Ранно професионално ориентиране?

Новите идеи за българското образование включват ранно професионално ориентиране. Вашето мнение? Кога трябва да започне професионалното ориентиране и кой следва да го върши?

Advertisements

Уточнения за алтернативното образование

Както вече съм споменавала, бъдещият закон за образованието ще затвърди статуквото – държавата решава каква да бъде огромната част от образователната програма на публичните и частните училища, както и на учениците, които се образоват у дома. Всъщност последните са формално записани в някое училище и държат изпити.

Някои български родители, обаче, не са съгласни и настояват за либерализация на образованието. Това означава държавата да позволи и на други да съставят образователни програми, да организират учебен процес.

Други родители, обаче, се опасяват, че това може да доведе до влошаване на образованието у нас, понеже всеки ще е свободен да образова както си иска и така учениците може да останат ощетени – да не им бъде преподаден важен материал. Някои от тях приемат, че е ок да има алтернативно образование, но само ако държавата задава стандартите.

Сред по-гласовитите активисти преобладават родители, които образоват или искат да образоват децата си у дома и така се създава погрешната представа, че единствената алтернатива (за която се настоява) е домашното образование. Понякога някои родители, които подкрепят домашното образование заемат арогантна позиция, която внушава, че другите родители са непросветени и безотговорни. Другите пък признават, че не биха могли да се справят сами с образованието на децата си, че нямат възможност да се занимават с това или пък че не искат, поради което ще се доверят на съществуващите училища.

Целта на този текст е да уточни, че домашното образование не е единствената алтернатива на държавните стандарти. И друг път съм казвала, че домашното образование не би могло да бъде масово явление, защото повечето хора не могат да си го позволят; не би било добра идея да бъде масово явление, което да превърне повечето трудоспособни възрастни в  учители на пълен работен ден – все пак имаме нужда не само от учители, а и родителите имат право да избират професията си, нали?

Мислила съм да организирам домашно образование за големия си син- така и не ми стигнаха силите да го направя. Сега, когато най-после завърши дванайсетгодишната му училищна агония, ми става лошо при мисълта, че може да се наложи да я натрапя на още едно дете. Не че мечтата ми е да бъда домашен учител по всичко на пълен работен ден, но си мислех, че ако се наложи, ще се постарая да го направя заради детето. Изниква обаче нова подробност – ако го направя, може да съм извън закона и това (според другия спорен законопроект – за детето) да ми докара неплатими глоби, а и по-зле – да ми отнемат детето, понеже не се грижа за него според държавните стандарти.

Предполагам, че има и други родители в моята ситуация. Искам да им кажа, че ако настояват за това законът да позволява алтернативно образование, ще се създаде предпоставка да се появят училища, в които да не пращат децата си със стиснати зъби и свити сърца. Освен това, тези училища биха могли да бъдат не по-скъпи от публичните училища, ако държавата наистина започне да дава и на частните училища сумата, която отпуска за всеки ученик в публично училище.

Относно стандартите – колко са учениците, които задълбочено са научили повечето преподавани в училище неща? Вие колко такива познавате?

Родителите извън закона

Големият ми син тръгна на ясли за година и три месеца. Там, както знаем, за децата се грижат медицински сестри. Те никога не му обличаха пижамката ( в края на седмицата ми я връщаха непокътната и ухаеща на чисто пране) – оставяха го да спи с дрехите, с които играеше навън. След като навърши две години, му забраниха да ака в яслите, понеже бил „голям“. В яслите имаше и деца между три и четири години, които биеха и поливаха с айрян по-малките. Персоналът препоръчваше на нас, родителите, да научим децата си да се защитават. И така нататък.

Ако тогава имах възможността, щях да отглеждам детето си по друг начин – например като тези родители, В нает и ремонтиран от тях апартамент, който изглежда доста по-добре, от която и да е детска градина, която съм виждала през живота си, се отглеждат десет деца на една и съща възраст. За децата се грижат майки и наети учители. На десет деца се падат по двама възрастни на смяна, за разлика от държавните детски градини, където децата често надхвърлят 25. Като си поделят разходите, тази форма на отглеждане им струва около 200 лева на месец, докато преди няколко години, средната цена на частните детски градини е била около 350 на месец. Всъщност за някои родители това е единствената възможност, защото в някои градове има остър недостиг на места за детските градини.

