Поредната измама? За лечението на рака със Ставринол / Stavrinol

Вчера съобщих в блога за лекарството Ставринол, за което става въпрос в интервюто на Нова Телевизия със Ставри Ставрев.  Това съобщение привлече доста посетители. Агрегатор на новини за Бойко Борисов и Герб веднага е линкнал към мен http://www.boiko-borisov.com/  😀

Някои са болни, които веднага поискаха да станат доброволци; някои са се свързали с Професор Ставрев за да се осведомят как могат да си набавят лекарството от Русия. Никой от тези посетители не изрази съмнения относно качеството на лекарствата или мотивите на професора.

От другата страна са тези, които смятат, че това е поредната измама – съвсем откровена и целяща да извлече печалба от отчаянието на болните или пък просто резултат от невежеството на „феодалните старци“ от БАН. Те също не се аргументираха по-сериозно отколкото представителите на предната група.

Не мисля, че трябва да заемаме крайна позиция. От една страна набързо да отричаме нещо, за което не сме намерили достатъчно информация, която не сме я осмислили – не само с помощта на собственото си критично мислене, но и с помощта на хора, които може би знаят повече от нас и т.н. От друга страна, не ми се струва разумно да вярваме на всяко рекламирано по телевизията или в Интернет чудо, макар че точно такива чудеса биха могли да помогнат на някои хора благодарение на плацебо-ефекта.

Ако искаме да се доближим до истината за Ставринол и хората, обвързани със създаването му и пласирането му, трябва да потърсим информация за самия Ставринол – не само това, което казват за него в сайта, посветен на лекарството, но и за това как е изпитан в Русия, да потърсим отзиви от хора, които са употребили лекарството. Би било хубаво и да знаем, които са хората, които стоят зад създаването и разпространението му.

Аз тръгнах по следите на нанодиамантите и как те са свързани с името на Ставрев. Открих публикации на Ставрев и колегите му в разни научни списания, за които neuromantic каза, че не е чувал. Внимавах много сайтовете да не завършват на .ru 😉

После поразрових за Ставринола и никак не пренебрегнах сайтовете, завършващи на .ru, понеже оттам се очакват отзиви на болни, а също и публикации в руски медии, на които може и да може да решим да се доверим 🙂 Оттам научавам, че изпитанията са започнали през 2009 (това изглежда да го казват самите производители), че хората не намират достатъчно информация.

Хайде сега, вместо да се правим на велики, да се поразровим из информация, която би била полезна и да изложим ясни аргументи. Би било хубаво тези, които ги излагат да уточняват източниците си, доколко те самите имат научната основа да правят изводи и пр. Не казвам, че останалите трябва да останат извън дискусията, разбира се, но нека се опитаме да бъдем разумни и полезни.

Би било хубаво някой, който  може да застане с истинското си име или поне вече утвърдена Интернет идентичност 😉 да внесе повече яснота по въпроса. Друг е въпросът как да се установи идентичността на коментиращия, но все пак с някои се познаваме и си пишем по мейла, така че очаквам писма там и обещавам да ги публикувам. Разбира се, може да има и анонимни, и фалшификатори, но нека всеки се опита да се обоснове, пък всеки от нас да си прави заключения 🙂

Би било хубаво да си спестим емоциите и квалификациите, да сме по-скоро полезни, отколкото забавни, ама вие си знаете 🙂

Допълнение: благодаря на отговорилите на коментар # 14, които ме насочиха към тази статия в сайта на Фондация Неогенезис. Тя пък насочва към друга статия „Лекари, лечители или търговци на смърт“, която е била публикувана в същия сайт, но за съжаление изглежда, че вече е свалена. Бих искала да я открия.

Advertisements

Нанодиаманти, феодални старци и чудеса

Миналата вечер по Нова Телевизия са разговаряли с Проф. Ставрев, един от „феодалните старци“ от института за космически изследвания към БАН във връзка с патентованото и вече използвано в Русия лекарство Ставринол, което засега показва впечатляващи резултати при лечението на доста видове рак. Основата на лечението са нанодиамантите, а цената на лекарството за пълен курс на лечение е около 50 евро. Досега МЗ не е проявявало интерес към откритието, но след предаването Бойко Борисов е решил да подкрепи провеждането на нужните изследвания, за да може лекарството да се регистрира в у нас. За целта не е нужна кой знае колко голяма сума – около 120 хиляди евро. Професорът не иска никакви пари за себе си.

Нанодиамантите се използват за много други неща, а България е единствената страна в ЕС, която ги произвежда. Кметът на Рудозем подкрепя екипа на Ставри Ставрев и ще съдейства за откриването на завод за диаманти край Рудозем.

