Братя Карамазови

е доста дълга книга (поне 900 хартиени страници), но описаното в нея обхваща сравнително кратък период от време – няколко месеца от живота на трима братя и някои от техните съграждани в малко руско градче през 19 век – времена, на политически и икономически реформи, когато в Русия все повече хора поставят под въпрос Бог, размишляват за морала и свободната воля.

Карамазови имат трудни семейни отношения, наситени с противоречиви и силни чувства и заплетени с драматични взаимодействия с други хора. Книгата се чете лесно, но е мрачна и някак театрална. Не бих искала да преразказвам сюжета, тъй като не мисля, че много хора биха искали да знаят предварително какво ще се случи.

Докато я четох, отново си дадох сметка, че не знам нищо за Русия и че бих искала да знам повече. Бих прочела още книги на Достоевски, но не бих разчитала само на тях за да науча достатъчно за Русия. Ако съдя по „Братя Карамазови“, творчеството на Достоевски може да е дълбоко потопено в руското битие и душевност, но все пак поставя общочовешки теми и е на първо място литература, а не антропологическо изследване.

Как реших да чета Достоевски? Май стана заради Jordan B. Peterson, нашумелият напоследък канадски психолог, който често споменава творби на Достоевски в лекциите си и ако правилно си спомням, го смята за добър психолог. Вярно е и това, че Русия винаги ме е привличала и че отвреме навреме чета руски разкази и приказки и следя все повече съвременни руски художници и книгочитатели.

Дали бих препоръчала книгата? Не знам. На мен ми хареса, но не мисля, че би се харесала на повечето съвременни български читатели. Все пак можете да пробвате – намира се безплатно в Читанка.

 

Advertisements

Вълшебната планина

Davos-750x500

е доста дълга книга, в която не се случва кой знае какво, но пък минават години. Героят е млад невинен флегматичен немец, току що завършил корабно инженерство, интроверт.  Действието се развива в Давос, Швейцария, основно в санаториум за туберкулозно болни, няколко години преди Първата световна война. Макар че в книгата усещам безвременни неща, тя изглежда да е пълна с духа на своето време.

Времето върви бавно, но пък нещата които се случват не са лесно предвидими. И все пак, не се случва кой знае какво.

Това е роман за израстването, но героят не се променя бурно и драстично.

Хората ще се чудят какво интересно има в тази книга. Не е лесно да се каже. От една страна е доста ерудирана книга, пълна с много идеи, но от друга страна е някак проста и скромна, като безличния герой Ханс. И се чете лесно. Казват, обаче, че тихите води са дълбоки. „Вълшебната планина“, обаче, е смешна. Въпреки, че в нея постоянно витае туберкулозната смърт. Това не означава, че е „позитивна“, не бива да се заблуждавате. Но не е и мрачна 😀

Книгата е доста старомодна (към това усещане прибавя и твърде приятният български превод), но в същото време не виждам начин някога да се превърне в отживелица.

Мога да кажа, че е една от любимите ми книги, но от онези, които не се сещам на кого да препоръчам. Така че я препоръчвам на който смята, че може да изтърпи гореописаното да се разпростре на около хиляда страници. Тайно се надявам някой да я прочете и да я хареса 🙂

 

 

Докато четях „Уолдън“ на Торо в парка днес

Walden 1
(това е къщичката, която Хенри построи)
ми изчезнаха всички подчертавания, които бях направила до момента. Дали получавам някакъв знак? Използвам случая да препоръчам тази малка книжка, която е включена в сборника, към който давам линк. Ако ли пък някой я иска на английски, да се обади.
„Уолдън“ е разказ на Торо за двете години, които е прекарал в собственоръчно построена от него къща и се е хранил със собственоръчно отгледана от него храна. Освен че съдържа списък с всички разходи до цент, тя представлява най-вече размисли за това, което Торо намира за важно и колко мъничко материални неща са нужни на човек за да преживее, и колко хубаво би било да живее по-аскетично, та да не му се налага да работи много, че да изкарва пари за други неща.
Торо е цапнат в устата по любим за мене начин – честен и непрефърцунен. Освен това допускам, че като стигна до края, ще се уверя, че мога да се подпиша под този ексцентричен в контекста на „цивилизацията“ текст 😀
Чудя се дали ако беше жив днес би ползвал Фейсбук, какви ли коментари щеше да събира и дали щеше да им отговаря. Но това са просто мимолетни въпроси, чиито отговори не ме интересуват особено.

