Една българка за исляма, забрадките и други такива неща

Тези дни помолих една мюсюлманка, с майчин език турски, родена и израснала в село, в което се говори на турски език, да ми помогне да си изясня дали това, което научавам от Хюсеин Хафъзов и сайта на Главно Мюфтийство е истина, дали над мюсюлманите се упражнява тормоз.

По нейно желание запазвам анонимността й. Тя избра псевдонима „Българка”, защото смята, че е българка – мюсюлманка. Пояснявам: не това, което се нарича българо-мохамеданка, а етническа туркиня.

Кирилизирала съм думите й и съм ги трансформирала от чат-формат в обичайния интервю-формат като съм добавила главни букви и пунктуация.

В това интервю тя говори още и за своите преживявания по време на Възродителния процес, за ДПС и другите политици и взаимоотношенията им с общността, в която е израснала, за забрадките, Корана и своя собствен опит с Исляма, за отношението на българите към турците и мюсюлманите.

Надявам се отново да намерим време за разговори, някои от които отново бих могла да споделя тук.

Лидия Стайкова: Ще ми помогнеш ли с твоята гледна точка по мюсюлманския въпрос? Mога да те запазя в пълна анонимност.  И всъщност на мен самата ми е важно най-вече да си изясня

Българка : Аз мога да кажа моята гледна точка и на хората около мене, демек в Селото които са, моите приятели.

Лидия Стайкова: Казвай!

Българка : Ние нямаме проблеми с никoй бе, това са измислици, и колко хора в БГ де колко мюслумани знаят името на мюфтията, въобще да се интересуват от него? При нас не е важно кой е мюфтия нямаме нужда от него. А ЕЗАН а как им пречи на хората ето това не мога да разбера.

Лидия Стайкова: И все пак Хафъзов ми прати доста снимки на джамии – разбити, с надписи и пр.  Мислех си, че може би едно е да си в село, което е основно турско -там няма да идат скинари. Може би в градовете, особено по-големите, е по-лесно да се подвизават такива разбойници.

Българка :  Има болни комплексирани хора няма значение дали са мюслумани или християни или други. Аз съм на 28 години, Лидко, и с всеки БГ когато се запозная става дума за : 500 години, които не могат да забравят не знам защо, и какво са видели те от това нещо? Мен на 6 години ме изселиха от БГ защото исках да съм Турско име а не Българско име. Аз това не го разбирах тогава, и сега не го разбирам. Трета група завърших и си бях купила тетрадки фулмастери и боички за първи клас. Бях щастлива че ще започна да уча и ще съм в първи клас. Ама не стана, трябваше да се разделя с къщата си, с приятелките си,  с близките си. защото се казвах Турско име. И на границата в Одрин спяхме под найлон 3 нощи с целия си багаж. Там рисувах на тетрадките си, дето пишеше на БГ „ТЕТРАДКА”. Помниш ли ги бяло и с един етикет само „ТЕТРАДКА”? Никога няма да забравя. Докато решат къде ще ни настанят „българите“ там. Но НИКОГА НЯМА ДА ЖИВЕЯ ТАМ, АБСУРД! 🙂 ТОВА НЕЩО КОЕТО НАПРАВИХА С НАС ТОГАВА БЕШЕ ГЛУПАВО.  И някой като ми говори за 500 години, ееее побеснявам и се чудя как така на всеки му насадено в сърцето, бе, мъничко, ама има, разбираш ли, а ако ги попиташ не знаят за Левски нищо, примерно, но иначе големи „патриоти” 🙂 Малко се поувлякох.

Лидия Стайкова: Е, не, не се :), но да се върнем на темата за тормоза над мюсюлмани днес. В твоето село такова нещо няма, така ли да раззбирам?

Българка :  НЕ, АБСУРД, няма и няма да има.  Това са провокации някакви и са жалки хората които се занимават с такива неща.

Лидия Стайкова: Провокации от чия страна?

Българка :  Незнам си колко децибела трябвало да бъде! Мисля че и от ДПС има със сигурност. Възрастните хора се влияят от такива неща. На младите не им пука, младите искат само и единствено работа; тук не намират, отиват в чужбина да бачкат, пак си работят. Ти трябва да дойдеш да видиш, бе, колко е хубаво при нас.