Проблемът с този вид отглеждане на децата е, че у нас е незаконен, а проектозаконите за детето и за образованието не променят това. Всъщност, текстовете могат да бъдат интерпретирани и така, че на наказание (глоба до пет хиляди лева) да подлежат и родители / баби и дядовци, които се грижат за децата в домашни условия – понеже нямат лиценз за предоставяне на образователни и социални услуги.

Наскоро бях писала и за това, че у нас продължават да липсват законни алтернативни форми на до болка познатото ни училищно образование, което въпросните проектозакони не смятат да променят.

Тази ситуация противоречи на редица фундаментални документи, включително Конституцията на нашата страна. Това е описано в писмо на Движението за либерализация в образованието. И вие бихте могли да подпишете това писмо. А също и декларацията, която настоява законът за образованието да не се приема прибързано, а след сериозен широк обществен дебат. Чрез същия сайт можете да се включите в обсъждането или просто да се запознаете с различни мнения на индивиди и организации.

Да разграничим

Когато се водят спорове между леви и десни, либерали и консерватори и пр., обикновено се смесват целите със средствата. Предполагам, че всички спорещи по проектозаконите за детето и образованието смятат, че в нашето общество трябва да се грижим за благополучието на децата, но имат разногласия по въпроса как да се полагат тези грижи (което включва и въпроса кой за какво да се грижи).

Ако отделим целите от средствата, ще можем да се обединим около целта, което може да увеличи вероятността наистина да се опитваме да разберем другите гледни точки, да обсъждаме спокойно и така да изградим по-пълна обща картина, от която по естествен начин да изплуват модели и добри решения.

Иначе просто се надвикваме.

Грижата за детето в риск

Преди години една учителка предложи един първокласник за изключване от училище, понеже бягал от часове. Моя близка, бивша учителка в същото училище, се застъпи за него и детето остана. От нея знам, че детето било доста интелигентно и се справяло чудесно с учебния материал, но се наложило баба му да идва с него в часовете за да не избяга.

На следващата година моя позната заместваше в класа на това дете. За разлика от първата учителка, тази решила да разбере какво се случва в семейството на детето. Станало ясно, че родителите са разделени, бащата е в затвора, а майката била доста нервна и ежедневно биела момчето. Живеели в един апартамент с бабата и лелята, която страдала от шизофрения. Бабата била най-стабилният фактор, но тя пък излизала да работи в чужбина за по няколко месеца. Обикновено детето правело всичко възможно да си спести порцията бой като не се прибира преди майка му, сервитьорка в нощен клуб да тръгне за работа. Една зимна вечер заспало във входа на съседен блок, докато чакало да дойде време за да се прибере. На следващия ден дошло с висока температура в училище и направо се срутило на пода.

Училището, все пак, успяло да се отърве от детето. И следващото училище. И следващото училище. Някаква психоложка от по-голям град, ангажирана от държавата, заявила, че детето е доста опасна личност, понеже било доста интелигентно и правело всичко с умисъл. Накрая детето попаднало в някакво училище-интернат в някакво село наблизо, а след това го преместили в подобно село надалеч.

Наскоро научих, че порасналият младеж не изпитвал никаква топла привързаност към близките си, но пък успявал да изкопчва пари от тях. А те, на свой ред, го смятали за безнадежден боклук.

Това е един от начините, по които държавата на практика се грижи за децата в риск, а на теория (в новия проект за Закон за детето), която ако позволим би се превърнала в практика, ако някой от нас реши по лично своя инициатива да помогне на такова дете, може да попадне под ударите на закона:

(9) Който без лиценз предоставя социални услуги за деца, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2 500 до 10 000 лв.

Национален протест

Подписка онлайн

Подписка на хартия

Отвъд апатията – непрестанно втрещяване

Доскоро се кахърях, че не познавам кой знае колко възрастни, които наистина да се интересуват от проблемите на отглеждането на децата и образованието. Отскоро познавам десетки, но не се чувствам по-добре. От една страна е хубаво, че за тези неща започна да се говори, но от друга страна това, което се чува ме смущава. Не искам да кажа, че всички, които имат отношение към темата изразяват идеи, които ме изпълват с недоумение, но по-гласовитите …

От една страна са консервативните ултраси, които смятат всеки извън семейството за опасен за дечицата, а от другата са либералните фашисти, които смятат, че държавата трябва да се погрижи за всички деца със здрава ръка, дори и ако това хвърля ги хвърля в шок и ужас.

Аз пък не смятам нито семейството, нито държавата за свещени крави. Уф и пфу!