Онлайн войните на добрите

Днес Гугъл блокира акаунта на един от любимите ми съвременни мислители и университетски преподаватели. Така той не би могъл да публикува лекции в Ютюб канала си, който се следи от стотици хиляди хора. Като много други хора съм убедена, че това не е случаен технически проблем, защото според Гугъл е заради нарушаване на условията за ползване. Ясно е, че акаунтът му е докладван многократно от хора, които мислят различно от него и биха искали да го заглушат.

Намирам такива действия за мракобесни, независимо към кого са насочени, тъй като смятам за доста арогантно човек да смята, че има монопол над истината, колкото и силно да вярва в каквото е избрал да вярва.

И все пак, ясно е, че тези онлайн войни ще продължават, а известните платформи, в които споделяме мисли и информация ще стават все по-ненадеждно място.

Май е време да помисля за миграция. Изглежда, че човек и да не иска да мигрира, в един момент може да бъде принуден. След като все по-трудно се търпим, ще се наложи или да ограничаваме публичните си изяви в рамките на отделни групи или пък да търсим платформи, които да предоставят повече свобода – за тези, които са способни да понесат мисълта, че тази свобода ще бъде предоставена и на хора, които искрено ненавиждат или пък на такива, които имат коренно различна представа за света и как трябва да се живее.

За медийната реалност / On media reality

(Find English below)

Преди малко четох отворено писмо от едно момиче до Канал 4 на Би Би Си. Познавайки културата и начина на живот на общността, в която е израснала, тя посочва на Би Би Си крещящо фактологично разминаване между реалността и излъчен документален филм. По същия начин, като доброволец, който година и половина работи с бежанци, не мога да не забележа разликите между реалността, в която пребивават бежанците и „отразяването” й в медиите.

Ясно е, че някои медии обслужват политически или бизнес групи и съвсем тенденциозно изопачават реалността, но за съжаление истината малко или много бива изкривявана и от журналисти, които са добронамерени и добросъвестни; това се случва дори когато ние, познаващите добре някаква среда и ситуация, полагаме сериозни усилия да наблегнем на истината. Като че и най-добрите не могат да устоят на изкушението да разкрасят реалността.

Нямам собствен телевизор и рядко гледам телевизия, но в последните години всеки път когато гледам, има чувството, че аз самата живея в съвсем различен свят от този, който виждам на екрана. Като че ли и близките ми, които редовно консумират медийни продукти живеят в различен свят от този, в който живея аз.

EN

I just read an open letter a girl wrote to BBC Channel 4. Knowing the culture and lifestyle of the community in which she has grown up, she points out the glaring discrepancy between reality and a BBC documentary. Similarly, as a volunteer who has worked for a year and a half with refugees, I can see the discrepancy between refugee reality and its “reflection” (as we say in Bulgarian) in the media.

I am well aware that some media serve political or business groups and quite consciously distort reality, but, unfortunately, truth is more or less distorted also by well-meaning and conscientious journalists; that happens even when we, the people who know some environment or situation well, try hard to emphasize truth. It seems that even the best journalists cannot resist the temptation to embellish reality.

I do not have a TV set and rarely watch TV, but for the past couple of years every time I watch TV I feel as if I live in a different reality from what I can see on the screen. It seems that my friends and relatives who regularly consume media products live in a world different from mine.

Разни новини

Тези дни научих, че в Бирма (Мианмар) будистите масово избиват мюсюлмани (общността е около 4% от населението) и опожаряват домовете им. Будистки монаси са активни водачи на това движение срещу „ислямизацията“ на страната. Един от тях се е самонарекъл „Будисткият Бин Ладен“. Властите са мълчаливи съучастници.

Научих за това от мой познат мюсюлманин, който беше споделил видео, разпространявано предимно между хора, говорещи арабски. Според моят познат западните медии нямали очи за ставащото. Гугъл ми показа, че не е точно така и че на запад събитията се отразяват, да речем от Би Би Си, но не съм правила задълбочено изследване. Без да правя такова приемам, че моят познат е прав, когато ми казва: „Далеч, далеч от полагащото се внимание! Виж ако беше някой атентат на „ислямски терористи“!

Тази вечер, малко преди да се върна към темата за Бирма спорех с мой близък, който е убеден, че в Исляма трябва да има нещо, което предразполага към радикализиране. Аз му казах, че повечето религиозни радикали които познавам са всъщност християни и заявих, че „нещото“ е част и от другите религии от същия корен – Юдаизъм и Християнство. Толкова е удобно човек да вярва, че има някакви системи, примерно Будизъм, които са имунизирани срещу подобни идиотщини. Удобно и наивно.

