В часа на шарената мъгла ми е все по-трудно да бъда учител

Преди малко четох мейл от мой ученик и нямам никаква идея какво да правя сега. Би трябвало да му отговоря и да продължа работата си с него, но не знам какво да му  кажа. Той, родителите му и аз очакваме да си свърша работата, но аз не успявам. С всяка измината година ми е по-трудно и ако правилно разбирам тенденцията, скоро ще се провалям в повечето случаи.

Преди десетина години всяка седмица получавах от повечето си ученици дълги писма, на които пишех дълги отговори. В клас разговаряхме разпалено с часове, проследявахме различни теми в ширина и дълбочина, преливахме в нови, и аз имах чувството, че успявам да подготвя значителна част учениците за смислен старт в университета и да им дам перспектива за живота отвъд формалното образование.

Всъщност като го описвам така, звучи идилично, а всъщност в много от случаите не е било – и тогава съм имала своите фрустрации и възмущения, усещането, че нещата се получават все по-трудно с всяка изминала година.  Но общата картина изглеждаше както я описах, а сега изглежда доста различно.

Тази година, обаче, все по-често мисля за това, че повечето ученици всъщност не се интересуват от нищо. Разбираемо е, че в училище им е скучно, чуждо и често непонятно, че са отвратени от изучаваните предмети – това не е новост. Проблемът е, че вече не ги интересува и нищо друго (ако не броим грижи за здравето и външния вид, компютърни игри, браузване във Фейсбук и клюки).

Много по-смислени и задълбочени разговори се получават на курсовете ми в бежанския лагер. Въпреки че хората там от доста време нямат кой знае какъв достъп до информация, а мислите им ежечасно са фокусирани върху оцеляването. Чудя се дали е така понеже са от друго поколение и средната възраст е около 30.

Допускам, че има множество фактори, които допринасят за случващото се с учениците, но няма да се опитвам да ги обсъждам в този  текст. Просто искам да споделя тревогата си.

Бих искала да уточня, че не става въпрос за нещата, за които в България обичайно се подиграваме; не става въпрос за правопис или за обща култура. Лошият правопис е поправим, пък и макар и лош ни позволява да общуваме … стига да има за какво. Общата култура е нещо относително и човек винаги може да научи някой неизвестен за него факт … стига да го интересува.

Проблемът е че светът е обвит в шарена мъгла, а любопитството на учениците е толкова слабичко, а способността им да се фокусират и да изследват нещо (дори и ако им е интересно) е нищожна. Те се лутат в безрадостна скука и добре че имат смартфони за да браузват Фейсбук или някакви картинки.

Личните ми усилия се все по-безрезултатни и не знам какво бих могла да направя сама за да помогна на изгубените в шарената лепкава мъгла. И докато преди малко мислех всички тези неща, попаднах на статия в „Дневник”, която показва доста тъжни статистики за младите хора у нас – солиден процент отпадат от образованието. Много хора се успокояват с мисълта, че тези хора са предимно от ромското малцинство, но всъщност не е така и за мен това не е новост. Същите тези хора се тревожат, че ромското малцинство ще стане мнозинство.

Споделените ми непосредствени наблюдения, обаче, са върху извадка от българи (и нищожен процент турци), учещи в елитни гимназии.

Днес не мога да ви предложа анализи, изводи и решения. А решения не вярвам да мога да предложа въобще в обозримо бъдеще. Сам човек толкова може.

Advertisements

Ранно професионално ориентиране?

Новите идеи за българското образование включват ранно професионално ориентиране. Вашето мнение? Кога трябва да започне професионалното ориентиране и кой следва да го върши?

„Калинка“ ли е новият министър Асен Василев? Мошеник ли е?

Някои твърдят, че новият министър Асен Василев няма висше образование, понеже бил завъшил Harvard College, а тази образователна степен е undergraduate, което някои смятат за „подготвителен колеж за Харвард“.

Университетът Харвард, подобно на всички останали американски университети, се състои от няколко „училища“. Едно от тях е Harvard College и подобно на колежите, които са част от университети, предлага 4 годишно образование, завършващо със степен бакалавър. Останалите „училища“ предлагат магистратури и докторантури. „Подготвителни колежи“ за американски университети не съществуват.

От този линк към страница на университетския сайт може да се види, че през 2000 година Асен Василев от Хасково е дипломиран като бакалавър по икономика.  От друг линк към същия сайт може да се види, че Асен Василев е бил и член на най-престижната академична организация в САЩ, Phi Beta Kappa.

Дали Асен Василев наистина е учил магистратура в Харвард?

