Позабравени забавления

Вчера си спомних, че психологът Михай Чикзентмихай разказваше как на доста млади години посетил публична лекция на Юнг, докато бил на курорт. Казах на Гошето „Виж какви забавления е имало някога. В днешно време TED ги възражда.“

И хоп, тази сутрин виждам в блога на Майя покана за точно такова събитие – публичен дебат „Еволюция срещу сътворение“ в театъра на НБУ от 8 ч. вечерта. Познавам само единият участник в дебата, Майя, но предполагам, че и другият си струва, така че препоръчвам 🙂

Advertisements

Математик ли е Бог?

В рамките на 270 страници Марио Ливио представя една загадка, която от столетия се опитват да разрешат философи и математици, физици и психолози – привидното за едни и очевидно за други вездесъщество и всемогъщество на математиката.

Преди години, докато четях една биографийка на Айнщайн, научих, че докато работел по своите теории, се оказало, че не му достигат знания по математика; ето защо се наложило да се обърне към един математик, който му дал нужното, за да завърши работата си. Вече не си спомням дали този математик специално развил нова част от математиката, която да свърши работа на Айнщайн или пък просто му посочил вече съществуваща такава … по-важното е, че и двата подхода съществуват отдавна и показват, че математиката е нещо, което понякога върши работа на тези, които са били сигурни, че няма да им потрябва.

Всъщност книгата не е написана с цел да покаже неподозирани употреби на математиката, но така или иначе го прави, а това може да се окаже интересно за онези, които пък чак толкова не се интересуват от отговорите на обсъжданите в книгата въпроси като „Октриваме или измисляме математиката?“, „Математиката човешко творение ли е или начинът, по който е устроен светът?“, „Ако математиката е човешко творение, дали ако съществуват извънземни цивилизации, тяхната математика ще съвпада с нашата?“ и пр.

Макар че проследява опитите да се разреши загадката в хронологичен ред, все пак тази книга далеч не е история на математиката, нито пък на логиката или астрономията, макар че на някои читатели може и да им се привиди като такава.

Книгата търси обяснение на необяснимата ефективност на математиката, но показва и още по-удивителната й неефективност 😀 и чудатостите на много от хората, които използват или изследват математиката, и ако сте чували за това как Архимед е посрещнал смъртта си, сигурна съм, че не сте чували как Гьодел се е държал на интервюто си за американско гражданство.

Ако се питате за какво  ми е било на мен да похарча 16 лв. и няколко часа, ще споделя, че си купих книгата, защото: 1) искам да знам мислите на Бог, дори и ако той не съществува и 2) искам да осмисля същността на математиката, за да мога да я преподавам добре поне на следващото дете.

Не узнах мислите на Бог, нито пък вникнах достатъчно в същността на математиката, но пък си прекарах добре, а освен това съм съгласна, че

“ философията трябва да бъде изучавана, но не защото ни дава конкретни отговори на поставените от нея въпроси, тъй като за подобни отговори не можем по правило да сме сигурни, че са истинни, а по-скоро заради самите тези въпроси, тъй като те разширяват разбирането ни за това, какво е възможно, обогатяват въображението ни и намаляват догматичната увереност, която пречи на ума ни да се впусне в абстрактни разсъждения, но най-вече защото, поради величието на света, който тя ни кара да съзерцаваме, умът ни също се изпълва с величие и добива способност да встъпи в единение с вселената, което е най-висшето благо.“ (Бертранд Ръсел)

Що е то?

Биоразнообразието е от онези думи, които не се опитваме да разберем, понеже чуваме често и ни звучат познато. Предполагам, че повечето от вас са я чували във връзка с дейностите на зелени активисти, от онези, които си представяте като дългокоси хипита с насекоми в косите. Част от вас смятат, че тези хора се реят в облаците и прегръщат дървета, че са готови в името на модни субкултурни идеали да пожертват истинското благополучие на хората. Всъщност и аз съм на мнение, че част от зелените активисти са точно такива, но знам и това, че другата част са онези, които се опират на науката, комплексното мислене и истинската загриженост.

Биоразнообразието = разнообразие от биологични видове. Въпросът е за какво ни е то? Нужно ли е да опазваме всички биологични видове? Дали няма да живеем по-добре ако някои от тях не съществуваха – такива като маларийните комари, домашните мухи и листните въшки? Не знам. Предстои ми да разбера и да споделя.