Лидия Стайкова: И все пак, дали в градовете не е малко по-различно? С всичките осквернявания на джамии, нападнати жени да им свалят забрадките и пр?

Българка :  Може да има един два случая провокрани за интерес, но в Кърджали примерно кой ще посмее да докосне една жена бе, със забрадка.  И в Хасково е така според мене.

Лидия Стайкова: Но в райони, където мюсюлманите не са толкова много? Но както и да е.  Моята цел не е да гадаем, а да разбера какви са настроенията, как се чувстват мюсюлманите.

Българка : Ми не мога да ти кажа за другите градове, но имам познати, приятелки в работата от Бургас, Айтос.Те се рабират много добре с турците там. Според мен плащат на 2-3 ма най много да направят мизерия за да се привлече малко внимание.

Лидия Стайкова: Кой има интерес от това?

Българка: ДПС има според мене. Как ще привлече иначе гласове. Всяка година се припомня възродителния процес, в Джебел се правят митинги. КАКЪВ НОВ ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС? КАКВО ЧУДО? ТОВА НИКОГА НЯМА ДА СТАНЕ. И НИКOЙ НЕ МОЖЕ ДА ГО НАПРАВИ! Използва се това нещо, играят си с хората. И ЕЗАНът им пречило – не могат да се хванат за друго, няма за какво.

Лидия Стайкова: Е, хубаво де, ама това за ЕЗАНА не мислиш ли, че все пак го казват немюсюлманите? Не си го измислят от ДПС? Просто ДПС се възползва, вероятно от това, че другите не щат да слушат езана?

Българка: Да, със сигурност, няма как на един мюслуманин да пречи езана. То на българина все нещо му пречи 🙂

Лидия Стайкова: Но това настрана, значи страхът от възродителния процес е бил достатъчно силен, за да буди страх и сега и ДПС да злоупотребява.

Българка: Сега в момента няма страх от възродителен процес. ДПС го свързва с това. Но никoй не може да пипа религията на мюслуманите.

Лидия Стайкова: Е, виждаме, че може 🙂 Примерно АТАКА

Българка:  Кой обръща внимание на него? На Воленчо 🙂 Смешник някакъв; той нищо не може да направи.

Лидия Стайкова: Ами мисля, че имат доста почитатели и гласоподаватели Добре, де, ДПС все пак продължават да привличат гласове. С какво?

Българка: Напомня се възродителния процес и сега им е добре дошло и за езаните – пак ще имат гласове, и с „умните“ речи на премиера 🙂 няма да им е трудно, да ти кажа. ДОГАН и МЕСТАН умеят да говорят. Може нищо да не правят, ама умеят, знаят как да привличат.

Лидия Стайкова: Само заради това? Все съм се чудила дали има и други причини хората да гласуват за ДПС. Примерно страх от самото ДПС?

Българка:  И това го има – в малките населени места хората работят по общините и се занимават със земеделие и се страхуват че ще си изгубят работата, но основната причина е напомнянето на възродителния процес.

Лидия Стайкова: Как биха могли да си изгубят работата?

Българка:  Ми Лидко идва на власт примерно СДС в Село Х и целият персонал се сменя в общините 🙂 И ДПС пак същото.

Лидия Стайкова: Значи за да си запазят работните места в публичната администрация? А селските стопани от какво се страхуват?

Българка: Земеделието се държи от ДПС

Лидия Стайкова: По какъв начин?

Българка: Субсидии и премии за тютюни. ДПС идва и казва ще има премии и така те се надяват. Или правят ремонт на детска градина преди изборите, знаеш как е. Иначе хората си мизерстват по малките райони  и няма как някой друг да дойде и да спечели гласове. Не знаят как да говорят с хората.

Лидия Стайкова: А то идва ли въобще някой друг?

Българка: НЕ , лепят плакати на други и след 1 мин. ги няма. Защо не идват, да дойдат и те да си кажат какво могат и не могат? Не могат да застанат зад мюслуманите.

Лидия Стайкова: Значи само лепят плакати и това им е кампанията на другите?

