Родители и училище

От неотдавна Законът за предучилищното и училищното образование дава възможност на родителите, които не желаят децата им да посещават училище да ги образоват у дома. Това обаче не означава, че в България имаме свободата да провеждаме това, което в други страни се нарича „домашно образование” (homeschooling).  В България родителите трябва да се съобразяват с образователните стандарти, определени от образователното министерство, а освен това децата им трябва да се явяват на изпити за да показват, че покриват успешно учебния план. Ако не се справят, следва да бъдат пренасочени към друга форма на обучение. Това означава, че имаме свобода, но не съвсем.

Ако родителите имат различни от официалните стандарти виждания за това какво е подходящо да учи детето им на тази възраст и не покрият изискванията, по закон трябва да кажат „Сбогом” на домашното образование, защото домашното образование в законния си вариант трябва да просто да пренесе у дома училищното образование. Разбира се, у нас расте броят на семействата, които провеждат домашно образование без да се съобразяват със закона, но това означава, че са уязвими.

Не съм провеждала статистическо проучване, но ми се струва, че у нас преобладаващите нагласи на хората са, че трябва да има определени от държавата стандарти и те задължително да се покриват в указания ред с указаната скорост за всички ученици. Предполагам, че именно затова и законът ни е такъв. В други общества обаче има голям брой хора, които приемат, че различни виждания за образованието са съвсем легитимни, затова и техните закони позволяват домашно образование, организирано изцяло по преценка на семейството, както и съществуването на алтернативни училища, които не се съобразяват със „спуснати отгоре” програми и стандарти. Дори съществуват много такива училища, които функционират благодарение на публично финансиране. Това е вярно както за САЩ (т.нар. чартърни училища), така и за Европа.

Ако у нас по закон родителите са лишени от правото да вземат свободно сериозни решения за образованието на децата си, тогава би трябвало училището да поеме сериозно отговорността да образова децата добре. На практика обаче училището не поема тази отговорност. По какво съдя за това? По отвращението, което образователният процес предизвиква у учениците и по плачевните резултати, които много български ученици показват на изпити, както и по моя скромна субективна преценка на човек, работещ с ученици, разбира се. Освен това, все повече учители са убедени, че за неуспехите на учениците са отговорни основно родителите, дори и в случаите, в които учениците прекарват целия си ден в училище, посещавайки занималня.

Спомням си времената, в които учителите не очакваха нищо от родителите ни, работеха с около 40 деца в клас и много по-голям дял от учениците знаеха и можеха много повече неща отколкото знаят и могат учениците днес. И тогава родителите нямаха свобода, но образователното министерство, образователните институции, както и самите учители, поемаха голяма отговорност и вършеха работата си наистина сериозно. Частните уроци бяха изключение, както и родителската помощ.

Струва ми се, че днес, когато държавата не успява да поеме реална отговорност и да се справи, би трябвало да даде свободата на родителите да поемат отговорност и да образоват сами децата си или пък да изберат да се доверят на алтернативни училища.

Реклами

В часа на шарената мъгла ми е все по-трудно да бъда учител

Преди малко четох мейл от мой ученик и нямам никаква идея какво да правя сега. Би трябвало да му отговоря и да продължа работата си с него, но не знам какво да му  кажа. Той, родителите му и аз очакваме да си свърша работата, но аз не успявам. С всяка измината година ми е по-трудно и ако правилно разбирам тенденцията, скоро ще се провалям в повечето случаи.

Преди десетина години всяка седмица получавах от повечето си ученици дълги писма, на които пишех дълги отговори. В клас разговаряхме разпалено с часове, проследявахме различни теми в ширина и дълбочина, преливахме в нови, и аз имах чувството, че успявам да подготвя значителна част учениците за смислен старт в университета и да им дам перспектива за живота отвъд формалното образование.

Всъщност като го описвам така, звучи идилично, а всъщност в много от случаите не е било – и тогава съм имала своите фрустрации и възмущения, усещането, че нещата се получават все по-трудно с всяка изминала година.  Но общата картина изглеждаше както я описах, а сега изглежда доста различно.

