Стартирахме петиция за прозрачен подбор на новия председател на Държавната агенция за бежанците

Вчера малка група доброволци внесохме писма до министър-председателя, до заместник министър-председателите Бъчварова и Кунева, до ръководителя на представителството на ЕК в България.

Днес стартирахме петиция. Надяваме се да ни подкрепят максимален брой граждани. Споделям текста по-долу. Можете да подпишете тук.

За прозрачен подбор на председателя на ДАБ

Предстои назначаване на нов председател на Държавната агенция за бежанците. Ние, доброволци и неправителствени организации, които години наред осигуряваме хуманитарна и правна помощ на бежанците и подпомагаме тяхната адаптация и интеграция чрез социални и образователни дейности, настояваме да бъде проведен прозрачен конкурс за подбор нов председател и публична дискусия с кандидатите за позицията. Надяваме се Министерският съвет и министър-председателят да демонстрират воля за прозрачност на процеса и да вземат решение на базата на професионални и личностни качества, както и готовност за смислено взаимодействие с гражданското общество и доброволците, които години наред играят незаменима роля в приемането на търсещите закрила хора и справянето на Република България с увеличените миграционни потоци.

Важно е да действаме бързо – нека до 1 март стигне до максимален брой хора, за да бъде внесена своевременно в Министерски съвет.

Моля, споделяйте!

Доживяхме! Честито!

Тази сутрин на различни езици предупреждавам приятели, познати и непознати – бежанци, чужденци и изглеждащи като такива – да не излизат днес навън по софийските улици, защото голяма вероятност да пострадат.

Защо? Из града ще се движат групи футболни фенове, както и протестиращи в подкрепа на правителството.

Да, живеем в страната на чудесата и днес, вместо да се бият помежду си, феновете на ЦСКА и „Левски“ може да станат приятели, обединени от каузата да „прочистят“ България от чужденците. Най-вече тези, които са дошли тук, за да се спасят от война, но моите бели и руси приятели чужденци (християни), които живеят тук от десетилетия също са притеснени и се чудят къде да се крият. Успокоявам ги, че едва ли някой ще се сети за тях, но самата аз попадам на възгласи срещу „английската пасмина“ и пр.

Да, живеем в страната на чудесата и днес ще има протест в подкрепа на правителството. Нищо странно? Няма странно, разбира се, че вече сме свикнали и с това – някой да протестира не срещу, а в подкрепа. Но да оставим това настрана. Важното е, че сме свикнали.

Свикнали сме и лесно свикваме. Съвсем нормално е у нас да смятаме най-уязвимите хора за опасни нашественици. Съвсем нормално е не просто да не им помагаме, а да ги мразим и да им вредим. Съвсем нормално е добрите хора да стават все по-анонимни, защото ги е страх. Съвсем нормално е „неутралните“ да не могат да различат доброто от злото. Съвсем нормално е дори тези, които различават, да казват, че това са нормални неща и те се случват и в други страни.

Съвсем нормално е от осем години да се опитвам да говоря за това и приятелите ми да игнорират темата и снизходително да ми казват, че много се впрягам. Съвсем нормално е преди повече от две години да описвам това, което се случва днес и да получавам коментарите, които можете да прочетете сами.

Днешният ми ден започна със споделяне на тази информация във Фейсбук. Ако смятате, че си струва, споделете я и вие:

Моля, предупредете приятелите си бежанци днес да не излизат по софийските улици! Мач на Левски срещу ЦСКА и 50-хиляден митинг за подкрепа на правителството на БСП и ДПС в същия район – Орлов мост. Очакват се сблъсъци, висок риск за простотии.

IMPORTANT!!! Tell your REFUGEE friends in SOFIA not to go out today. It will be very dangerous – football fans, pro-government meetings, etc. Especially dangerous in the area ot ORLOV MOST.

الرجاء من اللاجئين عدم النزول إلى مركز مدينة صوفيا إليوم – السبت – بسبب المسيرات الحاشدة المؤيدة للحزب الشيوعي البلغاري و التركي، والتي يمكن أن توئدي إلى اضرار ومشاكل إذا حصلت اشتباكات بينهم و بين المعارضة البلغارية.
وكذلك هنالك مبارة كرة قدم بين LEVSKI و CSKA – أكبر فريقين في بلغاريا وسوف يكون هنالك الكثير من المؤيدين ذو الأفكار المعارضة لوجود اللاجئين في بلغاريا ومن الممكن أن يستغلوا الفرصة للهجوم على الأجانب. 
شكراً

А вие как се чувствате с всичко това? Какво мислите? Ще се радвам да оставите коментар и да споделите този текст с приятели. Ще се радвам да прочета и техните чувства и мисли.

