Ползвам Фейсбук, но обичам Инстаграм и Пинтерест

Моят живот във Фейсбук

Ползвам Фейсбук от 2006 година – от деня, в който беше отворен за поканени „външни хора“, т.е. за тези, които не учат в групата университети, която имаше достъп. Ползвам го и до днес. Заради това, че съм организирала част от работата и контактите си през него и заради навика. Във Фейсбук съм изгубила напразно много часове от живота си и за съжаление, продължавам да губя, тъй като въпреки съзнателните усилия да избягвам скролването по потока, понякога продължавам да го правя. 

Преди години ценях и хвалех ФБ като времеспестяващо средство – чрез него стигах до новини, до които иначе няма да стигна, защото аз самата не следя медиите. Познатите ми филтрираха новините и до мен стигаха неща, които може да са ми важни и интересни.

Днес познатите ми правят същото, което правеха и преди: филтрират новините. Днес, обаче, имам твърде много познати. Въпреки че приемам малка част от поканите, които получавам и любезно съм предоставила бутон за следване за тези, които искат да следят споделяното от мен. Освен това се изморих от нещата, които споделят повечето хора. Най-вече съм изморена от твърде много предсказуемост, негативизъм и себеправедност. Признавам, че от време на време и себе си в тези „грехове“ и полагам съзнателни усилия да не правя във ФБ това, което ми е неприятно да виждам. Все още не съм постигнала съвършенство.

Опитвам се и да избягвам да коментирам, както и да „харесвам“, защото това неизбежно ме въвлича в получаване и следене на уведомления за действията на други хора, в изкушение да отговоря на други коментари и пр.

 

Моят прекрасен живот в Пинтерест 

Преди около 5 години съвсем случайно открих Пинтерест и продължавам да го препоръчвам. Пинтерест е място, в което можете да организирате и запазите информация, която ви интересува в „табла“ по теми. Някои хора го използват за да запазват и организират тематично статии (все повече сайтове дават тази възможност), а още повече хора го използват за да запазват изображения. Пинтерест може да се използва и за други неща – например вие самите да публикувате, рекламирате и пр.

Аз лично използвам Пинтерест като галерия за изображения. Следя основно теми, свързани с изкуство и занаяти, и подреждам находките си в добре организирани папки. Някои от папките ми са невидими за останалия свят и са споделени с хора, с които работя по тези теми.

Пинтерест е оазис за хора, които обичат да съзерцават красиви картини и предмети. Някои от създаващите такива неща ги споделят сами в Пинтерест, но това се случва доста по-рядко. Пинтерест е по-скоро място, в което хората действат като галеристи, които подбират и излагат създаденото от други хора.

Едно от любимите ми неща там е липсата на новини, разговори и дискусии. Което означава липса на ярост, конфликти и суета.

 

Моят нов прекрасен живот в Инстаграм

Ползвам Инстаграм от няколко месеца – откакто реших да ползвам таблет – нещо, което нямаше да ми хрумне да си купя ако един от мобилните оператори не ми беше предложил само срещу 1 лв, когато подновявах един договор. Нямах идея за какво да ползвам таблета, така че започнах няколко месеца след покупката. Това е първото ми мобилно устройство. Предполагам, че скоро няма ми се прииска да притежавам смартфон. Ползвам таблета почти изцяло за Инстаграм. За тези, които използват само компютър – Инстаграм вече може да се ползва и на компютър – и за следене, и за публикуване. Второто все още е по-трудничко и ще трябва да поровите за да научите как става.

В Инстаграм се споделят най-вече оригинални изображения. Пресподелянето е по-трудно и се прави сравнително рядко. Там хората не действат като галеристи, а като творци. Макар че Инстаграм е създаден основно за да се споделят изображения, някои хора публикуват под изображенията текстове и използват Инстаграм като блог. Там можете да следите профили на други хора, както и теми, да „харесвате“, да запазвате и организирате в папки (които, обаче, винаги са видими само за вас).  Можете и да коментирате, както и да изпращате лични съобщения.

