За депортациите, престъпността, мултикултурността и мирното съжителство / On deportation, crime, multuculturalism and peace

(Find EN translation below)

“Всяка победа съдържа в себе си зародиша на бъдещо поражение.” Карл Г. Юнг

Преди няколко дни една шведска студентка осуети депортацията на афганистански бежанец. Светът приветства този акт и обяви момичето за героиня. Както знаете, бежанците са ми скъпи на сърцето, особено афганистанците, и се опитвам да им помагам. Освен това обаче ми е скъпа и истината, така че трябва да споделя факта, че същият този афганистанец, когото студентката спаси, е бил осъден за нападение, а молбата му за международна закрила е била отхвърлена.

Афганистан в момента е много опасна страна, а военният конфликт в нея вече е официално признат не само от ООН, така че афганистанците, които бягат оттам заслужават хуманитарен статут заради въпросната ситуация в страната си на произход, така че далеч не е хуманно да изпращаме хора на такова място. В същото време, не е хуманно и да държим в печално известната със състоянието си затворническа система в България осъдения австралиец Джок Полфрийман, който има право да излежи присъдата си в родината си.

Убедена съм, че в такива случаи не бива да се ръководим от желанието си за отмъщение, а от стремежа си да предотвратяваме бъдещи престъпления. Осъденият и потенциалните престъпници трябва да научат уроците си. Трябва да държим опасните престъпници далеч от обществото в името на обществената безопасност. Вярвам, че трябва да се отнасяме със състрадание към всяко човешко същество, включително към опасния престъпник, но и не бива да застрашаваме живота на невинни хора в името на хуманното третиране на престъпници.

Сега имаме ясна дилема – дали ние, европейци, които сме премахнали смъртното наказание, трябва да оставим чужденец да излежи присъдата си в нашата страна или да го депортираме в страна, в която се води война и има малки шансове за оцеляване? Трябва ли да лишим чужденец от неговия бежански статут или гражданство (в случай, че сме му предоставили някое от тези)? Ние, европейците, вече не изпращаме своите сънародници да излежават присъдите си извън страните си и се гордеем, че живеем в цивилизована част на света, където вярваме, че хората се раждат равни.

Освен това, ние живеем в мултикултурни общества, а със сигурност когато третираме хората като равнопоставени, допринасяме за по-сплотено общество. Някои от нас изглежда, че все още вярват, че законите трябва да се спазват от всички в границите на една страна и че културата не следва да бъде над установените закони. Вярно е, че законите отразяват ценностите и убежденията на обществото и че се формират от преобладаващата култура. Днес все повече хора в Европа се страхуват, че когато има твърде много хора от неевропейски произход, те могат да достигнат критична маса, която да промени реалността в ущърб на нас, хората от европейски произход, дори и чрез промени в законодателството. Дали в такъв случай трябва да направим всичко по силите си да асимилираме чуждите или да им позволим да запазят чуждата си идентичност?

Културите не са непременно несъвместими. Ние всички сме човешки същества и имаме повече общи неща отколкото често си мислим. В исторически план хора от различни религии и етнически групи са съжителствали мирно в села, градове, държави и континенти. Винаги когато мисля за това, се сещам за Алепо и като цяло за Сирия, а също и за родното село на майка ми в България. Доколкото ми е известно, хора от различни етнически групи и религии не просто са живели в мир, но също така с желание са общували помежду си и са създавали приятелства. Хрумна ми хипотезата, че това е по-вероятно да се случи сред хора, които може да са от различни култури, но като цяло са по-консервативни. Разбира се, възможно е и напълно да греша.

На пръв поглед изглежда, че либералната среда е по-благоприятна за мултикултурализъм, но не съм сигурна дали е по-благоприятна за мира и разбирателството, тъй като в такъв контекст някои общности са много по-консервативни или либерални от други и изглежда, че напоследък напрежението между либерални и консервативни хора расте, особено ако тези хора са израснали в една и съща култура.

