писмо от китай

Ванката не може да прочете от Китай не само текста ми за страха, но и всичко останало. Просто блогът ми не се вижда оттам. Ето какво отговори Ванката през Фейсбук. Нещо не се получи кирилизирането, за съжаление 😦

Публикувам го нередактирано. Може да помогне на хора, които се двоумят дали да започнат работа в Китай:

Hey, Lidka. Pak stana suma ti vreme, prez koeto ne sum ti pisal. Sorry za tova. Za sujalenie niamam dostup do bloga ti, predpolagam, 4e kakto mnogo drugi stranici, su6o e blokiran. Taka da sum iadosan na cialata obstanovka tuk i da sum 4esten dosta me dostrashava samo kato si pomislia,4e Kitai e novata svetovna sila…Vijdam, 4e si v krak s ne6ata, koito se slu4vat tuk, no vse pak 6e ti spomena i az niakolko interestni fakta (ot poslednite dni):

1. Partiata izprati onzi den masov sms na vsi4ki kitaici, „suvetvaiki“ gi da ne kupuvat ni6o ot Carrefour (nai-golemia hypermarket tuk, French btw). I poznai – ot 1 Mai nikoi ot kitaicite niama da pazaruva tam. 6e ti poasnia i pri4inata. Govorih s ot kolegi (toi e ot Singapore) po temata i toi mi kaza, citiram:“Moiata priatelka e protiv tazi iniciativa na Partiata, no i tia niama da pazaruva v Carrefour, za6oto ako niakoi ot neinite kolegi razbere, vednaga 6e ia namraziat. Da ne govoria,4e ima mnogo zlobni hora tuk, koito sa gotovi da pokajat omrazata si na tezi, koito ne vurviat s bolshinstvoto“. Shvashash shemata nali, Lidka?!Kitaicite sa tolkova brainwashedl,4e e prosto trudno za viarvane!

2. Partiata zav4era, izprati masov e-mail na kitaicite, s koito obiasniava kolko zlonamereni Western European people are i prika4i snimki (ultra manipulira6i) na kitaici v Paris pla4eiki zaradi tova koeto stana tam s Olympic fire. Citiram „Vijte nashite GEROI“…

Jesus…napravo mi se povdiga ot tezi ne6a..Komentara na moia boss otnosno obstanovkata“We are the strongest and most powerful nation in the world, nobody has the right to stand against us“. Mojesh li da si predstavish, tova idva ot ustata na obrazovan kitaiski grajdanin, s mnogo international experience…Predstavi si kak „misli“ edin obiknoven kitaec, koito s goliam kusmet e uspial da zavurshi treti klas…

I tova e naciata, koiato idva na preden plan…stra6ni4ko,a?!

Ne znam dali si osuznala,4e az sum mnogo komplicirana li4nost.. I kolkoto i da e sum komersialen ot edna strana, tolkova takiva ne6a (koito ti spomenah me mu4at adski) i zatova vzeh re6enie, 4e Kitai ne e za men, pone ne v momenta. Niakade kraia na Juni 6e otlitam ot tuk. Moje bi 6e se vurna, kogato tazi nacia uzree malko pove4e, no za poslednata polovin godina se ubedih,4e e nujno duuulgo vreme (ako vuob6e se promeni) dokato Kitai porasne duhovno,ako moga taka da se izrazia.

Smiatam da tursia rabota ili v Capetown, South Africa ili v niakoe kitno mestence v Evropa…Imam nujda ot malko po-normalno miasto, mnogo me izto6iha tezi kitaici…

Haide, tova e ot men za sega…Umnata i pishi, kogato mojesh. Az 6e te durja v te4enie na ne6ata tuk.

Celuvki,

Vankata

Страх 2.0.

Всички знаем, че китайското правителство филтрира достъпа до уеб съдържание, до което не желае да достигат китайските граждани. А да се справя с променящите се технологии и изобретателните дисиденти, му е нужен огромен ресурс – технологичен, човешки, информационен. Решението е евтино и ефикасно – сплашване. Мрежовите технологии позволяват страхът да се разпространи бързо.

Когато започнаха проблемите в Тибет, писах за собственото си поведение, продиктувано от страха. Припомням, че бях оставила коментар, съдържащ думата “будист” под снимка във Фейсбук акаунта на бивш мой ученик, който сега работи в Китай. От притеснение да не би нещо да се случи с Ванката, се върнах след ден-два, за да изтрия коментара, който бях написала на кирилица.

Сигурно съм споменавала, че избягвам да пиша разни думички в писмата си до приятелката ми Шапи, докато се намира в Иран или Афганистан. Същото правя и когато е в САЩ.

Преди време написах съветите на Кума Лиса, и признавам, че се автоцензурирам, когато пиша в този блог. Ето защо тук никога не съм писала по теми, които иначе съм обсъждала разпалено с часове и продължавам да го правя, но без да оставям следи.

Ето този страх използват хитрите диктатори. Евтино и ефективно. В Китай, Египет, Виетнам и Близкия изток продължават да филтрират съдържанието, но е ясно, че не можеш да спреш достъпа на милиони потребители до “опасно” съдържание. По-добре е да създадеш атмосфера, в която никой няма да смее да потърси или публикува такава информация. Китайци и араби, виетнамци и българи, всички сме хора и се страхуваме за кожата си. Щом аз тук, в свободната ЕС страна, се плаша, какво остава за живеещите в откровена диктатура?

Методите са различни – от задължителна регистрация с издаден от правителството номер (в Интернет кафета и … навсякъде), през получаване на sms, до появата на аватарите на двама аниме-полицаи при отварянето на някои страници.

