Афганистанското ателие стартира / The Afghan atelier just started

(Find EN translation below)

Бежанският лагер в Харманли. Афганистанското ателие за шиене / плетене / бродиране вече стартира. В момента то действа като образователна дейност, но искаме да започнем да произвеждаме висококачествени изделия, които да можем да продаваме за да финансираме ателието и да учим хората как да създадат свой малък бизнес. Искаме да правим дрехи, изделия за дома, аксесоари и играчки.

Имаме 4 шевни машини и една за оверлог, ютия и материали, дарени от хора, които подкрепят проекта.

Нуждаем се от:

  • Големи парчета едноцветен памучен плат (мек, но не прекалено тънък) за традиционни афганистански рокли – 10м при ширина 1м или 8м при ширина 1.50м. – приемаме всякакви ярки цветове
  • Малки парчета от каквито и да е платове
  • Панама за бродиране – разграфена на квадратчета
  • Подлепващо – текстилно, по-плътно
  • Декоративни текстилни ленти, по-широки
  • Големи макари за оверлога и нормални макари за машините – различни цветове
  • Съвет къде можем да купим гумен зъбчат ремък и резачка за конец за оверлог машина SEIKO GN 1-2
  • Памучни конци за бродиране – различни цветове
  • Игли за бродиране и гергефи (обръчи) за бродиране
  • Прежда, игли и куки за плетене

Ако искате да ни изпратите нещо, пишете на Лидия Стайкова, lyd.students@gmail.com или на Lydia Staikova във Фейсбук.

 

EN

Refugee camp in Harmanli. The Afghan sewing / knitting / embroidery workshop has just started. Right now it is organized as an educational activity, but we want to start producing high quality items we could sell in order to fund the workshop and teach people how they could run a small business. We want to produce clothes, household items, accessories and toys.

We have 4 sewing machines and an overlock, an iron and some materials donated by people who support the project.

We need:

  • Big pieces of one-color cotton material (soft but not too thin) for traditional Afghan dresses – 10m (if 1m wide) or 8 m (if 1.50 wide) – different bright colors
  • Small pieces of any kind of material
  • Squared fabric for embroidery
  • Applique fabric
  • Textile border bands – colorful
  • Big spools of thread for the overlock and normal sewing machine spools – different colors
  • Advice where to buy plastic gear belt and a cutter for overlock machine SEIKO GN 1-2
  • Cotton embroidery thread – different colors
  • Embroidery needles and hoops
  • Yarn, hooks for crocheting and needles for knitting

 

If you want to send us something, contact Lydia Staikova on FB or at lyd.students@gmail.com

 

Женското ателие в бежанския лагер в Харманли / Women’s atelier at the refugee camp in Harmanli

afg3

(find EN translation below)

Доброволците от Афганистан в бежанския лагер в Харманли са много активни. Стартираха свое училище – за деца, юноши и възрастни. След пожара, в който изгоря класната им стая, ремонтираха стая в друга сграда и започнаха наново. В момента мечтаят да използват стаята още по-пълноценно, като организират ателие за жени и девойки.

В ателието биха искали да шият, бродират и плетат – не само за да запълват свободното си време, но и за да се учат една от друга и да се подготвят за по-пълноценен живот в Европа. Мечтата на доброволците е да насърчат жените да научат повече за възможностите да си създадат надомна работа, която да им позволява да печелят пари, докато се грижат за децата си.

За целта са им нужни:

  • Поне 2 шевни машини
  • Ютия и маса за гладене
  • Шивашки принадлежности – метър, креда, ножици и пр.
  • Принадлежности за бродиране – гергефи (обръчи), игли и пр.
  • Принадлежности за плетене – игли и куки
  • Материали – платове, конци за шиене и бродиране, прежди, мъниста и др.

EN
Afghan volunteers at Harmanli refugee camp are very active. They started their own school – for children, teenagers and adults. After the fire which burned down their classroom, they renovated a room in another building and started again. At the moment they dream of making a better use of their classroom by adding an atelier for women and teenage girls.

