Приказка за бананите

Бананите, които ядем днес са стерилни и нямат семена. Те се клонират непрекъснато от резници. Тези банани са генетично стари – може би от каменната ера 🙂 Липсват им гените, които могат да се справят с вредители и болести. Да се развият нови сортове без полово размножаване е скъпо и времеемко. Ето така стандартизацията на растенията води до намаляване на естествените им способности да се развиват и оцеляват.

До 50те на пазара е доминирал сортът Gros Michel – докато не е бил нападнат от някакви гъбични организми, известни като Панамска болест. Химическите препарати се оказали безсилни и фермерите просто напускали заразените земи … докато не останали незаразени земи. Така дошъл краят на Gros Michel.

Неговият наследник, Cavendish, който ядем днес, не е толкова вкусен, но се наложил заради устойчивостта си. Днес, обаче, и той е застрашен – от болестта Black Sigatoka, което пък принуждава фермерите да го пръскат с химикали около 40 пъти годишно. В резултат на това работничките в плантациите заболяват от левкемия и раждат деца с увреждания два пъти по-често от средното, а за работници се твърди, че 20% са стерилни. Фермерите, които употребяват естествени пестициди не страдат от въпросните заболявания, но това не значи, че се справят с болестта по растенията. Освен това, Панамската болест се завръща с пълна сила под изменена форма (tropical race 4). Южна Африка, Австралия и голяма част от Азия вече са заразени; достатъчни са няколко грама пръст по нечия обувка, за да се пренесе и в Америка.

Няма как да се усъвършенства сортът, тъй като всички ядливи банани са стерилни; единствената надежда е в спонтанна мутация. Възможно ли е генетичното модифициране да помогне? Всъщност това може да се окаже единствената надежда, след като в продължение на една година 30 000 растения са били ръчно опрашвани с полени на фертилни азиатски банани, а от произведените 400 тона са получени 15 семена, от които само 4-5 са покълнали. По-нататъшните опити за кръстосване са произвели устойчиви банани, но те имали по-скоро вкус на ябълка и засега само кубинците били склонни да ги ядат. Отделен е въпросът дали бихме искали да ядем генетично модифицирани банани и какъв вкус биха имали те.

Бананите не са единственият застрашен културен вид. Фермерите обикновено се фокусират върху отглеждането на ограничен брой сортове заради качествата, които се ценят на пазара. Естествената устойчивост на вредители и болести намалява, а междувременно генетичните „складове“ за стари видове и диви роднини се занемаряват и изчезват. Така пръскането остава единственият начин за справяне … докато е възможно.

В разни кътчета на света все още се намират убежища за някои растения и шепа ботанически Индиана Джоунсовци са се отдали на откриването им. Някога съветските учени са събирали неизвестни видове растения в Централна Азия, но след оттеглянето им през 1989, тези места изчезват – както се е случило в Туркмения по времето на ексцентричния й държавен глава Туркменбаши, който изкоренил държавните ботанически градини и орязал финансирането за други растителни колекции.

Ако продължаваме да застрашаваме биоразнообразието, един ден ще можем да разчитаме единствено на генетичното модифициране, за да запазваме някои видове и сортове. Струва си да помислим какви биха могли да бъдат последствията от това.

Advertisements

ГМО бележка # 4

Не съм против развитието на науката и подкрепям инвестирането в изследване на ГМО, тъй като развитието на въпросната технология може да доведе до значими полезни открития. Против съм, обаче, преди да разполагаме с достатъчно надеждни данни ( а за сдобиването с такива е нужно време), технология, за която има сериозни опасения че може да доведе до бедствия, да бъде прилагана масово извън лабораторни условия.

Няма гаранции, че след години няма да допуснем грешки, но вероятността да сгрешим е по-малка когато повече хора разполагат с повече познание. Ето защо подписах

Петиция срещу промените в Закона за генетично модифицирани организми (ГМО)

Законът е приет на първо четене, но това не значи, че е невъзможно да се промени. Надявам се България да не прибързва с това важно решение. А аз ще продължа със своите бележки и ще очаквам от вас добросъвестни коментари по същество, без значение дали сте за или против ГМО, както и спестяване на клишета и квалификации.  Важно е да вървим към по-добро разбиране на проблема.

ГМО бележка # 3

Ако приемем, че ГМО наистина са по-евтини и единствено благодарение на тях могат да се изхранват най-бедните от бедните, да помислим дали България има нужда от ГМО? Мислите ли, че в България живеят критичен брой хора, чието оцеляване зависи от бързото навлизане на ГМО? Аз мисля, че не е така. В България има ли фермери, които изнасят или биха искали да изнасят евтина земеделска продукция за най-бедните страни? Аз лично не съм чувала за такива. Ако всички фермери в малка България решат, че би било чудесно да произвеждат ГМО, за да продават евтино на най-бедните, дали биха могли да допринесат с кой знае какви количества и да изиграят кой знае колко важна роля в оцеляването на огромен брой бедни в третия свят? Ако български фермери (да не забравяме, че страната е малка, а оттам съответно и земеделските парцели)  се захванат с това, дали биха спечелили повече отколкото ако произвеждат обикновени или био-култури? Колко ще струва транспортирането на ГМО продукция до най-близките най-бедни страни и дали на тези най-близки бедни страни ще им бъде по-евтино да купуват от България отколкото да си произвеждат сами ГМО?

