Егалитарно

Май винаги ще има хора, с които бих искала да споделя разни неща, но пък те не участват в социалните мрежи, в които споделям въпросните неща. Ако споделям нещата тук, хората ще могат да ги виждат без да е нужно да се ангажират с регистрация и активност в каквито и да е приложения. Може би е време да започна да пиша кратки бележки тук. Ироничното е, че точно с тази идея навремето си направих Туитър – да мога да блогвам кратки неща, които да се виждат от този блог. Оказа се, обаче, че нещата трябва да се съвсем кратки, че май не се забелязват добре, пък и така и не свикнах да ползвам Туитър. Вдъхновението за такова микроблогване дойде от блога на Пейо, където се появяват мънички неща отделно от нормалните постинги, но не са чак толкова мънички като в Туитър. Проблемът с мен е, че не ми се занимава да хоствам на друго място блога си вместо да ползвам това, което ми се дава наготово от безплатните блогове.

Ограмотяване на съда и обществото

Еленко осъди „24 часа“, защото откраднаха и публикуваха снимка от блога му. „Спечели“ 100 лв. Предполагам, че е платил повече на адвоката си.

Макар че аз лично (поне засега) не бих завела подобно дело – от мързел и други съображения, намирам събитието за важно, защото:

– показва, че ако гражданите упорстват в отстояването на правата си по съдебен път, може и да успеят; ако повече граждани започнат да го правят и да споделят положителните резултати, повече граждани ще започнат да го правят и вероятността за нарастване на положителните резултати ще расте 😀

– поставя съда пред нов казус и подтиква юристите да опознават променящия се свят и да мислят; повече такива случаи ще размърдат мозъците на повече юристи, и правото в България ще се придвижи малко повече от буквата към реалността, от бюрокрацията към мъдростта 😀

Ако ви се разсъждава по темата за авторските права, по-добре коментирайте един по-стар текст.

Краткото блогване и други неща

Ако ми хрумне нещо и не пиша за него веднага, малко по-късно вече е доста трудно да го направя, защото съм видяла доста връзки от нещото към други неща, и колкото повече време минава, толкова по-голяма и по-сложна става картината, и би било по-лесно да я представя като мозъчна карта, отколкото като линеен текст.

За да се получи нещо в което читателят да не се удави, е хубаво да се създадат множесто (сравнително) кратки текстове, които впоследствие могат да се свързват с линкове по различни начини.

Част от тези текстове може да не се намират в блога ако не се вписват добре в концепцията му. За тази цел може да се създаде допълнителен блог (или няколко блога), да се използват също и друг тип сайтове, например Уикипедия и Knol (ето тук съм писала как ги използвам аз).

Тъй като неизбежно се връщам отново и отново към някои теми и се налага да линквам към стари текстове, по-добре е повечето линкове да бъдат към по-кратки и специфични неща, отколкото към по-дълги и синтезиращи, за да не губят читатлите нишката на основния текст. Разбира се хубаво е да се линква и към дългите неща, но е по-добре да се прави „под линия“ с кратки бележки какво да се очаква от препоръчаните текстове.

Би било хубаво ако може да се линква към точно определен пасаж от по-дълъг текст. Дали wordpress може да прави такова нещо? А ако не може, кой може?

Knol vs. Wikipedia ?!?

Днес публикувах първия си knol. От него можеш да научиш, че knol е статия в Knol, енциклопедията на Google.

Означава ли това, че изневерявам на Уикипедия?

Връзката ни с Уикипедия е отскоро и не сме се срещали много пъти досега. В нея засега има известно  напрежение, защото все още не се познаваме добре, а и аз не правя усилия да науча правилата – отчасти поради слабия си интерес към фактите по принцип, отчасти поради вярата, че с познаване на общата картина, усет към динамиката и интуиция бих могла да се справям прилично.