Българка: Да.

Лидия Стайкова: Какво имаш предвид като казваш, че не могат да застанат зад мюсюлманите?

Българка: Ми и те се страхуват, ако примерно Бойко дойде и каже така така и без да каже че ще им сменя имената:) Много е зле този – може да има гласове от мюслуманите, но нали ще загуби от другите. Няма човек, личност, разбираш ли.

 Лидия Стайкова: Значи никой не иска да се идентифицира с мюсюлманите за да запази репутацията си пред немюсюлманите, така ли?

 Българка: Да. Кажи ми коя партия някога е казвала че ще направи нещо за тях. Не смеят бе.

Лидия Стайкова: А това какво означава според теб? Какво означава за отношението на другите към мюсюлманите?

Българка:  И те се страхуват 🙂 500 години не се забравя лесно 🙂 А не разбирам защо. Скромни работливи хора са. Искат само да си носят името да не им пречат на религията. Това е. Не знам с какво им пречат. Ти ако можеш да ми кажеш. Аз не го разбирам.

Лидия Стайкова: Ще ми позволиш ли да пубикувам тоя разговор в блога? Разбира се, бих могла да ти сменя ника. Какво ще кажеш?

Българка: 🙂 на кирилица трябваше да ти пиша. Можеш да го публикуваш с друго име.

Лидия Стайкова: Ще го кирилизирам, няма проблем.

Българка: Ок. И дано ми отговорят с какво им пречат мюслуманите – да изредят.

Лидия Стайкова: О, бъди сигурна, че ще ти отговорят.

Българка: И още един въпрос – искам да им задам за забрадките на които им пречи – по-добре ли е да се разхождаш с неизкъпана, рошава, направена на вафлички  „коса“ отколкото със забрадка? Като порно звезда.

Лидия Стайкова: Всеки си има право на лош вкус 🙂

Българка: Аз  разбирам, че някои си мислят, че насила ги карат да са със забрадка,  но повярвай ми, на мен  просто не ми идва от вътре, но хората сами си искат бе. Много познати имам – искат, желаят и затова са със забрадка. Имам една съученичка. Мъжът и не искаше, а тя иска, разбираш ли?

Лидия Стайкова: Но на тебе не ти идва отвътре 🙂

Българка:  Не, за съжаление не ми идва. Де да можех.

Лидия Стайкова: Защо „за съжаление“?

Българка: Вътрешно се чувстват добре. Готино им е че са със забрадка. Ама простият човек няма как да разбере това.

Лидия Стайкова: А ти разбираш ли го това чувство, въпреки че на теб не ти идва?

Българка: Да, разбирам го и се възхищавам на тези хора които го могат.

Лидия Стайкова: А можеш ли да се опиташ да го обясниш на читателите?

Българка:  Ми ще се опитам с моя беден български 🙂 ще ми помагаш за думи които не се сещам.

Лидия Стайкова: ок 🙂

Българка:   То ти дава вътрешно спокойствие. Духът ти е в покой все едно. Приятелката ми като ми говори, сериозно й завиждам и си казвам „Евалла!“. А щом тя е могла да постигне това и се чувства екстра, не знам на кой може да попречи.

Лидия Стайкова: Интересно ми е как тук, в България, където никой не ги насилва стигат до решението да носят забрадки, все пак как решават? Как едно момиче като теб се среща с Исляма?

Българка:   Като малки почват нашите да ни учат – молитвите, какво е езан, как и защо се молиме, за какво го правиме. После нали ставаш teen и малко по малко се отдалечаваш от тези неща. Аз ходих и на курсове по арабски до 5 клас и таман бях почнала да чета, ама съм несериозна и оставих. После в университета всички почнаха да ме питат за моята религия за исляма – какво е,  какво означава и аз заради това прочетох КОРАН а, за да мога да отговарям на всички въпроси. КОРАНа не е като роман, тежка книга е – четеш и размишляваш. И това ми даде вътрешен мир, спокойствие. ДЖИХАД се казва – свещена война със себе си, но много хора не го знаят това и си мислят за терористи и фанатици. Вътрешен мир със самия себе си. Все едно си на друго духовно ниво. Аз, честно, оттогава се чувстам много добре. Помниш ли като ти казах за Аллах когато пътувахме? Беше зелено навсякъде. И как хората не могат да вярват? Не виждат ли тази красота? Почваш да забелязваш в детайли всичко. И всичко хубаво виждаш във всичко, първо търсиш хубавото. И си представям само моята приятелка на какво духовно ниво е, колко е в мир със себе си и колко добре се чувства тя. И ислям означава чистота, между другото