В същото време обаче изглежда, че либералите от групата на мнозинството си затварят очите за факта, че консервативните представители на малцинствата е възможно да са много по-консервативни и враждебно настроени към либерализма и либералните хора (и не само) отколкото консерваторите от тяхната собствена културна група. Допускам, че либералите може не само да изгубят уважение, но и да демонстрират враждебност спрямо малцинствата, които иначе страстно защитават, ако си направят труда наистина да се заинтересуват от тях и имат желание наистина да ги опознаят.

Да се обявиш за мултикултурализма не е същото като наистина да уважаваш, да общуваш и да се сприятеляваш с хора, които имат наистина различни възгледи и ценности от теб самия. Най-либералните хора обикновено се сприятеляват с хора от своята социална прослойка и ниво на образование, особено с такива, с които споделят един и същ мироглед. Културното разнообразие, обаче, е нещо доста по-дълбоко отколкото те признават – по-дълбоко от цвета на кожата или парчето плат, което носиш или не носиш на главата си.

Ние вече живеем в мултикултурни общества и това не е нещо ново, но това което е ново и трудно за преодоляване е растящата пропаст между крайните либерали и крайните консерватори.

За щастие, повечето хора в западните общества (към които причислявам и българското) се намират някъде по средата, но напрежението между крайностите ги привлича / изтласква към полюсите. И това се случва във ВСИЧКИ културни общности – и на мнозинството, и на малцинствата. Ето какво най-силно ме тревожи: страхувам се от радикализирането и в двете посоки.

Трябва да намерим работещи начини да живеем заедно, но на практика вече спираме да разговаряме търпеливо и конструктивно един с друг. Освен това, идентичностната политика ни капсулира и подхранва враждебността помежду ни.

Така че аз не знам дали депортирането на опасни престъпници във военни зони е добро или лошо в далечен план  – твърде сложно е да си го изясня за един час, особено съвсем сама, но съм твърде изморена за да го обсъждам с кресливи екстремисти от двата лагера.

EN

“Every victory contains the germ of future defeat.” Carl G. Jung

A couple of days ago a Swedish student prevented the deportation of an Afghan refugee. The world hailed her as a hero. You know I have a soft heart for refugees, especially Afghans, and I am trying to help them. I also have a soft heart for truth, so I have to share the fact that the very Afghan the student saved was sentenced for assault, and his asylum application was rejected.

Afghanistan is a very dangerous country, now officially recognized as a war zone not only by UN, so Afghans fleeing it do deserve subsidiary protection because of the security situation in their country, and it is far from humane to send people to such a place. At the same time, it is not humane to keep in the notorious Bulgarian prison system the Australian convict Jock Palfreeman who has the right to serve his sentence in his homeland.

I believe that we should not be guided by the desire to take revenge but by the desire to prevent crime. We need to teach a convict a lesson, and we need to teach prospective criminals a lesson. We should also keep dangerous criminals away from society for the sake of public safety. I believe we do have to treat every human being (including a dangerous criminal) with compassion, but we should not endanger innocent peoples’ lives for the sake of humane treatment of criminals.

Now we have a clear dilemma – should we, Europeans, who have abolished capital punishment, have a foreigner stay and serve his sentence in our country or should we deport him to a war-torn country where chances of survival are slim? Should we deprive him of his refugee status or citizenship (if we have granted him any of these)? Well, we, Europeans, do not send our fellow countrymen to serve sentences outside our countries anymore, and we take pride in living in a civilized part of the world where people are believed to be born equal.

Besides, we live in multicultural societies, and surely treating people equitably provides for a more cohesive society. Most of us still seem to believe that the laws should be obeyed by everyone within the boundaries of a country, and culture should not be above the established law. It is true, however, that laws reflect the values and beliefs of society, and these are shaped by the predominant culture. Nowadays more and more people in Europe are afraid that too many people of non-European origin might reach a critical mass, which could shape reality to the detriment of us, people of European descent, even by changing legislation. Should we then try our best to assimilate strangers rather than let them keep their alien identity?

