„Калинка“ ли е новият министър Асен Василев? Мошеник ли е?

Някои твърдят, че новият министър Асен Василев няма висше образование, понеже бил завъшил Harvard College, а тази образователна степен е undergraduate, което някои смятат за „подготвителен колеж за Харвард“.

Университетът Харвард, подобно на всички останали американски университети, се състои от няколко „училища“. Едно от тях е Harvard College и подобно на колежите, които са част от университети, предлага 4 годишно образование, завършващо със степен бакалавър. Останалите „училища“ предлагат магистратури и докторантури. „Подготвителни колежи“ за американски университети не съществуват.

От този линк към страница на университетския сайт може да се види, че през 2000 година Асен Василев от Хасково е дипломиран като бакалавър по икономика.  От друг линк към същия сайт може да се види, че Асен Василев е бил и член на най-престижната академична организация в САЩ, Phi Beta Kappa.

Дали Асен Василев наистина е учил магистратура в Харвард?

Според информация, която вероятно той сам е дал за себе си, за да участва в някакъв форум, посветен на инвестициите в България, той е учил магистратура в Харвард (право и бизнес-администрация), но е прекъснал, за да развива бизнеса си. Убедена съм, че не е поради слаб успех, а именно поради причините, които се изтъкват официално онлайн – за да разработва бизнеса си. Смятам, че за това се иска доста кураж, защото за възпитаници на Харвард е доста по-лесно  и сигурно да започнат добре платена работа за някоя голяма компания, и всъщност повечето завършили добри университети избират да започнат работа като служители вместо като предприемачи.

Вярвам, че Асен Василев наистина е учил магистратура, тъй като в посочения от него период мой ученик също учеше в Харвард и твърдеше, че Асен Василев учи магистратура. Не мисля, че по онова време моят ученик е имал някакъв интерес да ме лъже. В САЩ по онова време са учили и работили доста ученици от гимназията на Асен и досега не съм чула някой от тях да твърди, че той не е започвал да учи магистратура.

Как е финансирал образованието си в Харвард?

С финансова помощ от самия Харвард. Университетът е достатъчно богат за да приеме всички кандидати, които прецени като подходящи и да финансира образованието им и пребиваването им изцяло ако доходите на семействата им са под 60 хиляди долара на година. Немалко българи са завършили Харвард и подобни университети благодарение на щедрата финансова помощ на самите университети. 

В какво състояние е фирмата му?

Онлайн може да се намери информация от надежден британски източник, но за съжаление последната информация е от лятото на 2011. Тя показва, че фирмата е активна, но има задължения над 5 милиона британски лири, както и това, че във времето дълговете на фирмата са растяли.  Това не показва задължително, че фирмата потъва, понеже е нормално нови фирми, които са стартирали с чужди капитал да имат дългове; нормално е тези, които разработват иновативни продукти и наемат висококвалифицирани служители да имат големи дългове. От този източник няма как да разберем дали фирмата е коректна към инвеститорите си и други фирми и лица; няма как да разберем и какви са шансовете и да излезе  „на зелено“ и ако има такива шансове, кога се очаква да покрие дълговете си. 

Защо си правя труда да се интересувам от Асен Василев и да публикувам?

Защото познавам Асен лично, макар и не отблизо, защото сме завършили едно училище. От една страна това ме прави любопитна, а от друга страна пристрастна. Нашата гимназия е дала на страната и други публични фигури и вероятно ще продължи да дава. Представям си как ще се пишат глупости за някой друг неин възпитаник, който благодарение на способностите си и труда си, а и труда на свои учители успее да завърши добър университет и да стане известен.

Все едно дали за нашата гимназия и все едно на каква тема, за мен е важно хората да знаят и мислят повече и да говорят и пишат по-малко глупости. Това всъщност е основната причина да споделя част от скромните си познания и проучвания.

Реклами

Златният град

Город Золотой

Група „Аквариум“, филмът „Асса“

Преди малко открих, че една от най-най-най-любимите ми песни в последните около 25 години е свързана с една от най-големите мистификации в музиката на 20 век.

