За манипулациите на Гугъл, Фейсбук, Туитър – изслушване пред Сената на САЩ

Този материал е есенцията на това, което можете да чуете сами в това видео.  Цялото изслушване можете да гледате като кликнете тук.

Д-р Робърт Епстайн свидетелства пред комисия на Сената на САЩ на 16 юли, 2019 година. Темата на изслушването, което продължава почти 3 часа е „Гугъл и цензурата посредством търсачки”. Епстайн е авторитетен американски учен, който от 6 години изучава техниките за въздействие на различни онлайн технологии върху хората (search manipulation effect, search engine effect, answer bot effect и т.н.), е либерално мислещ човек, който горещо и публично е подкрепял Хилъри Клинтън на последните избори в САЩ. За него обаче демокрацията е по-важна от личните му политически позиции и партийни пристрастия.

Ето какво свидетелства той пред сенатската комисия: през 2016 година, благодарение на манипулиране на резултатите от търсения, Гугъл помага на Клинтън да спечели минимум 2.6 милиона гласа. Това е сигурният минимум, а е възможно въздействието да е достигнало до 10.4 милиона гласа.

Той смята, че на следващите избори Гугъл, Туитър, Фейсбук и пр. могат да осигурят по подобен начин 15 милиона гласа без да оставят каквито и да е документални следи за това и без хората да могат да узнаят това.

Ако в деня на изборите Марк Цукърбърг беше изпратил напомняне за гласуване примерно само  на демократите, това щеше да осигури поне 450 хиляди допълнителни гласа на демократите, а това може да се знае със сигурност от данните от експеримент, които самите Фейсбук са публикували през 2012 за тогавашните избори.  Епстайн смята, че през 2016 Цукърбърг не е изпратил такова напомняне, защото също като Гугъл е бил твърде уверен и добавя, че без системи за мониторинг няма как да знаем със сигурност какво се прави. През 2018 година обаче тези компании са били доста по-агресивни, за което има достатъчно данни.

Епстайн смята, че през 2020 година тези компании ще действат с пълната си мощ. Той напомня, че техните методи са невидими, много мощни и сублиминални, по-мощни от всичко, което той за 40 години работа в областта на поведенческите науки е виждал.

Относно големите пари на големите корпорации и тяхната роля в провеждането на избори, комисията пита Епстайн дали той твърди, че една групичка милиардери и гигантски корпорации от Силиконовата долина биха могли да повлияят силно на изборните резултати, за което няма отчетност. Епстайн го поправя като казва, че ако Цукърбърг в деня на изборите реши да изпрати напомняне за гласуване  само на демократите, това няма да му струва и стотинка.

В хода на изслушването става ясно, че най-големият финансов донор на кампанията на  Клинтън в предишните избори е Alphabet Inc. – компания, на която Гугъл се явява дъщерна фирма.

Епстайн твърди, че онлайн техниките използвани от Гугъл и социалните медии действат напълно скрито. Те не са техники, които могат да се използват на конкурентни начала ( бихме имали конкуренция, ако А и Б имат равна официална възможност да си платят за реклама или пък да оптимизират своите сайтове, приложения и пр. така че посланията им да достигат до повече хора – всеизвестните ни начини за популяризиране – бел. моя), а са изключително на разположение на самите Гугъл,  Фейсбук, Туитър и подобни.

 

Реклами

Лесни и вкусни курабийки от оризово брашно

Няколко пъти направих курабийки от оризово брашно и няма човек, който да ги е опитал и да не ги е харесал. Отдавна обещавам да споделя рецептата. Оригиналната рецепта на английски можете да намерите тук. Ще я преведа, придружена със свои коментари.

Съставки:

Оризово брашно: 1 1/2 чаша

Сода за печене (бикарбонат): 1/2 чаена лъжичка

Сол: 1/2 чаена лъжичка

Масло (омекнало): 1/2 чаша (и с олио се получава добре)

Бяла кристална захар: 1/2 чаша

Kафява захар: 1/2 чаша (може и само с бяла)

Количеството на захарта по-добре преценете сами – някои обичат по-малко сладки курабийки. За тези, които са яли от моите курабийки – честно казано, никога не мога да запомня колко захар слагам. Преценям на момента, на вдъхновение.

Ванилия: 1/2 чаена лъжичка (аз слагам  на око)

Яйца: 2 големи ( на око преценете дали да сложите още яйца – ако тестото е по-гъсто, курабийките се оформят по-лесно и не се разливат, но пък по-рядкото тесто прави по-тънки и хрупкави курабийки, които на мен лично ми допадат повече – именно тогава можете да усетите прелестта на оризовото брашно).