Лидия Стайкова: А можеше и да не прочетеш Корана, въпреки че си мюсюлманка от малка 🙂

Българка: Да, но исках да мога да им отговарям и аз да знам повече за моята религия. Когато кажеш мюслуманин, всеки си мисли за терорист. Като синоним е станало.

Лидия Стайкова: Хората сигурно ще поискат да знаят кой организира курсовете по арабски в тази връзка 🙂

Българка:  Не знам откъде е било, но повярвай ми нищо лошо не са преподавали и незнам какво лошо има в това. Трябваше да продължа.

Лидия Стайкова: Учихте да разбирате арабски или само да разчитате буквите?

Българка:  Да, за да можеме в оргинал както е изпратен КОРАНа да четеме. Аз го прочетох на турски преведено.

Лидия Стайкова: Ами тогава бъди активна гражданка и подкрепи изграждането на Ислямски център в София 🙂

Българка:  Нямам време,  иначе добра идея. Даже едно време мислех да направя блог и да разказвам за моята религия и да разберат хората и да не се страхуват от това, защото незнанието носи страх.

Лидия Стайкова: Мисля, че вече има такива 🙂 От един такъв научих за една книга, дето смятах да ти пратя за рождения ден 🙂

Българка:  Как се казва книгата?

Лидия Стайкова: Любов

***

Българка: Много се радвам че поговорихме

Лидия Стайкова: И аз 🙂 Имаме още да си говорим за исляма 🙂 Аз смятам да почна Корана по някое време.

Българка: на всичко мога да ти отговоря

Лидия Стайкова: имам го и на арабски, ама ще се задоволя с бг или английски 🙂

Българка: 🙂 Един колега си взел на БГ

Лидия Стайкова: ми то има в нета, на сайта на мюфтийството 🙂 Вече има два сайта, де. Хахаха. Като двата синода. Ама то е друга тема.

Българка: трябва да хвърля аз едно око там 🙂

Лидия Стайкова:  Чакай да ти дам хафъзовия :), че другият е много пропаганден на Генджев.

Българка:  Не признавам аз такива – седнал и написал той каквото си е мислил, с техния акъл.

Лидия Стайкова: кое не признаваш?

Българка:  Мюфтийства. Не ми трябват те за да вярвам. Какво прави той за хората, за религията? Седи и си взима заплатата и продават имоти. Това е. Интереси. Жалки са ми.

Лидия Стайкова: Е, мисля, че се занимават  с доста неща. Виж сайта 🙂

За тормоза над мюсюлманите у нас

На 20 май тази година, по време на петъчна молитва в столичната джамия Баня Башъ, активисти на Атака нападнаха богомолци и така се стигна до грозните сцени, които останаха увековечени на видео. Писах за това в блога.

На 13 юни научих, че на предния ден отново е бил пребит богомолец, до същата джамия. На следващия ден гледах по телевизията Хюсеин Хафъзов, секретар на Главно Мюфтийство и така научих, че в последните години има над 120 осквернявания на джамии, палежи, нападения над мюсюлмани.

Това беше поводът да посетя сайта на Главно Мюфтийство, където прочетох изявлението до медиите от 13 юни, в което се изразяваше огорчение, че гражданите и институциите не са се разграничили от акта на насилие. Веднага открих Хафъзов във Фейсбук и му писах. Описах това в блога.

Малко по-късно изпратих и мейл на Мюфтийството. Публикувах го в блога с коментар.

Скоро след това получих отговор от Хафъзов и така се започна един дълъг разговор в писма. Аз настоявах да получа списък с онези 120 случая и документи, които да ги доказват, както и обяснение за онзи пасаж, с който не бях съгласна в изявлението на Мюфтийството.