Допреди малко смятах, че песента е на руската група „Аквариум“ и е единствено част от саундтрака на култовия през Перестройката филм „Асса“. Оказва се, обаче, че през 1972 г. в Съветския Съюз излиза плоча с музика за лютня от 16 и 17 век. Изпълнителят е Владимир Вавилов. По-късно Анри Волхонский пише текст за една от мелодиите. „Аквариум“ просто правят песента популярна сред милиони хора (без да твърдят, че е тяхна – просто аз не съм обърнала внимание).

Десетилетия по-късно, през 2005 един израелски публицист публикува разследването си, което доказва авторството на Вавилов. Близките му също признават, че Вавилов е композирал всички творби (без една) в плочата с „ренесансова“ музика; избрал е да остане анонимен за да може музиката му да види бял свят – иначе не е имало шансове творби на самоук композитор да бъдат записани на плоча.

Ако четете на руски, ето малко материали:

Малко за плочата в YouTube

Уикипедия

Статия и музика за слушане

Разкритията

Кратко документално филмче

НЕГ: Академия за Свобода и Прекрасност

Преди петнайсетина години, когато нашата гимназия честваше 25 годишнина,  беше отпечатана една юбилейна книжка.  В нея имаше предимно спомени от ученици и учители. От тази книжка съм запомнила два разказа: единият за Мистър Стоев , а другият, за човек, когото бях виждала само веднъж – Васил Иванов. Моите връстници и част от учениците ми познават Мистър Стоев, но вероятно не са чували за Васил Иванов – човекът, който е имал една мечта – в Хасково да има немска гимназия. Този човек е направил всичко възможно за да създаде гимназията  и е станал нейният първи директор. Разказвала съм историята за Васил Иванов на много хора и досега завиждам на тези, които са го познавали. Ето защо две години след юбилея помолих училищното ръководство да ми даде двайсет и шест книжки. Подарих ги на моите подгответа за края на първата им учебна година.

Десет години след юбилея други ученици имаха мечта – да издават вестник. Те пък препечатаха в него тези две истории и си позволиха да сменят една цифричка в разказа за Васил Иванов. Надявам се да им бъде простено. Вижте страница № 4.

Минаха петнайсетина години от смъртта на Васил Иванов и аз продължавам да разказвам за него. Наскоро попаднах на група ученици и учители от нашата гимназия, които решиха да направят паметна плоча на Васил Иванов в училищната сграда. За мен е много важно това да се случи, защото след години нас ще ни няма, но ще остане нещо, което да напомня на учениците и на учителите, че благородството е възможно и че училището може да бъде Академия за Свобода и Прекрасност, както го наричат първите му ученици.

Ако искате и имате да помогнете за изграждането на плочата, както и за други свързани с училището инициативи, пишете ми [вижте “значката” ми от Фейсбук в лентата вдясно; там е даден и адресът на електронната ми поща]. На този етап най-спешното е да съберем пари, за да можем да открием плочата за рождения ден на Васил Иванов в края на май.

Докато чакаме държавата да вземе решение, можем да помогнем

Този месец Джони и Венцислава Боро можеха да празнуват шестата годишнина от сватбата си, но няма как да го направят, тъй като са на хиляди километри един от друг. Джони е в Нигерия от повече от година и все още не е докосвал детето си, което се роди след неговото заминаване. Семейството е разделено, защото се опитва да играе по правилата на нашата държава. Според тези правила ако сключиш брак с чужденец от страна извън ЕС и искаш наистина да живеете заедно, трябва да си наясно, че е много трудно, а понякога невъзможно да останете в България. Ако ли пък останете, рискувате да бъдете разделени, понеже чужденецът може да се озове зад решетките на „дома” в Бусманци за неопределено време. Писала съм за това и друг път. Можете да гледате и предаването на БТВ „Как и защо институциите разделиха едно семейство”.

