За сложните машини

Чета за Рамачандран и нежеланието му да ползва сложни уреди. Тъй като в известна степен споделям това отношение към машинариите, чудя се дали е задължително да ги използваме за да стигнем до същината. Днес на много физици им е ясно, че източните философии преди хиляди години са стигнали до същите прозрения (виж това и това). Бихейвиористи (понеже не се интересуват от мозъка) и лаици (понеже не са в час с науката) са стигали до идеята за пластичността на мозъка и са постигнали забележителни практически резултати. Вероятно задълбочаването в миниатюрни продробности благодарение на свръхспециализацията и боравенето със свръхсложни машини отнемат голяма част от мозъчния ресурс и понякога са отговорни за изгубването на общата картина.

самоосъзнаващата се вселена

Започва с най-достъпното попадало ми описание на квантовата физика, минава през психиката и стига до етиката, за да каже, че е време етиката да се изведе на научна основа. По пътя свързва науката и религията във философия на идеалистичен монизъм, за да утвърди тезата, че основата на вселената е не материята, а съзнанието.

Подсети ме, че отдавна не съм чела Емили Дикинсън и Т. С. Елиът; осъзнах, че Мечо Пух и Алиса са толкова квантови, че сякаш са писани с квантовата физика наум (но кой знае защо Алиса в квантовия свят нещо не ми потръгна, така че, Георги, ще я задържа още една година); спомних си, че Вени Г. ми беше дала достъп до Гьодел, Ешер, Бах, че имам Бхагавад Гита, че все може да я прочета, въпреки че навремето я купих само за да направя оборот на някакви мили хора; усетих, че е много важно да доизслушам лекциите на Саполски (повече за книгата му писах тук) за биологичната основа на психиката (Благодаря, Наско!). Или, както казват в едно рекламно клипче на един любим колеж, всичко се свързва в един фундаментален урок (да, да, и Юнг, и Кришнамурти, и Джоузеф Кембъл), макар че все още има доста бели петна – като, например, съветът на Исус ако те ударят по едната буза, да обърнеш и другата.

P.S. Госвами е вече пенсиониран професор по физика от Университета в Орегон. Каузата му е да възстанови усещането за смисъл и радост. Английското заглавие е The Self-Aware Universe.

Квантовата костенурка

Когато мисля за джиновете или квантовата физика, забравям за хранителната криза и българското образование … и обратно.

Когато в 6 сутринта се чудя коя книга да избера, съм в състояние на неопределеност. Все пак вероятността се ограничава до наличното в шкафа..

Ако мислиш, че си струва текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога

теорията решава

Хайзенберг: “Не можем да наблюдаваме електронни орбити вътре в атома … А тъй като добрата теория трябва да се основава пряко върху наблюдаеми величини, мислех че е по-подходящода се огранича до тези, и да ги разглеждам като такива каквито са – като представители на електронните орбити.”

“Но Вие не вярвате сериозно,” протестира Айнщайн, “че нищо друго освен наблюдаемите величини трябва да е част от една физична теория?”

“А не направихте ли точно това с относителността?” попитах малко изненадан …

“Вероятно съм използвал този начин на разсъждение,” призна Айнщайн, “но така или иначе това е глупавоВ действителност се случва точно обратното. Теорията е тази, която решава какво можем да наблюдаваме.”

Хайзенберг, Физика и отвъд нея (от сайта на Американският Институт по Физика)