Що е то?

Биоразнообразието е от онези думи, които не се опитваме да разберем, понеже чуваме често и ни звучат познато. Предполагам, че повечето от вас са я чували във връзка с дейностите на зелени активисти, от онези, които си представяте като дългокоси хипита с насекоми в косите. Част от вас смятат, че тези хора се реят в облаците и прегръщат дървета, че са готови в името на модни субкултурни идеали да пожертват истинското благополучие на хората. Всъщност и аз съм на мнение, че част от зелените активисти са точно такива, но знам и това, че другата част са онези, които се опират на науката, комплексното мислене и истинската загриженост.

Биоразнообразието = разнообразие от биологични видове. Въпросът е за какво ни е то? Нужно ли е да опазваме всички биологични видове? Дали няма да живеем по-добре ако някои от тях не съществуваха – такива като маларийните комари, домашните мухи и листните въшки? Не знам. Предстои ми да разбера и да споделя.

Въпреки това, обаче, смятам, че в запазването на разнообразието има смисъл. Когато се вгледаме внимателно в един наглед нищожен и дори неприятен биологичен вид, откриваме, че той е свързан с други видове в сложна система. За нас, израсналите и живеещи в града, това често е непонятно. За много от нас природата са онези спретнати многоцветни градинки и равномерно окосени тревни площи, за които аплодираме градската управа.

Може би си струва да излезем извън града или да посетим някое запуснато местенце в него, за да открием разликите. Градската градинка е нещо, създадено и контролирано от човека, което не би могло да оцелее без неговите грижи; гората е неръкотворна и се справя чудесно без човешка намеса … всъщност тъкмо човешката намеса би могла да причини гибелта й. Ако изследваме няколко квадратни метра гора, ще открием множество растения и животинки, които влизат в множество взаимоотношения помежду си; времето за пикник няма да ни е достатъчно да опознаем всички видове и да проумеем взаимоотношенията им. Ако изследваме градската градинка, обаче, за минути ще преброим наличните видове ще схванем простата им зависимост от човека. Не ни е нужна научна подготовка за да разберем какво ще се случи с цветята и тревата в градинката ако човекът спре да полива, плеви, тори и пр. Научната подготовка, обаче, може да се окаже недостатъчна за да разберем какво ще се случи с горичката ако човекът се намеси в живота й.

Накъде бия? Към сложността и взаимосвързаността на естествените системи, които можем да схванем с помощта на познати на всички опростени схеми – например, хранителните вериги. Хищната птица се храни с малки гризачи, които се хранят с някакви растения, а растенията поемат хранителни вещества от почвата, „приготвени“ от микроорганизми, получени от разлагането на трупа на хищната птица. Изберете най-несимпатичния от изброените видове, извадете го от уравнението, и ще откриете, че в разултат на това, най-симпатичният за вас ще умре от глад. В действителност в природата взаимодействията често са много по-сложни, а понякога невидими дори за най-учените.

Биоразнообразието е важно не само за оцеляването на биосистемите, с които ние, градските хора не взаимодействаме. Понякога то е важно тъкмо за нас, живеещите по градски – за да можем да продължим да купуваме любимите си храни от магазина, за да разчитаме на все по-добра медицина, за да не ни налагат режим на тока и купони за бензина. Точно на градските хора искам да припомня две предишни публикации: За какво ни е биоразнообразието и Приказка за бананите. Припомням и за съществуването на новия ми блог, Фермата, посветен именно на взаимодействието между нас, търсещите благополучие хора и природата.

Защо написах всичко това точно днес? За да напомня, че тази година ЕС посвети на биоразнообразието. От сайта на кампанията, можете да научите повече за това що е биоразнообразие и за какво ни е то. Разбира се, можете да откриете и нещичко във Фейсбук: тук и тук. Отрих и български сайт за биоразнообразието, който можете да използвате не само за работа, но и за забавление – има биоразнообразни игрички 😉

Advertisements

Приказка за бананите

Бананите, които ядем днес са стерилни и нямат семена. Те се клонират непрекъснато от резници. Тези банани са генетично стари – може би от каменната ера 🙂 Липсват им гените, които могат да се справят с вредители и болести. Да се развият нови сортове без полово размножаване е скъпо и времеемко. Ето така стандартизацията на растенията води до намаляване на естествените им способности да се развиват и оцеляват.

До 50те на пазара е доминирал сортът Gros Michel – докато не е бил нападнат от някакви гъбични организми, известни като Панамска болест. Химическите препарати се оказали безсилни и фермерите просто напускали заразените земи … докато не останали незаразени земи. Така дошъл краят на Gros Michel.

Неговият наследник, Cavendish, който ядем днес, не е толкова вкусен, но се наложил заради устойчивостта си. Днес, обаче, и той е застрашен – от болестта Black Sigatoka, което пък принуждава фермерите да го пръскат с химикали около 40 пъти годишно. В резултат на това работничките в плантациите заболяват от левкемия и раждат деца с увреждания два пъти по-често от средното, а за работници се твърди, че 20% са стерилни. Фермерите, които употребяват естествени пестициди не страдат от въпросните заболявания, но това не значи, че се справят с болестта по растенията. Освен това, Панамската болест се завръща с пълна сила под изменена форма (tropical race 4). Южна Африка, Австралия и голяма част от Азия вече са заразени; достатъчни са няколко грама пръст по нечия обувка, за да се пренесе и в Америка.