Well, cultures are not necessarily incompatible. We are all human beings, and we have more in common than we often think. Historically people of different religions and ethnic groups have coinhabited peacefully villages, cities, countries and continents. Whenever I think of this phenomenon, I think of Aleppo and generally of Syria, of my mom’s native village in Bulgaria. To my best knowledge, people of different ethnic groups and religions not just lived in peace but also willingly interacted with one another and made friendships. I just came up with a hypothesis that this is more likely to happen among people who might be of different cultures but are all generally more conservative. Of course, I might be totally wrong.

A liberal context seems to be more conducive to multiculturalism, but I am not sure if it is more conducive to peace as in a liberal context some communities tend to be much more conservative or liberal than others, and it seems that there is a growing tension between liberals and conservatives these days, especially if they have grown up in the same culture.

However, liberals from the majority seem to be closing their eyes to the fact that the conservatives among the minorities might be much more conservative and hostile to liberalism and liberals than the conservatives from their own cultural group. I guess liberals might not only lose respect for but feel really hostile to some of the minorities they otherwise passionately defend if they really bothered to really get interested in these minorities and willing to get to know them. Rooting for multiculturalism is not the same as truly respecting, interacting and being friends with people who hold really different views and values. The most liberal people usually befriend people of similar class and educational background with whom they share the same outlook. Cultural diversity runs much deeper than they recognize – deeper than the color of the skin or the piece of cloth you wear or not wear on your head.

We already live in multicultural societies, and it is not something new, but what is recent and harder to overcome is the growing chasm between the extremes of liberal and conservative.

Fortunately, most people in western societies are somewhere in the middle, but the tension between the extremes pulls and pushes them toward the poles. This happens in ALL cultural groups – both minority and majority ones. Here is what worries me most – I am scared by the radicals on both sides.

We do have to figure out viable ways to live together, but we are stopping to talk patiently and constructively with one another. Besides, identity politics encapsulates us and fuels our hostilities.

So I do not know if deporting dangerous criminals to war zones is good or bad in the long run – it is too complex for me to figure out in an hour, especially on my own, but I am also too tired to discuss the matter with vocal extremists from both sides.

Реклами

Наши хора в бежанския лагер в Харманли

harmanli football 2

Можех да ви покажа боси крака, симпатични деца, лагерна мизерия и всичко останало, което сме свикнали да виждаме в репортажите от бежанските лагери. Може би някой друг път ще покажа. Не че сега тези неща не са на дневен ред – са, хората гладуват, студуват, боледуват и тъгуват. И ние не можехме кой знае колко да променим това днес. Нямаше и как да помогнем на един разплакан баща от Еритрея да отиде в Турция за да погребе детето си, което беше починало вчера. Не можехме да кажем на младежите, които са останали без пари кога ще получат документи, с които биха могли да работят, за да спечелят пари за храна. Не мога да ви обясня защо нашата държава не осигурява храна в бежанските лагери, нито пък защо има административни пречки и в харманлийския лагер не съм срещала хора, които да получават онези заветни 65 лв или пък да имат здравни осигуровки.

Това, което виждате на снимката, е футболното игрище. Вратите бяха сковани днес и вкопани в асфалта. В чувалчета беше събран някакъв жълт пясък, с който очертаха терена. Имат си екипи – червени и жълти потници, както и зелени за съдиите, а също и флагчета. Доколкото разбрах един полицай ги е снабдил с тези неща. Днес Сирия победи Африка 3:0. Ние пък им купихме още 4 топки днес … не знаехме, че и момичетата от Африка искат топки. Казаха, че не искат да играят с момчетата, така че ще трябва да занесем и на тях.

Но пък купихме 12 стола и една маса, 50 тетрадки и химикали, маркери и бяла дъска, една торба с карти за игра, доминото и шаховете с табли, които бяха останали в магазина. В офиса / класната стая / клуба има и едно походно легло с дюшек, така че се побираме цели 15 души. Днес направихме първия урок по български – учихме буквите и се упражнявахме по „буквара“, който успяхме да съставим за арабско-говорящи. Днес имахме ученици араби, африканци и един афганец, с когото си изкълчих езика да говоря на руски. Следва да привлечем кюрди и пакистанци. 