Не бих казала, че разговорът с Хафъзов протече гладко и благо. Единият от нас подходи с недоверие, което пък събуди недоверието на другия. Имаше и остри и хладни реплики, но важното е, че никой от нас не се оттегли от разговора, а накрая стигнахме и до резултати. За съжаление, въпросните резултати няма да помогнат утре да се събудим в страна, в която цари етническа и религиозна хармония, но могат да дадат своя принос, за да се задвижи нещо. Както съм писала и преди – не знам какво точно трябва да се направи, но това е една от причините да споделя с вас – повече глави мислят по-добре.

Целият документ с информацията, която ми изпрати Хафъзов можете да изтеглите ТУК, но аз ще си позволя да предложа и свое обобщение, както и да копирам един списък.

И така …

На въпроса ми за изявлението на Мюфтийството до медиите, Хафъзов отговори, че не е бил визиран случая на нападението на атакистите над богомолците, а случаят с пребитото по-късно момче в двора на джамията. Тъй като се случват някакви промени с адреса на Мюфтийството, не мога да открия целия текст и да се уверя, че това е така, така че ще приема отговора на Хафъзов. С това, обаче, не затварям темата за това как немюсюлманите научават за насилието над мюсюлмани, как реагират на това и т.н.

На въпроса ми за документирането на случаи на насилие, Хафъзов отговори с по-голямата част от 15 страничния документ.

Според Хафъзов, не е възможно да се предостави официална документация за всички случаи, тъй като в много от случаите на са подавани официални жалби. Това е така, защото тези, които са уведомявали полицията са смятали, че не е нужно да подават официална жалба, след като на мястото на инцидента са дошли полицаи. Освен това са били и подвеждани от представители на компетентните органи, които не са приемали съставени жалби с обяснението, че не е необходимо след като е съставен протокол. Склонна съм да вярвам, че точно по този начин някои представители на компетентните органи са си измивали ръцете, понеже лично на мен, например, ми се е случвало да мисля, че подавам жалба в прокуратурата и да се оказва, че всъщност не е заведена с входящ номер и прокурорът ме е измамил. И до ден днешен не съм съвсем наясно с процедурите по подаване на жалби. Колко от читателите са наясно?

Хафъзов смята, че част от хората са спрели да виждат смисъл в подаването на жалби, тъй като оплакванията им така и не са били взети насериозно и не са последвали мерки за издирване на извършителите и пр. Склонна съм да му вярвам, тъй като аз самата съм била жертва на насилие, а също и мои близки.

Въпреки това, Главно Мюфтийство настоява и напомня, че е важно да се подават жалби и да се настоява за спазване на надлежните процедури. Още преди година Мюфтийството е имало среща с представители на МВР, на която са обсъдени тези проблеми. Което, разбира се, не означава, че хората в провинцията ще спазват процедурите по ред причини – непознаване на процедурите, несъдействие от компетентните органи, страх от репресии и пр.

Какво всъщност се случва в страната и защо представител на Мюфтийството твърди, че тормозът над мюсюлманите, държавен и граждански, представлява тревожна тенденция, която може да се окаже продължение в поредицата от годините 1912, 1934, 1937, 1941, 1948, 1950, 1951, 1953, 1956, 1960, 1964, 1969, 1970, 1974 и доста други? Всъщност аз не знам какво се е случвало с мюсюлманите у нас през тези години. Знам само за т. нар. Възродителен процес от 80те. А някой от вас знае ли? Пише ли за това в учебниците по история? Хафъзов казва: „Все паметни дати и години, свързани с много исторически факти и събития, които помним и са основание, че това може да се „повтори”. Имало е доста по-трудни моменти преди 1984 г., което показва, че натискът върху нас е постоянен и за това сме толкова бдителни и остри при всички актове на неприемливо държание от страна на граждани към мюсюлманите и светините им.”

Ето формите на тормоз:

(1)   Демонстративно задържане на мюсюлмански духовници и граждани с обвинения в тероризъм, въпреки че няма доказани и осъдени виновници. Използвам случая да ви припомня за М. Диуф.

