Вече са там!!!

Преди около два месеца писах за Вени Боро и помолих читателите да  помогнат тя и малката й дъщеричка да стигнат до Нигерия, където се намира мъжът й Джони, баща на малката Теса. До вчера Джони не беше виждал на живо детето си, защото не му позволяват да дойде в България. Заради остарелите ни имиграционни закони, се наложи младото семейство да се събере в Нигерия, където животът им ще бъде по-труден, но пък ще са отново заедно след около година раздяла.

Събирането на парите за билет и визи не беше съвсем лесно, а след това властите бяха отказали да издадат паспорт на детето. Продължават делата на семейство Боро за могат да живеят заедно в България.

Вени и Джони не са единственото семейство, което бива разделено от Държавата.

Светла Енчева писа в блога си за заминаването на Вени и детето.

Благодаря на всички, които помогнаха на Вени и детето да заминат при Джони!

Advertisements

Докато чакаме държавата да вземе решение, можем да помогнем

Този месец Джони и Венцислава Боро можеха да празнуват шестата годишнина от сватбата си, но няма как да го направят, тъй като са на хиляди километри един от друг. Джони е в Нигерия от повече от година и все още не е докосвал детето си, което се роди след неговото заминаване. Семейството е разделено, защото се опитва да играе по правилата на нашата държава. Според тези правила ако сключиш брак с чужденец от страна извън ЕС и искаш наистина да живеете заедно, трябва да си наясно, че е много трудно, а понякога невъзможно да останете в България. Ако ли пък останете, рискувате да бъдете разделени, понеже чужденецът може да се озове зад решетките на „дома” в Бусманци за неопределено време. Писала съм за това и друг път. Можете да гледате и предаването на БТВ „Как и защо институциите разделиха едно семейство”.

Можех да публикувам подробно описание на всички опити, които прави семейството – с всичките молби, откази, жалби, съдебни решения и пр., но реших просто да ви кажа, че на Джони и Вени им писна да живеят принудително разделени и избраха засега да бъдат заедно в Нигерия, откъдето Джони е заминал преди години, за да си търси щастието на по-добро място. Макар че човешките права не са на кой знае каква почит в Нигерия, не ми е известно да е бил преследван по политически и пр. причини, но е искал да има повече възможности за работа, да изкарва по-добри пари и да може да обикаля света. Сега е там, защото така иска нашата държава – да чака там решението на нашата държава, която трябва да избере дали едно младо семейство с дете да остане в България или да бъде принудено да замине. Това е семейство, което не се оплаква от положението на страната ни и е съгласно да работи каквото и да е за да си изкарва прехраната.

С Вени си пишем от известно време и ми се иска да публикувам част от нейно писмо:

веднъж, отдавна Джони ми каза, че иска да е богат… попитах го и как и
за какво ще си харчи парите, като  лично за мен парите биха загубили
стойност, ако ги имам в повече, а той ми каза – Има толкова места на
тази земя, които биха ме посрещнали и биха ми показали своите
интересни красоти, че едва ли един живот ще ми стигне да ги
посетя. Неговата мечта е вече и моя… Като „малка“ мечтаех за къща,
кола и голяма елха, сега мечтая да съм Свободна и любимите ми същества
да са наравно с мен… да бъдем окаляни до коленете с кал в Лагос, да
бъдем нахапани от бълхи в Тетевен, да бъдем във Флорида или Иран… но
да бъдем заедно! Другото не е живот – Свободата е велика сила, караща
човека да се чувства жив!

Вени, обаче, е все още тук, защото няма пари за билети и визи, а Джони все още не може да изкарва достатъчно в Нигерия, за да събере нужната сума: максимум 750 евро за еднопосочен по-евтин билет + 330 евро за виза = 1080 евро.

Ако успеем скоро да съберем парите, Вени и детето ще могат да заминат в средата на септември.