Според информация, която вероятно той сам е дал за себе си, за да участва в някакъв форум, посветен на инвестициите в България, той е учил магистратура в Харвард (право и бизнес-администрация), но е прекъснал, за да развива бизнеса си. Убедена съм, че не е поради слаб успех, а именно поради причините, които се изтъкват официално онлайн – за да разработва бизнеса си. Смятам, че за това се иска доста кураж, защото за възпитаници на Харвард е доста по-лесно  и сигурно да започнат добре платена работа за някоя голяма компания, и всъщност повечето завършили добри университети избират да започнат работа като служители вместо като предприемачи.

Вярвам, че Асен Василев наистина е учил магистратура, тъй като в посочения от него период мой ученик също учеше в Харвард и твърдеше, че Асен Василев учи магистратура. Не мисля, че по онова време моят ученик е имал някакъв интерес да ме лъже. В САЩ по онова време са учили и работили доста ученици от гимназията на Асен и досега не съм чула някой от тях да твърди, че той не е започвал да учи магистратура.

Как е финансирал образованието си в Харвард?

С финансова помощ от самия Харвард. Университетът е достатъчно богат за да приеме всички кандидати, които прецени като подходящи и да финансира образованието им и пребиваването им изцяло ако доходите на семействата им са под 60 хиляди долара на година. Немалко българи са завършили Харвард и подобни университети благодарение на щедрата финансова помощ на самите университети. 

В какво състояние е фирмата му?

Онлайн може да се намери информация от надежден британски източник, но за съжаление последната информация е от лятото на 2011. Тя показва, че фирмата е активна, но има задължения над 5 милиона британски лири, както и това, че във времето дълговете на фирмата са растяли.  Това не показва задължително, че фирмата потъва, понеже е нормално нови фирми, които са стартирали с чужди капитал да имат дългове; нормално е тези, които разработват иновативни продукти и наемат висококвалифицирани служители да имат големи дългове. От този източник няма как да разберем дали фирмата е коректна към инвеститорите си и други фирми и лица; няма как да разберем и какви са шансовете и да излезе  „на зелено“ и ако има такива шансове, кога се очаква да покрие дълговете си. 

Защо си правя труда да се интересувам от Асен Василев и да публикувам?

Защото познавам Асен лично, макар и не отблизо, защото сме завършили едно училище. От една страна това ме прави любопитна, а от друга страна пристрастна. Нашата гимназия е дала на страната и други публични фигури и вероятно ще продължи да дава. Представям си как ще се пишат глупости за някой друг неин възпитаник, който благодарение на способностите си и труда си, а и труда на свои учители успее да завърши добър университет и да стане известен.

Все едно дали за нашата гимназия и все едно на каква тема, за мен е важно хората да знаят и мислят повече и да говорят и пишат по-малко глупости. Това всъщност е основната причина да споделя част от скромните си познания и проучвания.

Кан Академията в България – какво ново

Книга за теб, урок за учениците!

by Khan Academy

Здравей! Ако обичаш книгите и образованието, то тази игра е за теб. Идеята е простичка: Книга за теб, урок за учениците. Преведи най-много от списъка по-долу до 3-ти март и си избери книга от “Книга за теб” или ще ти препоръчаме някоя. :)

Ето и условията: Това е списък с 17 видео урока за умножение и деление (т.е. нищо сложно), избери си някой урок и започни да превеждаш! Този, който е превел най-много минути, получава възможността да си избере книга. :)Единствено ще те помолим да попълниш в следния формуляр твоите e-mail адрес и профил, с който превеждаш, за да се свържем после с теб и да те попитаме за адрес на пратката. :)

Превеждането става през сайта Amara. Нужно е единствено да се логнеш с някой вече съществуващ акаунт. Превеждаш от менюто точно под видеото, като избереш Add new Translation > Bulgarian или Български. Преводите се измерват в проценти и не е нужно да си превел някой урок на 100%, може например да преведеш 5 урока до 40%. Запомни обаче, да кликнеш Save and Exit! После с тези уроци ще работят учители на този сайт или направо на сайта на Khan Academy, а в самите уроци ще е упоменато и твоето име. :)

Ето го и списъка:

1. multiplying-whole-numbers-and-applications-1 (3 мин.)
2. multiplication-3-101112-times-tables (12 мин.)
3. multiplying-whole-numbers-and-applications-6 (3 мин.)
4. division-1 (17 мин.)
5. division-2 (11 мин.)
6. dividing-whole-numbers-and-applications-1 (2 мин.)
7. the-distributive-property (5 мин.)
8. the-distributive-property-2 (2 мин.)
9. distributive-property (5 мин.)
10. introduction-to-order-of-operations (9 мин.)
11. order-of-operations (4 мин.)
12. order-of-operations-1 (4 мин.)
13. more-complicated-order-of-operations-example (5 мин.)
14. order-of-operations (14 мин.)
15. place-value-1 (2 мин.)
16. place-value-2 (4 мин.)
17. place-value-3 (5 мин.)

