Бог да ни пази от децата

Днес по обед минавах покрай магазин DM. Пред вратата стояха 4 циганчета на видима възраст 10-12 години, които изглеждаха така, сякаш искат да влязат в магазина. Вземаха от изложените пред магазина стоки, връщаха ги на рафтовете. По едно време дори го направиха и бързо излязоха – вероятно бяха изгонени.

Спомних си как миналата година, на метри от същото място, в напреднала бременност, бях единствената, която се опита да спре подобна групичка, която стреляше с прашки по гълъбите в паркчето, в което седят доста възрастни и играят доста малки дечица.

По темата за насилието между деца мога да пиша доста, но не това е темата ми днес. Имам чувството, че доста възрастни биха могли да се окажат беззащитни срещи малка групичка деца. В един момент децата биха могли да усетят надмощието си и тогава … биха могли да убият някого с камъни, да вандалстват в нечий дом или в магазин. Полицията може и да се отзове веднъж, но не ми е ясно по какъв начин би могла да помогне трайно ако банда деца решат да ви тероризират.

В случая с DM – изобщо не ми е ясно как 2-3 жени биха могли да опазят толкова голям магазин, но ако все пак този магазин може и да може да си позволи охрана, много други не могат. Това е невъзможно и за повечето хора, чиито къщи са системно вандализирани.

Слава Богу, че на повечето деца не им идва на ум да правят такива неща, но всъщност все повече деца изобщо не се притесняват от това да упражняват насилие. За справка – клипчетата, които редовно качват във VBOX7, например. Ако не знаете как да откриете подобни неща, пишете в полето за търсене „бой в училище“ и ще получите доста резултати. Наскоро пък някакви младежи убили свой приятел, понеже ги дразнел, а и искали да опитат всичко от живота.

Какво да се прави? Признавам, че аз самата до този момент съм се справяла с детското насилие и вандалщина единствено като съм демонстрирала надмощие. Не съм била деца, но съм била достатъчно смразяващо убедителна вербално. И всеки път си давам сметка, че тази победа може да се окаже временна. Тя работи само дотогава, докато успяваш да внушаваш страх.

Доста по-устойчиво ми изглежда решението да се правят неща, които да убедят децата, че има доста по-смислени и интересни дейности, да ги научат на емпатия и пр.  Но затова се иска време и нагласа, която да се споделя от всички възрастни. Налага се всички да бъдем родители на всички деца.

Advertisements

Закъснял репортаж от Пловдив

Преди три дни съм получила писмо от Пловдив:

Тези дни получих много обаждания от паникьосани хора (живеещи извън Пловдив), които ме питаха какво се случва при нас/има ли гражданска война/ пушките гърмят ли придружени от ека на черковните камбани/ юнаците целуват ли се един друг по улицата/ пишем ли Кърваво писмо и т.н. и т.н. Обикновено новинарските емисии действат като увеличително огледало върху всяко събитие:преувеличават го до неузнаваемост. От една страна и този път беше така. В моя квартал всяка нощ беше тихо и спокойно,така че размириците де факто не бяха „обхванали цял Пловдив“. Беше направо необичайно тихо в контраст с това,което отразяваха медиите.  Дори в случаите,когато  Локо и Ботев Плд. имат футболни срещи тишината бива нарушена от прибиращите се агитки. После,обаче ми стана ясно,че въпросните агитки не вдигат шум около нас,защото са заети с това да вдигат шум,да се бият, да трошат и да хвърлят камъни на главната улица в Центъра. Те и още стотина гимназисти,националисти, анархисти…just to name a few. И тук вече идва това,което на мен ми е особено непонятно: не е нормално в 2011 година хората наоколо да се предупреждават един-друг,че „тази вечер пак ще има протест,след 7 часа никакво слизане към Центъра“, не е нормално таксиметровите шофьори да отказват превоз,защото „знаиш’ ли к’ва лудница е долу,бе майна?!“…не е нормално. Паднах,когато майка ми ми се обади по телефона и ми съобщи,че миналата вечер нашите квартални левенти (същите,които преди години вандалстваха върху турските гробища) се събрали и отишли на Монумента. Радвам се единствено,че нямам познати тук,които да са участвали в протестите или да са били арестувани в следствие на протестите (първата вечер бяха направени около 50 ареста). Силно се надявам,че тази истерия клони към края си. ( В ден 1-ви преди протеста открих в пощенската си кутия около 50 листовки на „Атака“ агитиращи към действие в 7 часа на площад „Съединение“)

Голям протест – нъцки!