В Инстаграм следя най-вече художници и занаятчии, както и малко фотографи. За съжаление, поназнайвам само английски и руски, така че рядко попадам на другоезични профили, но мисля че си струва да проявя усърдие да открия такива в областите, които ме интересуват.

Благодарение на Инстаграм преоткрих съществуването на Русия, както и на други бивши съветски места. И техните хора. Бившият Съветски Съюз и руските неща ми бяха доста интересни в периода на Перестройката, но след падането на Тодор Живков, някакси спрях да обръщам внимание какво се случва в тази част на света и до попадането ми в Инстаграм не знаех нищо за случващото се там, ако изключим това, че знам кой е Путин и имам изградена представа за личността му и начина му на управление.

„Моята“ част от рускоезичния Инстаграм е населена предимно от хора, които са по-млади от мен, които обичат да четат книги и да споделят находките си, да снимат красотите на страната си, а също и професионални художници и занаятчии. Впечатлена съм от силния стремеж на тези хора към красота, образование и култура, както и от предприемаческия им дух. С удоволствие чета дори и коментарите понякога. Там няма ярост, негативизъм, себеправедност, суета, а общуването е изключително любезно. Контрастът с българоезичния Фейсбук е потресаващ. 

Благодарение на рускоезичния Инстаграм реших да си направя профил в руския аналог на Фейсбук, ВКонтакте, където мога да следя още интересни неща. Ако някой ден започна да го ползвам редовно и имам повече наблюдения, ще напиша и за тази платформа.

 

 

Реклами

За липсата на добросъвестни и компетентни източници на информация за заети хора

Светът става все по-сложен, и все по-сложните му проблеми постоянно се опитват да си пробият път до ума ми. Години наред успявам някакси да се изолирам от по-голямата част от злободневието, но има моменти, в които и аз се включвам в неговото изследване и обсъждане.  Понякога ми е важно да съм наясно какво се случва и да имам своя позиция.

Да изясня какво наистина се случва, обаче, се оказва трудна задача. Някои теми изискват да отделя много време и да прегледам много информация. В много случаи нямам толкова време, а понякога нямам и достатъчно познания за да мога да вникна в информацията.

В такива случаи би било много хубаво да можеше някой друг да изследва наличната информация вместо мен. Някой достатъчно интелигентен, компетентен и честен. Не е задължително да бъде безпристрастен, но да е честен и да не прикрива информация, която не обслужва целите му.

Би трябвало медиите да са такива, както и нестопанските организации. За съжаление, обаче, рядко попадам на смелена информация, която да е поднесена хем интелигентно, хем компетентно, хем честно. За щастие, разполагам с някой и друг познат, на когото мога да се доверя по един или друг въпрос, но като цяло  болезнено усещам недостига на хора, които да задоволяват описаните информационните нужди.

Онлайн войните на добрите

Днес Гугъл блокира акаунта на един от любимите ми съвременни мислители и университетски преподаватели. Така той не би могъл да публикува лекции в Ютюб канала си, който се следи от стотици хиляди хора. Като много други хора съм убедена, че това не е случаен технически проблем, защото според Гугъл е заради нарушаване на условията за ползване. Ясно е, че акаунтът му е докладван многократно от хора, които мислят различно от него и биха искали да го заглушат.

Намирам такива действия за мракобесни, независимо към кого са насочени, тъй като смятам за доста арогантно човек да смята, че има монопол над истината, колкото и силно да вярва в каквото е избрал да вярва.

И все пак, ясно е, че тези онлайн войни ще продължават, а известните платформи, в които споделяме мисли и информация ще стават все по-ненадеждно място.

Май е време да помисля за миграция. Изглежда, че човек и да не иска да мигрира, в един момент може да бъде принуден. След като все по-трудно се търпим, ще се наложи или да ограничаваме публичните си изяви в рамките на отделни групи или пък да търсим платформи, които да предоставят повече свобода – за тези, които са способни да понесат мисълта, че тази свобода ще бъде предоставена и на хора, които искрено ненавиждат или пък на такива, които имат коренно различна представа за света и как трябва да се живее.