Всъщност за тази група приоритетът е немски. Всички са млади хора, които искат да продължат образованието си в Германия. Така че предстои да поканим учител по немски, както и консултант по кандидат-студентски въпроси за Германия. Ако не успеем да уредим учител, ще трябва да се справят сами с помощта на компютри, които се надяваме да подарите на лагера.

Иначе всички които знаят английски искат да го подобрят, а това е нещо, с което ще се справим най-лесно. Уроци, разговори, писмени домашни и всички книги, до които се докопаме. Така че дарявайте излишните си книги на английски на всякакви нива и на всякакви теми. Може и учебници по немски през английски 😉 Или пък учебници по български през английски. Или пък арабско-български / българо-арабски речници

Всъщност днес занесохме малка купчинка с книги на английски – на ниво intermediate и оригинален Повелителят на мухите. Имаме си и тетрадка, в която записваме кой какво е взел. Дадохме един учебник по български и един електронен преводач с няколко европейски езика. Докато се мотаехме и не успявахме да започнем урока, едно момиче дойде да връща прочетена книга и да иска нова.

Момичетата са страхотни. Всички дойдоха за химикали и тетрадки, а тези които успяха, взеха и книги. И всеки път когато ги питахме от коя стая са, за да запишем библиотечната тетрадка, казваха №11. Оказа се, че там живеят почти всички, с които се срещнахме днес – африкански младежи и девойки и сирийски младежи. Би било страхотно да привлечем и сирийски момичета, но това е проблем – просто не може момчетата да отидат и да ги поканят, защото бащите им няма да се съгласят. А момчетата смятат, че ако имахме повече момичета, щяхме да имаме и повече доброволци 🙂

Да, всъщност нашата стая е и клуб на доброволците от лагера. Все още не сме много и не сме успели да привлечем представители на всички етнически групи, но и това скоро ще стане. Важно е, защото повечето хора вярват на своите. Но в същото време някои от тях няма как да не станат по-отворени за другите след като ги дели един чаршаф, който могат да отметнат и да отидат на гости. Да, правят го.

„Всички сме едно голямо семейство“ казват младежите от мултикултурната стая № 11, в която всяка вечер живеещите без прегради момчета и момичета пеят и танцуват. Биха могли и да свирят ако имат тарамбуки или клавишни. Доведоха ни за доказателство един музикант.

Когато ги питаме какво искат да правят, те казват, че първо искат да направят добра организация в лагера, хората да са регистрирани, да има ред, и тогава следвало всичко останало. Сега ще направят това, което е в техните правомощия – да се опитат да привлекат кюрдите и още афганци и пакистанци.

Това, което искаме да направим е кухня и смятаме да работим сериозно по въпроса. Открихме и начален учител от Сирия – 1-6 клас. Каза,че отнякъде може да се изтеглят файлове с учебници. Биха могли да работят с нашата Джил, която също е начална учителка.

И понеже сме толкова велики, искаме да си направим лого и „униформени“ жилетки / тениски / шапки. В момента се правят варианти за лога, а после ще избираме. Всъщност си имаме и дизайнер, който в момента е треньор по футбол и бодигард на Джил 😉 Някакви идеи как да  ни се получи евтино и хубаво?

Хайде сега да ви върна на земята: хората нямат бельо, чорапи, обувки и якета. Изключително им е трудно да перат дрехи без перални със студена вода.

ВНИМАНИЕ: ако решите да изпратите неща в Харманли, свържете се с доброволци, които вече работят с лагера. Ако се опитате да направите самодейна организация, с помощта на която да раздадете помощи без да имате в достатъчно количество, можете да предизвикате безредици. Ето малко полезни съвети.