Можех да публикувам подробно описание на всички опити, които прави семейството – с всичките молби, откази, жалби, съдебни решения и пр., но реших просто да ви кажа, че на Джони и Вени им писна да живеят принудително разделени и избраха засега да бъдат заедно в Нигерия, откъдето Джони е заминал преди години, за да си търси щастието на по-добро място. Макар че човешките права не са на кой знае каква почит в Нигерия, не ми е известно да е бил преследван по политически и пр. причини, но е искал да има повече възможности за работа, да изкарва по-добри пари и да може да обикаля света. Сега е там, защото така иска нашата държава – да чака там решението на нашата държава, която трябва да избере дали едно младо семейство с дете да остане в България или да бъде принудено да замине. Това е семейство, което не се оплаква от положението на страната ни и е съгласно да работи каквото и да е за да си изкарва прехраната.

С Вени си пишем от известно време и ми се иска да публикувам част от нейно писмо:

веднъж, отдавна Джони ми каза, че иска да е богат… попитах го и как и
за какво ще си харчи парите, като  лично за мен парите биха загубили
стойност, ако ги имам в повече, а той ми каза – Има толкова места на
тази земя, които биха ме посрещнали и биха ми показали своите
интересни красоти, че едва ли един живот ще ми стигне да ги
посетя. Неговата мечта е вече и моя… Като „малка“ мечтаех за къща,
кола и голяма елха, сега мечтая да съм Свободна и любимите ми същества
да са наравно с мен… да бъдем окаляни до коленете с кал в Лагос, да
бъдем нахапани от бълхи в Тетевен, да бъдем във Флорида или Иран… но
да бъдем заедно! Другото не е живот – Свободата е велика сила, караща
човека да се чувства жив!

Вени, обаче, е все още тук, защото няма пари за билети и визи, а Джони все още не може да изкарва достатъчно в Нигерия, за да събере нужната сума: максимум 750 евро за еднопосочен по-евтин билет + 330 евро за виза = 1080 евро.

Ако успеем скоро да съберем парите, Вени и детето ще могат да заминат в средата на септември.

Ако можете и искате да й помогнете, пишете й на адрес: veniboro@gmail.com

UniCredit Bulbank
7 St.Nedelya Square Sofia,Bulgaria
BIC/SWIFT :UNCRBGSF
IBAN :BG35UNCR70001518356736
Ventsislava Valerieva Boro

Ако имате PayPal акаунт, можете да внесете парички на мейла й: veniboro@gmail.com

Пътешествия с Тони

Наскоро Тони завърши Colby College – един от най-престижните колежи в САЩ и спечели стипендията Thomas J. Watson Fellowship, която й дава възможността една година да пътува по света (извън САЩ) и да прави свое собствено изследване. Тони отдавна се интересува от социалното предприемачество  (тема, която интересува и мен), затова ще се опита да си отговори на въпроса, който отдавна я вълнува – дали социалното предприемачество може помогне за справяне с бездомността.

Тя пътува сама и няма точно фиксиран план. Повечето от решенията взема след като лично се запознае със ситуацията. Успехът на начинанието й, както и всичко останало през въпросната година зависи от самата нея … всъщност не точно – зависи и от милостта на обстоятелствата и хората, които среща. Надявам се моето стискане на палци да й помага 🙂

В момента Тони се намира в Париж, а по-късно ще действа в Аржентина, Перу, Бразилия и Бангладеш. Нямам представа как точно е избрала тези места, но по-късно може и да я питам – в едно или повече интервюта 😉

Добрата новина за всички четящи тук е, че Тони е направила блог (на английски), в който описва пътешествието и споделя размисли. Чувствайте се свободни да коментирате. Побързайте да прочетете написаното дотук преди да се натрупат още текстове.

От няколкото текста, които е публикувала досега научих, че тази година в Париж се провежда Световната купа по футбол за бездомни, че една организация раздава  на бездомните червени палатки, за да покажат на обществото, че бездомни има и че нещо трябва да се предприеме. Научих и това, че във Франция бездомен не означава непременно човек, който спи на улицата, а такъв, който няма собствен покрив; това ми напомни за един от любимите ми (френски) филми, „Без покрив и закон„.

Тони пише доста непосредствено, със своя собствен глас – какъвто си го спомням от времената, в които беше моя ученичка. Надявам се да пише редовно 🙂

Една българка за исляма, забрадките и други такива неща

Тези дни помолих една мюсюлманка, с майчин език турски, родена и израснала в село, в което се говори на турски език, да ми помогне да си изясня дали това, което научавам от Хюсеин Хафъзов и сайта на Главно Мюфтийство е истина, дали над мюсюлманите се упражнява тормоз.