Бих искала да разкажа и други неща, които правим тук под въздействието на страха, но засега не съм измислила подходящия начин. Предполагам, че ще достигна изтънчени висоти на иносказанието, подобно на литературната интелигенция по времето на соца. Страх лозе пази.

Често имам чувството, че колкото повече пазим лозето, толкова по-напечено става. Не е ли така, Григоре?

Ако те кефя, гласувай за мен тук

Прагматичен борец за права и свободи

песничка, която пеех, и подрънквах на китарка

От 50 години Тибет е окупиран от Китай. Разрушени са над 6 000 манастири (т.е. духовни и учебни центрове); хората са принудени да се разделят с обичайния си начин на живот, не могат да изповядват религията си. Хора, за които духовната практика е основната част от живота са принудени не само да я изоставят, но и да се гаврят с нея. В книга на Далай Лама бях чела, че по едно време учителите карали тибетските деца да убиват животинчета и им давали точки – колкото по-голямо убито животно донесат в училище, толкова повече точки получават. В Тибет китайците изхвърлят ядрените си отпадъци, и т.н.

Тибет не е единственият пример за натиск върху големи групи хора – всеки от нас си има любим пример – от сегрегацията в САЩ, през гражданските войни в Африка до етническите прочиствания в бивша Югославия.

На всички е ясно, че насилието в повечето случаи предизвиква реакция на насилие. Понякога не. Като прагматичен флегматик, възпитан в духа на “Избягвайте резките движения”, лишен от ботевски плам, бих искала да поставя следния въпрос: смятате ли че е прагматично тибетците да се опитват да извоюват свободата си чрез насилие?

Аз мисля че не. Те са малко на брой, невъоръжени и неподкрепени нито финансово, нито логистично от когото и да било.

Можеха ли негрите в САЩ да премахнат сегрегацията по такъв начин? Не. Ето защо Мартин Лутър Кинг е проповядвал “творческия протест”, т.е. чрез ненасилие. Тази стратегия е проработила за негрите в САЩ.

По същия начин Махатма Ганди е вдъховил ненасилническа борба, и Индия е извоювала независимост от Британската империя.

Насилието води до резултати за този който е по-силен. Ако си слаб, но решиш да се правиш на бабаит, просто си търсиш белята и си намираш смъртта, примерно.

От повече от 50 години Далай Лама се бори с мирни средства. В последно време се опитва да убеди китайците да дадат на Тибет автономия в рамките на Китай. Китайците не щат и толкова. Очевидно Тибет не може да си позволи да се освободи чрез насилие, но очевидно не се получава и по мирен начин засега. На Китай не му е ЧАК толкова важно дали го смятат за демократична страна или не, особено като е наясно, че властите в другите страни така или иначе предпочитат да си затварят очите, защото Китай е огромен пазар и неизчерпаем източник на евтина, покорна, непретенциозна работна ръка.

Всъщност повечето китайци не живеят по-добре от тибетците, а много от тях, много по-зле. Някой да се е загрижил за това?

Принудата Е не само възможен начин (ако си по-силен в момента), но и такъв, какъвто бих използвала за да (се) защитя от насилие ако силата е на моя страна. Разбира се остава вероятността другият да остане жив и да ми отмъсти по-късно. Мисля, че въоръженото противопоставяне срещу Хитлер е било доста прагматичен подход. Освен това ефектът се оказа траен, не заради употребената сила, а защото милиони хора са осъзнали идиотията, в която са били въвлечени и това, че е по-забавно да не отдадат живота си за изграждане на следващия велик райх.

Интересно ми е дали ако САЩ решат да изпратят войски в Китай за да разрешат проблема в Тибет, светът ще се втурне да ги плюе, така както се получи в Ирак. Дали българите биха одобрили идеята наши военни части да участват в напечена НАТО-вска операция там. И какво би се получило ако Русия, на свой ред, подкрепи Китай? И какво на практика ще спечелят Тибетците ако в тяхна чест започне трета световна война?

Какво да се прави? Не знам. Аз веднъж питах как да се справям с тираните. Едни ме посъветваха да се усмихвам, други да се бия, а трети да избягам.

Какъв съвет би дал на тибетците? На мен? А ето какво прави Далай Лама в момента.

ако те кефя, гласувай тук

тибетци-насилници

Някои питаха дали това е лицето на будизма. Предлагам отговор на Ерих Фром:

Наистина, даже когато принудата привидно води до желани резултати, тя има опасни странични ефекти. На национално равнище принудата води до страстно желание в душите на наранените хора за отмъщение и в същото време им дава моралното оправдание за това те самите да използват сила, когато обстоятелствата позволяват.

Ето моят отговор.

тибет

Започнаха най-големите протести от 20 години назад – в Китай и по целия свят

Китай смята, че тибетците нямат причини за недоволство, тъй като правителството инвестира много в развитието на Тибет. Какво означава това?

Какво означава развиването на туризма в Тибет?

В края на юни 2007 година Далай Лама е оптимист дори и по отношение на Китай и смята че винаги трябва да гледаме на нещата от широка перспектива.

Сега китайският премиер обвинява Далай Лама за подстрекател на протестите в Тибет.

Далай Лама, обаче, смята че никой не може да заповяда на умовете на тибетците – нито той, нито китайците.

Далай Лама за културния геноцид и още нещо

Блог за освобождаването на Тибет

Върнах се във Фейсбук за да изтрия коментара си под снимката на бившия ми ученик Иван, който работи в Пекин, защото употребих думата „будист“, макар и на кирилица. За всеки случай. Не ми е удобно да му пиша на какъвто и да е език. За всеки случай.