Гей мнение за ползата от гей парадите

Реших да потърся мнението на мой приятел  гей за ползата от гей парадите. Ето какво ми отговори той:

Заби ме с тоз’ въпрос. Седнах и мислих безмненийно 2 минути. И изведнъж ми проблесна, че аз полза от никакъв парад не виждам.

Каква е идеята на един парад?

Военните паради идат да ми покажат хора в униформа и техника за убийства и разрушение. Някой извратен мозък може да изпита гордост, докато гледа за какви безумия се харчи част от собствения му труд. Или може би някой презрян враг на съответния най-правилен политически, религиозен и икономически строй може да се стресне от заплашителния вид на парадиращите убийци и техния инструментариум… На мен лично военните паради не ми пречат особено, но ме дразни това, че са ужасно скъпи и се налага солидарно да плащам за нещо, което не държа да гледам.

По подобен начин се опитвам да погледна и на гей парадите – едни хора са много горди какво вършат в леглото и демонстрират гордостта си, за да дразнят други (обикновено скрито желаещи да вършат същото), които от своя страна беснеят и се чудят как да изтребят първите. Но тук идва, всъщност, очевидната идея, вложена в тези паради – да покажат на тези нещастни самопсихясващи се душици – латентните педерасти, че не умираш, ако правиш това което искаш. Мисля, че ако всички скрити лимонки се осъзнаят, в партии като атака и бнс ще останат само доказаните обикновени хетеросексуални шизофреници. А това, ако не е полза… здраве му кажи! 🙂

И продължение на мнението:

А ако ще в протест срещу хомофобията и репресиите, извършвани срещу хомосексуалисти, би следвало да няма паради, а просто да се отбелязва, че Хитлер не е затварял само евреи, но и комунисти и хомосексуалисти. Тоест всички действия срещу дискриминацията следва да са в контекста на тези възпоменателни мероприятия, а не като парадират нека си го кажем – маргинализирани хора. Аз не мога да се идентифицирам с проституиращите на Солни пазар цигани травестити, нито с надрусани до козирката с амфетамини крещящо изглеждащи педерасти, лесбийки с размерите на фадрома, които могат да ме носят с една ръка и ме гледат лошо и пр. субекти, които сами се стремят да се изолират от ‘нормалните’ хора.

Сега вече прегледах и за какво си писала в блога си. Погледнах и Сталик какъв блог има. И се сетих за по-сериозен поглед. Все повече смятам, че с гей парадите се успява само в едно – да се измести истинската тема, а тя е – че това не е тема. Надявам се ме разбираш. Ако ли не – то питам как лидерът на социалистите в България, се шашна от жълтите новини около Азер Меликов и последният в момента изглежда да е безработен. Как така лявата партия не намира място за гей, който не крие сексуалността си? Колко вестника се продадоха на тази тема, която не би следвало да е тема? Наместо просто да регламентират гей браковете, което не се случи с промяната на Семейния кодекс, направена от една социалистическа и две либерални партии, а това е важно от гледна точка на елементарни неща като семейна собственост, деца и пр. дреболии материални и социални, обществото се занимава с това дали един гей е бил експерт политическия кабинет на премиера. Е, пардон – ако има някаква тема това е тя – не би следвало да съществува тема относно това кой е гей и кой не. Дребното селско любопитство дали някой е гей противостои на безумни паради с горди хора и въобще бозата става все по-гъста, а темите – все по-далеч от реалните неща.


Защо точно аз и точно за това?

На 26 юни ще се проведе София Прайд 2010. Що е това?

Това е шествие – едно от увеличаващия се по света брой шествия, които се организират в подкрепа на правото на хората да не стават жертви заради сексуалната си ориентация. Това е третото шествие, което ще се проведе в нашата страна.

Мотото на шествието тази година е „Love equality, embrace diversity! / Обичай равенството, прегърни многообразието!“.