В същия разговор, обаче, казах и това, че терористичните актове извършени от мюсюлмани май не са толкова много на брой, колкото си мислим, че фокусирането на медийното внимание върху тях създава илюзии. Макар че преди часове част от нашето семейство запали свещи в арменската църква, за да почете паметта на жертвите на геноцида над арменците, ми се струва, че жертвите в името на Исляма може би са по-малко от жертвите в резултат на всякакви други геноциди, прочиствания и пр.

Не се наемам да правя изследване и всъщност точните цифри за мен нямат значение. Важното е, че насилието не е изчезнало и че за него винаги се намират поводи и оправдания. Важно е и това, че клишираното ни повърхностно възмущение всъщност е една от предпоставките за задълбочаване на насилието. Разбирайте го както щете; днес нямам достатъчно педагогичаска енергия да обяснявам. Само ще кажа, че най-популярните бг медии не са казали нищо за ставащото в Бирма / Мианмар, но ако наистина се интересувате, ще намерите информация на български, а на английски може да не е толкова, колкото мюсюлманите смятат, че се полага, но е достатъчно за да придобиете представа.

Имам чувството, че когато бях във 2-3 клас, по време на Желязната Завеса, знаех доста повече за ставащото по далечни краища на света – да речем благодарение на българското предаване „Светът в действие“ и сърцати журналисти като Даниела Кънева 🙂 (далееч преди смелата Елена Йончева). A сега на и без това скучния и послушен Митко Цонев му крещят в слушалката да не задава въпроси, понеже, нали бил обещал; аз пък си викам, че някой друг може да е бутнал повече именно за да пита … Цинична съм стала, циничнааа! Ако бях идеалист, щях да правя това, което прави някой в нашия квартал: лепи плакатчета на Волен на мукавичка и после внимателно закрепва височко на стълбовете като увива канапче. Сигурно си носи и стълба.

Разследваща журналистика?!? Пффф

За да угодя на майка си, гледах и още едно предаване – и двете части  на БТВ РепортеритеВ какво се превръщат мечтите. За да съм предупредена и да не се подлъгвам по разни секти, които искат да ме върнат в първоботно-общинния строй. Имало и смъртен случай.

Ето това видях аз:

Миролюба Бенатова не търси истината, а сензация. Всъщност защо да очакваме, че телевизията е за търсена на истината, а не за сензация? Ако искаше да намери истината,  Бенатова щеше да задава истински въпроси и да слуша, а не да се заяжда с въпроси от типа „Това не е ли бла-бла?“. Имах чувството, че основната й задача е да назидава – дали е хубаво да имаш мобилен телефон и кола и при какви условия, дали е добра идея да правиш повече или по-малко секс, дали да ядеш месо или ябълки. Да, бе, вярно е, че не го правеше директно, ама какво от това?

Миролюба ни показа колко е несъстоятелно да заживееш на село и да се опиташ да се издържаш от селскостопански труд и пр. Само преди година в същото предаване ни показваха „дауншифтърите„, чийто бит не се различава от изобличените тази година последователи на култа към поредицата книги за Анастасия и звънтящите кедри на Русия, но перспективата беше различна. Не е ли някак противоречиво от страна на БТВ репортерите? Но защо ли пък да се задълбочат да разбират мотивите на едните и на другите, да ги сравняват и пр? Важното е, че са си запълнили времето.

Защо да се задълбочават и да се опитват да разберат какво се случва в обществото ни, защо младежите биват привлечени от подобни идеи, какво печелят и какво губят от това и пр? Нали е по-лесно да метнеш няколко клишета като „секта“ и да се поздравиш за добре свършената работа?

 

Новата мисия на Агитпроп

АГИТПРОП има нова мисия – да разгадае мистериите, конспирациите и (не)обикновените клюки около НДК. Нужна ни е помощта на народа!

Затова ни е нужна помощта на народа!

Може би знаеш дълго опазвана тайна, смразяваща конспиративна теория или безумна градска легенда? Осмеляваш ли се да ги споделиш?
Информиран си обстойно за архитектурата и историята на сградата?
Съседката ти от долния етаж е била дълги години чистачка там?
Случвало ти се е нещо необичайно в НДК?
Имаш смесени чувства към двореца?

Разкажи ни твоята история!