Бай Тео – Единственият Учител

Чух за този учител миналата година – от мой ученик. Той твърдеше, че това е ЕДИНСТВЕНИЯТ в България учител по физика, който МОЖЕ да подготви ученици за олимпиада. Живее в Казанлък и преподава безплатно. От цялата страна за уикенда идват ученици.

Днес, благодарение на друг ученик попаднах на интервю с този човек.

Истина е, че човекът не взема пари. Съществуването на школата му е възможно благодарение на собствените му спестявания, помощта на общината и на фондация, създадена от негови ученици.

Ще си позволя да цитирам мнението му за българското образование в момента, тъй като изцяло го споделям, а повечето хора не ми вярват:

„има огромна маса ученици, които нищо не знаят. И ако дойде да ги изпита една европейска комисия, моето лично мнение е, че 90 на сто от учениците в България няма да завършат средно образование.“

Ще цитирам и мнението му за широкото образование, тъй като изцяло го споделям, но засега нямам сили да говоря с всички за това, но някой ден ще го направя:

„Оказа се, че преподаването може да бъде една много вдъхновена от Бога дейност. Подобно на картината на Микеланджело, където Господ вдъхва живот на Адам, и тук ние вдъхваме духовен живот на тези деца. И това е работа, която ни доближава до Господ. И като емоция да създаваш личности е нещо изключително. Защото не е достатъчно само да можеш да си решаваш задачите. Има много хора по света, които могат да си решават задачите. Но за да направи човек свръхпостижение, трябва да бъде една многосвързана личност. Трябва да има огромна култура. И не просто техническа култура, а хуманитарна култура. Не случайно в най-големите американски университети след като си вземат всички други технически изпити, имат поне осем хуманитарни предмета. Защото се смята, че един човек, който ще става професор, трябва да може да направи едно грамотно изказване или да напише есе. И затова смятам, че когато съм успявал да накарам мои ученици да се разплачат пред картини на Сезан в Ермитажа, не е по-малко постижение от това, че съм изкарал осем златни медалисти на олимпиади.“

Прочетете интервюто тук. А това е адресът на фондацията.

А аз си мисля за това, че все пак до него достигат тези, които могат да си платят пътните до и нощувките в Казанлък. Чрез фондацията можете да помогнете и на тях. И хайде, моля, тарикатите да не пишат, че винаги става въпрос за пари, щото прекомерната циничност е тъпа.

Важна добавка:

Тук се опитваме поне малко да популяризираме школата онлайн: http://www.shkolata.org . Сайтът се подържа от бивши ученици на Тео и понякога е дори полезен.
За негови експериментални или теоретични задачи полежението е малко по-сложно – помолил ни е да не ги качваме, защото се губи ефектът на изненадата. Все пак едно от основните умения, на които учи той, е да се мисли при много ограничено време, затова и е много по-ценно да направиш олимпиадата в състезателни условия (4 часа), вместо да имаш цял ден вкъщи да мислиш по една задача. В сайта се опитваме да компенсираме, като измисляме собствени задачи, или като взимаме такива от сборници, но са много далеч от оригиналността на Тео.
За онлайн уроци… не мога да кажа, че не сме обмисляли идеята. Според мен основният проблем е, че някой трябва да инвестира много време, за да направи записите – технически всичко останало е лесно. Така че, ако се намери някой ентусиаст, който може да инвестира време за запис, идеята е страхотна. (Свилен Кънев)

Вярваш ли в Призванието?

Като съм тръгнала да възхвалявам Рамачандран, да отбележа и това, че от осемгодишна възраст преминавал от една страст към друга, и че ако не бил станал невролог, щял да е археолог и да изучава древния Шумер, Месопотамия и долината на Инд. Предполагам, че е щял да бъде точно толкова добър, отдаден, продуктивен и щастлив. С което пък искам да кажа, че не вярвам в Призванието – единствено, върховно и едноформено (така както не вярвам в романтичната теория за половинките).

Хората имат потенциала да вършат добре много различни неща. Освен това, ако любопитството им не е убито, то ще ги влече към различни области. Ако не заглушават гласовете, които задават въпроси, твърде вероятно е да има доста хора, които се интересуват от всичко (особено ако са в стимулираща среда).

Ето защо не споделям тревогите на младите хора, които бързат да изберат и да специализират, но ги разбирам, защото знам как ги притиска средата. Сигурна съм, че предстои години наред да разнищвам тази тема, но засега просто я подхвърлям заради тези, с които напоследък я обсъждаме.

Припомням им това свое писание (отпреди 2 години и половина) и препоръчвам горещо книгата „Любопитни умове„- 27лични истории на големи съвременни учени. Може би ще подействат успокояващо фактът, че от физика и математика някои са стигнали до психология, както и фактът, че отпаднал от училище заради проблеми с наркотици и липса на интерес към образованието работник на бензиностанция може да бъде поканен за участие в тази сбирка.