They would like to sew, embroider, knit and crochet – not only to pass their free time but also to learn from one another and to prepare for a fuller life in Europe. The volunteers dream of encouraging women to learn more about opportunities to create their own home-based jobs, which will allow them to earn money while taking care of their children.

They need:

  • At least 2 sewing machines
  • An iron and an ironing table
  • Sewing tools – meter, chalk, scissors, etc.
  • Embroidery tools – hoops, needles, etc.
  • Knitting and crocheting tools – needles, hooks, etc.
  • Materials – textiles, threads for sewing and embroidery, yarn, beads, etc.

За „заселването“ на непълнолетни бежанци

След нашумелия случай с неприетите в Широка лъка афганистански момчета, бих искала да внеса повече яснота за системния проблем, който засега не е разрешен и с който предстои да се сблъскваме многократно отсега нататък. Той няма да бъде разрешен, докато няколко институции не започнат да работят координирано, а те няма да заработят координирано докато не изработят заедно процедура и не назначат отговорници за следването й. Иначе всичко ще зависи от желанието на отделни личности да се опитат да инициират координация и желанието на останалите да съдействат.

Преди около месец в центровете за Държавната агенция за бежанците официално живееха към 550 непридружени непълнолетни и малолетни търсещи закрила. Етническият състав на тази група периодично се променя. В последните няколко месеца преобладаващата част е от Афганистан.

Какви са причините момчета на възраст 10-18 години да тръгнат сами? На първо място това са постоянни въоръжени сблъсъци, и все по-чести терористични атаки. Голяма част от територията на Афганистан отново се владее от талибаните, а от известно време там се подвизава и Ислямска държава. В резултат на това икономическата ситуация се влошава допълнително, а за някои момчета расте вероятността да бъдат принудени да станат бойци в ислямистки групировки. Част от тези момчета поради смърт или заболяване на бащите си се оказват и в ролята на глави на семейства и търсят начини да работят в страни с по-висок стандарт за да помагат на близките си. 

На какво основание тези момчета получават бежански или хуманитарен статут у нас? Всъщност повечето не получават. По мои лични наблюдения огромната част от идващите от Афганистан (без значение възраст, семейно положение и пол) получават откази, на основанието, че Афганистан е безопасна страна. Същото се отнася и за всякакви търсещи закрила, които не идват от Сирия, включително такива, които иначе биха получили закрила в други страни. Ето защо стремежът на повечето търсещи международна закрила е да минат през страната ни транзит.

Отказът за издаване на хуманитарен или бежански статут означава ли, че търсилите закрила са заплаха за националната сигурност? В повечето случаи не. Повечето откази са с мотиви, че в съответната страна няма данни за въоръжен конфликт или че търсещият закрила не е представил убедителна непротиворечива бежанска история. В изключително редки случаи в решения може да се прочете мотив, че търсещият закрила е заплаха за националната сигурност и в такива случаи той бива задържан в центровете за задържане на МВР (т.нар. СДВНЧ към Дирекция Миграция в Любимец и Бусманци). На практика, още при влизането в България се прави преценка дали задържаният за незаконно пресичане на границата е заплаха за националната сигурност и ако се установи, че случаят е такъв, той не бива допускан като търсещ закрила в България.

На какво основание такива деца и младежи се настаняват в институции извън центровете на Държавната агенция за бежанците? Ще цитирам Закона за убежището и бежанците, Чл. 29:

(10) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци се настаняват до навършване на пълнолетие във:

  1. семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална услуга – резидентен тип, или в специализирана институция при условията и по реда на Закона за закрила на детето;
  2. други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни лица.

(11) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) При определяне на мястото на настаняване на непридружен малолетен или непълнолетен се взема предвид мнението му. Доколкото е възможно, братята и сестрите се настаняват заедно, като се взема предвид най-добрият интерес на детето.