(2)   Своеволните и лишени от законови мотиви забрани за призоваване на вярващите с традиционния за исляма призив – езан.

(3)   Привикванията на повече от 700 имами-служители в джамиите и председатели на Мюсюлмански настоятелства в Районните полицейски управления в страната, за да бъдат разпитани и сплашени за това, че подкрепят и взимат участие в дейностите на Главно мюфтийство – провеждане, участие и подкрепа на Национални мюсюлмански конференции, на които се избира Устав, главен мюфтия и се обсъждат въпроси, касаещи мюсюлманите в страната.

(4)   20 години съдебни спорове с лицето Недим Генджев, който е подкрепян от определени държавни структури дава чувството, че мюсюлманите в България са изправени пред изкуствено породени проблеми с участието на български институции.

(5)   Забрани за носене на забрадка от ученички, които искат да спазват тази божия повеля, въпреки че законът гласи  „Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва – съответно практикува – свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали”. И  още „Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание, като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи

(6)   Директори на училища и общински служители, които се противопоставят на желанието на родителите децата им да изучават предмета религия-ислям като задължителен или свободно избираем предмет, залегнал в закона за образованието. Опити за сезиране на съответните заинтересовани институции остават напразни и без особен резултат.

(7)   Спънки за възстановяването на стотици вакъфски имоти на територията на цялата страна, включително храмове.

(8)   Граждани, партии и неправителствени организации, изразяващи категорично мение (подкрепяно и от държавни институции), че мюсюлманската общност трябва да бъде ограничена и строго контролирана при строежа на джамии, изпълнението на определени религиозни дейности и да бъде спряно религиозното обучение на всички нива.

(9)   Оскверняване на джамии, палежи.

(10)   Физическо насилие над мюсюлмани заради религиозната им принадлежност.

Предполагам, че много граждани, особено немюсюлмани или пък атеисти не биха открили нищо специално в изброените точки 1-8, пък дори и 9.  Биха предложили обяснения и аргументи – от това, че живеем в светска държава до това, че високопоставените служители на религиозни институции са алчни.

За мен, обаче, е важно как биха реагирали гражданите ако става въпрос за точка (10).  Някои от нас са гледали подобни сцени във филма „Източни пиеси”, а други на живо. Трети са попадали достатъчно много пъти на нацистки сайтове и Фейсбук групи.

След малко ще прочетете  и един съкратен списък. Доказателства за всичките над 120те посегателства няма, защото не за всички са подадени жалби. Хафъзов, обаче, твърди, че редица наши и международни институции са запознати с проблема, че някои от нашите го признават и на думи се ангажират да съдействат.

Хафъзов ми пише и това:

„Ето защо, искрено се надяваме да предприемете необходимите стъпки за по-задълбочено проучване, анализ и установяване на основателността на нашите твърдения. В резултат на това очакваме публично да изразите Вашето становище. Бихме желали да проследите за надлежното спазване на  изискванията към страните членки на Европейския съюз и поетите от тях ангажименти.”

На този етап не мисля, че имам ресурса да направя тези неща в качеството си на частно лице; не съм и мислила да създам организация, която да се захване с това, но искам да дам своя принос. Засега със споделяне на информация и изразяване на собственото си мнение и чувства, но по-нататък, може би и по друг начин – не че сега знам какъв.

Мислих за това дали споделянето на такава информация е добра идея. От една страна се страхувам да не налее масло в огъня на етническото и религиозното неразбирателство, както и вода в мелницата на ДПС. Но от друга страна смятам, че ако ние, немюсюлманите покажем  на мюсюлманите, че ги подкрепяме и че правим всичко възможно те да се чувстват спокойни в България, те няма да имат нужда от лицемерната подкрепа на ДПС.

От една страна разпространението на информация за насилие над мюсюлмани и оскверняване на техни светини би могло да окуражи допълнителни изстъпления, както вероятно се случи след показването по телевизията на случая от 20 май, а също и да подтикне мюсюлмани към ответни неразумни действия.  Но дали ще се стигне до това ако потенциалните насилници и от двете страни системно получават информация, че подобни действия се разследват надлежно, че се налагат наказания?

