Белите петна на екологията … в главата ми

От няколко седмици насам, част от времето ми за четене е посветено на екологията – в най-широк смисъл, който ми дава повече въпроси, за разлика от екологията в онзи окастрен до няколко клишета смисъл, който дава прости отговори „Събирай боклука разделно“, „Дърветата са белите дробове на земята“ и пр.

Всъщност това е съвсем нормално -светът се състои от толкова много неща и същества, които непрекъснато си взаимодействат, а аз знам толкова малко за толкова малко от тях, най-вече за всяко поотделно. Докато съм ходила на училище, съм изучавала нещата отделно, а по-задълбоченото изучаване е представлявало най-вече анализ – разделяне на части. Там съм научила, например, как да направя дисекция на червей, но пък с училищните знания, мога да сглобя май единствено „Калашников“ – ако разполагам с всички части, които, разбира се, не знам как мога да създам сама, но и нямам идея кой, къде и как създава.

Тъй като не умея да помня откъслечна информация, ако не успея да я свържа в работещи процеси с друга, бързо я губя. В резултат на това, не осъзнавам повечето свои връзки със света, който в огромната си част остава безсмислен за мен. Предполагам, обаче, че невидимото за мен, не е непременно несъществуващо – то е тук – като мравките, които настъпвам, като безмирисните газове, които вдишвам, като бактериите, които отглеждам в тялото си, като собствената ми ДНК, чиито неумолими прищевки следват клетките ми.

Прочетох набързо пет книги и дочитам още две. Не научих много, защото твърде много бързах. Вярно е, че сега знам малко повече, че в главата ми започнаха да се оформят разни модели, но когато се вгледам в тях, виждам, че са пълни с пролуки, а когато се отдръпна назад, за да видя голямата картина, виждам белите петна между моделите.

За да не се връщам отново към прочетените книги, реших да се обърна към … детските енциклопедии и научно-популярни книжки. Останах доста разочарована – красивите шарени преводни книжки са по-добри от грозните неграмотни и нелогични нашенски учебници, но предлагат също толкова откъслечна информация. Предимството им е, че не отблъскват читателите и могат да стимулират желанието им да научат повече.

Прииска ми се да започна да създавам мрежа от свързано знание, която да се разгръща в много посоки – нещо като растяща илюстрована книга за dummies – за малки и големи, онлайн и офлайн.

Май ще се наложи на първо време да препрочета внимателно книгите, които споменах, като се опитам да ги вместя в обща карта, която да ми осигури … отправни точки. Книгите са Колапсът, Краят на храната, От люлка до люлка, План Б 2.0 (или по-добре да си купя следващото издание), Confessions of an Eco Sinner, One Straw Revolution, The Natural Way of Farming.

Приемам всякакви предложения за заглавия на книги и статии, адреси на сайтове. Хайде, бързо, докато съм в тази учудващо материалистична фаза 😉

Колапсът

Ако сте чели „Пушки, вируси и стомана“ на Джаред Даймънд, може би бихте искали да прочетете и „Колапсът“ (700+ стр., 35 лв.), книгата, за която бях почнала да пиша преди 2 години, но не дочетох. Сега отново е у мен – започнах я отначало и я довърших онзи ден.

В тази книга Джаред Даймънд изследва редица фактори и техните взаимодействия, за да покаже как едно общество може да стигне до или да избегне крах:

– щетите върху околната среда ( поради съсипване на почвите, горите, водите, прекомерен лов и риболов, въздействието на внесените биологични видове, пренаселеността и повишаването на стандарта на живот)

– климатичните промени

– враждебните съседи и приятелите

– начините, по които обществото реагира на проблемите

Историите, които разказва този път са:

старовремски
: за Великденския остров, островите Питкерн и Хендерсън, анасазите, маите, викингите и Исландия, Норвежка Гренландия, Нова Гвинея, остров Тикопия, Япония

съвременни: за Руанда, Доминиканската република, Хаити, Китай, Австралия

В последната част са уроците, които можем да научим – как се допускат грешки, как бизнесът взаимодейства с околната среда, кои са обичайните ни начини да се утешаваме, какви са разликите между миналото и настоящето, имаме ли основания за надежда и какво може да направи всеки от нас.

Надявам се книгите на Джаред Даймънд да бъдат прочетени от учители по география и автори на учебници, за да осъзнаят, че фактите сами по себе си може да са досадни на едни и любопитни за други ученици, но ако не се разглеждат в сложното си взаимодействие са напълно безполезни.

За тези, които ги мързи да четат дебелите книги на Даймънд, онлайн се намират и филмчета.