По нейно желание запазвам анонимността й. Тя избра псевдонима „Българка”, защото смята, че е българка – мюсюлманка. Пояснявам: не това, което се нарича българо-мохамеданка, а етническа туркиня.

Кирилизирала съм думите й и съм ги трансформирала от чат-формат в обичайния интервю-формат като съм добавила главни букви и пунктуация.

В това интервю тя говори още и за своите преживявания по време на Възродителния процес, за ДПС и другите политици и взаимоотношенията им с общността, в която е израснала, за забрадките, Корана и своя собствен опит с Исляма, за отношението на българите към турците и мюсюлманите.

Надявам се отново да намерим време за разговори, някои от които отново бих могла да споделя тук.

Лидия Стайкова: Ще ми помогнеш ли с твоята гледна точка по мюсюлманския въпрос? Mога да те запазя в пълна анонимност.  И всъщност на мен самата ми е важно най-вече да си изясня

Българка : Аз мога да кажа моята гледна точка и на хората около мене, демек в Селото които са, моите приятели.

Лидия Стайкова: Казвай!

Българка : Ние нямаме проблеми с никoй бе, това са измислици, и колко хора в БГ де колко мюслумани знаят името на мюфтията, въобще да се интересуват от него? При нас не е важно кой е мюфтия нямаме нужда от него. А ЕЗАН а как им пречи на хората ето това не мога да разбера.

Лидия Стайкова: И все пак Хафъзов ми прати доста снимки на джамии – разбити, с надписи и пр.  Мислех си, че може би едно е да си в село, което е основно турско -там няма да идат скинари. Може би в градовете, особено по-големите, е по-лесно да се подвизават такива разбойници.

Българка :  Има болни комплексирани хора няма значение дали са мюслумани или християни или други. Аз съм на 28 години, Лидко, и с всеки БГ когато се запозная става дума за : 500 години, които не могат да забравят не знам защо, и какво са видели те от това нещо? Мен на 6 години ме изселиха от БГ защото исках да съм Турско име а не Българско име. Аз това не го разбирах тогава, и сега не го разбирам. Трета група завърших и си бях купила тетрадки фулмастери и боички за първи клас. Бях щастлива че ще започна да уча и ще съм в първи клас. Ама не стана, трябваше да се разделя с къщата си, с приятелките си,  с близките си. защото се казвах Турско име. И на границата в Одрин спяхме под найлон 3 нощи с целия си багаж. Там рисувах на тетрадките си, дето пишеше на БГ „ТЕТРАДКА”. Помниш ли ги бяло и с един етикет само „ТЕТРАДКА”? Никога няма да забравя. Докато решат къде ще ни настанят „българите“ там. Но НИКОГА НЯМА ДА ЖИВЕЯ ТАМ, АБСУРД! 🙂 ТОВА НЕЩО КОЕТО НАПРАВИХА С НАС ТОГАВА БЕШЕ ГЛУПАВО.  И някой като ми говори за 500 години, ееее побеснявам и се чудя как така на всеки му насадено в сърцето, бе, мъничко, ама има, разбираш ли, а ако ги попиташ не знаят за Левски нищо, примерно, но иначе големи „патриоти” 🙂 Малко се поувлякох.

Лидия Стайкова: Е, не, не се :), но да се върнем на темата за тормоза над мюсюлмани днес. В твоето село такова нещо няма, така ли да раззбирам?

Българка :  НЕ, АБСУРД, няма и няма да има.  Това са провокации някакви и са жалки хората които се занимават с такива неща.

Лидия Стайкова: Провокации от чия страна?

Българка :  Незнам си колко децибела трябвало да бъде! Мисля че и от ДПС има със сигурност. Възрастните хора се влияят от такива неща. На младите не им пука, младите искат само и единствено работа; тук не намират, отиват в чужбина да бачкат, пак си работят. Ти трябва да дойдеш да видиш, бе, колко е хубаво при нас.

Лидия Стайкова: И все пак, дали в градовете не е малко по-различно? С всичките осквернявания на джамии, нападнати жени да им свалят забрадките и пр?