За медийната реалност / On media reality

(Find English below)

Преди малко четох отворено писмо от едно момиче до Канал 4 на Би Би Си. Познавайки културата и начина на живот на общността, в която е израснала, тя посочва на Би Би Си крещящо фактологично разминаване между реалността и излъчен документален филм. По същия начин, като доброволец, който година и половина работи с бежанци, не мога да не забележа разликите между реалността, в която пребивават бежанците и „отразяването” й в медиите.

Ясно е, че някои медии обслужват политически или бизнес групи и съвсем тенденциозно изопачават реалността, но за съжаление истината малко или много бива изкривявана и от журналисти, които са добронамерени и добросъвестни; това се случва дори когато ние, познаващите добре някаква среда и ситуация, полагаме сериозни усилия да наблегнем на истината. Като че и най-добрите не могат да устоят на изкушението да разкрасят реалността.

Нямам собствен телевизор и рядко гледам телевизия, но в последните години всеки път когато гледам, има чувството, че аз самата живея в съвсем различен свят от този, който виждам на екрана. Като че ли и близките ми, които редовно консумират медийни продукти живеят в различен свят от този, в който живея аз.

EN

I just read an open letter a girl wrote to BBC Channel 4. Knowing the culture and lifestyle of the community in which she has grown up, she points out the glaring discrepancy between reality and a BBC documentary. Similarly, as a volunteer who has worked for a year and a half with refugees, I can see the discrepancy between refugee reality and its “reflection” (as we say in Bulgarian) in the media.

I am well aware that some media serve political or business groups and quite consciously distort reality, but, unfortunately, truth is more or less distorted also by well-meaning and conscientious journalists; that happens even when we, the people who know some environment or situation well, try hard to emphasize truth. It seems that even the best journalists cannot resist the temptation to embellish reality.

I do not have a TV set and rarely watch TV, but for the past couple of years every time I watch TV I feel as if I live in a different reality from what I can see on the screen. It seems that my friends and relatives who regularly consume media products live in a world different from mine.

Разни новини

Тези дни научих, че в Бирма (Мианмар) будистите масово избиват мюсюлмани (общността е около 4% от населението) и опожаряват домовете им. Будистки монаси са активни водачи на това движение срещу „ислямизацията“ на страната. Един от тях се е самонарекъл „Будисткият Бин Ладен“. Властите са мълчаливи съучастници.

Научих за това от мой познат мюсюлманин, който беше споделил видео, разпространявано предимно между хора, говорещи арабски. Според моят познат западните медии нямали очи за ставащото. Гугъл ми показа, че не е точно така и че на запад събитията се отразяват, да речем от Би Би Си, но не съм правила задълбочено изследване. Без да правя такова приемам, че моят познат е прав, когато ми казва: „Далеч, далеч от полагащото се внимание! Виж ако беше някой атентат на „ислямски терористи“!

Тази вечер, малко преди да се върна към темата за Бирма спорех с мой близък, който е убеден, че в Исляма трябва да има нещо, което предразполага към радикализиране. Аз му казах, че повечето религиозни радикали които познавам са всъщност християни и заявих, че „нещото“ е част и от другите религии от същия корен – Юдаизъм и Християнство. Толкова е удобно човек да вярва, че има някакви системи, примерно Будизъм, които са имунизирани срещу подобни идиотщини. Удобно и наивно.

В същия разговор, обаче, казах и това, че терористичните актове извършени от мюсюлмани май не са толкова много на брой, колкото си мислим, че фокусирането на медийното внимание върху тях създава илюзии. Макар че преди часове част от нашето семейство запали свещи в арменската църква, за да почете паметта на жертвите на геноцида над арменците, ми се струва, че жертвите в името на Исляма може би са по-малко от жертвите в резултат на всякакви други геноциди, прочиствания и пр.