(12) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 11, изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) От правото по ал. 1, т. 1 не се ползва чужденец, след като последващата му молба за международна закрила по чл. 13, ал. 2, т. 4 е отхвърлена с влязло в сила решение, както и чужденец, който подлежи на екстрадиране или предаване в друга държава – членка на Европейския съюз, или в трета държава в изпълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

До момента малолетните и непълнолетните търсещи закрила винаги са били настанявани в центровете на Държавната агенция за бежанците, като за тях няма обособени специални места с условия различни от тези, в които живеят другите търсещи закрила. Обикновено, независимо от възрастта им, те живеят в стаи, в които са настанени несемейни мъже. Непридружени момичета се срещат рядко, и на практика те са придружени от свои близки.

Каква е причината да се правят скорошните опити непридружени непълнолетни да бъдат настанени в детски домове? Причината е, че те бяха получили откази и не бяха ги обжалвали в законния срок. Защо някои търсещи закрила не се възползват от възможността да обжалват отказите си в съда е друга тема, която не бих искала да обсъждам в момента. Каква е причината да получават откази, обясних по-горе. След влязъл в сила отказ (поради необжалване или изгубено дело на последната възможна съдебна инстанция), отговорността на Държавната агенция за бежанците приключва. Следва Дирекция Миграция към МВР да работи по въпроса за връщането на чужденците в страните им. Дирекция Миграция разполага с т.нар. Специални домове за временно настаняване на чужденци в Любимец и Бусманци, които са на практика центрове за принудително задържане и там е противозаконно да бъдат задържани непридружени малолетни и непълнолетни. Те попадат под действието на Закона за закрила на детето и за тях следва да се погрижи Агенцията за социално подпомагане.

Как процедира в такива случаи Агенцията за социално подпомагане? Агенцията за социално подпомагане би трябвало да намери подходящо място за настаняване на малолетни и непълнолетни чужденци. Ако същите са без лични документи от страната си на произход, информация за възрастта, която сами са декларирали може да се намери в решенията на Държавната агенция за бежанците; със същата информация разполага и Дирекция Миграция. Ако АСП се съмнява в информацията на ДАБ и МВР за възрастта, може да поиска медицински тест за определяне на възрастта според развитието на костите. Доколко този тест може да определи точно възрастта е спорен въпрос и други институции не го приемат като доказателство. Ако тестът покаже, че младежът е пълнолетен, АСП издават заповед за прекратяване на настаняването и настояват МВР да поеме отговорност. МВР отказва да поеме отговорност, тъй като официалната информация за МВР и ДАБ е, че младежът е непълнолетен. В такава ситуация младежът се озовава на улицата, без документи. Тъй като той вече не е търсещ закрила, ДАБ е отнела регистрационната му карта, която до този момент е служела за удостоверяване на самоличността му.

Защо някои търсещи закрила влизат в страната без документи? Причините са различни. Някои търсещи закрила нямат възможност да се снабдят с такива документи в страната си заради военни действия, корупция и др. Някои имат такива документи, но не ги представят на българските органи по различни причини. Първата е, че повечето желаят да минат транзитно през България и не искат документите им да бъдат иззети и задържани тук, а също така не искат да бъдат регистрирани с истинските си имена тук, с надеждата, че ще стигнат до Западна Европа, където ще потърсят закрила с истинската си самоличност и така няма да бъдат върнати в България. Втората е, че някои трафиканти ги съветват да изхвърлят документите си в гората. Трета причина е, че някои се страхуват да не би гранични полицаи да им вземат (неофициално) / унищожат документите. Четвъртата е, че има много случаи, в които Държавната агенция за бежанците взема документи, а след това не ги връща, с мотива, че са изгубени.