Как добрите хора помагат на злото

Неведнъж съм мислила за това колко ще е хубаво да можем да следим и да запазваме в достъпен формат информация за това какви ги вършат политиците на местно и национално ниво. Даже съм (си) обещавала да го правя. И нищо не съм направила – нямам време, не обичам да следя новините, имам важни неща за правене, страхувам се и пр. и пр. В това време, обаче, на местно и национално ниво, хора на власт увеличават властта си за да я упражняват над мен ( и теб) и ежедневно да отнемат от мен (и теб) възможности за по-добър живот.

Днес предлагам на читателите малка компенсация. Копирам текст от блога на Григор Гачев и призовавам да популяризирате идеята и да споделяте линка.

Като начало, искам публикуване на пълния текст на договора, с който общината е продала на “Витоша ски” витошките лифтове. До последната буква. Като сканирани с добра разделителна способност файлове. И заедно с подписите под него. Искам да зная кой в общината е продал моя интерес. Та когато наближат пак каквито и да било избори, да пиша в блога си всеки ден с големи букви: “Този и този ни продаде на Витоша ски и Цеко Минев. Ако искате да продължава да ни продава и занапред, гласувайте за свързаните с него политици – тези и тези!”. И “Ще подкрепя този политик, който поеме юридически обвързващ ангажимент да уволни и разследва тези и тези хора.”

Мои неща във връзка активизма, страховете, новия феодализъм и пр:

Неофеодализъм

Страхове

Свобода?

Властта – чия и колко

Вчера, докато бях на урок по рисуване, чух по националното радио, че политиците спорят кой да командва НСО (националната служба за охрана) и НРС (националната разузнавателна служба). Не знам с какво точно се занимават въпросните служби, но съм убедена, че са въоръжени и биха могли да бъдат опасни за някои хора. На теория не следва да са опасни за хора, които нямат зловредни намерения. И все пак, от години живея с усещането, че силовите държавни структури не работят в услуга на милите кротки хорица като мен. Всъщност, в случаите, когато съм била убедена, че полицията, например, трябва да ми помогне, не съм получавала помощ – нито в ОНЕЗИ времена, нито сега. Отдавна не разчитам на нея. Но пък изпитвам известен страх. Ако ме питате как ще се чуствам ако утре се събудим без полиция и подобни служби, които поглъщат огромна част от бюджета на страната, ще ви отговоря, че няма да усетя липсата им, но ще се чувствам по-спокойна. Ще знам, че ако някой е решил да упражни сила върху мен, която не съм навредила никому, ще му се наложи да си плати или да вложи усилия, вместо да ползва безплатно услугите на институции, които поддържам плащайки данъци и такси. След подобни размисли написах в Гугъл „НСО“ и получих предимно резултати, които твърдят, че службата работи за престъпността / в частен интерес.

Мисля си и за проектозаконите за детето и за образованието. Отново концентриране на още и още власт в ръцете на държавата и нейните чиновници. Не е достатъчно, че нямаме право на алтернативно образование, но и трябва да си пращаме децата на училище на 4 и ги оставяме там за целия ден. С каква цел? Да оправдаем работни места и бюджети. Като онези в детския дом в Плевен, където над 170 души се грижат за 150 деца, харчейки над 2 милиона лева годишно, за да ги поддържат в тегло от 5 до 10 килограма в продължение на години, хранейки ги с биберон до пълнолетие, както и предоставят по един памперс на ден и мушама, на която да лежат.

Властта има свойството да се самоукрепва и разширява, понеже  тя може да променя и създава закони и правила в своя полза. Едно ми е тягостно и се чудя докъде ще стигне всичко това.

Бръмна ми главата

Опитвам се да помогна на свои близки да решат къде да депозират една скромна сума, която да послужи след някоя и друга година на внука им като стане студент. Тъкмо харесахме едни лихви и попадаме на информация, която показва, че Европейската комисия се опитвала да разследва въпросната банка. Позачетох се и разбирам, че държавата (няколко правителства подред) мощно подпомагат банката. Не знам, обаче, какво да мисля – дали това е добро за простосмъртния клиент, или ако нещо й скимне на държавата, тази банка няма да вземе да фалира и простосмъртните клиенти да не могат да си вземат парите или поне не навреме. Не че разбирам нещо от банки, но имам спомени от младостта си, когато много хора изгубиха всичките си пари заради банките, в които ги държаха. То и да разбирах, ако ми потрябва да взема заем, не мога да променя факта, че банките могат да променят договорения лихвен процент.