За общоприетото в науката+

Рамачандран казва „Мразя навалицата в науката. Не си падам по големите научни конференции. Казвам на студентите си:“Когато ходите по тези срещи, вижте посоката, в която са тръгнали всички, за да можете да поемете в обратната. Не се водете по модата.“

Скептицизмът и различната гледна точка са хлябът и солта на науката, и на теория учените го признават, но на практика? На практика научната тълпа успява да стъпче „дисидентите“ – толкова успешно, че някои идеи просто потъват. Това се случва заради порочния начин, по който се гради „общоприетото“ в науката: за да се смята, че съществуваш като учен, трябва да публикуваш. Първо трябва да те одобрят, а често тези които одобряват просто не искат да популяризират изследвания, които биха могли да подронят собствените им позиции. Колкото повече хора са съгласни с теб, толкова по-лесно публикуваш и толкова повече те цитират (с което ставаш известен и те смятат за авторитет и те цитират още повече).  За да си подсигуриш потупване по рамото, и ти потупваш по рамото. От подкрепата на „общността“ в голяма степен зависи и финансирането, което ще получиш за да работиш (понякога нещата могат да опират чак до кокала, т.е. заплатата, с която оцеляваш физически).

Разбира се, ако няма как да се реализираш като учен, можеш да си вадиш хляба и по друг начин, но тъжното е, че идеите ти потъват в неизвестност. Днес можеш да ги публикуваш сам в Интернет, но какъв е шансът да бъдат забелязани от някой, който би искал да ги изследва? А колко идеи са потънали преди Интернет? А преди английският да се превърне в lingua franca на науката?

Днес, благодарение на Интернет и английския, може да се събере и подреди наличното знание (да речем под формата на mind map), така че за всеки да са видими и непопулярните позиции, пък и за да може ВСЕКИ, който иска да стигне до границите на завладените от науката територии да го направи бързо, лесно и сигурно. Бях писала за това тук. Моделът може да е като онзи, който предложих за историята. Хубаво е да се помисли и за начина, по който да се показват връзките между различните области (вероятно с тагове).

За сложните машини

Чета за Рамачандран и нежеланието му да ползва сложни уреди. Тъй като в известна степен споделям това отношение към машинариите, чудя се дали е задължително да ги използваме за да стигнем до същината. Днес на много физици им е ясно, че източните философии преди хиляди години са стигнали до същите прозрения (виж това и това). Бихейвиористи (понеже не се интересуват от мозъка) и лаици (понеже не са в час с науката) са стигали до идеята за пластичността на мозъка и са постигнали забележителни практически резултати. Вероятно задълбочаването в миниатюрни продробности благодарение на свръхспециализацията и боравенето със свръхсложни машини отнемат голяма част от мозъчния ресурс и понякога са отговорни за изгубването на общата картина.

Черният лебед

Една пуйка всеки ден получава храна от стопанина си. С всеки изминат ден става все по-уверена, че той я обича и ще продължава да се грижи за нея. Минават хиляда дни. На хиляда и първият стопанинът заколва пуйката.

През 17 век в Европа вярват, че всички лебеди са бели. Изразът „Черен лебед“ означава нещо несъществуващо и невъзможно. До 18 век, когато в Австралия европейци виждат черен лебед.

Насим Талеб умее да открива поуките във всяка история и пролуките в човешкото мислене. От една страна го прави, за да се забавлява ( той предпочита да работи малко, да чете интересни книги вместо да гледа телевизия и да чете вестници, да говори с интересни хора, да се разхожда, да съзерцава), а от друга, за да се предпази и да спечели от случайността – особено от онези неочаквани събития с големи последици, които нарича „Черни лебеди“. Хобито му е да дразни хората, които вземат твърде насериозно себе си и качеството на познанията си, на които не им стиска от време на време да си признават, че не знаят. Интересува се основно от това как да вземаме решения в условията на недостиг на информация и разбиране, за да не се превърнем в пуйки.

Фен е на Пиер Хюе, Пиер Бейл, Попър, Поанкаре, Монтен, Хайек, Манделброт, Дани Канеман, Амос Тверски и т.н. Нарича себе си емпиричен скептик и епистемократ 🙂

В новата си книга (вече я има и на български за 15 лв., докато от „Хеликон“ си я купих на английски за 9.95 преди няколко месеца), Талеб отново е многословен и сладкодумен. Запознава ни с добри и лоши мислители и практики от областта на науката, бизнеса и философията. В индекса си подчертах доста имена. Има и дълга библиография.

По-рано съм писала за другата му книга:

Надхитрени от случайността

Надхитрени от случайността 2