За образованието, бизнеса и свободата

Най-после успях да дочета две книжки, които се случи да чета едновременно. Прилежно си записах интересна библиография и пр. информация в специалната тетрадка и сега бързам да споделя и с вас.

Вече съм писала за две от книгите на онези симпатични немци Аня Фьорстер и Петер Кройц (тук и тук). Сега прочетох и третата (тук е на немски)преведена на български. Тя е  за това какво да се прави с човешкия потенциал в организациите, за това че ако искаме една компания да преуспява, трябва да осигурим на работещите в нея свободата и пространството, в което да се чувстват спокойни да творят, критикуват и рушат. Не е просто призив към мениджърите, обаче, и би била полезна (подобно на предишните две) на учениците, на които предстои да вземат решения за бъдещото си образование и кариера, понеже им показва възможните профили и кръгове, в които биха могли да се озоват в една съвременна успяваща компания, както и възможността да не се озоват в такава компания, че дори не винаги да имат работа. Може второто да е нежелано, но пък първото никак не е лесно, особено ако човек просто не може да се престраши да бъде творец или пък е толкова осакатен от училището си, че му липсват ключови умения и нагласи, които не се създават бързо и лесно.

Другата книга е „Митът за дисциплината” (Beyond Discipline) на Алфи Кон (Alfie Kohn). Каква е връзката между книга за педагогика и книга за бизнес? Това, че днешните ученици са утрешните възрастни на пазара на труда. Педагогическата книга може изобщо да не се интересува точно от този факт, а бизнес книгата може изобщо да не се интересува от състоянието на училищата, но връзката е твърде натрапчива в главата ми – може и да е заради това, че от една страна съм учител, а от друга се опитвам да подготвя учениците именно за оцеляване и успяване след завършване на формалното образование и съм убедена, че второто зависи в огромна степен от състоянието на училищата за огромната част от децата.

Педагогическата книга развива тезата, че налагането на дисциплина по какъвто и да е принудителен или манипулативен начин пречи и на образованието и на израстването на зрели, отговорни и добри хора, както и на съществуването на грижовни общности. Тя показва, че алтернативата на дисциплината не е непременно хаосът и настоява, че има връзка между конкретния изучаван материал и начин на преподаване (от една страна) и поведението на учениците в класната стая (от друга страна).  Именно това повтарям от години – няма как всеки ден да потопяваш учениците в скука и да очакваш да стоят като препарирани и да мълчат. Още по-странно е да им предложиш нещо интересно и вдъхновяващо и да настояваш да стоят като препарирани и да мълчат.

Но не е достатъчно просто да свалим белезниците от ръцете на децата и да им отпушим устите. Ако направим само това, наистина ще получим хаос. Важно е да се стремим към изграждане на грижовни личности и общност като сами даваме пример. Важно е да дадем истински права на децата, което да им помогне да се научат да поемат истинска отговорност.

Общото между двете книги е и това, че никак не е лесно ако държиш в ръцете си власт (като учител или мениджър, например)  да се откажеш от нея – не непременно защото си опиянен от властта и не искаш да я делиш с другите, а защото се страхуваш от хаос и провал. Съгласна съм че е основателно да се страхуваш от тези неща ако дадеш власт и свобода на хора, които никога не са боравили с власт и свобода и всъщност може и да не искат или да не им стиска да го правят. Това, обаче, не може да служи за аргумент  в защита на диктатурата в класната стая и в офиса.

Бг домати

Наскоро гледах по телевизията един български производител на домати, който каза, че ще изхвърля готова продукция, понеже стоката му залежавала. Щяло да се наложи да освобождава работници. Държавата му била виновна, защото не го защитавала от нашествието на по-евтините гръцки домати. Този производител очевидно не може да се постави на мястото на потребителя.

Предполагам, че същият този производител никак не се притеснява, когато в магазина купува китайски стоки, които му струват по-евтино от българските. Не се оплаква и не кани телевизията да снима. Когато е в ролята на потребител, той не влиза в положението на производителя.

За него важното е държавата да вземе от Пешо, за да даде на Гошо. Това нарича солидарност. Но само ако той самият е Гошо, а не Пешо. А никой не пита Пешо дали иска да е солидарен с Гошо.

Какво би станало ако държавата по някакъв начин ограничи вноса на домати? В страната ще има по-малко домати, което ще ги направи и по-скъпи, особено като се има предвид, че родното производство едва ли е достатъчно за да покрие нуждите и на ядачите на салата и на индустриалните производители на лютеница и доматено пюре.