Тази година шествието ще е заключителното събитие на едноседмична програма от културни мероприятия, фото изложба и дискусии. Самото шествие ще бъде предвождано от платформа с DJ и танцьори, към него ще се включат гости от Гърция, Франция, Румъния и други европейски държави. Можете да намерите повече информация за това и предишните две подобни събития на специалния сайт.

Моля, обърнете внимание на менюто вляво и ако искате да помогнете на организаторите, кликнете върху „ПОМОГНИ„. Тази година, вероятно заради кризата, по-трудно се събират дарения, а е насъщно да се съберат достатъчно пари поне за охрана. За какво му е охрана на мирно шествие? Нали сте гледали по телевизията на какво са способни футболните фенове? На подобни неща са способни и други групи, а хомосексуалните хора и тези, които ги подкрепят са един от любимите им обекти на насилие. Разбира се, пари са нужни и за озвучителна техника, гориво, мобилен генератор за ток и пр. неща, за които можете да прочетете на страницата. Можете да дарите средства чрез дебитна / кредитна карта или PayPal.

Защо точно аз публикувам информация за това събитие, че и апел за помощ?

Повечето от вас знаят, че нямам вкус към площадната демокрация по принцип, а някои вероятно си спомнят, че преди две години, в навечерието на първия български прайд точно в този блог писах за това, че не подкрепям предстоящото събитие. Би било интересно да се върнем назад и да прочетем мотивите, както и последвалите коментари.

Ако не откриете там отговора на горния въпрос, (пре)прочетете текста „Ако синът ми е гей“, писан на следващия ден.

В коментарите очаквам вашите отговори на въпроса защо разпространявам информация за предстоящото събитие, както и на въпроса дали вие бихте направили същото и дали бихте участвали в прайда.

Добавка – други текстове по темата:

Гей прайдът: да разлаеш кучетата

Необичайно ли е десницата да подкрепи провеждането на „София прайд 2010“?

Pride

Ако синът ми е гей

Как би се почувствал ако синът ти се окаже гeй? Когато кажа на някого, че за мен лично няма никакво значение, хората недоумяват. И все пак, надявам се да не е, защото животът му би бил по-труден на много места по света. България е едно от тях.

Защо ми е все едно? Защото познавам приличен брой гей мъже, които във всички области на живота си оперират като всички останали мъже – някои учат и работят съвестно, други не; някои са пичове, други не; някои са интелигентни, други не; някои са с добри маниери, други не; някои изкарват много пари, други не; някои смятат жените за толкова ценни колкото и мъжете, други не; някои гледат мачове, други не; някои спортуват, други не, и т.н.

Единствената разлика в отношенията ми с гей и стрейт мъжете е, че с всички от първата група общувам по-спокойно отколкото с тези от втората, защото някои от представителите на втората не могат да преценят кога е подходящо и кога не да показват сексуалния си интерес към мен. Но в същото време съм наблюдавала същата сексуална невъздържаност и у гей-мъже, така че гей или стрейт, мъжете са си мъже. Може би единственаta по-съществена разлика е, че от устата на гей мъж, много по-рядко можеш да чуеш измислени разкази за сексуални подвизи с жени, но не е изключено, понеже на гей мъжa понякога му се налага да прикрива сексуалната си ориентация – чувала съм такива истории с ушите си, та дори се е случвало да повярвам.

Дааа, да не забравяме, че гей мъжът е мъж, а всеки мъж има майка, а някои майки държат да бъдат най-обичаните жени (по възможност единствените) в живота на синовете си. В същото време държат синовете да са стрейт. Айде сега да те видя ако си гей мъж с такава майка! Трябва да играеш за да й покажеш, че си истински мъж, а след това пак да играеш, за да й покажеш, че тя е дамата на сърцето ти. Шапка свалям на познатите си които успяват да го правят. И ми е много болно за тях. И бих искала да спрат и да оставят майките си да пораснат. Същите чувства имам по отношение на стрейт мъже с подобни майки. Всички познавате един от тях – Екзюпери (за мои текстове в тази връзка кликнете тук и тук). Познавате и майка му – Розата. Съжалявам, че ви разочаровах, но това капризно цвете не е жена му, а майка му, твърдят биографи и психолози, а от кореспондецията му е очевидно.