Ето какво съм писала някога за:

Пушки, вируси и стомана

и първите глави на:

Колапсът, част 1

Колапсът 2-1

Колапсът, Част 1

Прочетох първата част на “Колапсът” (от автора на “Пушки, вируси и стомана”). На стотина страници Даймънд описва ситуацията в щата Монтана – красиво място, което някога е процъфтявало икономически, но днес е сред най-бедните щати. Рудодобивът, дърводобивът и земеделието са рухнали, оставяйки след себе си сериозни екологични проблеми (веднага се сетих за колко много такива не подозираме, въобразявайки си, че застрояването на природните паркове е най-големият ни проблем).

Последните не изглежда да притесняват чак толкова свръхбогатите новозаселници, които купуват новопостроени къщи, за да почиват в тях веднъж годишно – да поиграят голф, да пояздят и да ловят риба, след което да отлетят с частните си самолети.

На коренните жители е все по-трудно да оцеляват, и изглежда, че най-доброто, което могат да направят за себе си е да продадат земите си на строителните предприемачи и да се преместят в по-урбанизирани общности, където да успяват да се издържат.

Ако строителството продължава интензивно, обаче, красивата Монтана може да заприлича на нашето Черноморие. Това няма да е чак такъв проблем за някои от собствениците на новите къщи – когато останат без вода и пр., те просто ще си купят нови вили някъде другаде.

Само тази глава ми беше достатъчна, за да осъзная, че екологията е твърде сложно нещо, от което разбират наистина много малко хора. За съжаление, повечето “зелени” разбират не много повече от мен, и на повечето по правило им липсва общата картина. Ето защо, в много случаи добрите им намерения водят до ада. Не искам това разсъждение да ви оставя с впечатлението, че книгата е анти-зелена. Не. Тя е твърде балансирана и показва групи с различни интереси (икономически, политически, социални) и реакции на проблемите, което, предполагам, я прави лесна мишена за критики от всички страни.

“Колапсът” е книга за разрухата, която сполетява обществата под въздействието на екологичните фактори. Тя изследва сблъсъка на различни интереси и показва, че екологичните проблеми може да са наистина сериозни, но също толкова важни са и начините, по които хората реагират на тях, а последното е свързано не само с ценностите им, но и икономическата им ситуация.

Намирам я за исключително образователна и я препоръчвам не само на бизнесмени и политици, а на всеки, за който първоизточникът на храна е супермаркетът.

Очаквайте доклад за останалите 600 страници и не забравяйте да гласувате за мен тук.

Пушки, вируси и стомана

Книгата “Пушки, вируси и стомана” на американския професор Джаред Даймънд се опитва да отговори на въпроса на Яли, жител на Нова Гвинея, “Защо вие, белите, произвеждате толкова много неща и ги докарвате с кораби, а ние черните, си имаме толкова малко наши стоки?”

Много от нас, белите, предлагат расистки обяснения, но не и Даймънд. Той доказва че днешните различния носят отпечатъка на далечното минало когато основна роля за развитието на народите са играли географски и екологични фактори. Разбира се, влиянието на културните разлики и някои исторически личности не се отрича, но не е и обект на изследване на тази книга, която по-скоро намеква, че културните разлики в голяма степен са производни на географски и екологични условия.

Джаред Даймънд се разпростира върху повече от 500 страници, защото не нахвърля набързо теориите си, а демонстрира КАК е стигнал до отговорите на въпросите си с помощта на множество изследвания в най-различни области (има и чудесна библиография). Използвам случая да повторя едно от любимите си поучения: за разрешаването на сложните проблеми не са достатъчни задълбочени познания в една област; важни са широкият поглед и сътрудничеството със специалисти от множество области. Това изисква от работещите по проблема да имат обща представа за колкото се може повече области, за да знаят какви специалисти да привлекат за проектите си. Ето защо има смисъл училищното образование да е общо, а не специализирано, а бакалавърското да не прекалява с тясната специализация – ясно е, че отново пробутвам идеята за либералното образование.

Джаред Даймънд ще ви разходи по всички континенти и ще ви върне хилядолетия назад, за да наблюдавате великите преселения на народите и заселването на целия свят. Ще ви покаже възникването на земеделието и по—късно на държавите, изобретения и завоевания и т.н. – всичко, от което доскоро смятах че ми се повдига.

След като осъзнах колко плосък и североцентричен е погледът ми върху света, реших да си купя глобус. Ще го въртя и ще размишлявам дали силата на духа може да ме предпази от малария и глад.

Очаквайте доклад за другата му, още по-дебела книга, “Колапсът” и не забравяйте да гласувате за мен тук.