А ние ще подберем най-вълнуващите.
И ще ги разкажем, разбира се. Толкова добре, че никога няма да погледнеш НДК със същите очи.

Изпращайте спомени, истории или снимки на project@agitprop.bg- или ги качвайте във Фейсбук: http://on.fb.me/Hn85I9

http://agitprop.bg/

Луда, проста или и двете?

Преди няколко дни синът ми ми прати това клипче – интервю в сутрешния блок на Нова Телевизия. Чудел се дали гостенката в студиото е луда, проста или и двете. Споделих клипчето във Фейсбук и някои мои приятели бяха шокирани. Аз се питах дали е ок Нова да кани такива гости, а други се питаха дали е ок аз да споделям такива неща. Струва ми се, че тези въпроси могат да бъдат сведени до следното: Това интервю отразява ли реалността ни? Добра идея ли е реалността да бъде отразяване от медиите / социалните мрежи? Не искам да отговарям на тези въпроси, поне не още сега. Предпочитам да разкажа нещо, за което съм сигурна, че е истина, понеже съм го преживяла лично.

Завършила съм същия университет, в който учи гостенката на Нова – Шуменския университет.  Поживях и на общежитие … докато бях принудена – за около месец и половина, по време на т. нар. „трудов семестър” – първата и последна за мен студентска есенна бригада (понеже беше есента  на 1989).

Отидох там почти насила – не знаех къде се намира Шумен и не исках да знам, дори не бях кандидатствала  там … просто не ме приеха в Софийския, а второто класиране ме запрати в Шумен.  Плаках в колата по пътя, а после месеци наред ходех със слушалки, от които звучаха тъжни песни на Джанис Джоплин и Цепелин. Не мисля, обаче, че тази нагласа е оцветила възприятията ми за повечето студенти наоколо.

Хората наоколо бяха щастливи, продължаваха да празнуват факта, че са студенти. Слушаха чалга (да, още преди да дойде демокрацията) и смятаха, че и аз някой ден ще прослушам, като „улегна”.  Но тези неща по-скоро ме изпълваха с удивление и забавляваха. Иначе и аз като онова моме, гостенката на Нова, се чувствах зле – започнах да пуша, да пуша много. И аз не можех да спя, понеже все някой идваше да ме занимава с глупости посреднощ. Непрекъснато разни момци се чувстваха задължени да напират да спят с мен и не се отказваха след първите десет отказа за вечерта. Беше толкова изморително и някак невъзможно да се скриеш от всичко това.  На човек в такива случаи му причернява пред очите и му идва да фрасне някого.  Най-голямото ми желание беше да се махна от общежитията.

Не че прекарах 5 години в учене. Истината е, че след първия семестър изобщо не ми се стъпваше на училище и открих начин да не го правя. Открих, че мога да завърша без да науча нищо и се възползвах от възможността. И все пак, така и не можах да почувствам великия купон, да повярвам, че това са ми „най-хубавите години”. С всяка изминала година общуването ми със студентите ставаше все по-ограничено и избирах жилища с все по-малко съквартиранти.  С всеки изминал ден се усещах все по-оглупяла. Радвам се, че успях да се дипломирам без закъснение и си тръгнах от Шумен с облекчение.

Малко по-късно открих колко съм невежа и започнах да се самообразовам. Научих много неща, но не и това, което можех да науча, докато бях студентка; едва ли някога ще имам възможност да го направя. Познавам доста колеги, включително по-възрастни от мен, които така и не са открили невежеството си и не са започнали да се образоват истински, но пък продължават да „образоват” децата ни.  Не това беше поантата на предаването на Нова, но да не забравяме, че основната цел на телевизията е да забавлява, а не да ни кара да се задълбочаваме.

Хаос и страх

Аз ли не знам как да работя с търсачка или за Хасково от около полунощ няма никаква информация? Ако вярваме на публикуваното до момента, имало е доста грешки, нарушения и вероятно властови натиск. Явно борбата е жестока, но и страхът е голям, иначе защо местните медии биха мълчали така?

Преди четири години написах това и продължавам да го мисля.

Относно президентските избори – нито един от оставащите на балотаж не е моят избор. Не искам ББ да си има и президенство, а пък БСП вече ми звучи омерзително и непоносимо.

Тези дни започвам да привиквам към мисълта, че май оттук наътатък тези на които залагам ще са все губещи, понеже мнозинството определя правилата. Въпреки това гласът народен продължава да не ми звучи като глас Божи. Понятието „мъдростта на тълпите“ не се отнася до решенията на моите сънародници.