Хафъзов ми пише: „Ние като ръководство и мюсюлманите в страната като цяло, никога не сме и няма да се поддадем на манипулация и провокация, които да доведат до ескалация на напрежението и необуздана екзалтация.” Това, обаче, не ме успокоява, особено на фона на предишни изказвания на Хафъзов, които биха могли да се интерпретират в противоречие на горното и да подведат някои лабилни умове.  Мислите ли, че ако две банди възпитаници на спортното училище решат да се сбият на религиозна и етническа основа, едната банда ще се допита до Главно Мюфтийство дали е добра идея?

Но вместо да умувам, нека публикувам един кратък списък.

Костенурката получи писмо от Хюсеин Хафъзов

Получих доста пространно лично Фейсбук писмо от Хюсеин Хафъзов, в което той ми праща телефонния си номер и предложение да разговаряме (дори и на живо, когато имам път към София). Благодаря за отделеното време, споделеното и доверието, Засега смятам да не се възползвам от тази покана, защото Г-н Хафъзов е твърде ангажиран човек, а и предпочитам писмен отговор, който да мога да публикувам в блога, с възможност да докажа на читателите, че този отговор е дошъл именно от Главно Мюфтийство. Ще бъда търпелива в рамките на определения брой дни, в които институциите в тази страна следва да отговарят на запитвания на граждани. И все пак, в това време твърденията на Хафъзов и Мюфтийството остават – всеки може да ги чуе и прочете, а това създава определени представи и настроения – у нас и по целия свят. Ако аз бях на тяхно място, щях да побързам с отговора.

В това време оставам в размисъл има ли връзка между Главно Мюфтийство и ДПС. Мисля за Доган, който уж има огромна власт и го е грижа за турците и мюсюлманите, а излиза, че докато е управлявал страната, не е направил нищичко за да съдейства да бъдат разгледани жалбите и разследвани случаите на оскверняване на джамии, палежи, насилие и пр.

Припомням как се стигна до тези размисли:

Гражданска война у нас?

Костенурката пише писмо на Мюфтийството

Припомням и факта, че съм от онези хора, на които не пречат нито езани, нито камбани и смятат, че всеки има право на религиозна вяра, на живот и смърт според нея, както и на неприкриване на вероизповеданието или по-простичко казано на публичност.

Докога ще има ДПС

За някои е очевидно, че ДПС не помага с нищо на българските турци. Ако искаше да им помогне, досега щеше да е започнало да работи за повишаване на образователното им равнище и преминаване от тютюнопроизводство към друг поминък. Предполагам, че нямаше да е трудно, защото те са малка, сплотена и дисциплинирана група от населението.

За други, обаче, не е. Едните от тях гордо се наричат „националисти“, а другите са избирателите на ДПС. Първите си имат Волен Сидеров и Боян Расате. Кого си имат вторите?

На пръв поглед изглежда логично различни групи от избирателите на ДПС да припознаят като представляващи интересите им други партии – селскостопанските производители, например, биха могли да гласуват за земеделска партия, а всички биха могли да се ориентират към ляво, дясно, център или негласуване. Това, обаче, се случва рядко.

Дори живеещите извън България продължават да гласуват за ДПС. Не само тези, които живеят в Турция. Хиляди гласове ще дойдат от други части на света, защото българските турци, живеещи в големи европейски градове гласуват за ДПС.

Защо?

Очевидно българските турци си имат причина – рационална или ирационална, но достатъчно добра. Очевидно никой друг не им предлага това, което им предлага ДПС. Очевидно никой друг не си прави труда поне да им обещае нещо – може би защото това изисква пътуване и усилия, а може би защото всъщност никой не се интересува от тях. Може би път точно статуквото е удобно за други политически формации – едни за да оправдаят съществуването си с противопоставяне срещу турците, а други за да разчитат на парламентарно коалиране с ДПС, което има сигурен електорат и предвидими проценти.

Удобно е да смятаме, че гласуват от глупост, с надежди, които никога не се оправдават. Ами ако гласуват от страх? А на нас, просветените и образованите, какво ни пука?

Вижте и текста на Никола + коментарите.