Българка :  Може да има един два случая провокрани за интерес, но в Кърджали примерно кой ще посмее да докосне една жена бе, със забрадка.  И в Хасково е така според мене.

Лидия Стайкова: Но в райони, където мюсюлманите не са толкова много? Но както и да е.  Моята цел не е да гадаем, а да разбера какви са настроенията, как се чувстват мюсюлманите.

Българка : Ми не мога да ти кажа за другите градове, но имам познати, приятелки в работата от Бургас, Айтос.Те се рабират много добре с турците там. Според мен плащат на 2-3 ма най много да направят мизерия за да се привлече малко внимание.

Лидия Стайкова: Кой има интерес от това?

Българка: ДПС има според мене. Как ще привлече иначе гласове. Всяка година се припомня възродителния процес, в Джебел се правят митинги. КАКЪВ НОВ ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС? КАКВО ЧУДО? ТОВА НИКОГА НЯМА ДА СТАНЕ. И НИКOЙ НЕ МОЖЕ ДА ГО НАПРАВИ! Използва се това нещо, играят си с хората. И ЕЗАНът им пречило – не могат да се хванат за друго, няма за какво.

Лидия Стайкова: Е, хубаво де, ама това за ЕЗАНА не мислиш ли, че все пак го казват немюсюлманите? Не си го измислят от ДПС? Просто ДПС се възползва, вероятно от това, че другите не щат да слушат езана?

Българка: Да, със сигурност, няма как на един мюслуманин да пречи езана. То на българина все нещо му пречи 🙂

Лидия Стайкова: Но това настрана, значи страхът от възродителния процес е бил достатъчно силен, за да буди страх и сега и ДПС да злоупотребява.

Българка: Сега в момента няма страх от възродителен процес. ДПС го свързва с това. Но никoй не може да пипа религията на мюслуманите.

Лидия Стайкова: Е, виждаме, че може 🙂 Примерно АТАКА

Българка:  Кой обръща внимание на него? На Воленчо 🙂 Смешник някакъв; той нищо не може да направи.

Лидия Стайкова: Ами мисля, че имат доста почитатели и гласоподаватели Добре, де, ДПС все пак продължават да привличат гласове. С какво?

Българка: Напомня се възродителния процес и сега им е добре дошло и за езаните – пак ще имат гласове, и с „умните“ речи на премиера 🙂 няма да им е трудно, да ти кажа. ДОГАН и МЕСТАН умеят да говорят. Може нищо да не правят, ама умеят, знаят как да привличат.

Лидия Стайкова: Само заради това? Все съм се чудила дали има и други причини хората да гласуват за ДПС. Примерно страх от самото ДПС?

Българка:  И това го има – в малките населени места хората работят по общините и се занимават със земеделие и се страхуват че ще си изгубят работата, но основната причина е напомнянето на възродителния процес.

Лидия Стайкова: Как биха могли да си изгубят работата?

Българка:  Ми Лидко идва на власт примерно СДС в Село Х и целият персонал се сменя в общините 🙂 И ДПС пак същото.

Лидия Стайкова: Значи за да си запазят работните места в публичната администрация? А селските стопани от какво се страхуват?

Българка: Земеделието се държи от ДПС

Лидия Стайкова: По какъв начин?

Българка: Субсидии и премии за тютюни. ДПС идва и казва ще има премии и така те се надяват. Или правят ремонт на детска градина преди изборите, знаеш как е. Иначе хората си мизерстват по малките райони  и няма как някой друг да дойде и да спечели гласове. Не знаят как да говорят с хората.

Лидия Стайкова: А то идва ли въобще някой друг?

Българка: НЕ , лепят плакати на други и след 1 мин. ги няма. Защо не идват, да дойдат и те да си кажат какво могат и не могат? Не могат да застанат зад мюслуманите.

Лидия Стайкова: Значи само лепят плакати и това им е кампанията на другите?

Българка: Да.

Лидия Стайкова: Какво имаш предвид като казваш, че не могат да застанат зад мюсюлманите?