Въпреки, че в Хасково има медии, които открито подкрепят и съдействат за организирането на въпросните анти-цигански протести, въпреки, че били разпратени покани и снощните участници се заричали днес да доведат хиляди, днес протестът не се състоя 😀 Подстъпите към площада бяха блокирани от полицаи, които проверяваха документите на преминаващите младежи и май дискретно ги съветваха да си ходят. Опити за превземане на ромската махала не са правени (според един попитан от мен полицай). Всъщност час по-късно, младежи от ромски произход безгрижно вървяха към центъра на града. Надявам се да не им се е случило нищо неприятно.

Някои участници и подкрепящите ги медии твърдят, че протестът НЕ цели разпалване на етническа омраза. В същото време едно момиче ми каза, че протестират „Срещу циганите“ и им тегли една сочна псувня. Явно българите могат да мразят циганите, ама не си поставят за цел да предизвикват тяхната омраза. Местните медии вероятно не допускат, че когато сееш ветрове, жънеш бури.

Когато се прибрахме вкъщи, открихме, че снощи сме пропуснали да забележим, че племенницата ми е развявала не само изрусена опашка, но и знамена, че и даже е говорила пред микрофон и изразила гражданска позиция – факти, които ще премълча пред някои близки и до двете ни роднини – не за да не я злепоставя, а за да не се хванем за гушите с въпросните роднини.

Синът ми се чудеше по какъв логически път младежите са стигнали до извода, че ВСИЧКИ ЦИГАНИ СА ВИНОВНИ, а аз му обещах да го запозная с явлението „изкупителна жертва“  – роля, в която най-често попадат по-уязвимите и по-слабите.

След Катуница и Бургас, юнаци и в наше село

След палежите и вандалщината в Катуница, побоищата и маршовете на омразата в Бургас, и у нас „патриотите“ спретнаха митинг-шествие. На площада в Хасково се събраха около стотина души, предимно младежи, но също и пенсионери, както и майки с деца и политици. Разпознах Недялко Вапцаров (бивш кандидат-кмет от Атака на предишните избори) и Георги Димитров (бивш депутат от Атака), сега активни политици в друга партия за местните избори. Имаше журналисти и полицаи, както си му е редът.

Хубаво е, че бяха толкова малко, но и много по-малко хора са достатъчни, за да подпалят множество черги. Не знам как са се организирали, но си имаха и Райни Княгини с национални знамена. Бяха хаотични, пяха фалшиво химна, скандираха „Българи-Юнаци“ и „Българийо, събуди се!“, един пенсионер държа реч, която не можеше да се чуе добре. Написаните искания бяха за възмездие за убийците на Ангел. Предполагам, че е въпрос на време и известно медийно облъчване, за да се сдобием и с по-организирана и агресивна „патриотична“ общност.

Минути след като шествието беше се отправило към паметника на Богородица и камбанарията, по улицата мина един мизено облечен служител на фирмата, която чисти улиците, с униформено яке и найлонова торбичка. Не го предупредих да изчезва по-бързо от центъра на града … така или иначе утре пак ще трябва да излезе на улицата, за да си вади хляба – също като онази бременна проститутка от Бургас, която вчера е била пребита пред Областната управа в Бургас, където втора вечер разгневени маскирани мъже бият цигани.

Що се отнася до Бургас, пак попадам на лицето Георги Дракалиев, лидер на ВМРО Бургас, който преди време вдъхнови нападението срещу Свидетелите на Йехова, а после се опита да замете следите.

Това е от мен – има ме на снимката, ама държа да подчертая, че не съм от тях.