Ако можете и искате да й помогнете, пишете й на адрес: veniboro@gmail.com

UniCredit Bulbank
7 St.Nedelya Square Sofia,Bulgaria
BIC/SWIFT :UNCRBGSF
IBAN :BG35UNCR70001518356736
Ventsislava Valerieva Boro

Ако имате PayPal акаунт, можете да внесете парички на мейла й: veniboro@gmail.com

Защото така й харесва

Плаках 13 минути докато гледах малката история на Валерия – не защото историята е трагична, а защото се радвам, че познавам Валерия и знам, че историята е истинска. И аз понякога помагам на хората, но понякога се ядосвам на същите тези хора. А тя е блага и постоянна като капката, която успява да пробие камъка.

Хубаво е да гледате този филм.

Ако сте цинични, може да се почувствате по-добре.

Ако сте професионално неориентирани, може да получите прозрение.

Ако сте притеснени за себе си, може да ви поолекне.

Ако филмчето ви хареса, прочетете тези две кратички неща:

Центърът на Вселената

Манифест

Одисей from Багдад

се появи в книжарницата точно навреме – тъкмо сега, когато се нося на бежанската вълна. Съвсем прагматично – мога да я препоръчам като учебно помагало на тези, които искат да разберат що е това да си бежанец – какво кара хората да бягат от родните си страни, какво се случва с тях в чужбина, защо повечето от тях не получават статут на бежанци, как живеят докато очакват решенията на чиновниците, как живеят след това като нелегални имигранти ако се изплъзнат от депортиране обратно в ада, от който са дошли.

Докато четях книгата, често се сещах за играта „Не се сърди човече“: щастието на бежанеца е някъде в бъдещето, а изминатият път никога не е окончателно изминат – винаги може да те върнат в началото и да мине време докато се появи възможонст да тръгнеш пак. Но това е универсалният сценарий.

А конкретната история е на иракчанин, студент по право, чието детство и юношество минават под диктатурата на Саддам Хюсейн, а младостта му започва с войната, от която се очаква да сложи край не само на диктатурата, но и на злощастията, причинени от ембаргото. Оказва се, обаче, че войната е не по-малко жестока от мира, дори и към тези, които са я чакали с големи надежди.

Книгата, обаче, не описва само външната (конкретна и универсална) събитийност, но и вътрешните движения на душите – на имигрантите, на онези, които решават съдбите имл дори и на онези, които не искат да чуват за тях.

Книгата е от Ерик-Еманюел Шмит, когото, както знаете, открих наскоро. Ако може да се вярва на корицата, през 2010 е получил Гонкур. Това, както и фактът, че и тази негова книга е издадена от Леге Артис, не би изненадало българските му почитатели 😉

англоезично резюме

Митингът или побоят?

Вчера се проведе митингът в защита на правата на бежанците – в София, пред Специален дом за временно задържане на чужденци, кв. Бусманци. Обявеният час за началото беше 11. Горе-долу в този час включих компютъра и започнах да търся новини от деня. Намерих една – в Дневник, която беше нещо като съобщение и включваше линк към петицията за промяна в законодателството. От коментарите по някое време разбрах и за втората – за това, че няколко младежи са пребити в трамвай – от 15 въоръжени младежи. Битите пътували към митинга в Бусманци. Днес виждам, че статията е актуализирана и вече има арестувани заподозрени. Доста бързо новината за побоя се разпространи из новинарски сайтове и Фейсбук, а за самия митинг така и не откривах нищо. За разпространяването на новината за побоя допринесох и аз, като я публикувах на няколко места в Интернет.