Как би могло да бъде уредено завръщането им в страната на произход? Завръщането в страната на произход по принцип се осъществява по два основни начина: доброволно и принудително. Доброволното завръщане се урежда с помощта на IOM ( МОМ – Международната организация по миграция) – за тези, които нямат собствени средства за закупуване на самолетни билети, а тези, които имат собствени средства, могат да уредят сами пътуването си. Във всички случаи за хората, които нямат лични документи (в някои случаи когато имат, но не са ги представили, техни близки им ги изпращат), е нужно посолството да им издаде пасаван. Дирекция Миграция проверява пасаваните и т.н. В случаи на принудително връщане, отново трябва да се свърши работа с Дирекция Миграция и посолствата. Посолствата, Дирекция Миграция и Международната организация по миграция се намират в София, така че е най-удобно чужденците, които ще се връщат да се намират в София.

Какво се случва на практика? На практика много деца и младежи бягат за да не бъдат върнати в страните си на произход. Някои успяват бързо да излязат нелегално от страната, а други се укриват. Всички те са силно уязвими и могат да станат жертва на всякакви злоупотреби.

Защо чак сега научаваме за този проблем? Защото до лятото на 2016 година нелегалното напускане на страната през българо-сръбската граница беше много по-лесно отколкото в момента и в България не се струпваха големи групи търсещи закрила, особено афганистанци, които знаят, че в България имат почти нулев шанс да получат закрила. Сърбия лесно пропускаше през територията си транзитно преминаващите. Сега, обаче, тя започна да пази усилено границите си, тъй като следващите страни по пътя затегнаха контрола и Сърбия се опитва да избегне струпването на прекалено много мигранти на своя територия.

За афганистанците и Широка Лъка

Бих искала да внеса малко яснота по този казус, който се появи неочаквано за мен и за останалите ми познати, които работят с бежанци. Не бяхме чули и разбрали, че непълнолетни търсещи закрила ще бъдат изведени от бежански център, не знаем и дали това е пилотен случай или ще се приложи за всички настанени в центровете. Никой не е питал мен или мои познати за мнение и идеи по въпроса.

Има ли правно основание непълнолетни и малолетни търсещи или получили закрила в България да бъдат настанявани в институции извън бежанските центрове? Да. Цитирам:

Закон за убежището и бежанците

чл. 29

(10) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци се настаняват до навършване на пълнолетие във: 1. семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална услуга – резидентен тип, или в специализирана институция при условията и по реда на Закона за закрила на детето; 2. други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни лица.

(11) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) При определяне на мястото на настаняване на непридружен малолетен или непълнолетен се взема предвид мнението му. Доколкото е възможно, братята и сестрите се настаняват заедно, като се взема предвид най-добрият интерес на детето.

Има ли утвърдена практика?

На мен лично са ми известни само два случая. Единия познавам отблизо. През 2014 в Дом за деца лишени от родителски грижи беше настанен непълнолетен сомалиец  (на почти 18 години) с бежански статут. От него научих по-късно за друг случай – по време на летен лагер се беше запознал с непълнолетен палестинец, който от няколко години е живял в аналогичен дом. 

Защо не сме чули за съпротива на гражданите при цитираните случаи?

Ще говоря само за единия случай. Младежът от Сомалия говореше прилично български и английски език. Имаше създадени добри приятелства в града, а също и възрастен човек, който е сериозно ангажиран да му помага, да уреди записването му на училище и т.н. Този възрастен бях аз. Социални работници и работещите в дома ме познаваха, имаха телефона ми. Макар да не бях официален негов настойник. Преди приемането му в дома, което се случи в рамките на дни и не беше планирано, а се наложи спешно, социални работници бяха общували с него няколко пъти – в рамките на тези няколко дни. Нямаше дълга подготовка, но имаше осъществена комуникация, увереност, че приемащата институция има солидна подкрепа, както и някаква преценка за личността и намеренията на момчето. Момчето беше настанено в дом, в който има и други младежи и девойки на неговата възраст.

Какво е различното в случая с двамата афганистанци? 

Преценката ми е базирана на наученото от медиите. Момчетата (на 16 и 17) са „спуснати отгоре“ без предварителна подготовка, без заявка, че приемащата институция ще получи някаква подкрепа за работата си с тях, без увереност, че ще може да се осъществи комуникация с момчетата – заради езиковата бариера, без уведомяване за това какво се предвижда да правят в Широка Лъка, където няма подходящо училище за възрастта им, а институцията, в която се настаняват е за деца от 7 до 14 години.