До Катуница и отвъд

Гледах няколко репортажа от Катуница. Мисля, че ми стига. Съжалявам за всички пострадали хора и предмети. Опасявам се, че случващото се в Катуница е симптом. Съгласна съм, че чувството за безнаказаност играе немалка роля – безнаказаността на богатството, на властта, на тълпата.

Убедена съм, обаче, че първопричината е друга – липсата на възприемане на другия като човешко същество. Това дава право на 55 годишен мъж да прегази 19 годишно момче, което разхожда кучето си. Това дава право на тълпите да рушат и да палят. Това дава право на децата да пребиват ( и да убиват) съучениците си. Това дава право на родителите и учителите да подкрепят малтретирането на деца от деца. Това дава право на родителите и учителите да подкрепят малтретирането на деца от учители и учители от деца.

И винаги се рационализира, така че да се намерят не просто поводи, а причини – че някой е циганин, че друг е слаб ученик, че трети е психически лабилен, че четвърти е грозен, а пети е богат.

Катуница не ме изненадва, учудва, възмущава или разгневява. Натъжава ме. Знам, че това не е повратната точка, която ще промени всеобщото незачитане на другия. Някои от нас ще пишат едно, а други друго. Едни ще подкрепят една Фейсбук група, а други друга. Всяко чудо за три дни … до следващото шоу.

Защитени от закона

Един мъж влезе тайно в дома на съпругата си, която го беше напуснала преди няколко месеца и я прободе с нож.

Тя оцеля, след като ножът мина на някой и друг сантиметър от важен орган. Съдебният лекар оцени телесната повреда като средна.

Дознателят не разпита всички налични свидетели, а единствено мъжа и жената. Техните показания се разминаваха в частта кой кого е нападнал – и двамата твърдяха, че са нападнати.

Прокурорът каза на жената, че според него няма достатъчно данни за извършено престъпление и изобщо не му е до нейния случай. Това означава, че държавата няма да търси отговорност от мъжа за нанесената телесна повреда.

Адвокатът каза, че срещу 100 лева ще обжалва решението на прокурора, за да се поднови разследването и дознателят да събере останалите възможни доказателства. Преди това адвокатът беше взел 350 лева за да събира информация  – тази услуга се изразяваше в изчакване на прокурорското решение.

Междувременно мъжът заплашваше жената по телефона и изпращаше заплахи с sms. Подадената от нея жалба не беше уважена като основателна. Всъщност жалбата беше написана безплатно от адвоката, който беше получил 350 лева за описаното в предния абзац.

Съдът уведоми мъжа, че делото срещу него се прекратява.  Мъжът беше доволен.

Съдът уведоми мъжа, че делото се подновява. Той отново започна да заплашва жената по телефона.

Дознателят има 2 месеца срок да разпита още двама души. Може и отново да не го направи. Прокурорът отново може да реши, че няма достатъчно данни за извършено престъпление.

В такъв случай, на жената не й остава нищо друго, освен да плати още пари на адвоката, за да търси отговорност от мъжа по частен път.

Последното, обаче, няма да се случи ако жената не реагира навреме, защото 6 месеца след извършване на въпросното деяние, тя вече няма право да завежда каквито и да е искове по този повод. Или поне така казва адвокатът й.

Междувременно, жената беше нетрудоспособна в продължение на месеци, а ако тръгне отново на работа, може отново да бъде издебната от мъжа, който, според мен и един познат психолог,  има нужда от терапия.

Хубавото в тази история е, че сега жената ползва услугите на терапевт. Добре, че има добри хора, които в момента плащат за сеансите и физическото й оцеляване. Да се надяваме, че историята ще завърши добре.

Какво мислите за тази история?

Митингът или побоят?

Вчера се проведе митингът в защита на правата на бежанците – в София, пред Специален дом за временно задържане на чужденци, кв. Бусманци. Обявеният час за началото беше 11. Горе-долу в този час включих компютъра и започнах да търся новини от деня. Намерих една – в Дневник, която беше нещо като съобщение и включваше линк към петицията за промяна в законодателството. От коментарите по някое време разбрах и за втората – за това, че няколко младежи са пребити в трамвай – от 15 въоръжени младежи. Битите пътували към митинга в Бусманци. Днес виждам, че статията е актуализирана и вече има арестувани заподозрени. Доста бързо новината за побоя се разпространи из новинарски сайтове и Фейсбук, а за самия митинг така и не откривах нищо. За разпространяването на новината за побоя допринесох и аз, като я публикувах на няколко места в Интернет.

