Картини от една изложба

Докато разглеждахме няколкото задължителни курса (задължителни за  ВСИЧКИ студенти от ВСИЧКИ специалности от бакалавърските програми в Columbia University), открихме че един от курсовете цели да научи студентите как да гледат, мислят и говорят за произведения на визуалните изкуства. Някои от нас направиха и практическо упражнение, посещавайки изложбата „Началото” на трима ученици от художествена гимназия.

След като успях да формулирам с думи впечатленията си, чух мненията на моя ученичка и на учителката ми по рисуване.

Оказа се, че и трите най-много сме харесали една и съща картина: една стара метална улична кофа за смет (на Акън Мурад). Кофата е единственото нещо, което може да се види на картината – в много близък план. Ако човек се замисли, могат да му дойдат много мисли и асоциации, но аз не съм мислила – просто ме привлече силно. Същото силно привличане споделят и другите. Харесали сме и други неща на Акън, но по-скоро фрагменти от картините му, но не и целите картини, понеже все още им липсва цялостност.

Също така, и трите не сме харесали работите на Констанца Колева. Изглеждат прекалено претенциозни и отвеждат в твърде индивидуален свят, който се оказва твърде чужд за нас. Мисля, че подобна претенциозност е нормална за тази възраст. Може би има нещо архетипно в тази липса на архетипност 😉

И трите сме харесали като цяло работите на Ангеларий Димитров – всичките, по принцип. Не защото Ангеларий, за разлика от Акън има изработен стил, нито пък защото в картините му я няма маниерността на Констанца, която сякаш се заявява като велика и неразбрана (тук ми се натрапва една асоциация с разказа „Сфинкс без загадка” на Оскар Уайлд), а защото от картините му струят хармония, цялостност, лекота, размах. Какво изобразяват? Машини, системи от машини, складове. Мислех, че на мен ми харесват, понеже по принцип харесвам такива предмети, както и места като стари изоставени фабрики и пр., което, може би е малко странно, но ето че точно тези картини са се харесали и на трите.

Написах този текст, за да покажа, че всеки би могъл да посети изложба и да говори за визуално изкуство. Входът за художествените галерии в Хасково е безплатен. Предполагам, че е безплатен за всички галерии в страната.

 

Реклами