Българка: Ми и те се страхуват, ако примерно Бойко дойде и каже така така и без да каже че ще им сменя имената:) Много е зле този – може да има гласове от мюслуманите, но нали ще загуби от другите. Няма човек, личност, разбираш ли.

 Лидия Стайкова: Значи никой не иска да се идентифицира с мюсюлманите за да запази репутацията си пред немюсюлманите, така ли?

 Българка: Да. Кажи ми коя партия някога е казвала че ще направи нещо за тях. Не смеят бе.

Лидия Стайкова: А това какво означава според теб? Какво означава за отношението на другите към мюсюлманите?

Българка:  И те се страхуват 🙂 500 години не се забравя лесно 🙂 А не разбирам защо. Скромни работливи хора са. Искат само да си носят името да не им пречат на религията. Това е. Не знам с какво им пречат. Ти ако можеш да ми кажеш. Аз не го разбирам.

Лидия Стайкова: Ще ми позволиш ли да пубикувам тоя разговор в блога? Разбира се, бих могла да ти сменя ника. Какво ще кажеш?

Българка: 🙂 на кирилица трябваше да ти пиша. Можеш да го публикуваш с друго име.

Лидия Стайкова: Ще го кирилизирам, няма проблем.

Българка: Ок. И дано ми отговорят с какво им пречат мюслуманите – да изредят.

Лидия Стайкова: О, бъди сигурна, че ще ти отговорят.

Българка: И още един въпрос – искам да им задам за забрадките на които им пречи – по-добре ли е да се разхождаш с неизкъпана, рошава, направена на вафлички  „коса“ отколкото със забрадка? Като порно звезда.

Лидия Стайкова: Всеки си има право на лош вкус 🙂

Българка: Аз  разбирам, че някои си мислят, че насила ги карат да са със забрадка,  но повярвай ми, на мен  просто не ми идва от вътре, но хората сами си искат бе. Много познати имам – искат, желаят и затова са със забрадка. Имам една съученичка. Мъжът и не искаше, а тя иска, разбираш ли?

Лидия Стайкова: Но на тебе не ти идва отвътре 🙂

Българка:  Не, за съжаление не ми идва. Де да можех.

Лидия Стайкова: Защо „за съжаление“?

Българка: Вътрешно се чувстват добре. Готино им е че са със забрадка. Ама простият човек няма как да разбере това.

Лидия Стайкова: А ти разбираш ли го това чувство, въпреки че на теб не ти идва?

Българка: Да, разбирам го и се възхищавам на тези хора които го могат.

Лидия Стайкова: А можеш ли да се опиташ да го обясниш на читателите?

Българка:  Ми ще се опитам с моя беден български 🙂 ще ми помагаш за думи които не се сещам.

Лидия Стайкова: ок 🙂

Българка:   То ти дава вътрешно спокойствие. Духът ти е в покой все едно. Приятелката ми като ми говори, сериозно й завиждам и си казвам „Евалла!“. А щом тя е могла да постигне това и се чувства екстра, не знам на кой може да попречи.

Лидия Стайкова: Интересно ми е как тук, в България, където никой не ги насилва стигат до решението да носят забрадки, все пак как решават? Как едно момиче като теб се среща с Исляма?

Българка:   Като малки почват нашите да ни учат – молитвите, какво е езан, как и защо се молиме, за какво го правиме. После нали ставаш teen и малко по малко се отдалечаваш от тези неща. Аз ходих и на курсове по арабски до 5 клас и таман бях почнала да чета, ама съм несериозна и оставих. После в университета всички почнаха да ме питат за моята религия за исляма – какво е,  какво означава и аз заради това прочетох КОРАН а, за да мога да отговарям на всички въпроси. КОРАНа не е като роман, тежка книга е – четеш и размишляваш. И това ми даде вътрешен мир, спокойствие. ДЖИХАД се казва – свещена война със себе си, но много хора не го знаят това и си мислят за терористи и фанатици. Вътрешен мир със самия себе си. Все едно си на друго духовно ниво. Аз, честно, оттогава се чувстам много добре. Помниш ли като ти казах за Аллах когато пътувахме? Беше зелено навсякъде. И как хората не могат да вярват? Не виждат ли тази красота? Почваш да забелязваш в детайли всичко. И всичко хубаво виждаш във всичко, първо търсиш хубавото. И си представям само моята приятелка на какво духовно ниво е, колко е в мир със себе си и колко добре се чувства тя. И ислям означава чистота, между другото

Лидия Стайкова: А можеше и да не прочетеш Корана, въпреки че си мюсюлманка от малка 🙂

Българка: Да, но исках да мога да им отговарям и аз да знам повече за моята религия. Когато кажеш мюслуманин, всеки си мисли за терорист. Като синоним е станало.