Не, нямам нищо против да ям по-скъпи домати ако реша, че по този начин подкрепям някаква смислена кауза, но в случая не ми идва отвътре да подкрепя каузата на бизнесмен, който изобщо не се интересува от нуждите и желанията на клиентите си, а само от това как да им продаде по-скъпо продукцията си. Той дори не се опитва да ме изкуши да си купя по-скъпи домати, а просто разчита на държавата да ме принуди да го правя.

И не мога да разбера защо се приема за даденост, че земеделските производители имат правото непрестанно да искат, да се оплакват и да заплашват.

Дълги опашки, племена и караоке

Тези дни прочетох Дългата опашка на Крис Андерсън, след като я бях заобикаляла в книжарницата доста време и след като прочетох книгата му Безплатно, за която писах наскоро.

Книгата би била полезна за всички хора, които повече ги привлича идеята на направят нещо свое на пазара, вместо да работят за някой голям „сигурен” работодател.  Тя ще им даде кураж като им покаже, че в днешния свят победителят все по-често не отнася цялата торта, че парченца и трохички има за много повече участници отколкото е имало преди, а тортата все по-често се оказва по-голяма отколкото си представяме.

Хубавото е, че книгата не е написана с цел да надъхва Прасчовците да се превръщат в Тигри, подобно на книгите за самопомощ, не дава и полезни съвети, а освен това съвсем честно показва истината, че новата пазарна ситуация прави възможно участието на малки играчи, за които е било немислимо да се включат преди години, но не гарантира успех.

В книгата няма да намерите полезни съвети и рецепти, но ще научите за неща, за които не подозирате (ако сте от тези, които не наблюдават внимателно Мрежата и не размишляват за възможностите й). Всъщност книгата може да бъде полезна и за тези, които няма да научат нищо ново – ще ги подтикне да поспрат и да помислят.

Почитателите на идеята на семейство Рийс за фокуса (книгите, издадени от „Класика и стил” – за фокуса, маркетинга, брендинга и пр.) може да се озадачат от противоречието, което ще открият в Дългата опашка … ако не четат внимателно. Тази книга НЕ оповестява края на масовите пазари и хитовете, а края на тяхната екслузивност.

Докато я четях си спомних за Karaoke Capitalism, чието първо скандинавско издание е още от 2003, което означава, че идеята за нишите е видяла бял свят още преди ключовата статия на Крис Андерсън, която пък е станала основа на Дългата опашка. Напомни ми и за идеята на превъзнасяния Сет Годин за племената … признавам, че след прелистване в книжарницата въпросната му книга http://www.sethgodin.com/sg/никак не ми се стори да е в състояние да ми каже нещо ново, затова и не си я купих. Всичко това ме кара да мисля, че е по-лесно да станеш прочут ако името ти звучи като английски и се произнася лесно, за разлика от имената на скандинавските сладури, чиято книга Funky Business може да ви е попадала на български и да я имате удома, но как е възможно човек да произнесе имена като Jonas Ridderstrale и Kjell Nordström?

Безплатен обяд?

Можех да потърся отговорите на някои въпроси сама из Интернет. Щеше да е безплатно, но пък щях да изгубя време. Поради тази причина предпочетох да си купя книгата. Можех първо да я открия онлайн. Щеше да е безплатно, но пък нямаше да изпитам същото удоволствие от четенето. Още една причина да платя. Ако редовно четях безплатни статии от автора и ми харесваха, щях да имам желанието да си купя негова книга. Ако част от нея я имаше безплатно онлайн, щях още по-лесно да взема решение да я купя, след като съм имала възможността да я прегледам. А ако я имаше безплатна за даунлоуд? Щях ли да похарча пари за удоволствието да чета книга от любим журналист / блогър на хартия? Зависи.

Аз действам различно в привидно сходни ситуациия, а ти действаш различно от мен. Ето защо точното предсказване на потребителското ни поведение е невъзможно, но е възможно да се очертаят тенденции. Това прави и книгата: разглежда тенденции на потребителското поведение във връзка с безплатното. Разбира се, това е само едно от нещата които прави.

Другите неща са да покаже как покрай безплатното могат да се правят доста пари … както и огромни разходи. И да изясни как и дали сайтовете, които умираме да ползваме правят някакви пари. Но не става въпрос само за сайтовете, а и за всякакви продукти и услуги офлайн.

Тази книга не е наръчник с полезни съвети за това как да правим пари в свят, в който нещата поевтиняват и стават безплатни, в който все повече неща се предлагат безплатно още от самото начало, в който се налага да се конкурираш с безплатното. Но може да припомни неща, които е хубаво да имаме предвид, както и да даде отправни точки за размисли.

Без много да му мисля си купих и друга книга от автора.

Дотук ставаше въпрос за Крис Андерсън и книгата му „Безплатното”. Ето и част от нея безплатно. Ето и цялата (аудио).