Първото нещо, което ме интересуваше беше дали на самия митинг е имало изстъпления и дали има пострадали. След това ме интересуваше как е минал самият протест – дали са пристигнали много или малко участници и представители на медиите. Успях да се свържа по телефона със Светла Енчева чак след края на митинга, когато вече пътуваше към дома си. Тя ме успокои, че освен пострадалите в трамвая, няма други, че самият митинг е минал спокойно, дошли са доста представители на медии. Побързах да публикувам щастливата новина. Но каква беше реакцията? Светла беше обвинена в предателство, дистанциране от пострадалите, малоумие и пр. В същото бях обвинена и аз, но само в един коментар, а днес получих и извинение 🙂

Защо се получи така? Защото Светла реши (доколкото разбирам първоначално идеята не е дори нейна, а на представители на Федерацията на анархистите), че ако точно в този ден и близките дни говорим твърде много за побоя, фокусът на общественото внимание ще бъде изместен от митинга, от каузата за бежанците. И се започнаха спорове: свързани ли са тези неща, не са ли. Да, свързани са, но и не са. С митинг и без митинг в страната има младежи, които се самоопределят по различни начини  и бият – по-мургави съграждани и чужденци, както и други хора, които им приличат на хомосексуални. Аз лесно бих ги нарекла нацисти и фашисти, но в действителност не съм никак запозната със съществуващите организации и начините, по които се самоопределят, така че няма да се впускам в опити да ги определя като леви, десни и пр. Вчера разбрах, че някои от тези младежи разпространяват снимките на разни видове активисти и ги набелязват като жертви. Подробности можете да видите от видеото, което е публикувала в блога си Селин.

Смятам, че съществуването на такива младежи е сериозен проблем и отдавна говоря за фашизирането на страната ни, но колкото и този проблем да е свързан с бежанците, за чиято кауза работим, мисля, че точно тези дни следва да се фокусираме върху каузата на бежанците. Защото тя не е достатъчно популярна, а не е достатъчно популярна на първо място защото за нея не се говори достатъчно. Вчера беше важен ден, в който за тази кауза имаха повод да говорят голяма част от официалните медии. Но дали те говориха за каузата или за побоя?

Все още не знам. След малко ще разбера. Но ето кое ме кара да мисля, че не само Интернет медиите са се фокусирали върху побоя, ами и телевизиите:

Снощи се обади майка ми и ме попита дали в Интернет има мои снимки, понеже гледала по телевизията, че младежи, които били тръгнали за митинга за проблемите на хората, за които съм писала писма до полицията в Монтана и Министерството на вътрешните работи, били пребити и станало ясно, че побойниците имат техните снимки от Интернет, била много притеснена за мен. Когато я успокоих, че не ме грози никаква опасност, се сети да ми спомене, че видяла по телевизията Давид (майка ми съчувства на затворената в Бусманци Аревик, неговата приятелка).

Това ме кара да мисля, че средностатистическият телевизионен зрител, пък и Интернет потребител, е запомнил побоя, но не е обърнал кой знае колко внимание на митинга и неговата кауза. По този начин е изгубен един от малкото шансове голям брой български граждани да научат за проблемите на бежанците и имигрантите у нас. И не само това. По-лошото е, че хората получават недвусмислено послание, че ако се опитат да направят нещо за да помогнат на чужденците, е вероятно да ядат бой. И тъй като не е ясно какво точно се случва с чужденците и какво правят активистите, по-лесно е да се запомни, че ако си активист, ядеш бой. Майка ми завърши разогвора с молбата да не бъда такава активистка и да се пазя.

Ето каква стана тя: мислех да пиша за каузата и митинга и да гледам да не отклонявам вниманието към побоя, но направих именно това. Реших да го направя, понеже моят блог не се чете от цялото българско гражданство, а тези които го четат от месеци попадат предимно на писания по въпроса, дори се опасявам, че им е втръснало от темата и чакат с нетърпение да напиша нещо друго. Ето това е другото: СТРАХЪТ, който се страхувам, че ще попречи още повече на хората у нас да се ангажират с обществени каузи, да бъдат граждани. Неинформираността, безразличието и предразсъдъците сами по себе си възпират хората да бъдат граждани, но страхът просто слага черешката върху тортата на пасивността.

Може би това са причините Светла да се обърне директно към биячите, а Rien да пише за реакциите на медиите и да търси разликите между реакциите на немските медии в подобни случаи.