Въпреки това, обаче, смятам, че в запазването на разнообразието има смисъл. Когато се вгледаме внимателно в един наглед нищожен и дори неприятен биологичен вид, откриваме, че той е свързан с други видове в сложна система. За нас, израсналите и живеещи в града, това често е непонятно. За много от нас природата са онези спретнати многоцветни градинки и равномерно окосени тревни площи, за които аплодираме градската управа.

Може би си струва да излезем извън града или да посетим някое запуснато местенце в него, за да открием разликите. Градската градинка е нещо, създадено и контролирано от човека, което не би могло да оцелее без неговите грижи; гората е неръкотворна и се справя чудесно без човешка намеса … всъщност тъкмо човешката намеса би могла да причини гибелта й. Ако изследваме няколко квадратни метра гора, ще открием множество растения и животинки, които влизат в множество взаимоотношения помежду си; времето за пикник няма да ни е достатъчно да опознаем всички видове и да проумеем взаимоотношенията им. Ако изследваме градската градинка, обаче, за минути ще преброим наличните видове ще схванем простата им зависимост от човека. Не ни е нужна научна подготовка за да разберем какво ще се случи с цветята и тревата в градинката ако човекът спре да полива, плеви, тори и пр. Научната подготовка, обаче, може да се окаже недостатъчна за да разберем какво ще се случи с горичката ако човекът се намеси в живота й.

Накъде бия? Към сложността и взаимосвързаността на естествените системи, които можем да схванем с помощта на познати на всички опростени схеми – например, хранителните вериги. Хищната птица се храни с малки гризачи, които се хранят с някакви растения, а растенията поемат хранителни вещества от почвата, „приготвени“ от микроорганизми, получени от разлагането на трупа на хищната птица. Изберете най-несимпатичния от изброените видове, извадете го от уравнението, и ще откриете, че в разултат на това, най-симпатичният за вас ще умре от глад. В действителност в природата взаимодействията често са много по-сложни, а понякога невидими дори за най-учените.

Биоразнообразието е важно не само за оцеляването на биосистемите, с които ние, градските хора не взаимодействаме. Понякога то е важно тъкмо за нас, живеещите по градски – за да можем да продължим да купуваме любимите си храни от магазина, за да разчитаме на все по-добра медицина, за да не ни налагат режим на тока и купони за бензина. Точно на градските хора искам да припомня две предишни публикации: За какво ни е биоразнообразието и Приказка за бананите. Припомням и за съществуването на новия ми блог, Фермата, посветен именно на взаимодействието между нас, търсещите благополучие хора и природата.

Защо написах всичко това точно днес? За да напомня, че тази година ЕС посвети на биоразнообразието. От сайта на кампанията, можете да научите повече за това що е биоразнообразие и за какво ни е то. Разбира се, можете да откриете и нещичко във Фейсбук: тук и тук. Отрих и български сайт за биоразнообразието, който можете да използвате не само за работа, но и за забавление – има биоразнообразни игрички 😉

Поредната измама? За лечението на рака със Ставринол / Stavrinol

Вчера съобщих в блога за лекарството Ставринол, за което става въпрос в интервюто на Нова Телевизия със Ставри Ставрев.  Това съобщение привлече доста посетители. Агрегатор на новини за Бойко Борисов и Герб веднага е линкнал към мен http://www.boiko-borisov.com/  😀

Някои са болни, които веднага поискаха да станат доброволци; някои са се свързали с Професор Ставрев за да се осведомят как могат да си набавят лекарството от Русия. Никой от тези посетители не изрази съмнения относно качеството на лекарствата или мотивите на професора.

От другата страна са тези, които смятат, че това е поредната измама – съвсем откровена и целяща да извлече печалба от отчаянието на болните или пък просто резултат от невежеството на „феодалните старци“ от БАН. Те също не се аргументираха по-сериозно отколкото представителите на предната група.

