Нямам нерви да правя пиар. Някакви идеи от вас?

През юли и ноември миналата година писах за българската иницатива за превеждане на видео-уроците на Khan Academy. Не мисля, че с това успях да помогна да намерим нови доброволци.

Не знам защо е толкова трудно. Предполагам, че ако преводът се заплаща, ще имаме доста кандидати, но проблемът е, че няма с какво да им платим.

Не знам дали е добра идея да се кандидатства за финансиране пред някоя фондация, при положение, че на другите езици превеждат доброволци.

Дали е добра идея да се обърнем към българския бизнес?

Или все пак имате идея как да намерим доброволци?

Какво е Академията ли? Напълно безплатни видео-уроци по всякакви предмети. Тук Иван е описал как може да се използва Академията – от ученици, учители и родители.

Реклами

Родителите извън закона

Големият ми син тръгна на ясли за година и три месеца. Там, както знаем, за децата се грижат медицински сестри. Те никога не му обличаха пижамката ( в края на седмицата ми я връщаха непокътната и ухаеща на чисто пране) – оставяха го да спи с дрехите, с които играеше навън. След като навърши две години, му забраниха да ака в яслите, понеже бил „голям“. В яслите имаше и деца между три и четири години, които биеха и поливаха с айрян по-малките. Персоналът препоръчваше на нас, родителите, да научим децата си да се защитават. И така нататък.

Ако тогава имах възможността, щях да отглеждам детето си по друг начин – например като тези родители, В нает и ремонтиран от тях апартамент, който изглежда доста по-добре, от която и да е детска градина, която съм виждала през живота си, се отглеждат десет деца на една и съща възраст. За децата се грижат майки и наети учители. На десет деца се падат по двама възрастни на смяна, за разлика от държавните детски градини, където децата често надхвърлят 25. Като си поделят разходите, тази форма на отглеждане им струва около 200 лева на месец, докато преди няколко години, средната цена на частните детски градини е била около 350 на месец. Всъщност за някои родители това е единствената възможност, защото в някои градове има остър недостиг на места за детските градини.

Проблемът с този вид отглеждане на децата е, че у нас е незаконен, а проектозаконите за детето и за образованието не променят това. Всъщност, текстовете могат да бъдат интерпретирани и така, че на наказание (глоба до пет хиляди лева) да подлежат и родители / баби и дядовци, които се грижат за децата в домашни условия – понеже нямат лиценз за предоставяне на образователни и социални услуги.

Наскоро бях писала и за това, че у нас продължават да липсват законни алтернативни форми на до болка познатото ни училищно образование, което въпросните проектозакони не смятат да променят.

Тази ситуация противоречи на редица фундаментални документи, включително Конституцията на нашата страна. Това е описано в писмо на Движението за либерализация в образованието. И вие бихте могли да подпишете това писмо. А също и декларацията, която настоява законът за образованието да не се приема прибързано, а след сериозен широк обществен дебат. Чрез същия сайт можете да се включите в обсъждането или просто да се запознаете с различни мнения на индивиди и организации.

Да разграничим

Когато се водят спорове между леви и десни, либерали и консерватори и пр., обикновено се смесват целите със средствата. Предполагам, че всички спорещи по проектозаконите за детето и образованието смятат, че в нашето общество трябва да се грижим за благополучието на децата, но имат разногласия по въпроса как да се полагат тези грижи (което включва и въпроса кой за какво да се грижи).

Ако отделим целите от средствата, ще можем да се обединим около целта, което може да увеличи вероятността наистина да се опитваме да разберем другите гледни точки, да обсъждаме спокойно и така да изградим по-пълна обща картина, от която по естествен начин да изплуват модели и добри решения.

Иначе просто се надвикваме.

Сексуалнa просвета за невръстни дечица

Във връзка с новия проектозакон за предучилищното и училищното образование и проекта за закон за детето, някои родители са силно притеснени от перспективата учители или социални работници  да просвещават децата им по въпроси за сексуалността и репродуктивното здраве. Като човек, който навремето не е получил НИКАКВО домашно образование по тези въпроси, смятам, че за някои деца учителят или социалният работник може да се окаже най-адекватният източник на информация.

Разни родители имат разни притеснения:

– някои се страхуват от евентуално представяне на хомосексуалността, бисексуалността и транссексуалността като равнопоставени на хетеросексуалността;

– други се страхуват от пошло представяне на сексуален акт;

– трети се страхуват от представянето на бременността като нещо нежелано и т.н.