Шоколадови парченца: 1 чаша (аз лично повече харесвам без шоколадови парченца)

Натрошени ядки: 1/2 чаша (пробвах и със смелени като завиших доста количеството – до около половината от обема за да пробвам дали се получава нещо като ореховка – не беше лошо, но хрупкащите парченца ми харесват повече).

Оригиналната инструкция:

Смесете брашното, содата и солта в малка купа. Разбийте маслото, захарта и ванилията – докато изсветлеят. Добавяйте и разбивайте добре яйцата едно по едно. Постепенно добавете сухите съставки. След това добавете и разбъркайте ядките и шоколадовите парченца. Покрийте и оставете в хладилника за 1 час. (Аз лично нямам търпение да чакам и не оставям в хладилника)

Загрейте фурната до 190 градуса. (Понеже имам старомоден „Раховец“, включвам горните и долните реотани на 3 (4 е максимумът)). Покрийте тавата с хартия за печене или леко я намажете с мазнина. Офомете топчета с големина около 2 см. Поставете ги на около 5 см едно от друго. (Ако предпочитате по-рядко тесто, което се разлива и прави тънки хрупкави курабийки, преценете на око).

Печете 8-10 минути или докато станат златисти. Охладете в тавата 2 минути и после преместете курабийите върху решетка за да изстинат напълно. Съхранявайте в добре затворен съд.

Ползвам Фейсбук, но обичам Инстаграм и Пинтерест

Моят живот във Фейсбук

Ползвам Фейсбук от 2006 година – от деня, в който беше отворен за поканени „външни хора“, т.е. за тези, които не учат в групата университети, която имаше достъп. Ползвам го и до днес. Заради това, че съм организирала част от работата и контактите си през него и заради навика. Във Фейсбук съм изгубила напразно много часове от живота си и за съжаление, продължавам да губя, тъй като въпреки съзнателните усилия да избягвам скролването по потока, понякога продължавам да го правя. 

Преди години ценях и хвалех ФБ като времеспестяващо средство – чрез него стигах до новини, до които иначе няма да стигна, защото аз самата не следя медиите. Познатите ми филтрираха новините и до мен стигаха неща, които може да са ми важни и интересни.

Днес познатите ми правят същото, което правеха и преди: филтрират новините. Днес, обаче, имам твърде много познати. Въпреки че приемам малка част от поканите, които получавам и любезно съм предоставила бутон за следване за тези, които искат да следят споделяното от мен. Освен това се изморих от нещата, които споделят повечето хора. Най-вече съм изморена от твърде много предсказуемост, негативизъм и себеправедност. Признавам, че от време на време и себе си в тези „грехове“ и полагам съзнателни усилия да не правя във ФБ това, което ми е неприятно да виждам. Все още не съм постигнала съвършенство.

Опитвам се и да избягвам да коментирам, както и да „харесвам“, защото това неизбежно ме въвлича в получаване и следене на уведомления за действията на други хора, в изкушение да отговоря на други коментари и пр.

 

Моят прекрасен живот в Пинтерест 

Преди около 5 години съвсем случайно открих Пинтерест и продължавам да го препоръчвам. Пинтерест е място, в което можете да организирате и запазите информация, която ви интересува в „табла“ по теми. Някои хора го използват за да запазват и организират тематично статии (все повече сайтове дават тази възможност), а още повече хора го използват за да запазват изображения. Пинтерест може да се използва и за други неща – например вие самите да публикувате, рекламирате и пр.

Аз лично използвам Пинтерест като галерия за изображения. Следя основно теми, свързани с изкуство и занаяти, и подреждам находките си в добре организирани папки. Някои от папките ми са невидими за останалия свят и са споделени с хора, с които работя по тези теми.

Пинтерест е оазис за хора, които обичат да съзерцават красиви картини и предмети. Някои от създаващите такива неща ги споделят сами в Пинтерест, но това се случва доста по-рядко. Пинтерест е по-скоро място, в което хората действат като галеристи, които подбират и излагат създаденото от други хора.

Едно от любимите ми неща там е липсата на новини, разговори и дискусии. Което означава липса на ярост, конфликти и суета.