Задавам всички тези въпроси, за да напомня, че български блогъри и коментиращи може да са загрижени за изхранването на третия свят и да смятат, че ГМО ще помогне, но пропускат да помислят, че българските земеделци може да не са ангажирани и да не смятат да се ангажират точно с изхранването на третия свят. Ако в България и Европа няма достатъчно желаещи да консумират ГМО храни, то дали има смисъл българските земеделци да отглеждат ГМО?

Как можем да научим какви са намеренията на българските фермери, които вече са си направили сметката?

ГМО бележка #2

Един от най-силните аргументи за ГМО е, че са по-евтини, заради по-високите добиви и занижена употреба на пестициди. ГМО противниците, обаче, казват, че това е мит. За да разберем каква е истината, трябва да имаме информация от фермери, които имат достатъчно продължителен опит с ГМО, за да ни предоставят данни, на които може да се разчита, тъй като при земеделието трябва да се вземат предвид много други фактори – състава на почвата, валежите и пр.

Смятам, че фирмите, които продават семена и други продукти, както и ГМО активистите, които не са фермери имат интерес да манипулират информацията. Ето защо бих искала да открия неманипулирана информация от фермери. Къде бих могла да открия такава?

ГМО бележка # 1

Засега изглежда, че въпросът е твърде спорен – не всички вреди и ползи са доказани.

И все пак, би било чудесно хората да имат избор: тези, които искат да отглеждат и да ядат ГМО да могат да го правят, а тези, които не искат да отглеждат и ядат ГМО да не го правят (това е от полза за всички, тъй като така ще има повече възможности за изследването на ГМО и техните ефекти). Въпросът, обаче, е дали могат едните да се изолират напълно от другите или би се получило като в нашенски ресторант, където има маси за пушачи и маси за непушачи в една и съща зала. Има, обаче, и разлика – непушачите могат да изберат да не ходят в такъв ресторант, докато нежелаещите да отглеждат ГМО няма как да преместят нивата си, за да не долитат полени от съседската и да превръщат обикновените им култури в генетично модифицирани. Как се пренасят полените? Чрез насекомите, но и чрез вятъра, така че полени на генетично модифицирани организми може да долетят от нива, за чието съществуване стопаните на обикновени култури не подозират.

Как да гарантираме правото на избор? Ако забраним отглеждането на ГМО на открито, за да предпазим обикновените култури, ограничаваме желаещите да отглеждат ГМО. Ако разрешим отглеждането на ГМО на открито, ограничаваме желаещите да отглеждат обикновени култури.

Можем ли да твърдим, че на този етап трябва да се даде предимство на едните или другите? Ако да, на кого и защо?

Съкровищата, вселената и всичко останало

Преди време споделих, че се чудя какво иска вселената от мен. Един от читателите ми отговори, че не е нужно да се главоболя чак толкова, понеже единственото което иска вселената от мен е едно бебе. Беше ми нужно доста време, за да се реша да имам бебе и сега съм бременна не защото смятам, че това е единственото което изисква вселената от мен, а защото накрая прецених, че бебето няма да ми попречи да търся отговор на въпроса какво иска вселената от мен, а когато го открия, да действам в съответствие. Ето защо не мога да кажа, че децата ми са най-голямото съкровище – може и да са, а пък още да не знам, но все пак навън има милиарди други същества, които ме интересуват и за които се чувствам отговорна.

Понякога се уморявам да ловя и свързвам нишките на вселената, и тогава намирам извинение във факта, че съм бременна за това, че лежа и чета разкази на Катрин Мансфийлд. За късмет, вчера дори ми беше лошо, така че бях напълно оправдана.

Днес, обаче, след като проверих няколко домашни, сготвих и поразгледах няколко блога, се сетих, че от години не намирам време за една от важните нишки – ГМО (генетично модифицирани организми), за които не съм научила кой знае какво, поради което не съм подписала ни една петиция, не съм писала в блога, не съм обсъждала темата с учениците си и пр. В момента чувствам, че е крайно време. Затова в блога добавих нова категория връзки „Зелено“ и смятам да се просвещавам. Надявам се да не е прекалено късно, предвид промените в нашето законодателство, но законите са човешка направия и винаги подлежат на промени.

Заради това ще се наложи да изоставя за малко Мария Монтесори и нейния образователен метод, както и Едоардо Таламо и неговите строителни инициативи, както и добрите намерения да възобновя образоването си по темата за човешкото развитие в различните възрасти, особено ранните и пр.

Може би по-разумно би било да се съсредоточа върху приоритетни области – учениците си, децата си, но как бих могла да  бъда добър учител и родител ако не знам достатъчно за света и ако не давам личен пример в изследването му?

Може би това, че съм жена е много, много важно, но все още не разбирам защо и не ми изглежда спешно да разбера. Единственото, което ми хрумва да напиша за карнавала, на който ме покани Бу е: радвам се, че съм жена, понеже мога да си позволя да нося шарени чорапи, иначе, поне засега, ми е все тая. Не се оплаквам от това, че съм жена, не бих се оплаквала и ако бях мъж. Мисля, че за мен е привилегия да съм човек вместо плъх или хлебарка.

А вие ми препоръчвайте връзки към важна информация за ГМО и случващото се у нас във връзка с това.