Що е „Бебетека” и има ли почва в Хасково?

Bebeteca_Biblioteca_Nodal_Lugo

(снимката е от Уикипедия)

„Бебетека” е библиотека за най-малките. Тя не е просто място, откъдето можете да вземете детски книжки за бебета и малки деца, а място, където малките читатели и техните придружители могат да седнат удобно на килим и да изследват света на книгите – да разглеждат книжки, да разказват по картинки, да правят малки драматизации, да четат, да играят – всичко, което е възможно в зависимост от възрастта и индивидуалното развитие на детето.

В Хасково са добре дошли всички деца на възраст от 6 месеца нагоре. Може да звучи екзотично, но моите деца започнаха да „четат” на тази възраст и го правеха с удоволствие. Познавам и други такива деца. Те не са вундеркинди, а родителите им не сме от „онези амбициозни родители”. Просто обичаме да четем J Вярно е, обаче, че това удоволствие ни е донесло и много ползи.

Идеята за „Бебетека” е само на седмица, но хасковската „Бебетека” стартира утре, вторник – от 10 до 10.30. в Детския отдел на Окръжната библиотека, където няколко майки с деца вече са се уговорили да четат заедно. За тези, които нямат възможност да четат във вторниците / сутрин, могат да идват в четвъртък от 16 до 17 часа. Разбира се, всички деца и родители са добре дошли в  Детския отдел по всяко време, но само в тези часове ще е подреден кътът на „Бебетеката”.

Всички желаещи да даряват книжки, подходящи за най-малките могат да го направят по всяко време директно в библиотеката. Възможно е да се появят и други пунктове за приемане на дарения за „Бебетеката”.

Чутовното нашествие на мечките в Сицилия

chutovnoto-nashestvie-na-mechkite-v-sitsiliya

е една от най-новите книги на Точица, едно от любимите ми издателства (109 страници с приятен и красив дребен шрифт). В момента я четем за втори път с петгодишния ми син.

За мен тази книга е странна – не е лесно предсказуема, героите не са просто добри или лоши, а имат повече измерения и правят фини избори. Харесва ми това, че книгата е пълна с етика без да морализаторства, издига се над обичайното етично ниво на повечето хора, които познавам, но не посочва с пръст – героите могат да предизвикат и гняв, и възмущение, но всеки може да избере да бъде добър, а ако не го направи, сюжетът не води непременно до отмъщение или възмездие, защото могат да се случат по-интересни и по-важни неща. Тази история илюстрира единственото вечно нещо на света – променливата му същност. Краят й не води до вечно щастие, а просто до един момент, който се е случил някога, много отдавна.

Книгата е странна и с друго – припомни ми колко богат и красив би могъл да бъде българският език. Благодаря на преводачката Нева Мичева, която освен това е и  книготърсач. Ето блогът й в goodreads. Друг път ще пиша за това колко е важно децата да четат книги, които не са написани единствено на лексикално бедния ежедневен устен език.

Третата странност на книгата е поезията – стихотворните пасажи, които настройват читателя в друг модус. Това е хубав начин да запознаем децата с поезията – с истории или части от истории в стихотворна форма вместо директно със стихотворения, но и това е тема, която си струва да бъде разгледана отделно. Благодаря за превода на поета Виктор Самуилов.

Четвъртата странност са илюстрациите – не са от захаросаните, не са красиви в обичайния смисъл. Тяхната функция е прагматична – на карти, които показват „голямата картина”, панорамата на случващото се в момента и ни предразполагат да влезем в картината и да си намерим място за наблюдаване.

Всичко това е на качествена бяла матова хартия, здраво подвързана в гладки матови корици и може да се запази и за правнуците.