 

Моят нов прекрасен живот в Инстаграм

Ползвам Инстаграм от няколко месеца – откакто реших да ползвам таблет – нещо, което нямаше да ми хрумне да си купя ако един от мобилните оператори не ми беше предложил само срещу 1 лв, когато подновявах един договор. Нямах идея за какво да ползвам таблета, така че започнах няколко месеца след покупката. Това е първото ми мобилно устройство. Предполагам, че скоро няма ми се прииска да притежавам смартфон. Ползвам таблета почти изцяло за Инстаграм. За тези, които използват само компютър – Инстаграм вече може да се ползва и на компютър – и за следене, и за публикуване. Второто все още е по-трудничко и ще трябва да поровите за да научите как става.

В Инстаграм се споделят най-вече оригинални изображения. Пресподелянето е по-трудно и се прави сравнително рядко. Там хората не действат като галеристи, а като творци. Макар че Инстаграм е създаден основно за да се споделят изображения, някои хора публикуват под изображенията текстове и използват Инстаграм като блог. Там можете да следите профили на други хора, както и теми, да „харесвате“, да запазвате и организирате в папки (които, обаче, винаги са видими само за вас).  Можете и да коментирате, както и да изпращате лични съобщения.

В Инстаграм следя най-вече художници и занаятчии, както и малко фотографи. За съжаление, поназнайвам само английски и руски, така че рядко попадам на другоезични профили, но мисля че си струва да проявя усърдие да открия такива в областите, които ме интересуват.

Благодарение на Инстаграм преоткрих съществуването на Русия, както и на други бивши съветски места. И техните хора. Бившият Съветски Съюз и руските неща ми бяха доста интересни в периода на Перестройката, но след падането на Тодор Живков, някакси спрях да обръщам внимание какво се случва в тази част на света и до попадането ми в Инстаграм не знаех нищо за случващото се там, ако изключим това, че знам кой е Путин и имам изградена представа за личността му и начина му на управление.

„Моята“ част от рускоезичния Инстаграм е населена предимно от хора, които са по-млади от мен, които обичат да четат книги и да споделят находките си, да снимат красотите на страната си, а също и професионални художници и занаятчии. Впечатлена съм от силния стремеж на тези хора към красота, образование и култура, както и от предприемаческия им дух. С удоволствие чета дори и коментарите понякога. Там няма ярост, негативизъм, себеправедност, суета, а общуването е изключително любезно. Контрастът с българоезичния Фейсбук е потресаващ. 

Благодарение на рускоезичния Инстаграм реших да си направя профил в руския аналог на Фейсбук, ВКонтакте, където мога да следя още интересни неща. Ако някой ден започна да го ползвам редовно и имам повече наблюдения, ще напиша и за тази платформа.

 

 

За липсата на добросъвестни и компетентни източници на информация за заети хора

Светът става все по-сложен, и все по-сложните му проблеми постоянно се опитват да си пробият път до ума ми. Години наред успявам някакси да се изолирам от по-голямата част от злободневието, но има моменти, в които и аз се включвам в неговото изследване и обсъждане.  Понякога ми е важно да съм наясно какво се случва и да имам своя позиция.

Да изясня какво наистина се случва, обаче, се оказва трудна задача. Някои теми изискват да отделя много време и да прегледам много информация. В много случаи нямам толкова време, а понякога нямам и достатъчно познания за да мога да вникна в информацията.

В такива случаи би било много хубаво да можеше някой друг да изследва наличната информация вместо мен. Някой достатъчно интелигентен, компетентен и честен. Не е задължително да бъде безпристрастен, но да е честен и да не прикрива информация, която не обслужва целите му.

Би трябвало медиите да са такива, както и нестопанските организации. За съжаление, обаче, рядко попадам на смелена информация, която да е поднесена хем интелигентно, хем компетентно, хем честно. За щастие, разполагам с някой и друг познат, на когото мога да се доверя по един или друг въпрос, но като цяло  болезнено усещам недостига на хора, които да задоволяват описаните информационните нужди.

Онлайн войните на добрите

Днес Гугъл блокира акаунта на един от любимите ми съвременни мислители и университетски преподаватели. Така той не би могъл да публикува лекции в Ютюб канала си, който се следи от стотици хиляди хора. Като много други хора съм убедена, че това не е случаен технически проблем, защото според Гугъл е заради нарушаване на условията за ползване. Ясно е, че акаунтът му е докладван многократно от хора, които мислят различно от него и биха искали да го заглушат.

Намирам такива действия за мракобесни, независимо към кого са насочени, тъй като смятам за доста арогантно човек да смята, че има монопол над истината, колкото и силно да вярва в каквото е избрал да вярва.