Три чаши чай

Аз може да изглеждам доста либерален и толерантен човек, според някои дори прекалено такъв, особено по отношение на джамиите, забрадките и мюезините, но всъщност съм от онези, които вярват, че в нашата страна се подвизават фанатизирани мюсюлмани, които биха могли да направят опасни неща. Мюсюлмани, които уважавам, казват, че няма такова нещо като „радикален Ислям“, понеже Ислямът е любов, но аз смятам, че това е игра на думи, която прикрива незнание или нежелание да приемеш. Убедена съм, че опасни фанатизирани мюсюлмани има по целия свят, включително у нас.

Когато човек харесва джамиите, забрадките и мюезините, но вярва във фанатичния Ислям, у него се загнездва едно неприятно чувство – че там някъде, където не може да види, в някакви места, където живеят мюсюлмани, с които той няма нищо общо, се случват някакви, меко казано, неприемливи неща.

А има и хора, които не общуват с мюсюлмани и никак не познават Исляма. В последните години е съвсем естествено тези хора да смятат, че в самия Ислям има нещо дефектно, което причинява всички онези ужасни неща … Ако научат повече не само за Исляма, но и за начина на живот на конкретните опасни хора, може би ще открият, че дефектът е не толкова в наличието на Ислям, а в липсата на други неща – поминък, образование, липса на бъдеще. Ще открият и че край опасните хора, живеят и други хора. Проблемът е, че онези, другите, биват изкушавани да преминат от другата страна или пък биват наказвани и страдат, в допълнение към и без това трудния си живот.

Не са много хората, които знаят какво е нужно да се направи за да има по-малко радикални ислямисти. Още по-малко са хората, които реално помагат за това. Един от тях е Грег Мортенсън, героят на „Три чаши чай„. Той, не просто неверник, а  американец, строи училища в Афганистан, Пакистан и Таджикистан – от средата на 90те, с пари, събрани от дарения, с активното участие на местните хора, с подкрепата на ислямски духовници, с помощта на съдебни решения на шериатски съдилища. Всички тези хора вярват, че единственият възможен начин да се продиводейства трайно на радикалния Ислям, на талибаните, на тероризма, е образованието. Но не онова образование, което забранява на мюсюлманските момичета да носят забрадки в училище, като по този начин на практика ги прогонва от училищата, а онова образование, което уважава правото да бъдеш част от своята култура.

Можете да прочетете повече за тази книга – на български и на английски, да разкажете за нея на приятели.

Да посетите сайта на организацията, която Грег Мортенсън представлява, да го популяризирате, да направите дарение. Едномесечното обучение на дете в тези страни струва един долар на ден, както и дневната заплата на учител.

Aко искате да научите повече за талибаните, посетете сайта на най-големия познавач, журналистът Ахмед Рашид.

В търсене на изгубеното щастие

е книга на изд. Изток-Запад (12 лв., 167 стр.), която прочетох на един дъх. Кориците могат сериозно да ви подведат и да решите, че е подходяща единствено за родители на бебета. Аз пък мисля, че е важно да бъде прочетена от всички, които живеят в това, което наричаме цивилизация. Струва ми се, че би могла да ни помогне да погледнем приемания за даденост дневен ред в друга светлина.

На някои  хора може да им се види разтърсваща и революционна, да  изпаднат в отрицание или пък самообвинения или самосъжаление. За мен беше по-скоро потвърждение на това, което усещам в себе си като практическа мъдрост и здрав инстинкт. Имам сериозни резерви само по отношение на едно допускане на авторката, но не искам да го споменавам. Имам и някои практически съображения, които правят невъзможно реализирането на някои чудесни идеи точно в моето семейство точно сега,  но това никак не омаловажава текста.