Първото нещо, което ме интересуваше беше дали на самия митинг е имало изстъпления и дали има пострадали. След това ме интересуваше как е минал самият протест – дали са пристигнали много или малко участници и представители на медиите. Успях да се свържа по телефона със Светла Енчева чак след края на митинга, когато вече пътуваше към дома си. Тя ме успокои, че освен пострадалите в трамвая, няма други, че самият митинг е минал спокойно, дошли са доста представители на медии. Побързах да публикувам щастливата новина. Но каква беше реакцията? Светла беше обвинена в предателство, дистанциране от пострадалите, малоумие и пр. В същото бях обвинена и аз, но само в един коментар, а днес получих и извинение 🙂

Защо се получи така? Защото Светла реши (доколкото разбирам първоначално идеята не е дори нейна, а на представители на Федерацията на анархистите), че ако точно в този ден и близките дни говорим твърде много за побоя, фокусът на общественото внимание ще бъде изместен от митинга, от каузата за бежанците. И се започнаха спорове: свързани ли са тези неща, не са ли. Да, свързани са, но и не са. С митинг и без митинг в страната има младежи, които се самоопределят по различни начини  и бият – по-мургави съграждани и чужденци, както и други хора, които им приличат на хомосексуални. Аз лесно бих ги нарекла нацисти и фашисти, но в действителност не съм никак запозната със съществуващите организации и начините, по които се самоопределят, така че няма да се впускам в опити да ги определя като леви, десни и пр. Вчера разбрах, че някои от тези младежи разпространяват снимките на разни видове активисти и ги набелязват като жертви. Подробности можете да видите от видеото, което е публикувала в блога си Селин.

Смятам, че съществуването на такива младежи е сериозен проблем и отдавна говоря за фашизирането на страната ни, но колкото и този проблем да е свързан с бежанците, за чиято кауза работим, мисля, че точно тези дни следва да се фокусираме върху каузата на бежанците. Защото тя не е достатъчно популярна, а не е достатъчно популярна на първо място защото за нея не се говори достатъчно. Вчера беше важен ден, в който за тази кауза имаха повод да говорят голяма част от официалните медии. Но дали те говориха за каузата или за побоя?

Все още не знам. След малко ще разбера. Но ето кое ме кара да мисля, че не само Интернет медиите са се фокусирали върху побоя, ами и телевизиите:

Снощи се обади майка ми и ме попита дали в Интернет има мои снимки, понеже гледала по телевизията, че младежи, които били тръгнали за митинга за проблемите на хората, за които съм писала писма до полицията в Монтана и Министерството на вътрешните работи, били пребити и станало ясно, че побойниците имат техните снимки от Интернет, била много притеснена за мен. Когато я успокоих, че не ме грози никаква опасност, се сети да ми спомене, че видяла по телевизията Давид (майка ми съчувства на затворената в Бусманци Аревик, неговата приятелка).

Това ме кара да мисля, че средностатистическият телевизионен зрител, пък и Интернет потребител, е запомнил побоя, но не е обърнал кой знае колко внимание на митинга и неговата кауза. По този начин е изгубен един от малкото шансове голям брой български граждани да научат за проблемите на бежанците и имигрантите у нас. И не само това. По-лошото е, че хората получават недвусмислено послание, че ако се опитат да направят нещо за да помогнат на чужденците, е вероятно да ядат бой. И тъй като не е ясно какво точно се случва с чужденците и какво правят активистите, по-лесно е да се запомни, че ако си активист, ядеш бой. Майка ми завърши разогвора с молбата да не бъда такава активистка и да се пазя.

