопасността и правосъдието, да осигурява качествено 12 годишно образование на всички деца, да контролира безопасността на лекарствата и храните, и да следи да не се затрие природата. Всичко останало си е наша работа.

Когато виждам, че държавата не може да се справи с нещата, които изброих, как да вярвам, че ще се справи разумно с безработните и социално слабите? Като назначи още чиновници? Не, благодаря, предпочитам да давам пари за благотворителност лично на нуждаещи се и на организации, на които имам доверие, че ще се справят със задачата почтено и ефективно. Да, предпочитам да дам пари на Мадона, отколкото на правителството, нищо че докато от луксозната си кола махала за довиждане на африканските дечица, държала антибактериален гел. От такъв държавните чиновници нямат нужда, понеже те никога няма да се ръкуват с циганин.

Дори вярвам, че такива организации е много по-вероятно да се справят с образованието на тези, които смятаме за неподлежащи на образование и въвличането им в смислени трудови дейности, които да генерират истинска стойност, част от която може да се превърне в пари. И ако ще говорим за социално предприемачество, не бива да забравяме, че то е всъщност бизнес, а не благотворителност и не следва да се субсидира от държавата.

Разбира се, нямам нищо против общности, които решават да се грижат за слабите централизирано и да финансират това чрез данъци, но не съм съгласна ако в тези общности има несъгласни, да бъдат принуждавани да се подчинят на мнозинството. Винаги съм намирала за смущаващо социалните проблеми да се решават с политическа принуда.