А сега да видя лично какво са натворили официалните медии. От коментар в групата за Аревик, научавам, че доста телевизии са отразили събитието: „Репортажи за протеста в защита на чужденците в България предадоха доста телевизии. Аз успях да видя предаванията на: Евроком-София,PRO_BG,TV7,NOVA,bbt,BNT1.“

Изгледах публикуваните по-долу репортажи и мисля, че е нормално при такива побои медиите да отразят събитието. Хареса ми това, че интервюираха приятелите на пострадалите и им дадоха възможност да внесат малко яснота по въпроса какви са хората, които нападат организирано други хора и то не с тривиалната цел да ги ограбят или изнасилят. Интересно ми е, обаче, дали в други подобни случаи (а интервюираните казаха, че вчерашният случай не е единствен и не следва да се разглежда по начина, по който го разглежда прокуратурата – като единична хулиганска проява, а като организирана политическа такава) медиите са отразявали толкова усърдно или пък точно вчера са се фокусирали върху това.

Нормално е и това медиите да обръщат повече внимание на събития, в които се лее кръв, отколкото на мирни протести,  независимо колко са значими, тъй като основната им цел, колкото и да не ни харесва е … развлекателна (вчера в една книга по социална психология прочетох мнението на един от шефовете на BBC, на когото не беше никак неудобно да го заяви). Така че сега ми е трудно да ги заподозра в конспирация срещу гражданската инициативност.

Мисля, че това, което ни остава е да продължим да работим за каузата, да привличаме вниманието по всякакви начини. Медиите са си медии, независимо официални или неофициални – ще се стараем да извлечем максимума от техните възможности, но мисля, че е хубаво да намираме и начини да говорим с хората – с познати, роднини, приятели. Аз винаги намирам начин да пробутам на моите познати и близки информация за каузите си.Важното е да бъдем търпеливи и да не се отказваме.

**********************************************************************************************************

Ето това изгледах, следвайки линковете в групата за Аревик.

БНТ се фокусира върху каузата, но пък за да привлече вниманието към репортажа започва с „Протестът, към който са отивали пребитите момчета, беше организиран от група активисти пред Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци.“

TV7 се фокусира върху проблемите на чужденците и начините, по които активистите предлагат да бъдат решени.  По същото време TV7 осведомява и за побоя; интервюта със студента, когото можете да видите в блога на Селин, както и Цветан Цветанов (по телефона).

Нова ТВ се фокусира върху проблемите на чужденците във и извън Бусманци. Включва и съвсем кратко интервю с директора на дома, който, противно на затворените и активистите, смята, че условията са много добри.   Същата телевизия е излъчила и репортаж за побоя (част от него видяхте при Селин)

бТВ Излъчи репортаж за побоя. Разликата между техния и другите репортажи е, че включиха кървави картини от трамвая, както и изявлението на близки на пострадалите, че този побой, както и други случили се преди това не са изолирани хулигански прояви, както смята прокуратурата, а организирани политически актове.

Търсенето в Гугъл с „митинг Бусманци“ ми даде резултати и от двата вида – за митинга и за побоя; актуалните публикации (от самия 6 юни) бяха някак рехави и като че преобладаваха тези за побоя.

Ето и малко красиви снимки от митинга, направени от Яна. Още снимки в галерията на Дневник.

Ако предпочитате изкуството пред публицистиката, можете да научите нещо повече за проблема с насилието над чужденци и защитниците им от филма „Източни пиеси“

Новини по темата за бежанците в България

Последната ми публикация във връзка с бежанците в България е от 27 май – тогава обявих митинга пред Бусманци, а последното ми обобщение по случая е от 25 май. Време е да публикувам поредните си обобщения и да попълня някои пропуски:

Горещата новина е от вчера: най-после мина отложеното преди седмица дело на Аревик. Давид присъства на делото и беше за пръв път отново с Аревик откакто тя е задържана в Бусманци. След като административният съд в Монтана отмени заповедта на полицията в Монтана, той вече не е длъжен да се явява на ежедневна подписка. Очакваме решението след месец.

