Стартирахме петиция за прозрачен подбор на новия председател на Държавната агенция за бежанците

Вчера малка група доброволци внесохме писма до министър-председателя, до заместник министър-председателите Бъчварова и Кунева, до ръководителя на представителството на ЕК в България.

Днес стартирахме петиция. Надяваме се да ни подкрепят максимален брой граждани. Споделям текста по-долу. Можете да подпишете тук.

За прозрачен подбор на председателя на ДАБ

Предстои назначаване на нов председател на Държавната агенция за бежанците. Ние, доброволци и неправителствени организации, които години наред осигуряваме хуманитарна и правна помощ на бежанците и подпомагаме тяхната адаптация и интеграция чрез социални и образователни дейности, настояваме да бъде проведен прозрачен конкурс за подбор нов председател и публична дискусия с кандидатите за позицията. Надяваме се Министерският съвет и министър-председателят да демонстрират воля за прозрачност на процеса и да вземат решение на базата на професионални и личностни качества, както и готовност за смислено взаимодействие с гражданското общество и доброволците, които години наред играят незаменима роля в приемането на търсещите закрила хора и справянето на Република България с увеличените миграционни потоци.

Важно е да действаме бързо – нека до 1 март стигне до максимален брой хора, за да бъде внесена своевременно в Министерски съвет.

Моля, споделяйте!

Доброволци и НПО настояват за прозрачност и конкурсно начало при назначението на нов председател на Държавната агенция за бежанците

Във връзка с предстоящото назначаване на нов председател на ДАБ, днес следобед внесохме следните писма. Подписани са от доброволци и неправителствени организации, които успяхме да се организираме набързо днес. Подготвяме петиция, в която могат да се включат още граждани и организации, с която ще настояваме за прозрачност и конкурсен подбор.

 

ДО:

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р. БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ ДО:

Г-ЖА РУМЯНА БЪЧВАРОВА ЗАМ.-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА Р. БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА ЗАМ.-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО КООРДИНАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ

Г-Н ОГНЯН ЗЛАТЕВ РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ

Уважаеми господин Борисов,

 Обръщаме се към Вас във връзка с отстраняването на г-н Никола Казаков от длъжността председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), заради с нередности при обществените поръчки за хранене на търсещите закрила, огласено в българските медии на 22.02.2016, и предстоящото назначаване на негов заместник.

Припомняме Ви, че неговото повторно назначаване преди повече от година беше посрещнато с протестни писма от нас, представителите на неправителствени организации и доброволците, ангажирани с дейности, свързани с осигуряване на правна помощ, адаптация, медицински и социални дейности на бежанците.

Поредицата от смени заради нередности и несправяне с изискванията за длъжността, създаде сериозно недоверие в политическите назначения в ДАБ.

По време на втория мандат на г-н Казаков, България се превърна в транзитна страна за търсещите закрила, като по данни на самата ДАБ през последните месеци Регистрационно-приемателните центрове са били запълнени на 10-15%, а през 2015г.около 75% от подадените молби са били прекратени, тъй като търсещите закрила са заминали за други страни в Западна Европа преди да приключи процедурата им. Тези резултати красноречиво говорят за провал на Р. България в изпълняването на нейните ангажименти към Европейския съюз по отношение на предоставяне на адекватни материални и процедурни условия на търсещите закрила, и мерки за интеграция на получилите такава, така че да бъде избегната вторичната им миграция.

По закон председателят на ДАБ се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя.

С това писмо апелираме към Вас за провеждането на прозрачен конкурс за избиране и назначаване на нов председател на агенцията, както и за провеждането на публична дискусия с кандидатите.

По този начин ще демонстрирате воля да осигурите прозрачност на процеса, желание за избор на кандидат на базата на професионални и личностни качества, и, не на последно място, готовност за смислено взаимодействие с гражданското общество и доброволците, които години наред играят незаменима роля в приемането на търсещите закрила хора и справянето на Р. България с увеличените миграционни потоци.

Гр. София

23.02.2016г.