Не мисля, че трябва да заемаме крайна позиция. От една страна набързо да отричаме нещо, за което не сме намерили достатъчно информация, която не сме я осмислили – не само с помощта на собственото си критично мислене, но и с помощта на хора, които може би знаят повече от нас и т.н. От друга страна, не ми се струва разумно да вярваме на всяко рекламирано по телевизията или в Интернет чудо, макар че точно такива чудеса биха могли да помогнат на някои хора благодарение на плацебо-ефекта.

Ако искаме да се доближим до истината за Ставринол и хората, обвързани със създаването му и пласирането му, трябва да потърсим информация за самия Ставринол – не само това, което казват за него в сайта, посветен на лекарството, но и за това как е изпитан в Русия, да потърсим отзиви от хора, които са употребили лекарството. Би било хубаво и да знаем, които са хората, които стоят зад създаването и разпространението му.

Аз тръгнах по следите на нанодиамантите и как те са свързани с името на Ставрев. Открих публикации на Ставрев и колегите му в разни научни списания, за които neuromantic каза, че не е чувал. Внимавах много сайтовете да не завършват на .ru 😉

После поразрових за Ставринола и никак не пренебрегнах сайтовете, завършващи на .ru, понеже оттам се очакват отзиви на болни, а също и публикации в руски медии, на които може и да може да решим да се доверим 🙂 Оттам научавам, че изпитанията са започнали през 2009 (това изглежда да го казват самите производители), че хората не намират достатъчно информация.

Хайде сега, вместо да се правим на велики, да се поразровим из информация, която би била полезна и да изложим ясни аргументи. Би било хубаво тези, които ги излагат да уточняват източниците си, доколко те самите имат научната основа да правят изводи и пр. Не казвам, че останалите трябва да останат извън дискусията, разбира се, но нека се опитаме да бъдем разумни и полезни.

Би било хубаво някой, който  може да застане с истинското си име или поне вече утвърдена Интернет идентичност 😉 да внесе повече яснота по въпроса. Друг е въпросът как да се установи идентичността на коментиращия, но все пак с някои се познаваме и си пишем по мейла, така че очаквам писма там и обещавам да ги публикувам. Разбира се, може да има и анонимни, и фалшификатори, но нека всеки се опита да се обоснове, пък всеки от нас да си прави заключения 🙂

Би било хубаво да си спестим емоциите и квалификациите, да сме по-скоро полезни, отколкото забавни, ама вие си знаете 🙂

Допълнение: благодаря на отговорилите на коментар # 14, които ме насочиха към тази статия в сайта на Фондация Неогенезис. Тя пък насочва към друга статия „Лекари, лечители или търговци на смърт“, която е била публикувана в същия сайт, но за съжаление изглежда, че вече е свалена. Бих искала да я открия.

Бай Тео – Единственият Учител

Чух за този учител миналата година – от мой ученик. Той твърдеше, че това е ЕДИНСТВЕНИЯТ в България учител по физика, който МОЖЕ да подготви ученици за олимпиада. Живее в Казанлък и преподава безплатно. От цялата страна за уикенда идват ученици.

Днес, благодарение на друг ученик попаднах на интервю с този човек.

Истина е, че човекът не взема пари. Съществуването на школата му е възможно благодарение на собствените му спестявания, помощта на общината и на фондация, създадена от негови ученици.

Ще си позволя да цитирам мнението му за българското образование в момента, тъй като изцяло го споделям, а повечето хора не ми вярват:

„има огромна маса ученици, които нищо не знаят. И ако дойде да ги изпита една европейска комисия, моето лично мнение е, че 90 на сто от учениците в България няма да завършат средно образование.“

Ще цитирам и мнението му за широкото образование, тъй като изцяло го споделям, но засега нямам сили да говоря с всички за това, но някой ден ще го направя:

„Оказа се, че преподаването може да бъде една много вдъхновена от Бога дейност. Подобно на картината на Микеланджело, където Господ вдъхва живот на Адам, и тук ние вдъхваме духовен живот на тези деца. И това е работа, която ни доближава до Господ. И като емоция да създаваш личности е нещо изключително. Защото не е достатъчно само да можеш да си решаваш задачите. Има много хора по света, които могат да си решават задачите. Но за да направи човек свръхпостижение, трябва да бъде една многосвързана личност. Трябва да има огромна култура. И не просто техническа култура, а хуманитарна култура. Не случайно в най-големите американски университети след като си вземат всички други технически изпити, имат поне осем хуманитарни предмета. Защото се смята, че един човек, който ще става професор, трябва да може да направи едно грамотно изказване или да напише есе. И затова смятам, че когато съм успявал да накарам мои ученици да се разплачат пред картини на Сезан в Ермитажа, не е по-малко постижение от това, че съм изкарал осем златни медалисти на олимпиади.“

Прочетете интервюто тук. А това е адресът на фондацията.