Според адвоката Валерия Иларева, делото е минало по най-добрия възможен начин. Препоръчвам ви публикацията на Агенция Кросс и видео-репортажа на TV7 от съдебната зала.

Цитирам най-важното от Агенция Кросс: „Прокурорът по делото е изразил становище, което много рядко се случва, че жалбата на Аревик е основателна и се е изказал в нейна полза, сподели адвокат Иларева. Позицията на прокурора е, че би трябвало да бъде уважена  жалбата на момичето и отменено решението на Държавната агенция за бежанците, с което й е отказан статут. На заседанието не се е явил представител на агенцията, което също се случва много рядко, коментира адвокат Иларева. „Обикновено по другите дела, които имам, изпращат представител, необичайно е да не изпратят никой.“

Тук ще публикувам обобщенията на Валерия Иларева от Фейсбук групата:

1) По събирането на доказателства:
1.1. Бяхме подали молба Съдът повторно да задължи Дирекция „Миграция“ да представи в цялост медицинската преписка на Аревик, намираща се в СДВНЧ (понеже в изпълнение на съдебното разпореждане те бяха представили само последната епикриза на Аревик от 18… See more май, а не цялата преписка). Тъй като обаче до днес нямаше резултат по молбата, казахме, че вече не я поддържаме, тъй като това би довело до отлагане делото на Аревик, а тя очаква неговия изход задържана.
1.2.Представихме решението на Съда в Монтана от 17 май, с което се отменя като незаконосъобразна заповедта за депортиране на Давид;
1.3. Съдът уважи доказателственото ни искане да разпитаме като свидетели Давид и баща му Гагик. Те отговориха на въпроси за семейната връзка между Аревик и Давид и невъзможността те да се съберат в Армения.

2) Ход на делото по същество:
2.1. Адвокатът на Аревик помоли Съда да отмени решението на ДАБ като незаконосъобразно, тъй като в него не се съдържат мотиви относно отказа да се предостави на Аревик хуманитарен статут съгласно чл.9, ал.8… See more от ЗУБ във връзка с основното човешко право на семеен живот и запазване целостта на семейството като важни хуманитарни обстоятелства.
Адвокатът на Аревик каза, че взима повод от днешния празник – Денят на детето – за да помоли Съда да приложи един от основните принципи в правото: отчитане най-добрия интерес на детето. Става дума за интереса на детето на Аревик и Давид, което ще се роди след по-малко от пет месеца.
2.2. Ответникът – ДАБ – не се яви за становище.
2.3. Прокурорът по делото се произнесе, че жалбата на Аревик е основателна и решението на ДАБ следва да бъде отменено като незаконосъобразно (Имайте предвид, че се случва много много рядко прокурорът да се произнесе в полза на жалбоподателя!!!)
2.4. Накрая Аревик помоли да каже нещо на български език – Тя отправи апел към Съда да не бъде разделяна от Давид, последните си думи произнесе през сълзи …

Заседанието бе закрито и решение се очаква в едномесечен срок.

Аревик и Давид се гушнаха, и двамата със сълзи в очите. Родителите на Давид и сестра му също плачеха. Мисля обаче, че тези сълзи бяха сълзи на надежда, че може би най-вече му се вижда края на това изпитание. Гледайки ги, аз също без малко да заплача. Затова когато от TV7… See more ме интервюираха, мисля, че гласа ми трепереше от вълнението на заседанието.
Гледайте кадри от този разказ днес в Новините на TV7 от 19 или 19:30ч, както и утре в Сутрешния блок на TV7 от 08часа!
БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ ДА НЕОЦЕНИМАТА ПОДКРЕПА!
ВЯРВАЙТЕ, ЗАСЛУЖАВА СИ!