(Речник)

Препечатано от блога на Кан Академия Българиявиж оригинала

Уточнения за алтернативното образование

Както вече съм споменавала, бъдещият закон за образованието ще затвърди статуквото – държавата решава каква да бъде огромната част от образователната програма на публичните и частните училища, както и на учениците, които се образоват у дома. Всъщност последните са формално записани в някое училище и държат изпити.

Някои български родители, обаче, не са съгласни и настояват за либерализация на образованието. Това означава държавата да позволи и на други да съставят образователни програми, да организират учебен процес.

Други родители, обаче, се опасяват, че това може да доведе до влошаване на образованието у нас, понеже всеки ще е свободен да образова както си иска и така учениците може да останат ощетени – да не им бъде преподаден важен материал. Някои от тях приемат, че е ок да има алтернативно образование, но само ако държавата задава стандартите.

Сред по-гласовитите активисти преобладават родители, които образоват или искат да образоват децата си у дома и така се създава погрешната представа, че единствената алтернатива (за която се настоява) е домашното образование. Понякога някои родители, които подкрепят домашното образование заемат арогантна позиция, която внушава, че другите родители са непросветени и безотговорни. Другите пък признават, че не биха могли да се справят сами с образованието на децата си, че нямат възможност да се занимават с това или пък че не искат, поради което ще се доверят на съществуващите училища.

Целта на този текст е да уточни, че домашното образование не е единствената алтернатива на държавните стандарти. И друг път съм казвала, че домашното образование не би могло да бъде масово явление, защото повечето хора не могат да си го позволят; не би било добра идея да бъде масово явление, което да превърне повечето трудоспособни възрастни в  учители на пълен работен ден – все пак имаме нужда не само от учители, а и родителите имат право да избират професията си, нали?

Мислила съм да организирам домашно образование за големия си син- така и не ми стигнаха силите да го направя. Сега, когато най-после завърши дванайсетгодишната му училищна агония, ми става лошо при мисълта, че може да се наложи да я натрапя на още едно дете. Не че мечтата ми е да бъда домашен учител по всичко на пълен работен ден, но си мислех, че ако се наложи, ще се постарая да го направя заради детето. Изниква обаче нова подробност – ако го направя, може да съм извън закона и това (според другия спорен законопроект – за детето) да ми докара неплатими глоби, а и по-зле – да ми отнемат детето, понеже не се грижа за него според държавните стандарти.

Предполагам, че има и други родители в моята ситуация. Искам да им кажа, че ако настояват за това законът да позволява алтернативно образование, ще се създаде предпоставка да се появят училища, в които да не пращат децата си със стиснати зъби и свити сърца. Освен това, тези училища биха могли да бъдат не по-скъпи от публичните училища, ако държавата наистина започне да дава и на частните училища сумата, която отпуска за всеки ученик в публично училище.

Относно стандартите – колко са учениците, които задълбочено са научили повечето преподавани в училище неща? Вие колко такива познавате?

Скучаещи деца

Вчера за кратко ни навести едно съседче (токущо завършило 2 клас) – понеже нямаше какво да прави докато чака приятелката си, която била на разходка в един парк в противоположната част на града.

– Искаш ли да рисуваш с тебешир?

– Не.

– На какво играете сега през ваканцията?

– Рисуваме с тебешир.

– На какво друго играете?

– Мммм

– Обичаш ли да четеш книги?

– Не.

– А на какво обичаш да играеш?

– Не знам.

Нямам нерви да правя пиар. Някакви идеи от вас?

През юли и ноември миналата година писах за българската иницатива за превеждане на видео-уроците на Khan Academy. Не мисля, че с това успях да помогна да намерим нови доброволци.

Не знам защо е толкова трудно. Предполагам, че ако преводът се заплаща, ще имаме доста кандидати, но проблемът е, че няма с какво да им платим.

Не знам дали е добра идея да се кандидатства за финансиране пред някоя фондация, при положение, че на другите езици превеждат доброволци.

Дали е добра идея да се обърнем към българския бизнес?

Или все пак имате идея как да намерим доброволци?

Какво е Академията ли? Напълно безплатни видео-уроци по всякакви предмети. Тук Иван е описал как може да се използва Академията – от ученици, учители и родители.