С уважение,

  1. Виктор Лилов – издател, член на Надзорния съвет на ПП ДЕОС
  2. Лидия Стайкова, доброволец
  3. Harmanli Refugee Camp Play School – Джилиан Класби и Сейди Класби
  4. Райна Митева – доброволец от Група за подкрепа на бежанци в Стара Загора
  5. Мария Черешева, доброволец
  6. Милена Николова, доброволец
  7. Елена Павлова, доброволец
  8. Борислав Димитров, юрист и доброволец
  9. Николай Спиров, доброволец
  10. Азхар Аломар , фондация “ Ориент България „
  11. Радостина Павлова, Център за правна помощ – Глас в България
  12. Деница Сачева, доброволец
  13. Си Ви Ес – България
  14. Ана Димчева Божкова – доброволец
  15. Цветелина Христова, доброволец
  16. Илиана Савова, директор,  Програма за правна защита на бежанци и мигранти, Български хелзинкски комитет
  17. Хосе Антонио Санчес Манзано, доброволец

Интервю с Деница Сачева (моят избор на тези парламентарни избори)

deni volunteer

С Деница Сачева се познаваме лично от една година – и двете сме доброволки, които помагат на бежанците, но тя го прави от доста по-дълго време от мен, поне година по-рано. За разлика от други хора, които искат да влязат в политиката, Деница не прави това показно и кампанийно. Тя е ангажирана с каузата всеки ден – рано сутрин ни изпраща всички медийни отразявания за бежанците, през деня комуникира с институции, от които зависят бежанците, вечер говори с другите доброволци, през уикенда посещава бежанските лагери като доброволец, и не спира да дарява от собствените си пари. Това е светлината, в която я познавам аз, а иначе Деница е ангажирана с много други неща.

На тези парламентарни избори ще се възползвам от късмета си да гласувам за нея в Хасково (Коалиция „Десните”, бюлетина № 17). Реших да я представя и на вас с това интервю, което взех вчера:

 

Защо реши да влезеш в политиката?

Защото видях, че всичко, с което се занимава човек няма смисъл, ако средата около него дърпа развитието на хората надолу. Ако учиш, гледаш да намериш път навън. Ако имаш фирма, си задушен от корупция и бездарие на чиновници. Каквото и да правиш, политиката на агресивната глупост или алчност може да го съсипе за един ден. Има остра нужда от качествена политика, която се прави с мисъл за хората, с визия за бъдещето, която развива таланта, а не задълбочава зависимостта.

На какво си готова за да влезеш в парламента?

Да изтърпя целия кръг на недоверие, измислици и предразсъдъци относно моето решение и да докажа, че това, което правя е напълно осъзнато.

На какво не си готова за да влезеш в парламента?

На популизъм, купуване на гласове и производство на илюзии.

Кои са хората, които биха спечелили ако станеш техен народен представител?

Всеки, който иска да си държи сам живота в ръцете. Това могат да бъдат както хора със собствен бизнес, които искат да си издържат семействата с труд и инициативност, така и хора от уязвими групи, които искат да учат и да работят, за да бъдат пълноценни граждани. Дясното е начин на мислене, че ти си отговорен за живота си, че държавата служи на хората, а не ги задушава с правила и не взема дори и ежедневните решения от тяхно име. Областите, в които мога да бъда полезна са малък и среден бизнес, здравеопазване, социална политика, медии.

Защо смяташ, че си подходящият човек, за когото да гласувам?

Не смятам, но убедено ти предлагам да го направиш, защото искам да се занимавам с политика съзнателно и отговорно, защото съм напълно реализирана в професионален и личен план и това ми дава свобода да работя за другите, а не за себе си, защото си държа на думата и защото ми пука за хората.

Какво ще правиш ако не те изберат на идните избори?

Ще продължавам да се занимавам с политика. Политика не се прави само в парламента. Ще събирам обществена подкрепа за предложенията от нашата предизборна програма, която е най-добрата от предложените на тези избори и ще се готвя за следващите избори.

С какво си вадиш хляба?

Занимавам с комуникации – обяснявам на хората идеи и каузи, разказвам им за стоки, услуги, компании, хора, които могат да им бъдат полезни и нужни. До 1 септември т.г. управлявах своята агенция. Преподавам в Нов български университет и работя и като консултант по международни проекти – предимно в сферата на здравеопазването и общественото здраве.

 С какво друго се занимаваш?

С благотворителност и доброволчество. Когато работиш по бизнес проекти, често това е изтискващо, стресово, напрегнато, притиснат си с правила, срокове, бюджети. Успехът те задължава, неуспехът те развива, но и те наранява – имаш нужда от зареждане. Моето зареждане става с благотворителност и доброволен труд. Така научавам неща, които никога не биха ми хрумнали. Запознавам се хора, които ме впечатляват с духа си и начина си на мислене, виждам и най-низките страсти на хора, попаднали в капана на страданието. Скалата от емоции е голяма. Работя за каузи за хора с физически и умствени затруднения, изоставени деца, хора от етнически произход, който ги маргинализира, каквито са ромите, с бежанци.

„Калинка“ ли е новият министър Асен Василев? Мошеник ли е?