Аз лично смятам, че алтернативите на хетеросексуалността не могат просто да бъдат заметени под килима, че всички имаме още много да учим за тях и че трябва да го правим. По същия начин, знам, че нежелани бременности се случват, както и болести, предавани чрез сексуално общуване и вярвам, че е добра идея да бъдем наясно с тези неща и да можем да се предпазваме.

И аз, обаче, имам своите притеснения.

Като имам предвид качеството на учебниците и преподаването в училищата, не съм убедена, че децата непременно ще получат адекватно сексуално образование. Даже се притеснявам, че биха могли да бъдат объркани и травмирани. Но в същото време, същите тези деца са изложени на масирана атака от порноизображения, например – най-малкото от будките за вестници.

Освен това, струва ми се, че всяко дете стига до въпросите за сексуалността на различна възраст – по една или друга причина. Струва ми се нелепо да натрапваме сексуално образование на деца, които все още не се интересуват от него. Подходящата форма и подходящата степен на информираност също са различни за различните възрасти и индивиди. Тези съображения, разбира се, са валидни и за всички други теми от учебната програма.

В училище, обаче, няма как формата и съдържанието на учебния материал да бъдат индивидуализирани. Това е една от причините някои родители да избират домашното образование. Аз също бих го избрала, но не бих искала да отглеждам детето си в стерилна среда и не храня илюзията, че бих могла да го изолирам от всякаква информация „отвън“. Освен това, не мисля, че децата могат да научат всичко важно единствено от своите родители; смятам, че имат нужда и от ментори извън семейството. Най-малкото защото има неща, за които децата ни (колкото и да сме близки, колкото и да ги разбираме, колкото и да сме просветени) биха разговаряли по-свободно с други хора. Друг път, обаче, ще пиша по темата за липсата на задължително противоречие между домашното образование и максимата, че е нужно цяло село за да се отгледа едно дете.

Някога си мислех, че подходящият момент за начало на сексуалното образование е към 10-11 годишна възраст поне, но един ден шестгодишният ми син се прибра със спешен въпрос за „преватива“ – докато играели край блока, децата попаднали на употребен презерватив и друг шестгодишен момък обяснил, че това е нещо, което си слагат жените. Тогава ми се наложи да изпратя сина си да си мие ръцете, за да спечеля време за обмисляне на обяснението. Обясних, че това е нещо, което си слагат мъжете ( и бях доста убедителна) … за да се предпазят от някои болести. Синът ми остана доволен и каза „Знаех си, че Иван не знае!“. Когато, обаче, реших да го просветя след 4 години, той ми каза, че вече е осведомен: „Нали ми беше дала един учебник по биология, когато исках да знам за мускулите“ и сложи край на разговора. После, в шести клас се включи по свое желание в някакъв СИП по биология / здравно образование (?), откъдето със сигурност научи доста неща и прочете една купена от мен книга за пубертета при момчетата, която горещо ми препоръча, като сподели, че след като я е прочел се чувства доста спокоен, за разлика от свои съученици, които не са я прочели.

За мен не е никак лесно да взема решение, което да се превърне в закон за всички деца в страната. Ето защо не ми се иска въпросните проектозакони да се приемат набързо.

 

НЕГ: Академия за Свобода и Прекрасност

Преди петнайсетина години, когато нашата гимназия честваше 25 годишнина,  беше отпечатана една юбилейна книжка.  В нея имаше предимно спомени от ученици и учители. От тази книжка съм запомнила два разказа: единият за Мистър Стоев , а другият, за човек, когото бях виждала само веднъж – Васил Иванов. Моите връстници и част от учениците ми познават Мистър Стоев, но вероятно не са чували за Васил Иванов – човекът, който е имал една мечта – в Хасково да има немска гимназия. Този човек е направил всичко възможно за да създаде гимназията  и е станал нейният първи директор. Разказвала съм историята за Васил Иванов на много хора и досега завиждам на тези, които са го познавали. Ето защо две години след юбилея помолих училищното ръководство да ми даде двайсет и шест книжки. Подарих ги на моите подгответа за края на първата им учебна година.

Десет години след юбилея други ученици имаха мечта – да издават вестник. Те пък препечатаха в него тези две истории и си позволиха да сменят една цифричка в разказа за Васил Иванов. Надявам се да им бъде простено. Вижте страница № 4.

