Закъснял репортаж от Пловдив

Преди три дни съм получила писмо от Пловдив:

Тези дни получих много обаждания от паникьосани хора (живеещи извън Пловдив), които ме питаха какво се случва при нас/има ли гражданска война/ пушките гърмят ли придружени от ека на черковните камбани/ юнаците целуват ли се един друг по улицата/ пишем ли Кърваво писмо и т.н. и т.н. Обикновено новинарските емисии действат като увеличително огледало върху всяко събитие:преувеличават го до неузнаваемост. От една страна и този път беше така. В моя квартал всяка нощ беше тихо и спокойно,така че размириците де факто не бяха „обхванали цял Пловдив“. Беше направо необичайно тихо в контраст с това,което отразяваха медиите.  Дори в случаите,когато  Локо и Ботев Плд. имат футболни срещи тишината бива нарушена от прибиращите се агитки. После,обаче ми стана ясно,че въпросните агитки не вдигат шум около нас,защото са заети с това да вдигат шум,да се бият, да трошат и да хвърлят камъни на главната улица в Центъра. Те и още стотина гимназисти,националисти, анархисти…just to name a few. И тук вече идва това,което на мен ми е особено непонятно: не е нормално в 2011 година хората наоколо да се предупреждават един-друг,че „тази вечер пак ще има протест,след 7 часа никакво слизане към Центъра“, не е нормално таксиметровите шофьори да отказват превоз,защото „знаиш’ ли к’ва лудница е долу,бе майна?!“…не е нормално. Паднах,когато майка ми ми се обади по телефона и ми съобщи,че миналата вечер нашите квартални левенти (същите,които преди години вандалстваха върху турските гробища) се събрали и отишли на Монумента. Радвам се единствено,че нямам познати тук,които да са участвали в протестите или да са били арестувани в следствие на протестите (първата вечер бяха направени около 50 ареста). Силно се надявам,че тази истерия клони към края си. ( В ден 1-ви преди протеста открих в пощенската си кутия около 50 листовки на „Атака“ агитиращи към действие в 7 часа на площад „Съединение“)

Advertisements

Голям протест – нъцки!

Въпреки, че в Хасково има медии, които открито подкрепят и съдействат за организирането на въпросните анти-цигански протести, въпреки, че били разпратени покани и снощните участници се заричали днес да доведат хиляди, днес протестът не се състоя 😀 Подстъпите към площада бяха блокирани от полицаи, които проверяваха документите на преминаващите младежи и май дискретно ги съветваха да си ходят. Опити за превземане на ромската махала не са правени (според един попитан от мен полицай). Всъщност час по-късно, младежи от ромски произход безгрижно вървяха към центъра на града. Надявам се да не им се е случило нищо неприятно.

Някои участници и подкрепящите ги медии твърдят, че протестът НЕ цели разпалване на етническа омраза. В същото време едно момиче ми каза, че протестират „Срещу циганите“ и им тегли една сочна псувня. Явно българите могат да мразят циганите, ама не си поставят за цел да предизвикват тяхната омраза. Местните медии вероятно не допускат, че когато сееш ветрове, жънеш бури.

Когато се прибрахме вкъщи, открихме, че снощи сме пропуснали да забележим, че племенницата ми е развявала не само изрусена опашка, но и знамена, че и даже е говорила пред микрофон и изразила гражданска позиция – факти, които ще премълча пред някои близки и до двете ни роднини – не за да не я злепоставя, а за да не се хванем за гушите с въпросните роднини.

Синът ми се чудеше по какъв логически път младежите са стигнали до извода, че ВСИЧКИ ЦИГАНИ СА ВИНОВНИ, а аз му обещах да го запозная с явлението „изкупителна жертва“  – роля, в която най-често попадат по-уязвимите и по-слабите.

След Катуница и Бургас, юнаци и в наше село

След палежите и вандалщината в Катуница, побоищата и маршовете на омразата в Бургас, и у нас „патриотите“ спретнаха митинг-шествие. На площада в Хасково се събраха около стотина души, предимно младежи, но също и пенсионери, както и майки с деца и политици. Разпознах Недялко Вапцаров (бивш кандидат-кмет от Атака на предишните избори) и Георги Димитров (бивш депутат от Атака), сега активни политици в друга партия за местните избори. Имаше журналисти и полицаи, както си му е редът.

Хубаво е, че бяха толкова малко, но и много по-малко хора са достатъчни, за да подпалят множество черги. Не знам как са се организирали, но си имаха и Райни Княгини с национални знамена. Бяха хаотични, пяха фалшиво химна, скандираха „Българи-Юнаци“ и „Българийо, събуди се!“, един пенсионер държа реч, която не можеше да се чуе добре. Написаните искания бяха за възмездие за убийците на Ангел. Предполагам, че е въпрос на време и известно медийно облъчване, за да се сдобием и с по-организирана и агресивна „патриотична“ общност.

Минути след като шествието беше се отправило към паметника на Богородица и камбанарията, по улицата мина един мизено облечен служител на фирмата, която чисти улиците, с униформено яке и найлонова торбичка. Не го предупредих да изчезва по-бързо от центъра на града … така или иначе утре пак ще трябва да излезе на улицата, за да си вади хляба – също като онази бременна проститутка от Бургас, която вчера е била пребита пред Областната управа в Бургас, където втора вечер разгневени маскирани мъже бият цигани.

Що се отнася до Бургас, пак попадам на лицето Георги Дракалиев, лидер на ВМРО Бургас, който преди време вдъхнови нападението срещу Свидетелите на Йехова, а после се опита да замете следите.

Това е от мен – има ме на снимката, ама държа да подчертая, че не съм от тях.

До Катуница и отвъд

Гледах няколко репортажа от Катуница. Мисля, че ми стига. Съжалявам за всички пострадали хора и предмети. Опасявам се, че случващото се в Катуница е симптом. Съгласна съм, че чувството за безнаказаност играе немалка роля – безнаказаността на богатството, на властта, на тълпата.

Убедена съм, обаче, че първопричината е друга – липсата на възприемане на другия като човешко същество. Това дава право на 55 годишен мъж да прегази 19 годишно момче, което разхожда кучето си. Това дава право на тълпите да рушат и да палят. Това дава право на децата да пребиват ( и да убиват) съучениците си. Това дава право на родителите и учителите да подкрепят малтретирането на деца от деца. Това дава право на родителите и учителите да подкрепят малтретирането на деца от учители и учители от деца.

И винаги се рационализира, така че да се намерят не просто поводи, а причини – че някой е циганин, че друг е слаб ученик, че трети е психически лабилен, че четвърти е грозен, а пети е богат.

Катуница не ме изненадва, учудва, възмущава или разгневява. Натъжава ме. Знам, че това не е повратната точка, която ще промени всеобщото незачитане на другия. Някои от нас ще пишат едно, а други друго. Едни ще подкрепят една Фейсбук група, а други друга. Всяко чудо за три дни … до следващото шоу.