Тази година, обаче, все по-често мисля за това, че повечето ученици всъщност не се интересуват от нищо. Разбираемо е, че в училище им е скучно, чуждо и често непонятно, че са отвратени от изучаваните предмети – това не е новост. Проблемът е, че вече не ги интересува и нищо друго (ако не броим грижи за здравето и външния вид, компютърни игри, браузване във Фейсбук и клюки).

Много по-смислени и задълбочени разговори се получават на курсовете ми в бежанския лагер. Въпреки че хората там от доста време нямат кой знае какъв достъп до информация, а мислите им ежечасно са фокусирани върху оцеляването. Чудя се дали е така понеже са от друго поколение и средната възраст е около 30.

Допускам, че има множество фактори, които допринасят за случващото се с учениците, но няма да се опитвам да ги обсъждам в този  текст. Просто искам да споделя тревогата си.

Бих искала да уточня, че не става въпрос за нещата, за които в България обичайно се подиграваме; не става въпрос за правопис или за обща култура. Лошият правопис е поправим, пък и макар и лош ни позволява да общуваме … стига да има за какво. Общата култура е нещо относително и човек винаги може да научи някой неизвестен за него факт … стига да го интересува.

Проблемът е че светът е обвит в шарена мъгла, а любопитството на учениците е толкова слабичко, а способността им да се фокусират и да изследват нещо (дори и ако им е интересно) е нищожна. Те се лутат в безрадостна скука и добре че имат смартфони за да браузват Фейсбук или някакви картинки.

Личните ми усилия се все по-безрезултатни и не знам какво бих могла да направя сама за да помогна на изгубените в шарената лепкава мъгла. И докато преди малко мислех всички тези неща, попаднах на статия в „Дневник”, която показва доста тъжни статистики за младите хора у нас – солиден процент отпадат от образованието. Много хора се успокояват с мисълта, че тези хора са предимно от ромското малцинство, но всъщност не е така и за мен това не е новост. Същите тези хора се тревожат, че ромското малцинство ще стане мнозинство.

Споделените ми непосредствени наблюдения, обаче, са върху извадка от българи (и нищожен процент турци), учещи в елитни гимназии.

Днес не мога да ви предложа анализи, изводи и решения. А решения не вярвам да мога да предложа въобще в обозримо бъдеще. Сам човек толкова може.

Ранно професионално ориентиране?

Новите идеи за българското образование включват ранно професионално ориентиране. Вашето мнение? Кога трябва да започне професионалното ориентиране и кой следва да го върши?

„Калинка“ ли е новият министър Асен Василев? Мошеник ли е?

Някои твърдят, че новият министър Асен Василев няма висше образование, понеже бил завъшил Harvard College, а тази образователна степен е undergraduate, което някои смятат за „подготвителен колеж за Харвард“.

Университетът Харвард, подобно на всички останали американски университети, се състои от няколко „училища“. Едно от тях е Harvard College и подобно на колежите, които са част от университети, предлага 4 годишно образование, завършващо със степен бакалавър. Останалите „училища“ предлагат магистратури и докторантури. „Подготвителни колежи“ за американски университети не съществуват.

От този линк към страница на университетския сайт може да се види, че през 2000 година Асен Василев от Хасково е дипломиран като бакалавър по икономика.  От друг линк към същия сайт може да се види, че Асен Василев е бил и член на най-престижната академична организация в САЩ, Phi Beta Kappa.

Дали Асен Василев наистина е учил магистратура в Харвард?

Според информация, която вероятно той сам е дал за себе си, за да участва в някакъв форум, посветен на инвестициите в България, той е учил магистратура в Харвард (право и бизнес-администрация), но е прекъснал, за да развива бизнеса си. Убедена съм, че не е поради слаб успех, а именно поради причините, които се изтъкват официално онлайн – за да разработва бизнеса си. Смятам, че за това се иска доста кураж, защото за възпитаници на Харвард е доста по-лесно  и сигурно да започнат добре платена работа за някоя голяма компания, и всъщност повечето завършили добри университети избират да започнат работа като служители вместо като предприемачи.