Някои гей-мъже са доста мъжествени и привлекателни за жените; някои от тях стават обект на сексуални и други желания от страна на жени. Ако някой от вас е бил обект на желание на агресивна и амбициозна жена, знае колко е трудно да се изплъзне, особено без да я остави обидена, решена да отмъсти и пр. Хайде сега си представете, че сте гей мъж, който е избрал да не демонстрира сексуалната си ориентация. На нгово място бих била притеснена и изплашена, особено ако драмата се развихри на работно място на което държа. Достатъчно притеснително е за стрейт мъж, а за гей мъжа се прибава и страха да не бъде разкрит.

Познавам и гей мъже, които не се прикриват. В отношенията си с тях колеги и познати се държат с подчертано уважение – както с всички коректни, съвестни, достолепни хора които познаваме. Това, разбира се, не означава че някои от същите тези уважителни хора не говорят зад гърба им, включително и за сексуалната им ориентация, която те нито правят усилия да прикриват, нито пък да натрапват. Просто има хора, които не ги свърта да подшушнат на колкото се може повече хора “Х е педераст, ама е много свестен и аз много си го уважавам.” Да, скъпи приятели и съседи, когато стрейт мъж се сравнява болезнено с гей мъж, решава да спечели точка като подчертае факта, че другият е гей. Наблюдавала съм го неведнъж, включително от страна на мое гадже по отношение на мой приятел. Да, да. Ако си жена, ти се случва да те ревнуват дори от гей мъже.

Ако си жена, може да се случи да ревнуваш от приятелите на мъжа си заради времето което посвещава на тях, а не на теб, но когато разбереш, че мъжът ти те напуска заради връзката си с мъж, в душата ти става доста сложно. А ако се окаже, че баща ти е гей, ама не просто гей ами се чувства жена? Алмодовар е по-красноречив от мен, така че гледай този филм.

С всички тези примери исках да покажа, че да си хомосексуален, означава да участваш в цялата човешка драма плюс още нещо, което е спестено на хетеросексуалните. Използвах примери с гей мъже, а не лесбийки, просто защото по стечение на обстоятелствата познавам повече гей мъже и съм натрупала повече впечатления. Пък така или иначе, когато говорим за хомосексуалност, повечето се сещат първо за гей мъже.

Не знам какво ще се случи с Гей Прайда обявен за 28 юни в София. Сигурна съм, че никой от моите познати гей мъже няма да участва, за да не си навлече лични или служебни неприятности. Не съм запозната подробно с всички юридически и пр. спънки в живота на хомосексуалните хора. Знам, че сигурно има и други групи хора, които имат не по-малки проблеми, но това не означава, че хомосексуалните хора не бива да се опитат да разрешат своите и да привлекат и други на своя страна.

Както казах вчера, не намирам гей парадите, особено в карнавалния им вариант за подходящ PR на каузата в България. Вероятно и не разбирам и недовиждам някои от целите им.

Нека този текст бъде моят скромен принос за по-добър свят. Ще напиша и още, дори и синът ми да не се окаже гей. Дали щях да го направя ако не познавах хомосексуални хора? Не знам. Може би не, защото нямаше да съм усетила колко сложен и напрегнат може да бъде животът им само заради сексуалните им предпочитания, които, както всички знаем, са само част от живота, каквото и да сме дочували че е казвал Чичко Фройд.

Ако искаш текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога, добави го в Technorati, дай връзки към него или препечатай текста. Може дори да не споменаваш името ми. Аз съм публична собственост.