Минаха петнайсетина години от смъртта на Васил Иванов и аз продължавам да разказвам за него. Наскоро попаднах на група ученици и учители от нашата гимназия, които решиха да направят паметна плоча на Васил Иванов в училищната сграда. За мен е много важно това да се случи, защото след години нас ще ни няма, но ще остане нещо, което да напомня на учениците и на учителите, че благородството е възможно и че училището може да бъде Академия за Свобода и Прекрасност, както го наричат първите му ученици.

Ако искате и имате да помогнете за изграждането на плочата, както и за други свързани с училището инициативи, пишете ми [вижте “значката” ми от Фейсбук в лентата вдясно; там е даден и адресът на електронната ми поща]. На този етап най-спешното е да съберем пари, за да можем да открием плочата за рождения ден на Васил Иванов в края на май.

Децата уж имали права

В момента (а също и в бъдеще, ако се приеме Законът за детето) българските деца са задължени да посещават училище, дори и ако там не научават нищо и се чувстват зле. Повечето деца нямат алтернатива, защото не могат да си позволят да учат в частни училища, а домашното образование е извън закона. В същото време се говори за права на детето …

Ако си възрастен и не ти харесва работата, можеш съвсем легално и безнаказано да я напуснеш. Ако си дете, си длъжен да се мъчиш години наред.

Мисля си колко хубаво би било ако у нас можеха да се създават чартърни училища като в САЩ. Тези училища следват своя програма, но в същото време са част от обществената образователна система и получават публично финансиране – на принципа „парите вървят с ученика“. Те нямат право да вземат такси, но могат да получават дарения. Такива в момента са повечето училища в Ню Орлийнз след разрушенията, причинени от урагана Катрина ( а не частни, както се опитва да внуши Наоми Клайн в Шоковата доктрина).

Бих основала поне едно такова училище. Отдавна съм се отказала от идеята да реформирам българското образование на едро и отгоре. Не просто защото нямам властта, ами защото и да имах, нямаше да имам човешки (разбирай учителски, пък и родителски) ресурс да го направя. Промяната отдолу и „на парче“ може да е бавна и да не вдъхновява човеколюбците, но на мен ми изглежда единствената възможна при сегашните условия.

Вярно е, че много деца няма да имат достъп до истинско образование, но повечето деца от години нямат, а почти на никого не му пука.

Бог да ни пази от децата

Днес по обед минавах покрай магазин DM. Пред вратата стояха 4 циганчета на видима възраст 10-12 години, които изглеждаха така, сякаш искат да влязат в магазина. Вземаха от изложените пред магазина стоки, връщаха ги на рафтовете. По едно време дори го направиха и бързо излязоха – вероятно бяха изгонени.

Спомних си как миналата година, на метри от същото място, в напреднала бременност, бях единствената, която се опита да спре подобна групичка, която стреляше с прашки по гълъбите в паркчето, в което седят доста възрастни и играят доста малки дечица.

По темата за насилието между деца мога да пиша доста, но не това е темата ми днес. Имам чувството, че доста възрастни биха могли да се окажат беззащитни срещи малка групичка деца. В един момент децата биха могли да усетят надмощието си и тогава … биха могли да убият някого с камъни, да вандалстват в нечий дом или в магазин. Полицията може и да се отзове веднъж, но не ми е ясно по какъв начин би могла да помогне трайно ако банда деца решат да ви тероризират.

В случая с DM – изобщо не ми е ясно как 2-3 жени биха могли да опазят толкова голям магазин, но ако все пак този магазин може и да може да си позволи охрана, много други не могат. Това е невъзможно и за повечето хора, чиито къщи са системно вандализирани.

Слава Богу, че на повечето деца не им идва на ум да правят такива неща, но всъщност все повече деца изобщо не се притесняват от това да упражняват насилие. За справка – клипчетата, които редовно качват във VBOX7, например. Ако не знаете как да откриете подобни неща, пишете в полето за търсене „бой в училище“ и ще получите доста резултати. Наскоро пък някакви младежи убили свой приятел, понеже ги дразнел, а и искали да опитат всичко от живота.

Какво да се прави? Признавам, че аз самата до този момент съм се справяла с детското насилие и вандалщина единствено като съм демонстрирала надмощие. Не съм била деца, но съм била достатъчно смразяващо убедителна вербално. И всеки път си давам сметка, че тази победа може да се окаже временна. Тя работи само дотогава, докато успяваш да внушаваш страх.

Доста по-устойчиво ми изглежда решението да се правят неща, които да убедят децата, че има доста по-смислени и интересни дейности, да ги научат на емпатия и пр.  Но затова се иска време и нагласа, която да се споделя от всички възрастни. Налага се всички да бъдем родители на всички деца.