Някои твърдят, че новият министър Асен Василев няма висше образование, понеже бил завъшил Harvard College, а тази образователна степен е undergraduate, което някои смятат за „подготвителен колеж за Харвард“.

Университетът Харвард, подобно на всички останали американски университети, се състои от няколко „училища“. Едно от тях е Harvard College и подобно на колежите, които са част от университети, предлага 4 годишно образование, завършващо със степен бакалавър. Останалите „училища“ предлагат магистратури и докторантури. „Подготвителни колежи“ за американски университети не съществуват.

От този линк към страница на университетския сайт може да се види, че през 2000 година Асен Василев от Хасково е дипломиран като бакалавър по икономика.  От друг линк към същия сайт може да се види, че Асен Василев е бил и член на най-престижната академична организация в САЩ, Phi Beta Kappa.

Дали Асен Василев наистина е учил магистратура в Харвард?

Според информация, която вероятно той сам е дал за себе си, за да участва в някакъв форум, посветен на инвестициите в България, той е учил магистратура в Харвард (право и бизнес-администрация), но е прекъснал, за да развива бизнеса си. Убедена съм, че не е поради слаб успех, а именно поради причините, които се изтъкват официално онлайн – за да разработва бизнеса си. Смятам, че за това се иска доста кураж, защото за възпитаници на Харвард е доста по-лесно  и сигурно да започнат добре платена работа за някоя голяма компания, и всъщност повечето завършили добри университети избират да започнат работа като служители вместо като предприемачи.

Вярвам, че Асен Василев наистина е учил магистратура, тъй като в посочения от него период мой ученик също учеше в Харвард и твърдеше, че Асен Василев учи магистратура. Не мисля, че по онова време моят ученик е имал някакъв интерес да ме лъже. В САЩ по онова време са учили и работили доста ученици от гимназията на Асен и досега не съм чула някой от тях да твърди, че той не е започвал да учи магистратура.

Как е финансирал образованието си в Харвард?

С финансова помощ от самия Харвард. Университетът е достатъчно богат за да приеме всички кандидати, които прецени като подходящи и да финансира образованието им и пребиваването им изцяло ако доходите на семействата им са под 60 хиляди долара на година. Немалко българи са завършили Харвард и подобни университети благодарение на щедрата финансова помощ на самите университети. 

В какво състояние е фирмата му?

Онлайн може да се намери информация от надежден британски източник, но за съжаление последната информация е от лятото на 2011. Тя показва, че фирмата е активна, но има задължения над 5 милиона британски лири, както и това, че във времето дълговете на фирмата са растяли.  Това не показва задължително, че фирмата потъва, понеже е нормално нови фирми, които са стартирали с чужди капитал да имат дългове; нормално е тези, които разработват иновативни продукти и наемат висококвалифицирани служители да имат големи дългове. От този източник няма как да разберем дали фирмата е коректна към инвеститорите си и други фирми и лица; няма как да разберем и какви са шансовете и да излезе  „на зелено“ и ако има такива шансове, кога се очаква да покрие дълговете си. 

Защо си правя труда да се интересувам от Асен Василев и да публикувам?

Защото познавам Асен лично, макар и не отблизо, защото сме завършили едно училище. От една страна това ме прави любопитна, а от друга страна пристрастна. Нашата гимназия е дала на страната и други публични фигури и вероятно ще продължи да дава. Представям си как ще се пишат глупости за някой друг неин възпитаник, който благодарение на способностите си и труда си, а и труда на свои учители успее да завърши добър университет и да стане известен.

Все едно дали за нашата гимназия и все едно на каква тема, за мен е важно хората да знаят и мислят повече и да говорят и пишат по-малко глупости. Това всъщност е основната причина да споделя част от скромните си познания и проучвания.

Властта – чия и колко

Вчера, докато бях на урок по рисуване, чух по националното радио, че политиците спорят кой да командва НСО (националната служба за охрана) и НРС (националната разузнавателна служба). Не знам с какво точно се занимават въпросните служби, но съм убедена, че са въоръжени и биха могли да бъдат опасни за някои хора. На теория не следва да са опасни за хора, които нямат зловредни намерения. И все пак, от години живея с усещането, че силовите държавни структури не работят в услуга на милите кротки хорица като мен. Всъщност, в случаите, когато съм била убедена, че полицията, например, трябва да ми помогне, не съм получавала помощ – нито в ОНЕЗИ времена, нито сега. Отдавна не разчитам на нея. Но пък изпитвам известен страх. Ако ме питате как ще се чуствам ако утре се събудим без полиция и подобни служби, които поглъщат огромна част от бюджета на страната, ще ви отговоря, че няма да усетя липсата им, но ще се чувствам по-спокойна. Ще знам, че ако някой е решил да упражни сила върху мен, която не съм навредила никому, ще му се наложи да си плати или да вложи усилия, вместо да ползва безплатно услугите на институции, които поддържам плащайки данъци и такси. След подобни размисли написах в Гугъл „НСО“ и получих предимно резултати, които твърдят, че службата работи за престъпността / в частен интерес.