Зачитам се в следващи материали, изскачат имена, които не съм чувала, понеже не следя новини … не че сама не съм забелязвала как се назначават парашутисти и как нищо не им се случва на хора, които очевидно злоупотребяват с много пари и власт, но чак толкова пари и чак толкова власт … не че рационално не съм го знаела, но, по дяволите, имам приятели, които НАИСТИНА живеят с 500 лв. на месец, от които изплащат и заем не за глезотии, а за насъщни неща – да, примерно семейство с дете-ученик.

Не че не го знам рационално, но просто не всеки ден мисля за това, че срещу всеки от нас може да бъде заведено дело, които да му съсипе живота – понеже едни големи пари се плащали за да се правят такива дела. Все ме успокояват, че за нас простосмъртните не се отнасят тези неща, но аз пък познавам именно простосмъртни, на които им се случват ужасни неща – като на Макс, който прекара месеци в ареста, неоснователно обвинен в грабеж, а после и осъден, и да, накрая оневинен, ама ако беше още по-простосмъртен и жена му беше неграмотна / нямаща достъп до Интернет и достатъчно доходи, щеше да си полежи в затвора.

Как да живее човек? Да се интересува ли от нещата, върху които изглежда че няма контрол или да не се? Хайде, да отивам да си нагледам супата.

Аман от закони, аман от български

Любен Корнезов от БСП е изготвил законопроект за българския език. Той се състои от само няколко странички, но тези няколко странички ме накараха да повдигам вежди и да се дивя многократно.

Притеснявам се, че обществеността би подкрепила това недоразумение без дори да си направи труда да го прочете, така както хиляди хора се бяха притеснили да не би българският език да отпадне като задължителен за изучаване предмет и се бяха включили във всевъзможни петиции – без да проверят, че става въпрос за отпадане на изречение, което представлява повторение.

Защо биха го подкрепили? Защото искат българските граждани да са грамотни ли? Имам предвид не само да познават буквите и да умеят да ги навързват в срички, ами истински грамотни – да умеят да разбират сложни текстове, да пишат и говорят задълбочено, смислено и ясно. Предполагам че не. Ако го искаха, щяха да насърчават децата си да четат книги, при това като им дават личен пример.

Всяко начинание свързано със защитата на българския език е свързано със страхове от неща като „турцизация”, „циганизация” и подобни. Представям си какво пенеусто вдъхновение ще обземе онези, които смятат, че поне на публични места трябва да се говори на български – нещо, което няма как да стане, но законът има сериозни амбиции в тази насока.

Законът, обаче, дори не се ограничава да регламентира употребата на българския, а навлиза в територията на чуждите езици като заявява, че изучаването им ще бъде регламентирано от Министерството на образованието и бла-бла. Хайде холан! Ако искате да учите испански в частна езикова школа, МОН следва да й одобри програмата, така ли? Е, не разбира се …, има се предвид … Е, не, ама да, понеже така написано може да се има всичко предвид. Това е само примерче, което идва да покаже, че законът е написан така, че може да се тълкува както е удобно най-вече на тези, които имат властта да наказват.

Уф, не искам да се спирам на всички глупави текстове в закона и да пиша за тях. Най-вероятно не си струва да го правя – тези, които могат да четат, ще си го прочетат сами, а тези, които не могат, няма да отворят ума си за моите разсъждения. Просто искам да споделя, че за пореден път тези дни усещам, че свободата е крехко нещо, около което все по-лесно се затягат някакви обръчи.

А иначе по темата е писал и Борислав Георгиев. Ако аз не съм, той поне е авторитет, така че хвърлете едно око.

Референдум = демокрация?!?

Не мисля, че референдумите са средство за пряка демокрация. В тях имаме ограничен и предпоставен от политиците избор между „Да” и „Не”. Липсва ми нюансът, а още по-лошо – липсва ми диалогът – не онзи, в който се опитваш да бъдеш най-убедителен и да продадеш идеята си, а онзи, в който се събираш с другите за да търсиш истината, да  чуеш другите, да видиш как всеки добавя своето парченце познание, за да се събере колкото се може по-голяма и подробна картина, така че доброто решение да изплува само и да стане очевидно – като онези магически картинки, които можеш да видиш чак след като си се отказал да ги постигнеш.