Няма как да се усъвършенства сортът, тъй като всички ядливи банани са стерилни; единствената надежда е в спонтанна мутация. Възможно ли е генетичното модифициране да помогне? Всъщност това може да се окаже единствената надежда, след като в продължение на една година 30 000 растения са били ръчно опрашвани с полени на фертилни азиатски банани, а от произведените 400 тона са получени 15 семена, от които само 4-5 са покълнали. По-нататъшните опити за кръстосване са произвели устойчиви банани, но те имали по-скоро вкус на ябълка и засега само кубинците били склонни да ги ядат. Отделен е въпросът дали бихме искали да ядем генетично модифицирани банани и какъв вкус биха имали те.

Бананите не са единственият застрашен културен вид. Фермерите обикновено се фокусират върху отглеждането на ограничен брой сортове заради качествата, които се ценят на пазара. Естествената устойчивост на вредители и болести намалява, а междувременно генетичните „складове“ за стари видове и диви роднини се занемаряват и изчезват. Така пръскането остава единственият начин за справяне … докато е възможно.

В разни кътчета на света все още се намират убежища за някои растения и шепа ботанически Индиана Джоунсовци са се отдали на откриването им. Някога съветските учени са събирали неизвестни видове растения в Централна Азия, но след оттеглянето им през 1989, тези места изчезват – както се е случило в Туркмения по времето на ексцентричния й държавен глава Туркменбаши, който изкоренил държавните ботанически градини и орязал финансирането за други растителни колекции.

Ако продължаваме да застрашаваме биоразнообразието, един ден ще можем да разчитаме единствено на генетичното модифициране, за да запазваме някои видове и сортове. Струва си да помислим какви биха могли да бъдат последствията от това.

За какво ни е биоразнообразието?

Оставям настрана будистката етика, за да проговори будистката прагматичност. И изобщо нямам намерение да се заяждам с Г-жа Банева.

Биоразнообразието, освен всичко друго, означава генно разнообразие. А за какво ни е генното разнообразие? За какъв Х са ни нужни повече видове гени? За да можем от тях да създаваме нови видове, от които се нуждаем. Ако сравним с конструкторите Lego, би предпочел да имаш не само жълти тухли, нали?

Оставям настрана спорните генно модифицирани храни, за които се твърди, че могат да решат завинаги проблема с масовия глад, да заменят скъпи ваксини и пр.

Става въпрос за всевъзможни други приложения, които карат учени, икономисти, политици, и бизнесмени да говорят за “биобазирана икономика”. Представи си “биорафинерии”, построени в близост до земеделски райони – фабрики, които произвеждат какво ли не (включително толкова важните за икономиката и колата ти горива) от отглежданите наблизо растения. Растенията не са изчерпаем източник като нефта, а освен това, биорафинериите ще създадат още работни места, в райони, където преди е имало единствено слабо-развито земеделие. Представи си икономически ефективно земеделие в някоя бивша пустиня.

Та, за да създадем полезни за нас видове, ни е нужно разнообразие от гени: един ген от този вид ще кара растението да пониква и узрява бързо, така че да имаме по няколко реколти на година. Друг ген ще го прави издръжливо на студ / жега / суша / плесени и т.н. Спомни си приказката за Джак и бобеното зърно ( Jack and the Beanstalk).

Всеки ген е ценен, понеже може да послужи за разрешаването на специфичен проблем. В същото време, нито един ген не е по-ценен от друг в абсолютен смисъл. Жегоустойчивият е ценен за африканците, но е безполезен за ескимосите.

В тази връзка ми е много забавно, когато хора с определени политически възгледи решават,че гените на една човешка раса са по-ценни от тези на друга. Това ги подтиква да се погрижат за чистотата на расата / нацията. Резултатът е еднакви хора, които можеш да облечеш в еднакви униформи и да обучиш да набиват еднакво крак. В което, разбира се, едни откриват своебразна красота, а други не – всеки си има право на лош вкус.

Още по-забавно е, че някои от радетелите за чиста нациа се гордеят с дългата си история, която в съчетание с кръстопътната география, е позволила повече от хиляда и триста години всевъзможно племена да осъществяват кръстосано оплождане, с което, същите тези горди националисти обясняват своеобразния гений на етноса си.

Още, още по-забавно ми е, когато някои от тях поставят този гений на второ място в света – след гения на група, която е известна с ограничеността на генофонда си, а в някои среди и с това, че в идеалния случай трябва да бъде унищожена. Що, бе, господа? Толкова ли е страшно да кръстосаш гени с гений?

Айде по-малките измежду вас да слушкат не само в час по България, но и в час по Биология. Току виж изобретили някои биотехнологично чудо, което ще замени циганите с друга суровина и ще изведе родната козметична промишленост на светлинни години пред френската. А внуците ви ще са по-благодарни на вас, отколкото на Хан Крум, Бойко Борисов и Хитлер взети заедно.

P.S. Хуманитаристите могат да се упражнят в разсъждения за културното многообразие.