Ако смятате да участвате в митинга пред Бусманци на 6 юни, моля посетете блога на Светла за важни уточнения – какво да (не) носите, как да се държите, как да стигнете до мястото и пр. практическа информация и важни линкове.  Не се регистрирайте  във Фейсбук за участие ако нямате намерение да участвате. Организаторите имат нужда от реална обратна връзка за броя на участниците, а не раздута виртуална подкрепа.

Междувременно, официални (специални благодарности на Агенция Кросс и TV7) и неофициални медии остават активни в отразяването на конкретния случай и все по-заинтересувани от ситуацията на бежанците в България по принцип. Надявам се това да привлече още желаещи да подпишат петицията за промяна в законодателството: http://www.bgpetition.com/regulirane-statut-imigranti/index.html

Майя Маркова продължава да публикува в англоезичния си блог важна информация не само по темата за бежанците, в по всякакви други важни за България теми. Този блог е един от важните чуждоезични източници на информация за ставащото в нашата страна. Ако повече хора започнат да правят това, може да се изгради солидна независима гражданска медиа, която да подава навън информация за страната ни. Благодарение на Майя, темата за Аревик и Давид е подхваната в англоезичния блог на един арменец.

Няколко блогъри представят темата за бежанците през нови перспективи:

Вени Гюрова съпоставя ситуацията на емигриращите от социалистическа България със ситуацията на имигриращите в демократична България чужденци.

Ина Тотева свързва историята на Давид и Аревик с Търновската Конституция, Библията, Конвенцията за защита на правата и основните свободи на Съвета на Европа и сдобилите се с българско гражданство легендарни представители на престъпния свят.

По случай 24 май, Светла Енчева разказва за достъпа на имигрантите у нас до образование. Позволявам си да цитирам част от текста й: „В България има много млади хора като Ола, които няма достъп до образование. Има и още повече, които, въпреки че са напълно легални имигранти (със статут на дългосрочно пребиваване; постоянно пребиваване се дава трудно и не на всички), имат достъп до образование, само ако си го заплащат на солени цени от порядъка на 1000 евро на година. На много от тях родителите им идват от страни, по-бедни и от България. Подновяването на личните им карти струва 500 лева. На година. Затова те масово се оказват принудени да спират децата си от училище.

В България расте поколение необразовани имигранти. Някои от тях, като Ола, като Джавед Нури, са деца на интелектуалци. Какво ще правят тези хора след 10-20 години? И дали тогава държавата ще обвинява имигрантите, че създават проблеми и не искат да се интегрират?“

В тази връзка, вижте по TV7 абсурдната история на още една арменска гражданка, която се опитва да живее в България

По случай деня на Африка, Светла Енчева си спомня и за годините от детството си, прекарани в Африка и разсъждава за масовото отношение на българите към черните африканци.

Rien публикува в блога си две художествени измислици, с които да илюстрира духа на политиката по отношение на бежанците у нас, както и на интереса на сънародниците ни към проблема.

Ако обичате изкуството, вижте материала на Светла за фотографията и границите.

Припомням, че създадох Фейсбук група, в която можете да се включите ако имате възможност да помогнете по някакъв начин за облекчаване положението на затворените в Бусманци, както и на освободените от Бусманци. Моля, не се включвайте ако нямате възможност да помогнете. Ако се включите, включвайте се адекватно в дискусиите – темите са ясни и малко на брой и няма опасност да ги объркате ако прочетете заглавията им. Можете да помогнете с директен доброволен труд, но също и с материални подаръци, така че не е нужно непременно да живеете в София.