А аз си мисля за това, че все пак до него достигат тези, които могат да си платят пътните до и нощувките в Казанлък. Чрез фондацията можете да помогнете и на тях. И хайде, моля, тарикатите да не пишат, че винаги става въпрос за пари, щото прекомерната циничност е тъпа.

Важна добавка:

Тук се опитваме поне малко да популяризираме школата онлайн: http://www.shkolata.org . Сайтът се подържа от бивши ученици на Тео и понякога е дори полезен.
За негови експериментални или теоретични задачи полежението е малко по-сложно – помолил ни е да не ги качваме, защото се губи ефектът на изненадата. Все пак едно от основните умения, на които учи той, е да се мисли при много ограничено време, затова и е много по-ценно да направиш олимпиадата в състезателни условия (4 часа), вместо да имаш цял ден вкъщи да мислиш по една задача. В сайта се опитваме да компенсираме, като измисляме собствени задачи, или като взимаме такива от сборници, но са много далеч от оригиналността на Тео.
За онлайн уроци… не мога да кажа, че не сме обмисляли идеята. Според мен основният проблем е, че някой трябва да инвестира много време, за да направи записите – технически всичко останало е лесно. Така че, ако се намери някой ентусиаст, който може да инвестира време за запис, идеята е страхотна. (Свилен Кънев)

Вярваш ли в Призванието?

Като съм тръгнала да възхвалявам Рамачандран, да отбележа и това, че от осемгодишна възраст преминавал от една страст към друга, и че ако не бил станал невролог, щял да е археолог и да изучава древния Шумер, Месопотамия и долината на Инд. Предполагам, че е щял да бъде точно толкова добър, отдаден, продуктивен и щастлив. С което пък искам да кажа, че не вярвам в Призванието – единствено, върховно и едноформено (така както не вярвам в романтичната теория за половинките).

Хората имат потенциала да вършат добре много различни неща. Освен това, ако любопитството им не е убито, то ще ги влече към различни области. Ако не заглушават гласовете, които задават въпроси, твърде вероятно е да има доста хора, които се интересуват от всичко (особено ако са в стимулираща среда).

Ето защо не споделям тревогите на младите хора, които бързат да изберат и да специализират, но ги разбирам, защото знам как ги притиска средата. Сигурна съм, че предстои години наред да разнищвам тази тема, но засега просто я подхвърлям заради тези, с които напоследък я обсъждаме.

Припомням им това свое писание (отпреди 2 години и половина) и препоръчвам горещо книгата „Любопитни умове„- 27лични истории на големи съвременни учени. Може би ще подействат успокояващо фактът, че от физика и математика някои са стигнали до психология, както и фактът, че отпаднал от училище заради проблеми с наркотици и липса на интерес към образованието работник на бензиностанция може да бъде поканен за участие в тази сбирка.

Дали не съм от другите?

Тъкмо зачетох „Цивилизацията. Нова история на западния свят“ и попаднах на “ … когато неандерталците започнали да измират, оставяйки Homo sapiens sapiens като единствения оцелял човешки вид.“

Чудя се дали историците са сигурни, че не са съществували повече човешки видове от описаните дотук в учебниците, и как можем да сме сигурни, че някои от другите видове не са оцеляли и не продължават да живеят … например между нас, „цивилизованите“ хора?

Когато казваме „нашият човешки вид“, откъде знаем, че всички принадлежим към един вид? Все пак на повечето хора не са правени и (доколкото ми е известно от собственото ми битие) не се правят генетични изследвания, а дали е задължително разликите ни да са физически видими? Ако се окаже, че на земята съжителстват няколко човешки вида, дали това няма да доведе до нов вид шовинизъм и сегрегация?

За да зарадвам Хейзъл, ще споделя, че в този век са открити останки от хобити 😉 Казват им Homo floresiensis