За сексуалността

Додо беше казал полу на шега, че когато ме срещне с мъж, винаги се чуди дали е гей. Това е така, защото смятам, че е важно учениците ми да знаят малко повече за сексуалната идентичност и ориентация – понякога четем статии за това какво прави хората хомосексуални, друг път обсъждаме казус за такива хора, споделям, че самата аз имам хомосексуални приятели и ги ценя. Мисля, че по този начин допринасям малко за повишаването на нивото на толерантността и за себеприемането в случай че някой мой ученик смутено открие / е открил хомосексуалността си.

Ето защо някои мои познати ще бъдат изненадани от следващите редове. За да ги напиша, бях вдъхновена от Haz, която вчера написа този текст, за това докъде се простират правата ни и нейните представи за нормалност. По някое време публикува и дълго стихотворение от любимия ни Оскар Уайлд, написано по време на пребиваването му в затвора заради хомосексуалността си.

Ако огромна група хетеросексуални организират парад за да демонстрират сексуалната си идентичност и ориентация, това би се възприело като проява на политическа некоректност, отправена срещу хомосексуалните. Когато, обаче, огромни групи хомосексуални организират паради със същата цел, е политически коректно да ги тълкуваме като борба срещу дискриминацията, утвърждаване на идентичност и пр.

Не че на мен лично ми пречи какъвто и да е вид карнавални шествия (да, за мен това е карнавал – ако се разхождам навън облечена с това, с което съм облечена в спалнята, хората, меко казано, ще си помислят, че съм тръгнала на карнавал). Просто ми е интересно защо се правят.

Напълно съм наясно, че много хора по света не разбират хомосексуалността и я превръщат в обект на омраза, но намирам за нормално някои хора да не гледат с добро око на каквито и да е паради, които демонстрират гордостта от принадлежност към една или друга група. Това ми намирисва на шовинизъм. С какво гей парадите са по-добри от парадите на хитлеристката армия?

Не, нямам нищо против мирните демонстрации в името на смислена кауза. Бих се включила в парад за защита на правата на хомосексуалните, но по-добра идея ли е да се маскирам като типичен участник? Не че не бих могла, но какъв по-точно е смисълът?

Какво печелят хомосексуалните и всички останали ЛГБТ от това? Вероятно не си го поставят за цел, но посланието които възприемат хората с “традиционна” сексуалност е “Ние сме по-добри от вас.” Ето защо много от тях казват, “Не ми пречат, ама не ми е приятно да ми натрапват сексуалността си.” Знам, че не е политически коректно, но ще отбележа, че в човешките ни права влиза и това да имаме различни вкусове, включително мейнстрийм такива.

В съвсем прагматичен план: Мартин Лутър Кинг и Махатма Ганди не са насърчавали събратята си да демонстрират гордостта си от расовата или етническата си принадлежност. С това печелят моите симпатии. Гей парадите възприемам по начина, по който възприемам и група младежи с тениски “България на три морета.”, развяващи национални знамена. Ето защо по-скоро бих носила тениска с “Британия на пет континента.” – ей така … за баланс.

Другото ми съображение против подобни демонстрации е а) фокусирането върху признак, който разделя и б) абстрахирането на куп човешки качества, за да остане едно – сексуалността. Съгласна съм с Haz, че човешкото не се ограничава до сексуалността или какъвто и да е тесен признак. Всяко подобно ограничаване и свеждане на човека до едно или малко на брой негови качества попада в определението ми за лош вкус.

Бях казала на Сталик, че имам търпението да говоря за хомосексуалността и да давам подходящи примери, и съм наблюдавала ефекта на разширяване на толерантността не само у ученици, но и у възрастни. ЛГБТ, обаче, изглежда че са изгубили търпение. Знам, че не им е лесно и мечтая за ден, когато няма да се налага хората да правят влагат толкова усилия за да прикриват сексуалната си идентичност и ориентация, и много хора ще заживеят в по-малко напрежение и страх, и така ще освободят повече енергия и за други аспекти на личността си, освен сексуалността. Може да съм разбирала каква е причината, но никога не съм подкрепяла войнстващото … каквото и да е и не смятам да го подкрепям. В името на Баланса.

Ако искаш текстът да стигне до повече хора, гласувай тук.