***************************************************

Събраните за тази публикация връзки:

17 май, 2010 Блогът на Rien: Добрите хора спазват закона – авторска измислица, отразяваща духа на политиката по отношение на бежанците у нас: http://izbiratelno.blogspot.com/2010/05/blog-post.html

20 май, 2010 Блогът на Майя Маркова – на английски – обобщена информация за казусите на Давид и Аревик: http://mayas-corner.blogspot.com/2010/05/bulgarian-authorities-outlaw-innocent.html

21май, 2010 историята на Давид и Аревик англоезичен блог на арменец  http://unzipped.blogspot.com/2010/05/arevik-and-david-story-of-immigration.html , който е научил за нея от англоезичния блог на Майя Маркова http://mayas-corner.blogspot.com/

21 май Блогът на Ина Тотева http://toteva.maars.net/?p=83  обобщение на историята на Давид и Аревик и връзката с Търновската Конституция, Библията, Конвенцията за защита на правата и основните свободи на Съвета на Европа, сдобилите се с българско гражданство легендарни чужденци

23 май, 2010 Блогът на Светла Енчева: обобщения след делото на Давид, видео от двата „дуела“ между Валерия Иларева (адвокатът на Давид и Аревик) и Йотко Андреев (директорът на СДВНЧ Бусманци) http://svetlaen.blogspot.com/2010/05/blog-post_23.html

24 май, 2010 Блогът на Светла Енчева: Кой има достъп до народната просвета http://svetlaen.blogspot.com/2010/05/blog-post_24.html

„В България има много млади хора като Ола, които няма достъп до образование. Има и още повече, които, въпреки че са напълно легални имигранти (със статут на дългосрочно пребиваване; постоянно пребиваване се дава трудно и не на всички), имат достъп до образование, само ако си го заплащат на солени цени от порядъка на 1000 евро на година. На много от тях родителите им идват от страни, по-бедни и от България. Подновяването на личните им карти струва 500 лева. На година. Затова те масово се оказват принудени да спират децата си от училище.

В България расте поколение необразовани имигранти. Някои от тях, като Ола, като Джавед Нури, са деца на интелектуалци. Какво ще правят тези хора след 10-20 години? И дали тогава държавата ще обвинява имигрантите, че създават проблеми и не искат да се интегрират?“

25 май, 2010 Блогът на Светла Енчева: международният ден на Африка – спомените на Светла за няколко детски години, прекарани в Африка, както и за българското отношение към черните африканци: http://svetlaen.blogspot.com/2010/05/blog-post_25.html

25 май, 2010 TV7 Отложиха делото на Аревик http://www.tv7.bg/news/60972.html

26 май, 2010 Блогът на Светла Енчева: обява за митинга пред Бусманци, текстът на уведомлението (съдържа исканията) http://svetlaen.blogspot.com/2010/05/0606.html

26 май, 2010 Подсъзнателното на Бай Далай: обява за митинга, която се задържа дни наред в svejo.net http://baidalai.org/?p=750

Фейсбук обява за митинга: http://www.facebook.com/event.php?eid=120198714682210

26 май, 2010 Кътчето на Селин: обява за митинга http://nookofselene.wordpress.com/2010/05/26/protest-pred-busmanci/

27 май, 2010 Блогът на Rien: Реферат по имиграционни въпроси пред българска публика – авторска измислица, отразяваща масовото отношение към бежанците у нас: http://izbiratelno.blogspot.com/2010/05/blog-post_27.html?spref=fb

30 май, 2010 Блогът на Вени Гюрова: за българските емигранти през социализма и бежанците в България днес: http://semkiibonbonki.blogspot.com/2010/05/blog-post_30.html

30 май, 2010 Блогът на Правната клиника за бежанци и имигранти: благодарности към официални медии и блогъри http://tinyurl.com/create.php

30 май, 2010 Nota Bene: материал на Светла Енчева за фотографията и границите: http://notabene-bg.org/read.php?id=161

30 май, 2010 Агенция Кросс: съобщение за предстоящото дело на Аревик: http://www.cross-bg.net/predstoyashto/1-v-stranata/1133453-sadat-shte-zasedava-po-zhalbata-na-arevik

30 май, 2010 TV7 Съобщение за митинга и абсурдната история на още една арменска гражданка, която се опитва да живее в България http://tv7.bg/news/62242.html