Мисля си и за проектозаконите за детето и за образованието. Отново концентриране на още и още власт в ръцете на държавата и нейните чиновници. Не е достатъчно, че нямаме право на алтернативно образование, но и трябва да си пращаме децата на училище на 4 и ги оставяме там за целия ден. С каква цел? Да оправдаем работни места и бюджети. Като онези в детския дом в Плевен, където над 170 души се грижат за 150 деца, харчейки над 2 милиона лева годишно, за да ги поддържат в тегло от 5 до 10 килограма в продължение на години, хранейки ги с биберон до пълнолетие, както и предоставят по един памперс на ден и мушама, на която да лежат.

Властта има свойството да се самоукрепва и разширява, понеже  тя може да променя и създава закони и правила в своя полза. Едно ми е тягостно и се чудя докъде ще стигне всичко това.

България каквато е била и можеше да бъде

Един от онлайн фаворитите ми, Зелен Бетон, който няма блог, но пише впечатляващи коментари в блогове, се съгласи да публикувам коментара му по мой текст като отделна публикация:

Като малък намерих на тавана паспорт на единия ми прадядо. Черен, ожулен от носене, с царския герб и дъговиден надпис „Царство България – Royaume de Bulgarie“. Вътре всичките му страници бяха пълни с гранични печати – от комшийските страни до Италия, Швейцария, Франция, Белгия и Германия. Явно си е извадил нов, защото в тоя е нямало повече място. Паспортът трябва да беше някъде от 30-те години, защото помня, че имаше немски печат с орел и пречупен кръст (момчешкият ми акъл, естествено, се впечатли най-вече от това).

Прадядо ми е бил обикновен селски търговец. Вярно, с дюкян и двукатна къща на чаршията, в голямо и богато (тогава) село в равнините на Северна България; вярно, носел е на прабаба ми капели от Виена и платове от Брюксел, но… селски търговец. В изостанала аграрна България, започнала да се гради като независима държава от едва 50-тина години. В континент, който само 15-тина години по-рано е бил арена на световна война.

Човекът никога не се е занимавал с политика, нито е бил масон или част от нечий „приятелски кръг“, нищо такова. А е можел да си позволи (и е имало обществено-политически и икономически условия спокойно да го прави) да ходи да сключва сделки из Европа. За качествена стока. За собствения си дюкян и за някои по-дребни търговци от околните села, на които е продавал на едро. Търгувал е в австрийски шилинги, швейцарски франкове и немски райхсмарки (и счетоводни книги намерих). Това е по времето, когато на българските левове е пишело „БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА плаща предявителю въ замяна на тая банкнота СТО ЛЕВА ЗЛАТНИ“…

Айде сега да си приказваме за европейско икономическо пространство, Шенген, нива на потребление, жизнен стандарт, стабилност на икономическата среда, отношение към малкия бизнес… :)

Не помня къде е този паспорт, със сигурност обаче не съм го изхвърлил. Няма как да изхвърля толкова красноречиво доказателство колко жестоко Европа (и България в частност) е била дръпната назад от злощастното съчетание от фашизъм, последван от комунизъм. Ако тия двете черни дупки не бяха препречили пътя на спокойното еволюционно развитие… не съм сигурен дали ни стига фантазия да си представим къде бихме били сега.

Хаос и страх

Аз ли не знам как да работя с търсачка или за Хасково от около полунощ няма никаква информация? Ако вярваме на публикуваното до момента, имало е доста грешки, нарушения и вероятно властови натиск. Явно борбата е жестока, но и страхът е голям, иначе защо местните медии биха мълчали така?

Преди четири години написах това и продължавам да го мисля.

Относно президентските избори – нито един от оставащите на балотаж не е моят избор. Не искам ББ да си има и президенство, а пък БСП вече ми звучи омерзително и непоносимо.

Тези дни започвам да привиквам към мисълта, че май оттук наътатък тези на които залагам ще са все губещи, понеже мнозинството определя правилата. Въпреки това гласът народен продължава да не ми звучи като глас Божи. Понятието „мъдростта на тълпите“ не се отнася до решенията на моите сънародници.