И все пак, ясно е, че тези онлайн войни ще продължават, а известните платформи, в които споделяме мисли и информация ще стават все по-ненадеждно място.

Май е време да помисля за миграция. Изглежда, че човек и да не иска да мигрира, в един момент може да бъде принуден. След като все по-трудно се търпим, ще се наложи или да ограничаваме публичните си изяви в рамките на отделни групи или пък да търсим платформи, които да предоставят повече свобода – за тези, които са способни да понесат мисълта, че тази свобода ще бъде предоставена и на хора, които искрено ненавиждат или пък на такива, които имат коренно различна представа за света и как трябва да се живее.

За „заселването“ на непълнолетни бежанци

След нашумелия случай с неприетите в Широка лъка афганистански момчета, бих искала да внеса повече яснота за системния проблем, който засега не е разрешен и с който предстои да се сблъскваме многократно отсега нататък. Той няма да бъде разрешен, докато няколко институции не започнат да работят координирано, а те няма да заработят координирано докато не изработят заедно процедура и не назначат отговорници за следването й. Иначе всичко ще зависи от желанието на отделни личности да се опитат да инициират координация и желанието на останалите да съдействат.

Преди около месец в центровете за Държавната агенция за бежанците официално живееха към 550 непридружени непълнолетни и малолетни търсещи закрила. Етническият състав на тази група периодично се променя. В последните няколко месеца преобладаващата част е от Афганистан.

Какви са причините момчета на възраст 10-18 години да тръгнат сами? На първо място това са постоянни въоръжени сблъсъци, и все по-чести терористични атаки. Голяма част от територията на Афганистан отново се владее от талибаните, а от известно време там се подвизава и Ислямска държава. В резултат на това икономическата ситуация се влошава допълнително, а за някои момчета расте вероятността да бъдат принудени да станат бойци в ислямистки групировки. Част от тези момчета поради смърт или заболяване на бащите си се оказват и в ролята на глави на семейства и търсят начини да работят в страни с по-висок стандарт за да помагат на близките си. 

На какво основание тези момчета получават бежански или хуманитарен статут у нас? Всъщност повечето не получават. По мои лични наблюдения огромната част от идващите от Афганистан (без значение възраст, семейно положение и пол) получават откази, на основанието, че Афганистан е безопасна страна. Същото се отнася и за всякакви търсещи закрила, които не идват от Сирия, включително такива, които иначе биха получили закрила в други страни. Ето защо стремежът на повечето търсещи международна закрила е да минат през страната ни транзит.

Отказът за издаване на хуманитарен или бежански статут означава ли, че търсилите закрила са заплаха за националната сигурност? В повечето случаи не. Повечето откази са с мотиви, че в съответната страна няма данни за въоръжен конфликт или че търсещият закрила не е представил убедителна непротиворечива бежанска история. В изключително редки случаи в решения може да се прочете мотив, че търсещият закрила е заплаха за националната сигурност и в такива случаи той бива задържан в центровете за задържане на МВР (т.нар. СДВНЧ към Дирекция Миграция в Любимец и Бусманци). На практика, още при влизането в България се прави преценка дали задържаният за незаконно пресичане на границата е заплаха за националната сигурност и ако се установи, че случаят е такъв, той не бива допускан като търсещ закрила в България.

На какво основание такива деца и младежи се настаняват в институции извън центровете на Държавната агенция за бежанците? Ще цитирам Закона за убежището и бежанците, Чл. 29:

(10) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци се настаняват до навършване на пълнолетие във:

  1. семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална услуга – резидентен тип, или в специализирана институция при условията и по реда на Закона за закрила на детето;
  2. други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни лица.

(11) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) При определяне на мястото на настаняване на непридружен малолетен или непълнолетен се взема предвид мнението му. Доколкото е възможно, братята и сестрите се настаняват заедно, като се взема предвид най-добрият интерес на детето.

(12) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 11, изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) От правото по ал. 1, т. 1 не се ползва чужденец, след като последващата му молба за международна закрила по чл. 13, ал. 2, т. 4 е отхвърлена с влязло в сила решение, както и чужденец, който подлежи на екстрадиране или предаване в друга държава – членка на Европейския съюз, или в трета държава в изпълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

До момента малолетните и непълнолетните търсещи закрила винаги са били настанявани в центровете на Държавната агенция за бежанците, като за тях няма обособени специални места с условия различни от тези, в които живеят другите търсещи закрила. Обикновено, независимо от възрастта им, те живеят в стаи, в които са настанени несемейни мъже. Непридружени момичета се срещат рядко, и на практика те са придружени от свои близки.