1 юни, 2010 Блогът на Светла Енчева: важни уточнения за митинга – какво да (не) носите, как да се държите, как да стигнете до мястото и др. http://svetlaen.blogspot.com/2010/06/0606.html

1 юни, 2010 Агенция Кросс: Адвокат Иларева след делото на Аревик http://www.cross-bg.net/balgariya/88-novini-i-sabitiya/1133920-valeriya-ilareva-zasedanieto-po-zhalbata-na-arevik-mina-mnogo-dobre

„Прокурорът по делото е изразил становище, което много рядко се случва, че жалбата на Аревик е основателна и се е изказал в нейна полза, сподели адвокат Иларева. Позицията на прокурора е, че би трябвало да бъде уважена  жалбата на момичето и отменено решението на Държавната агенция за бежанците, с което й е отказан статут. На заседанието не се е явил представител на агенцията, което също се случва много рядко, коментира адвокат Иларева. „Обикновено по другите дела, които имам, изпращат представител, необичайно е да не изпратят никой.“

1 юни, 2010 TV7: репортаж от съда http://tv7.bg/news/62852.html

Митинг пред Бусманци (София)

На 6 юни, 2010 (неделя) от 11 до 13 часа в Бусманци (квартал на София), пред това, което официално се нарича „Специален дом за настаняване на чужденци“, което ние по-често наричаме „Концлагера Бусманци„, и което Иван Кулеков нарече „Българският Гуантанамо“ ще се проведе митинг. Общината е уведомена за митинга.

Този митинг не е организиран от политическа сила, а от група граждани и държим да остане граждански, а не политически. Независимо какви са политическите ви възгледи, можете да участвате в него като граждани, на които не е безразлична съдбата на чужденците в България.

Защо подкрепям този митинг:

1. Защото в нашата страна незаконното задържане на чужденци се превърна в обичайна практика.

2. Защото законите ни се нуждаят от промени, които да дадат право на чужденците в България да имат достъп до образование, здравеопазване и легален труд, както и право на личен и семеен живот – същите неща, които и българите в чужбина искат за себе си, а освен това и получават в много страни. Ако искате да подкрепите промените в закона, подпишете тази петиция.

3. Защото задържаните в дома в Бусманци не винаги научават причините относно задържането им там, нито пък знаят за колко време са задържани. Защото условията в дома не им позволяват да получават навременна и адекватна медицинска помощ, психологическа подкрепа, образователни и юридически услуги, достъп до Интернет. България може да не е богата страна, която да им осигури всичко това + нормални битови и санитарни условия, но би могла да позволи редовен достъп на доброволци, които да осигуряват безвъзмездно всички тези неща.

Повече информация за официалния инициативен комитет и официалните искания, така както са написани в уведомлението до кмета на софийска община, посетете блога на Светла Енчева. Ето и Фейсбук страницата на събитието. Моля, не се записвайте за участие в него, ако нямате възможност да участвате. Организаторите имат нужда от реална обратна връзка за броя на участниците, а не виртуално напомпване на инициативата. И все пак, ако смятате, че ваши приятели биха проявили интерес, препратете им информацията.

Mожете да сложите бадж за митинга в блоговете си: картинка, върху която кликвате и отивате на Фейсбук страницата на протеста:

<a href=“http://www.facebook.com/event.php?eid=120198714682210&#8243; target=“”blank”“><img src=“https://lydblog.files.wordpress.com/2010/05/illegal-badge-small.jpg&#8220; alt=“Митинг пред Бусманци“ /></a>

Как да стигнете до Бусманци? Засега открих това:

„Транспорт до Бусманци: маршрутка 35, върви от Люлин по Стамболийски – Руски Паметник – НДК – Цариградско – Дружба и после Бусманци, спира директно пред затвора. Маршрутка 19 и тя минава през Бусманци, но не знам къде точно. И също автобуси, които се взимат от Дружба – 8,10,14.“