Лидия Стайкова: Хората сигурно ще поискат да знаят кой организира курсовете по арабски в тази връзка 🙂

Българка:  Не знам откъде е било, но повярвай ми нищо лошо не са преподавали и незнам какво лошо има в това. Трябваше да продължа.

Лидия Стайкова: Учихте да разбирате арабски или само да разчитате буквите?

Българка:  Да, за да можеме в оргинал както е изпратен КОРАНа да четеме. Аз го прочетох на турски преведено.

Лидия Стайкова: Ами тогава бъди активна гражданка и подкрепи изграждането на Ислямски център в София 🙂

Българка:  Нямам време,  иначе добра идея. Даже едно време мислех да направя блог и да разказвам за моята религия и да разберат хората и да не се страхуват от това, защото незнанието носи страх.

Лидия Стайкова: Мисля, че вече има такива 🙂 От един такъв научих за една книга, дето смятах да ти пратя за рождения ден 🙂

Българка:  Как се казва книгата?

Лидия Стайкова: Любов

***

Българка: Много се радвам че поговорихме

Лидия Стайкова: И аз 🙂 Имаме още да си говорим за исляма 🙂 Аз смятам да почна Корана по някое време.

Българка: на всичко мога да ти отговоря

Лидия Стайкова: имам го и на арабски, ама ще се задоволя с бг или английски 🙂

Българка: 🙂 Един колега си взел на БГ

Лидия Стайкова: ми то има в нета, на сайта на мюфтийството 🙂 Вече има два сайта, де. Хахаха. Като двата синода. Ама то е друга тема.

Българка: трябва да хвърля аз едно око там 🙂

Лидия Стайкова:  Чакай да ти дам хафъзовия :), че другият е много пропаганден на Генджев.

Българка:  Не признавам аз такива – седнал и написал той каквото си е мислил, с техния акъл.

Лидия Стайкова: кое не признаваш?

Българка:  Мюфтийства. Не ми трябват те за да вярвам. Какво прави той за хората, за религията? Седи и си взима заплатата и продават имоти. Това е. Интереси. Жалки са ми.

Лидия Стайкова: Е, мисля, че се занимават  с доста неща. Виж сайта 🙂

Продължавам да рисувам

Продължавам да ходя на уроци по рисуване, но не това е интересното в този текст. От един месец имам забележителна съученичка. Тя е пенсионерка и има цяла торба със здравословни проблеми. Това, обаче, не й пречи да е един от най-уверените животоутвърждаващи хора които познавам.

Докато е била по-млада не е имала възможност да рисува, но винаги е искала да се научи не само да рисува, но и да разбира изкуството. Засега тя си дава една година, в която да се учи да рисува и да открие дали има някакви шансове да се научи. Първите й няколко рисунки доста я измъчиха и резултатите не са достойни за публикуване, но вчера, когато се върна от почивка в санаториум ни изненада със серия артистични рисунки, които ми се щеше да бях нарисувала аз. Докато нейната съседка по стая спяла всеки следобед, тя рисувала, както й била заръчала учителката ни.

Рисуването, обаче, не е единственото нещо, от което се интересува и с което се занимава – духовни въпроси, музика (сега се учи да пее – в читалищен и църковен хор) и т.н.

Тя е един от най-оптимистичните хора, които познавам. Едно от заниманията й е да не се оставя да бъде мамена и подтиската от институции и постига забележителни успехи.

Какво рисувах вчера? Освен „задължителната“ рисунка за часа, нарисувах и нея – с очила и престилка, устремно наведена към статива. Това е първият ми сполучлив акварел тази година 🙂 Не мога да го покажа, понеже й го подарих 🙂