Най-важното в началото беше да схвана духа на Уикипедия, да се науча да пиша в безличен стил, което изисква доста самонаблюдение. Нужно е и смирение, защото пишейки в Уикипедия, създаваш неща, за които не получаваш признание. Нужно е и да преодолееш инстинкта да контролираш, тъй като всеки би могъл да внесе промени в написаното от теб. Можеш да ги следиш, разбира се, но когато статиите за наблюдение станат много, става все по-трудно и фрустриращо. Ето защо, за да пишеш в Уикипедия е като да се научиш да пускаш хляб по водите.

Чудех се дали писането за Уикипедия на български не е загуба на време, тъй като винаги ми се е струвало по-ефикасно всички хора да научат английски, всичко да се превежда на английски и така всеки да има достъп до всичко. И все пак, има доста хора, които все още не знаят английски добре, но имат нужда от знания. Хубаво е да им се предлагат на български, защото апетитът идва с яденето. Един ден ще осъзнаят необходимостта да научават все повече английски, но нека не ги оставяме без храна докато научат достатъчно. Ето защо в блоговете си пиша повече на български, отколкото на английски. Ето защо написах първия си текст в Knol на български и смятам да продължа в този дух, но обмислям и двуезични текстове – нещо, което няма как да правя в Уикипедия.

И все пак, имам нужда да пиша информативни неща, в които да изразявам и мнението си. Защо да не го правя в блога си? Защото в блога като цяло избягвам фактологията. Там споделям своите прозрения и съмнения, но пиша достатъчно дълги текстове, за да внасям в тях и енциклопедични пасажи, но пък читателите се нуждаят от тях. Мога да дам линк, но често линковете са към страници на английски. Ето как Уикипедия идва на помощ: мога да създам wiki на български и да дам линк към него. Точно това направих като писах текста за филма „Модерни времена“ – размишлявах по въпрос, който изплува след гледането на филма, а за тези които не познават филма и не знаят английски, дадох връзка към създаденото от мен wiki, в което предоставям енциклопедичната информация.

Нужен ли ми е Knol, след като си имам блог и регистрация в Уикипедия? Да. Все пак читателите на блога не биха искали да го превърна в енциклопедия, а има неща, които знам и мога да споделя, а когато пиша енциклопедични неща, ми харесва да запазвам собствения си глас – нещо, което няма как да правя в Уикипедия, но мога да правя в Knol. Освен това, в Knol мога да решавам дали някой друг да може да редактира писаното от мен и кой да е той. Разбира се, всеки е свободен да напише коментар или ревю, а аз съм свободна да си редактирам статията когато науча нещо ново от читателите й.

Ами тогава нужна ли ми е Уикипедия? Да. Уикипедия е същинска енциклопедия, докато Knol не е. Уикипедия събира, свързва и систематизира информацията, докато Knol е сборник, който по една и съща тема предоставя неограничен брой статии, рецензии и коментари. Хубавото на Knol е, че там можеш да видиш множество различни гледни точки и никой не прави опит да ги „изглажда“ и унифицира. Все пак в Уикипедия остава опасността от налагане на политически коректна гледна точка, и именно с това е ценна – хубаво е да сме наясно коя е политически коректната гледна точка. Но има и друга опасност – читателят да остане заблуден относно политическата коректност, когато конкретна статия не е била подложена на множество редакции, не е обсъждана в беседи и пр. Тази опасност е по-осезаема в Уикипедия на български, отколкото на английски, тъй като българският се говори от значително по-малко хора, оттам и по-малката вероятност статията да бъде прочетена и коригирана многократно.

Knol ще убие ли Wikipedia?

Не бих могла да преценя, тъй като (все още) не съм чак толкова задълбочен наблюдател на Интернет ( нещо което трябва да съм ако реша да завладявам света). Засега мога да кажа, че желанията за себеизразяване, признание и печалба като цяло ми се струват преобладаващи, за разлика от смирението, готовността да се откажеш от контрол и алтруизма.

Дали Knol по някакъв начин ще възпрепяства набралото скорост движение към споделяне и отвореност? Дали Knol е начин да запазим уникалността и разнообразието? Всяко нещо си има цена. Интересно как ще се позиционират по-нататък Knol и Wikipedia в моята и други глави.

Добавки:

Грег