В медиите месеци наред беше изграждан силно негативен образ на бежанците от Афганистан и те като цяло се възприемат като много по-опасни от всички останали бежанци.

Взет ли е бил предвид най-добрият интерес на самите младежи?

Според мен – не. Би трябвало да бъдат настанени в населено място, където за тях има възможности за образование, професионално обучение, работа. Важно е и да бъде място, където могат да получат със сигурност подкрепа – от организации, доброволци и пр. Това е възможно в по-големи градове. 

Важно ли е да осъдим жителите на Широка Лъка и да ги обявим за расисти?

Мисля, че е важно да НЕ го правим. Първо, не бих си позволила да осъждам хората заради това, че имат страхове и притеснения, дори когато на мен лично ми изглеждат неоснователни или смешни. Второ, когато сложим отрицателен етикет върху някого, той реагира отбранително и втвърдява позицията си. Хора, които споделят неговите чувства, заемат същата отбранителна позиция и не стават по-приемащи, а тъкмо напротив. 

Каква е ролята на журналистите в такива ситуации?

Според мен, ролята на журналистите не е да заемат страна и да издават морални присъди, а да се опитат да проучат ситуацията и да се постараят да покажат колкото се може повече обективни факти. Ако аз бях журналист, бих се свързала на първо място с институциите, които са отговорни за решението двете момчета да бъдат изпратени в Широка Лъка, а също така с институциите, които следва да изпълняват това решение. Не бих се обърнала към хора, които ще се занимават с това да заемат позиция и да издават присъди, както и хора, които нямат пряк опит с подобни случаи или пък достатъчно познание за бежанската ситуация у нас. 

 

Стартирахме петиция за прозрачен подбор на новия председател на Държавната агенция за бежанците

Вчера малка група доброволци внесохме писма до министър-председателя, до заместник министър-председателите Бъчварова и Кунева, до ръководителя на представителството на ЕК в България.

Днес стартирахме петиция. Надяваме се да ни подкрепят максимален брой граждани. Споделям текста по-долу. Можете да подпишете тук.

За прозрачен подбор на председателя на ДАБ

Предстои назначаване на нов председател на Държавната агенция за бежанците. Ние, доброволци и неправителствени организации, които години наред осигуряваме хуманитарна и правна помощ на бежанците и подпомагаме тяхната адаптация и интеграция чрез социални и образователни дейности, настояваме да бъде проведен прозрачен конкурс за подбор нов председател и публична дискусия с кандидатите за позицията. Надяваме се Министерският съвет и министър-председателят да демонстрират воля за прозрачност на процеса и да вземат решение на базата на професионални и личностни качества, както и готовност за смислено взаимодействие с гражданското общество и доброволците, които години наред играят незаменима роля в приемането на търсещите закрила хора и справянето на Република България с увеличените миграционни потоци.

Важно е да действаме бързо – нека до 1 март стигне до максимален брой хора, за да бъде внесена своевременно в Министерски съвет.

Моля, споделяйте!

Доброволци и НПО настояват за прозрачност и конкурсно начало при назначението на нов председател на Държавната агенция за бежанците

Във връзка с предстоящото назначаване на нов председател на ДАБ, днес следобед внесохме следните писма. Подписани са от доброволци и неправителствени организации, които успяхме да се организираме набързо днес. Подготвяме петиция, в която могат да се включат още граждани и организации, с която ще настояваме за прозрачност и конкурсен подбор.

 

ДО:

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р. БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ ДО:

Г-ЖА РУМЯНА БЪЧВАРОВА ЗАМ.-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА Р. БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА ЗАМ.-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО КООРДИНАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ

Г-Н ОГНЯН ЗЛАТЕВ РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ

Уважаеми господин Борисов,

 Обръщаме се към Вас във връзка с отстраняването на г-н Никола Казаков от длъжността председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), заради с нередности при обществените поръчки за хранене на търсещите закрила, огласено в българските медии на 22.02.2016, и предстоящото назначаване на негов заместник.