Мечтаем си за библиотека + / We are dreaming of a library

Find English below

Искаме да си направим библиотека в бежанския лагер в Харманли. Вече има къде. Ще намеря доброволци-бежанци за библиотекари, но нямаме книги. Имаме малко количество книги на английски – донесени от нас, малкото доброволци и изпратени от наши приятели. Ще се радваме много ако ни изпращате книги на английски, немски (ако може да са на по-ниско ниво по немски), арабски, фарси. Или пък ако споделяте файлове, които са удобни за разпечатване, но не какво да е, а неща, които си струват. За предпочитане в този случай са текстове с размери на разкази и статии. Ако не сте сигурни дали е подходящо или аз не съм се сетила да спомена, пишете ми. Понеже все пак и принтирането струва пари, пък и отделни текстове могат да се четат едновременно от повече хора.

Би било чудесно да можем да направим и читалня / място за тихи игри и дискусии. Това може да се случи в нашата класна стая. Дали някой живеещ в Харманли или региона би искал да дари стари шкафове, които можем да пригодим за заключване (примерно с катинарчета), за да държим в тях арт материалите?

Ако ще правим тихи игри, приемаме и настолни игри, подходящи за тийнейджъри и възрастни.

EN

We would like to create a library at the refugee camp in Harmanli. There is space now, and I will find refugee volunteers to work as librarians, but we do not have books. There are some that we, the few volunteers there have brought or received from our friends. We would be glad if you send us books in English, German (lower levels for German, please), Arabic, Farsi. You could also share files we could print, but these should be carefully chosen – to be really good, printer friendly  and preferably short stories and articles as printing costs money and separate texts could be distributed among many people and read simultaneously.

It would be nice to open a reading / discussion / quiet games room. This could happen in our classroom. Would anyone living nearby like to donate old cupboards which we could somehow turn into lockers (through padlocks, for example) to keep our art supplies there.

If we are to play quiet games, we do accept board games for teens and adults.

The True Deceiver

(българският текст е под английския)

is a novel by Tove Jansson. It is set in a wintertime poor Scandinavian village. It starts somehow cheap, but that is a deception. It is not exactly a book about a wolf-like village witch and her wolf-like dog. Tove’s book makes Joanne Harris’ “Chocolat” and its sequels look much cheaper as at some point the book is not about what is going to happen eventwise but what is in fact happening in the minds of the characters. There is so much that is left unknown, but we need not know everything (just as we probably do not need to know how the world came into existence, but we do need to know what to make out of it now that we are in it). Though there is a lot of suspense in it, the book is more about you coming up with questions – about duties and helping people, knowing the truth and telling the truth, being an artist, communication, etc. When I say “coming up with questions”, I do not mean to say that I stopped and thought; not at all – I just enjoyed reading in some mystic way. Anyone interested in reading the book could drop me a line and kindly ask me to share it.

BG

е роман на Туве Янсон. Действието се развива в бедно зимно скандинавско село. Започва някак евтино, но това е привидно. Това не е точно книга за вълкоподобната селска вещица и вълкоподобното й куче. В сравнение с нея „Шоколад” на Джоан Харис и продълженията й изглеждат доста по-евтино, тъй като от един момент нататък, книгата на Туве не е за това какво ще се случи по-нататък, а за това какво се случва в умовете на героите. Много е това, което остава неизвестно, но не е нужно да знаем всичко (точно както вероятно не е нужно да знаем как се е появил светът, но е нужно да знаем какво да правим с него след като сме в него). Въпреки, че има много напрежение, книгата по-скоро поставя въпроси – за задълженията и помагането, за научаването на истината и казването на истината, за това да бъдеш художник, за общуването и т.н. Когато казвам, че книгата поставя въпроси, не искам да кажа, че съм спирала да чета и съм се отдавала на мислене; съвсем не – просто се наслаждавах на четенето по някакъв мистичен начин. Който се интересува от текста на английски, да ми драсне един ред за да го поиска. Не ми е известно книгата да е преведена на български, затова и започнах с английския текст горе.