За липсата на добросъвестни и компетентни източници на информация за заети хора

Светът става все по-сложен, и все по-сложните му проблеми постоянно се опитват да си пробият път до ума ми. Години наред успявам някакси да се изолирам от по-голямата част от злободневието, но има моменти, в които и аз се включвам в неговото изследване и обсъждане.  Понякога ми е важно да съм наясно какво се случва и да имам своя позиция.

Да изясня какво наистина се случва, обаче, се оказва трудна задача. Някои теми изискват да отделя много време и да прегледам много информация. В много случаи нямам толкова време, а понякога нямам и достатъчно познания за да мога да вникна в информацията.

В такива случаи би било много хубаво да можеше някой друг да изследва наличната информация вместо мен. Някой достатъчно интелигентен, компетентен и честен. Не е задължително да бъде безпристрастен, но да е честен и да не прикрива информация, която не обслужва целите му.

Би трябвало медиите да са такива, както и нестопанските организации. За съжаление, обаче, рядко попадам на смелена информация, която да е поднесена хем интелигентно, хем компетентно, хем честно. За щастие, разполагам с някой и друг познат, на когото мога да се доверя по един или друг въпрос, но като цяло  болезнено усещам недостига на хора, които да задоволяват описаните информационните нужди.

Advertisements

запек и диария

readers_digest_may05_cover.jpgsputnik.jpg

не четете Таймс, а вечността

Купувам няколко периодични издания, но никога не ги чета “навреме”. Трупам си ги на купчинки и ги чета когато имам време и желание. Нещата, за които съм абонирана онлайн чета още по-рядко, понеже винаги имам достъп до архива. Нищо не изхвърлям. Все ще им дойде времето.

Някой би казал, че ако не чета периодиката веднага след като я купя, няма смисъл да я купувам, понеже информацията остарява. Аз, обаче, не мисля така. Първо, не чета ежедневници, не следя новините по телевизия, новинарски сайтове, радио и пр. Така или иначе пропускам горещите новини (както пропуснах оная с цунамито преди около 2 години). Ако някоя новина загуби значението си на следващия ден, то каква е била ползата от четенето на такава новина? Ако е важна, ще ме дочака.

Освен това, не мога да насмогна на всички новини, нови постинги в блогове, клюки, защото нямам толкова много време. Когато прочета нещо, обичам да го осмисля, а това отнема доста време, понеже спирам, мисля, пиша в дневника си, а понякога решавам да споделя и с други, та пиша и в блога и на други места. Не обичам да бързам да погълна огромно количество информация, понеже не мога да я сдъвквам и храносмилам добре и ме хващат читателски разстройства. Става ми нервно, нищо не ми остава в главата, а понякога даже спирам да разбирам. Каква е ползата?

Преди малко Stoyansky каза, че като прочета нещо, после веднага сядам да пиша. Ами правилно е забелязал. Точно така правя. Трябва да смеля прочетеното. Може би затова съществуват издания, които се наричат “дайджести” – те храносмилат и представят информацията в readerfriendly вид. Те не са ежедневници. По-често дори са месечници – като Readers Digest и култовия някога Спутник. Когато читателят се среща с по-малко теми, представени в по-достъпен вид, поднасяни по-рядко, той има вероятност да осмисли по-добре информацията, да се заинтересува истински, да направи собствени проучвания и да се задълбочи. Едва когато премине през тези етапи, той има полза от информацията.

Да, има постоянно променяща се информация, с която се налага да работим ежедневно – за едни това е прогнозата за времето, за други котировки на борсата и пр. В тези случаи няма как да пропускаме твърде много (?) информация и да размишляваме надълбоко. Но за да се справим бързо с такава информация, трябва да ежедневно да практикуваме точно отнова бавно нещо. От него научаваме за тенденциите, които управляват света – онези мощни течения, които си текат непроменени под развълнуваната повърхност на океана. Иначе бихме разсъждавали доста повърхностно и бихме били лесно подведени и заслепени от това, което смятаме за най-ценното – актуалната информация.

Искам да припомня, че никога нямаме пълна информация, дори и ако решим да не спим, за да следим някои непрекъснато постъпващи данни. Така че по-добре да си позволим да поспим спокойно, да позяпаме през прозореца, да хапнем пица с приятели. А дълбокото разбиране, което става все по-дълбоко, защото всеки ден отделяме време да се грижим за него, ще ни помогне да “сглобим картината” въпреки липсващите части на пъзела.

Нужно е дисково пространство за да се извършат някои операции. Нужно е стомашно пространство, за да се храносмели. Иначе … запек и диария