Google Wave стигна и до мен

Преди известно време някой попита във Фейсбук как може да се сдобие в Google Wave. Аз го намерих с Google и се записах да чакам за покана. Онзи ден получих покана и днес активирах акаунта си.  Имах и 8 покани, които да изпратя на приятели. Изпратих ги веднага. По-късно открих, че единият вече е регистриран; това се случи, понеже нямах търпение да му върна жеста – навремето от него получих покана за Gmail, а после и за Facebook – в деня, в който Фейсбук се отвори за широкия свят.

Засега имам малко приятели регистрирани в Google Wave, а и те не се познават помежду си, така че засега не мога да използвам инструмента, за да включа в разговори и проекти повече от един човек, но лека-полека вълната ще се навдигне 🙂 Колкото повече хора ползват Google Wave, толкова по-полезен ще бъде той. След време ще мога да го използвам и за работа. За да се случи това по-бързо, бързам да разпространя вестта.

Колко от вас бяха чували за Google Wave преди да прочетат този текст? Кога и как научихте за него? Как получихте регистрация? Изпратихте ли покани до приятели? Как ползвате или смятате да ползвате Google Wave? Разпространявате ли новината?

Трябваше ли да обясня какво представлява Google Wave или предпочитате да научите сами?

Advertisements

Фейсбук: реципрочност

В момента имам 571 приятели във Фейбук. Някои от тях познавам лично (онлайн и/или офлайн), а много от тях не. На някои съм изпратила покана за приятелство, на повечето съм приела. Напоследък, опитвайки се да осмисля как използвам Фейсбук и как [не] бих искала да го използвам, започнах да ставам по-селективна при приемането на покани и задавам въпроси на „кандидатите“: „Познаваме ли се? Как попаднахте на мен? Защо искате да сме приятели?“.

Защо станах по-селективна? Защото не обичам излишните неща.

В моите списъци има хора, от чиито фийдове никак не се интересувам, както и такива, чиито профили може да не отворя никога. Но ако те се интересуват от мен или нещата които публикувам, нека имат достъп.

По същия начин има хора, които не се интересуват от мен или моите публикации, но пък аз се интересувам от тях или техните публикации, затова съм благодарна, че са ми дали достъп.

Не бих искала, обаче, да съществувам като бройка в списъка с приятели на хора, с които проявяваме нулево взаимно любопитство. Излишно е.

TED филмчета в wordpress

В квадратни скоби пишеш ted id=адресът на клипчето или ted id=номерчето в края на адреса на клипчето
Адресът са намира като кликнеш върху „Share“  е долната част на плейъра.

Сурва онлайн година

През 2008 година, благодарение на блога се запознах с много хора, които иначе нямаше да срещна.

– Много читатели ми станаха приятели във Фейсбук. Сложила съм ги в специална категория, защото не с всички си пишем, така че ми е трудно да запомня всички. И все пак не отказвам покани за приятелство от читатели, защото вярвам, че един ден по някакъв начин ще изградим важна общност, но за общностите ще пиша друг път.

– Други ми писаха интересни писма. С някои продължаваме да си пишем.

– Трети ми изпратиха или донесоха подаръци –  за мен, за Стоян, за ромите, за учениците ми.

– Четвърти ми станаха приятели и се надявам да останат такива.

– Пети ми предложиха съвместна работа и/или ме популяризираха в други медии.

– Шести оставяха коментари, с които обогатяваха текстовете и ги правеха много по-ценни за читателите и мен. Оставяха и линкове към своите блогове, с което разшириха света ни.

– Седми се вдъхновиха и направиха собствени блогове.

– Срещнах Георги, с когото решихме, че сме извадили голям късмет и сме открили любовта на живота си. С него започнахме да правим много неща, за които тепърва ще научавате.

Всичко това стана без да участвам в нито един блог-семинар/среща/камп, но пък с помощта на поддържащи инструменти, например Фейсбук. Друг път специално ще пиша за тях. Сега искам да благодаря на всички, с които се свързах чрез този блог – показахте ми, че има доста повече дълбоки, многоизмерни и одухотворени българоговорящи хора, отколкото съм предполагала. Осъзнаването на този факт в известна степен предопределя мои житейски избори.

Както обикновено ми пожелава Никола, нека Музата да бъде с мен, за да пиша смислени текстове. Дано имате повече свободно време и по-малко грижи, че да можете да ме четете, да коментирате и да пишете в своите блогове. Струва си 😉 .

Честита нова година!

Краткото блогване и други неща

Ако ми хрумне нещо и не пиша за него веднага, малко по-късно вече е доста трудно да го направя, защото съм видяла доста връзки от нещото към други неща, и колкото повече време минава, толкова по-голяма и по-сложна става картината, и би било по-лесно да я представя като мозъчна карта, отколкото като линеен текст.

За да се получи нещо в което читателят да не се удави, е хубаво да се създадат множесто (сравнително) кратки текстове, които впоследствие могат да се свързват с линкове по различни начини.

Част от тези текстове може да не се намират в блога ако не се вписват добре в концепцията му. За тази цел може да се създаде допълнителен блог (или няколко блога), да се използват също и друг тип сайтове, например Уикипедия и Knol (ето тук съм писала как ги използвам аз).

Тъй като неизбежно се връщам отново и отново към някои теми и се налага да линквам към стари текстове, по-добре е повечето линкове да бъдат към по-кратки и специфични неща, отколкото към по-дълги и синтезиращи, за да не губят читатлите нишката на основния текст. Разбира се хубаво е да се линква и към дългите неща, но е по-добре да се прави „под линия“ с кратки бележки какво да се очаква от препоръчаните текстове.

Би било хубаво ако може да се линква към точно определен пасаж от по-дълъг текст. Дали wordpress може да прави такова нещо? А ако не може, кой може?

световният мозък (бързи бележки)

Не че никак нямам време, но слушам горната песничка и танцувам на стола, докато пиша, освен това чакам двамата Мировци да минат през Центъра на света … така че не мога да се концентрирам, затова само нахвърлям бележки, за да пиша по-късно.

Юнуз е шернал в четеца си извадки от лекцията „Световна енциклопедия“ на Хърбърт Уелс (добре познатият ни писател-фантаст) от 1936, както и откъси от предговора към книгата му „Световният мозък“. Това ми напомни за два мои текста: един стар въпрос за достъпа до информация и организирането й, както и един нов, за Уикипедия, Knol и пр.

Никола, моля те, докато не сменяш памперси, намери лекцията, а може и книгата. Особено важен е предговорът от Alan Mayne към едно от изданията. HUGZ! bbstl 😀

ДОБАВКИ!!!

Towards the World Brain

Критично – дава clues

могат да се извлекат имена на други, които изследват подобни идеи;

разглежда се идеята за Световния Мозък в контекста на мисловната система на Уелс, извлечена от няколко негови работи

навява на мисли, които си струва да се проследят във връзка с изграждането на световна енциклопедия

Оригиналното есе на Уелс

Връзки към текстове за релевантни идеи

Collective Intelligence

Seven Ages of Information Retrieval от Michael Lesk