Каква е причината да се правят скорошните опити непридружени непълнолетни да бъдат настанени в детски домове? Причината е, че те бяха получили откази и не бяха ги обжалвали в законния срок. Защо някои търсещи закрила не се възползват от възможността да обжалват отказите си в съда е друга тема, която не бих искала да обсъждам в момента. Каква е причината да получават откази, обясних по-горе. След влязъл в сила отказ (поради необжалване или изгубено дело на последната възможна съдебна инстанция), отговорността на Държавната агенция за бежанците приключва. Следва Дирекция Миграция към МВР да работи по въпроса за връщането на чужденците в страните им. Дирекция Миграция разполага с т.нар. Специални домове за временно настаняване на чужденци в Любимец и Бусманци, които са на практика центрове за принудително задържане и там е противозаконно да бъдат задържани непридружени малолетни и непълнолетни. Те попадат под действието на Закона за закрила на детето и за тях следва да се погрижи Агенцията за социално подпомагане.

Как процедира в такива случаи Агенцията за социално подпомагане? Агенцията за социално подпомагане би трябвало да намери подходящо място за настаняване на малолетни и непълнолетни чужденци. Ако същите са без лични документи от страната си на произход, информация за възрастта, която сами са декларирали може да се намери в решенията на Държавната агенция за бежанците; със същата информация разполага и Дирекция Миграция. Ако АСП се съмнява в информацията на ДАБ и МВР за възрастта, може да поиска медицински тест за определяне на възрастта според развитието на костите. Доколко този тест може да определи точно възрастта е спорен въпрос и други институции не го приемат като доказателство. Ако тестът покаже, че младежът е пълнолетен, АСП издават заповед за прекратяване на настаняването и настояват МВР да поеме отговорност. МВР отказва да поеме отговорност, тъй като официалната информация за МВР и ДАБ е, че младежът е непълнолетен. В такава ситуация младежът се озовава на улицата, без документи. Тъй като той вече не е търсещ закрила, ДАБ е отнела регистрационната му карта, която до този момент е служела за удостоверяване на самоличността му.

Защо някои търсещи закрила влизат в страната без документи? Причините са различни. Някои търсещи закрила нямат възможност да се снабдят с такива документи в страната си заради военни действия, корупция и др. Някои имат такива документи, но не ги представят на българските органи по различни причини. Първата е, че повечето желаят да минат транзитно през България и не искат документите им да бъдат иззети и задържани тук, а също така не искат да бъдат регистрирани с истинските си имена тук, с надеждата, че ще стигнат до Западна Европа, където ще потърсят закрила с истинската си самоличност и така няма да бъдат върнати в България. Втората е, че някои трафиканти ги съветват да изхвърлят документите си в гората. Трета причина е, че някои се страхуват да не би гранични полицаи да им вземат (неофициално) / унищожат документите. Четвъртата е, че има много случаи, в които Държавната агенция за бежанците взема документи, а след това не ги връща, с мотива, че са изгубени.

Как би могло да бъде уредено завръщането им в страната на произход? Завръщането в страната на произход по принцип се осъществява по два основни начина: доброволно и принудително. Доброволното завръщане се урежда с помощта на IOM ( МОМ – Международната организация по миграция) – за тези, които нямат собствени средства за закупуване на самолетни билети, а тези, които имат собствени средства, могат да уредят сами пътуването си. Във всички случаи за хората, които нямат лични документи (в някои случаи когато имат, но не са ги представили, техни близки им ги изпращат), е нужно посолството да им издаде пасаван. Дирекция Миграция проверява пасаваните и т.н. В случаи на принудително връщане, отново трябва да се свърши работа с Дирекция Миграция и посолствата. Посолствата, Дирекция Миграция и Международната организация по миграция се намират в София, така че е най-удобно чужденците, които ще се връщат да се намират в София.

Какво се случва на практика? На практика много деца и младежи бягат за да не бъдат върнати в страните си на произход. Някои успяват бързо да излязат нелегално от страната, а други се укриват. Всички те са силно уязвими и могат да станат жертва на всякакви злоупотреби.