Вярвам, че Асен Василев наистина е учил магистратура, тъй като в посочения от него период мой ученик също учеше в Харвард и твърдеше, че Асен Василев учи магистратура. Не мисля, че по онова време моят ученик е имал някакъв интерес да ме лъже. В САЩ по онова време са учили и работили доста ученици от гимназията на Асен и досега не съм чула някой от тях да твърди, че той не е започвал да учи магистратура.

Как е финансирал образованието си в Харвард?

С финансова помощ от самия Харвард. Университетът е достатъчно богат за да приеме всички кандидати, които прецени като подходящи и да финансира образованието им и пребиваването им изцяло ако доходите на семействата им са под 60 хиляди долара на година. Немалко българи са завършили Харвард и подобни университети благодарение на щедрата финансова помощ на самите университети. 

В какво състояние е фирмата му?

Онлайн може да се намери информация от надежден британски източник, но за съжаление последната информация е от лятото на 2011. Тя показва, че фирмата е активна, но има задължения над 5 милиона британски лири, както и това, че във времето дълговете на фирмата са растяли.  Това не показва задължително, че фирмата потъва, понеже е нормално нови фирми, които са стартирали с чужди капитал да имат дългове; нормално е тези, които разработват иновативни продукти и наемат висококвалифицирани служители да имат големи дългове. От този източник няма как да разберем дали фирмата е коректна към инвеститорите си и други фирми и лица; няма как да разберем и какви са шансовете и да излезе  „на зелено“ и ако има такива шансове, кога се очаква да покрие дълговете си. 

Защо си правя труда да се интересувам от Асен Василев и да публикувам?

Защото познавам Асен лично, макар и не отблизо, защото сме завършили едно училище. От една страна това ме прави любопитна, а от друга страна пристрастна. Нашата гимназия е дала на страната и други публични фигури и вероятно ще продължи да дава. Представям си как ще се пишат глупости за някой друг неин възпитаник, който благодарение на способностите си и труда си, а и труда на свои учители успее да завърши добър университет и да стане известен.

Все едно дали за нашата гимназия и все едно на каква тема, за мен е важно хората да знаят и мислят повече и да говорят и пишат по-малко глупости. Това всъщност е основната причина да споделя част от скромните си познания и проучвания.

Кан Академията в България – какво ново

Книга за теб, урок за учениците!

by Khan Academy

Здравей! Ако обичаш книгите и образованието, то тази игра е за теб. Идеята е простичка: Книга за теб, урок за учениците. Преведи най-много от списъка по-долу до 3-ти март и си избери книга от “Книга за теб” или ще ти препоръчаме някоя. :)

Ето и условията: Това е списък с 17 видео урока за умножение и деление (т.е. нищо сложно), избери си някой урок и започни да превеждаш! Този, който е превел най-много минути, получава възможността да си избере книга. :)Единствено ще те помолим да попълниш в следния формуляр твоите e-mail адрес и профил, с който превеждаш, за да се свържем после с теб и да те попитаме за адрес на пратката. :)

Превеждането става през сайта Amara. Нужно е единствено да се логнеш с някой вече съществуващ акаунт. Превеждаш от менюто точно под видеото, като избереш Add new Translation > Bulgarian или Български. Преводите се измерват в проценти и не е нужно да си превел някой урок на 100%, може например да преведеш 5 урока до 40%. Запомни обаче, да кликнеш Save and Exit! После с тези уроци ще работят учители на този сайт или направо на сайта на Khan Academy, а в самите уроци ще е упоменато и твоето име. :)

Ето го и списъка:

1. multiplying-whole-numbers-and-applications-1 (3 мин.)
2. multiplication-3-101112-times-tables (12 мин.)
3. multiplying-whole-numbers-and-applications-6 (3 мин.)
4. division-1 (17 мин.)
5. division-2 (11 мин.)
6. dividing-whole-numbers-and-applications-1 (2 мин.)
7. the-distributive-property (5 мин.)
8. the-distributive-property-2 (2 мин.)
9. distributive-property (5 мин.)
10. introduction-to-order-of-operations (9 мин.)
11. order-of-operations (4 мин.)
12. order-of-operations-1 (4 мин.)
13. more-complicated-order-of-operations-example (5 мин.)
14. order-of-operations (14 мин.)
15. place-value-1 (2 мин.)
16. place-value-2 (4 мин.)
17. place-value-3 (5 мин.)