Припомняме Ви, че неговото повторно назначаване преди повече от година беше посрещнато с протестни писма от нас, представителите на неправителствени организации и доброволците, ангажирани с дейности, свързани с осигуряване на правна помощ, адаптация, медицински и социални дейности на бежанците.

Поредицата от смени заради нередности и несправяне с изискванията за длъжността, създаде сериозно недоверие в политическите назначения в ДАБ.

По време на втория мандат на г-н Казаков, България се превърна в транзитна страна за търсещите закрила, като по данни на самата ДАБ през последните месеци Регистрационно-приемателните центрове са били запълнени на 10-15%, а през 2015г.около 75% от подадените молби са били прекратени, тъй като търсещите закрила са заминали за други страни в Западна Европа преди да приключи процедурата им. Тези резултати красноречиво говорят за провал на Р. България в изпълняването на нейните ангажименти към Европейския съюз по отношение на предоставяне на адекватни материални и процедурни условия на търсещите закрила, и мерки за интеграция на получилите такава, така че да бъде избегната вторичната им миграция.

По закон председателят на ДАБ се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя.

С това писмо апелираме към Вас за провеждането на прозрачен конкурс за избиране и назначаване на нов председател на агенцията, както и за провеждането на публична дискусия с кандидатите.

По този начин ще демонстрирате воля да осигурите прозрачност на процеса, желание за избор на кандидат на базата на професионални и личностни качества, и, не на последно място, готовност за смислено взаимодействие с гражданското общество и доброволците, които години наред играят незаменима роля в приемането на търсещите закрила хора и справянето на Р. България с увеличените миграционни потоци.

Гр. София

23.02.2016г.

С уважение,

  1. Виктор Лилов – издател, член на Надзорния съвет на ПП ДЕОС
  2. Лидия Стайкова, доброволец
  3. Harmanli Refugee Camp Play School – Джилиан Класби и Сейди Класби
  4. Райна Митева – доброволец от Група за подкрепа на бежанци в Стара Загора
  5. Мария Черешева, доброволец
  6. Милена Николова, доброволец
  7. Елена Павлова, доброволец
  8. Борислав Димитров, юрист и доброволец
  9. Николай Спиров, доброволец
  10. Азхар Аломар , фондация “ Ориент България „
  11. Радостина Павлова, Център за правна помощ – Глас в България
  12. Деница Сачева, доброволец
  13. Си Ви Ес – България
  14. Ана Димчева Божкова – доброволец
  15. Цветелина Христова, доброволец
  16. Илиана Савова, директор,  Програма за правна защита на бежанци и мигранти, Български хелзинкски комитет
  17. Хосе Антонио Санчес Манзано, доброволец

Как Меркел покани бежанците

Много хора у нас смятат, че Меркел покани бежанците в Европа. Всъщност това, което Меркел направи беше да обяви публично, че за пристигащите в Германия сирийски бежанци (да, беше уточнено само за сирийски) няма да бъде прилагано споразумението от Дъблин. Това означава, че Германия няма да връща сирийски бежанци (които не са пристигнали директно в Германия) в първата страна от подписалите споразумението, в която са стъпили. По този начин Германия показа загриженост към страни като България, Гърция и Италия, които са вратите към Европа, и които иначе биха били наводнени с бежанци. В резултат на това от края на август бежанците у нас рязко намаляха и в момента настанените в български лагери са 625 и това изглежда да е устойчива тенденция.

ًًВсъщност Германия на практика не прилагаше правилата на Дъблин поне в последните 2 години за огромния процент от идващите от България бежанци, и то не само сирийци. Просто не го беше обявила публично, с което, иронично, вместо благодарност си навлече гнева на много българи.

Някои смятат, че ако не беше „поканата“ на Меркел, в Европа сега нямаше да влизат толкова много бежанци. Не съм съгласна с това твърдение, но ще пиша по темата друг път.