Ето каква стана тя: мислех да пиша за каузата и митинга и да гледам да не отклонявам вниманието към побоя, но направих именно това. Реших да го направя, понеже моят блог не се чете от цялото българско гражданство, а тези които го четат от месеци попадат предимно на писания по въпроса, дори се опасявам, че им е втръснало от темата и чакат с нетърпение да напиша нещо друго. Ето това е другото: СТРАХЪТ, който се страхувам, че ще попречи още повече на хората у нас да се ангажират с обществени каузи, да бъдат граждани. Неинформираността, безразличието и предразсъдъците сами по себе си възпират хората да бъдат граждани, но страхът просто слага черешката върху тортата на пасивността.

Може би това са причините Светла да се обърне директно към биячите, а Rien да пише за реакциите на медиите и да търси разликите между реакциите на немските медии в подобни случаи.

А сега да видя лично какво са натворили официалните медии. От коментар в групата за Аревик, научавам, че доста телевизии са отразили събитието: „Репортажи за протеста в защита на чужденците в България предадоха доста телевизии. Аз успях да видя предаванията на: Евроком-София,PRO_BG,TV7,NOVA,bbt,BNT1.“

Изгледах публикуваните по-долу репортажи и мисля, че е нормално при такива побои медиите да отразят събитието. Хареса ми това, че интервюираха приятелите на пострадалите и им дадоха възможност да внесат малко яснота по въпроса какви са хората, които нападат организирано други хора и то не с тривиалната цел да ги ограбят или изнасилят. Интересно ми е, обаче, дали в други подобни случаи (а интервюираните казаха, че вчерашният случай не е единствен и не следва да се разглежда по начина, по който го разглежда прокуратурата – като единична хулиганска проява, а като организирана политическа такава) медиите са отразявали толкова усърдно или пък точно вчера са се фокусирали върху това.

Нормално е и това медиите да обръщат повече внимание на събития, в които се лее кръв, отколкото на мирни протести,  независимо колко са значими, тъй като основната им цел, колкото и да не ни харесва е … развлекателна (вчера в една книга по социална психология прочетох мнението на един от шефовете на BBC, на когото не беше никак неудобно да го заяви). Така че сега ми е трудно да ги заподозра в конспирация срещу гражданската инициативност.

Мисля, че това, което ни остава е да продължим да работим за каузата, да привличаме вниманието по всякакви начини. Медиите са си медии, независимо официални или неофициални – ще се стараем да извлечем максимума от техните възможности, но мисля, че е хубаво да намираме и начини да говорим с хората – с познати, роднини, приятели. Аз винаги намирам начин да пробутам на моите познати и близки информация за каузите си.Важното е да бъдем търпеливи и да не се отказваме.

**********************************************************************************************************

Ето това изгледах, следвайки линковете в групата за Аревик.

БНТ се фокусира върху каузата, но пък за да привлече вниманието към репортажа започва с „Протестът, към който са отивали пребитите момчета, беше организиран от група активисти пред Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци.“

TV7 се фокусира върху проблемите на чужденците и начините, по които активистите предлагат да бъдат решени.  По същото време TV7 осведомява и за побоя; интервюта със студента, когото можете да видите в блога на Селин, както и Цветан Цветанов (по телефона).

Нова ТВ се фокусира върху проблемите на чужденците във и извън Бусманци. Включва и съвсем кратко интервю с директора на дома, който, противно на затворените и активистите, смята, че условията са много добри.   Същата телевизия е излъчила и репортаж за побоя (част от него видяхте при Селин)

бТВ Излъчи репортаж за побоя. Разликата между техния и другите репортажи е, че включиха кървави картини от трамвая, както и изявлението на близки на пострадалите, че този побой, както и други случили се преди това не са изолирани хулигански прояви, както смята прокуратурата, а организирани политически актове.

Търсенето в Гугъл с „митинг Бусманци“ ми даде резултати и от двата вида – за митинга и за побоя; актуалните публикации (от самия 6 юни) бяха някак рехави и като че преобладаваха тези за побоя.

Ето и малко красиви снимки от митинга, направени от Яна. Още снимки в галерията на Дневник.

Ако предпочитате изкуството пред публицистиката, можете да научите нещо повече за проблема с насилието над чужденци и защитниците им от филма „Източни пиеси“