Не се наемам да правя изследване и всъщност точните цифри за мен нямат значение. Важното е, че насилието не е изчезнало и че за него винаги се намират поводи и оправдания. Важно е и това, че клишираното ни повърхностно възмущение всъщност е една от предпоставките за задълбочаване на насилието. Разбирайте го както щете; днес нямам достатъчно педагогичаска енергия да обяснявам. Само ще кажа, че най-популярните бг медии не са казали нищо за ставащото в Бирма / Мианмар, но ако наистина се интересувате, ще намерите информация на български, а на английски може да не е толкова, колкото мюсюлманите смятат, че се полага, но е достатъчно за да придобиете представа.

Имам чувството, че когато бях във 2-3 клас, по време на Желязната Завеса, знаех доста повече за ставащото по далечни краища на света – да речем благодарение на българското предаване „Светът в действие“ и сърцати журналисти като Даниела Кънева 🙂 (далееч преди смелата Елена Йончева). A сега на и без това скучния и послушен Митко Цонев му крещят в слушалката да не задава въпроси, понеже, нали бил обещал; аз пък си викам, че някой друг може да е бутнал повече именно за да пита … Цинична съм стала, циничнааа! Ако бях идеалист, щях да правя това, което прави някой в нашия квартал: лепи плакатчета на Волен на мукавичка и после внимателно закрепва височко на стълбовете като увива канапче. Сигурно си носи и стълба.

Разследваща журналистика?!? Пффф

За да угодя на майка си, гледах и още едно предаване – и двете части  на БТВ РепортеритеВ какво се превръщат мечтите. За да съм предупредена и да не се подлъгвам по разни секти, които искат да ме върнат в първоботно-общинния строй. Имало и смъртен случай.

Ето това видях аз:

Миролюба Бенатова не търси истината, а сензация. Всъщност защо да очакваме, че телевизията е за търсена на истината, а не за сензация? Ако искаше да намери истината,  Бенатова щеше да задава истински въпроси и да слуша, а не да се заяжда с въпроси от типа „Това не е ли бла-бла?“. Имах чувството, че основната й задача е да назидава – дали е хубаво да имаш мобилен телефон и кола и при какви условия, дали е добра идея да правиш повече или по-малко секс, дали да ядеш месо или ябълки. Да, бе, вярно е, че не го правеше директно, ама какво от това?

Миролюба ни показа колко е несъстоятелно да заживееш на село и да се опиташ да се издържаш от селскостопански труд и пр. Само преди година в същото предаване ни показваха „дауншифтърите„, чийто бит не се различава от изобличените тази година последователи на култа към поредицата книги за Анастасия и звънтящите кедри на Русия, но перспективата беше различна. Не е ли някак противоречиво от страна на БТВ репортерите? Но защо ли пък да се задълбочат да разбират мотивите на едните и на другите, да ги сравняват и пр? Важното е, че са си запълнили времето.

Защо да се задълбочават и да се опитват да разберат какво се случва в обществото ни, защо младежите биват привлечени от подобни идеи, какво печелят и какво губят от това и пр? Нали е по-лесно да метнеш няколко клишета като „секта“ и да се поздравиш за добре свършената работа?

 

Новата мисия на Агитпроп

АГИТПРОП има нова мисия – да разгадае мистериите, конспирациите и (не)обикновените клюки около НДК. Нужна ни е помощта на народа!

Затова ни е нужна помощта на народа!

Може би знаеш дълго опазвана тайна, смразяваща конспиративна теория или безумна градска легенда? Осмеляваш ли се да ги споделиш?
Информиран си обстойно за архитектурата и историята на сградата?
Съседката ти от долния етаж е била дълги години чистачка там?
Случвало ти се е нещо необичайно в НДК?
Имаш смесени чувства към двореца?

Разкажи ни твоята история!

А ние ще подберем най-вълнуващите.
И ще ги разкажем, разбира се. Толкова добре, че никога няма да погледнеш НДК със същите очи.

Изпращайте спомени, истории или снимки на project@agitprop.bg- или ги качвайте във Фейсбук: http://on.fb.me/Hn85I9

http://agitprop.bg/