Защо чак сега научаваме за този проблем? Защото до лятото на 2016 година нелегалното напускане на страната през българо-сръбската граница беше много по-лесно отколкото в момента и в България не се струпваха големи групи търсещи закрила, особено афганистанци, които знаят, че в България имат почти нулев шанс да получат закрила. Сърбия лесно пропускаше през територията си транзитно преминаващите. Сега, обаче, тя започна да пази усилено границите си, тъй като следващите страни по пътя затегнаха контрола и Сърбия се опитва да избегне струпването на прекалено много мигранти на своя територия.

Афганистанското училище в действие / The Afghan Refugee School in action

(find EN below)

Афганистанското училище вече работи. Ще бъде отворено 4 дни в седмицата. В момента в него учат 70 души в три групи – 20 деца в предучилищна и начална училищна възраст с програма за начално училище ; 30 юноши и млади мъже, 30 момичета и млади жени – математика и английски. Когато имаме достатъчно материали и „мебелировка“ за малки деца, ще приемаме и деца от 2 годишна възраст.

Броят на учениците сега е малък, защото афганистанците отново започнаха да се опитват да напуснат страната, тъй като имат малък шанс да получат закрила у нас, тъй като България като цяло счита Афганистан за сигурна страна.

Учителка от Афганистан създаде училището, събра екип и се опитва да привлича все повече хора, за да бъде по-устойчиво. Тя преподава всички училищни предмети, а двама мъже преподават английски. Друга учителка участва в подготовката на уроците и се подготвя да преподава на по-късен етап. Няколко мъже и момчета помагат в подготовката на материалите и всичко останало.

Материалите, които имаме дотук са от българи, афганистански бежанци, от другото училище в лагера (което се движи също от независими доброволци), а вчера получихме и две големи кутии от УНИЦЕФ.

Ето списък с някои от нуждите ни в случай, че искате да ни помогнете:

  • Принтер (ще го включваме в лаптоп, така че с USB кабел)
  • Подложка за лаптоп
  • Канцеларски материали: хартия за принтер / джобове за документи A4 / плакатен формат картони / кадастрони – цветни и бели / маркери за хартия – повече цветове, скосен връх / маркери за бяла дъска – скосен връх / сухо лепило / телбод и телчета
  • 2 печки (за огромна студена стая) – предпочитаме конвекторни
  • електрическа кана
  • 30 малки раници
  • илюстрирани книжки на дари (фарси)
  • дебела изкуствена настилка за под – тип „пъзел“ – за около 15 кв. м.
  • 30 малки черни дъскички (за писане с тебешири)
  • образователни плакати / карти / глобус и подобни
  • играчки за детска градина – пластмасови конструктори с по-едри части, пластмасови фигурки – животинки и други, колички – нещата, от които порасналите ви деца вече не се нуждаят (ако не е в списъка, моля пишете ни за да преценим дали е подходящо)

В страничното меню можете да видите профила ми във ФБ, както и e-mail адрес. Това е ФБ групата ни

EN

The Afghan school just started. It will be open 4 days a week. It is currently teaching 70 students – 20 children are doing primary school classes; 30 teenage boys and young men and 30 teenage girls and young women are doing math and English. When we get enough materials and „furniture“ for little kids, the teachers will accept children as young as two years old.

The numbers are down because Afghans are trying to leave Bulgaria as they have little chance to be granted asylum here as Bulgaria considers Afghanistan a safe country. 

A female teacher from Afghanistan started the school, and she has built a team and trying to add more and more people to it to make it more sustainable. She is teaching the primary school subjects and math for older students, and two men are teaching English. Another female teacher is taking part in lesson planning and preparing to teach at some point. Several men and boys are helping with materials preparation and anything else.

The materials have come from Bulgarians, Afghan refugees, the other camp school (run by independent volunteers too) and we got two boxes from UNICEF yesterday.

Here is a list of some of our needs if you wish to donate:

  • Printer (to plug into a laptop, so with USB cable)
  • Laptop cooling pad
  • Stationery: printer paper / plastic A4 sleeves / thick poster size paper – different colors / paper markers (many colors) with chisel tips / whiteboard markers with chisel tips / dry glue / stapler + staples
  •  2 heaters (we have a huge cold room) – preferably convector type 
  • electric kettle
  • 30 little backpacks
  • illustrated books in Dari 
  • thick puzzle shaped foam mats to cover about 15 square metres
  • 30 little black slates (for chalk drawing)
  • educational posters, maps, globe, etc.
  • toys suitable for kindergarten play – plastic brick construction kits, plastic animals, little cars – anything your grown-up kids not not need anymore (please write to us to ask us if suitable)

On the right-hand menu you will find my FB account and my e-mail address. This is our FB group