(Речник)

Препечатано от блога на Кан Академия Българиявиж оригинала

Уточнения за алтернативното образование

Както вече съм споменавала, бъдещият закон за образованието ще затвърди статуквото – държавата решава каква да бъде огромната част от образователната програма на публичните и частните училища, както и на учениците, които се образоват у дома. Всъщност последните са формално записани в някое училище и държат изпити.

Някои български родители, обаче, не са съгласни и настояват за либерализация на образованието. Това означава държавата да позволи и на други да съставят образователни програми, да организират учебен процес.

Други родители, обаче, се опасяват, че това може да доведе до влошаване на образованието у нас, понеже всеки ще е свободен да образова както си иска и така учениците може да останат ощетени – да не им бъде преподаден важен материал. Някои от тях приемат, че е ок да има алтернативно образование, но само ако държавата задава стандартите.

Сред по-гласовитите активисти преобладават родители, които образоват или искат да образоват децата си у дома и така се създава погрешната представа, че единствената алтернатива (за която се настоява) е домашното образование. Понякога някои родители, които подкрепят домашното образование заемат арогантна позиция, която внушава, че другите родители са непросветени и безотговорни. Другите пък признават, че не биха могли да се справят сами с образованието на децата си, че нямат възможност да се занимават с това или пък че не искат, поради което ще се доверят на съществуващите училища.

Целта на този текст е да уточни, че домашното образование не е единствената алтернатива на държавните стандарти. И друг път съм казвала, че домашното образование не би могло да бъде масово явление, защото повечето хора не могат да си го позволят; не би било добра идея да бъде масово явление, което да превърне повечето трудоспособни възрастни в  учители на пълен работен ден – все пак имаме нужда не само от учители, а и родителите имат право да избират професията си, нали?

Мислила съм да организирам домашно образование за големия си син- така и не ми стигнаха силите да го направя. Сега, когато най-после завърши дванайсетгодишната му училищна агония, ми става лошо при мисълта, че може да се наложи да я натрапя на още едно дете. Не че мечтата ми е да бъда домашен учител по всичко на пълен работен ден, но си мислех, че ако се наложи, ще се постарая да го направя заради детето. Изниква обаче нова подробност – ако го направя, може да съм извън закона и това (според другия спорен законопроект – за детето) да ми докара неплатими глоби, а и по-зле – да ми отнемат детето, понеже не се грижа за него според държавните стандарти.

Предполагам, че има и други родители в моята ситуация. Искам да им кажа, че ако настояват за това законът да позволява алтернативно образование, ще се създаде предпоставка да се появят училища, в които да не пращат децата си със стиснати зъби и свити сърца. Освен това, тези училища биха могли да бъдат не по-скъпи от публичните училища, ако държавата наистина започне да дава и на частните училища сумата, която отпуска за всеки ученик в публично училище.

Относно стандартите – колко са учениците, които задълбочено са научили повечето преподавани в училище неща? Вие колко такива познавате?

Скучаещи деца

Вчера за кратко ни навести едно съседче (токущо завършило 2 клас) – понеже нямаше какво да прави докато чака приятелката си, която била на разходка в един парк в противоположната част на града.

– Искаш ли да рисуваш с тебешир?

– Не.

– На какво играете сега през ваканцията?

– Рисуваме с тебешир.

– На какво друго играете?

– Мммм

– Обичаш ли да четеш книги?

– Не.

– А на какво обичаш да играеш?

– Не знам.