Книгата представлява фрагментарни спомени от живота на авторката сред едно южноамериканско индианско племе, придружени с разсъждения за западния начин на живот днес. Възможно е да не се съгласите с някои изводи, но си струва да се запознаете с алтернативна форма на живот 😉

Ако се чудите дали да носите бебето си на ръце или да го оставите да плаче, с какво да занимавате вече поотрасналото бебе, можете да намерите доста полезна храна за размисъл. Също толкова полезна трапеза се предлага и за хората, които търсят личното си щастие, съчувстват на  приятели, които го търсят или пък обвиняват майка си / партньора си / световния капиитализъм и пр. за страданията си, за хората с пристрастявания към наркотици и не само.

Книгата е мъничка, но ще ви я рекламирам като предлагаща за всекиго по нещо. Доволна съм от превода на Гаяне Минасян, която поддържа Фейсбук групата Геният на детето.

Ето сайтът на книгата на английски. Ако някой я иска на този език, да ми пише на мейла (вижте го на Фейсбук значката ми в този блог).

Обичам да откривам топлата вода

Когато публикувах интервюто с Българка, се надявах да получа отговори с лични мисли и чувства по въпроса дали и как пречат забрадките и езаните. За съжаление, лични отговори почти липсват.  Но пък ми казаха, че България е светска държава, както и че съдът в Страсбург се е произнесъл по някакъв начин и че няма смисъл ние, простосмъртните да си губим времето да мислим със собствените си глави и да изразяваме собствено отношение.

Аз пък си мисля, че каквото и да реши съдът в Страсбург (или който и да е съд), каквото и да е записано в която и да е Конституция, истинският живот се случва извън страниците на съдебните решения и законите. Именно там се решава дали Иван да пие ракия с Хасан, дали някой да си продупчи автобусния билет, дали да свали забрадката на минаваща по улицата жена, дали същата тази жена да „трансформира” забрадката си в каскет, за да не я нападат отново и т.н.

В същия този живот има време, което всеки от нас може да отдели за да помисли по тези ( и всякакви други регламентирани от институции въпроси), да осмисли решенията на институциите, да реши дали е съгласен с тях и защо (не), дали да се подчинява или да не се подчинява на тези решения и защо, както и да поеме отговорността за решенията си.

В същия този живот има и място, в което всеки от нас може да се среща с други и да слуша техните мисли и чувства, да среща колкото се може повече други и да чуе колкото се може повече мисли и чувства, без да бърза да убеждава, а да се опита да види голямата шарена картина, искрено да пожелае да узнае истината и да постъпи според нея. Ето една такава среща.

Би било хубаво християни и мюсюлмани, секуларисти и мултикултуралисти, атеисти и вярващи, учени и теолози да се събират по-често – не за да печелят спорове, а да търсят истината. Последното, обаче, е невъзможно, когато всеки смята, че отдавна е наясно с истината и това, което следва е другите да заживеят според тази истина. Още по-невъзможно е и когато хората се смятат, че търсенето на истината не е тяхна работа, а работа изключително на компетентните органи.

Една българка за исляма, забрадките и други такива неща

Тези дни помолих една мюсюлманка, с майчин език турски, родена и израснала в село, в което се говори на турски език, да ми помогне да си изясня дали това, което научавам от Хюсеин Хафъзов и сайта на Главно Мюфтийство е истина, дали над мюсюлманите се упражнява тормоз.

По нейно желание запазвам анонимността й. Тя избра псевдонима „Българка”, защото смята, че е българка – мюсюлманка. Пояснявам: не това, което се нарича българо-мохамеданка, а етническа туркиня.

Кирилизирала съм думите й и съм ги трансформирала от чат-формат в обичайния интервю-формат като съм добавила главни букви и пунктуация.

В това интервю тя говори още и за своите преживявания по време на Възродителния процес, за ДПС и другите политици и взаимоотношенията им с общността, в която е израснала, за забрадките, Корана и своя собствен опит с Исляма, за отношението на българите към турците и мюсюлманите.

Надявам се отново да намерим време за разговори, някои от които отново бих могла да споделя тук.

Лидия Стайкова: Ще ми помогнеш ли с твоята гледна точка по мюсюлманския въпрос? Mога да те запазя в пълна анонимност.  И всъщност на мен самата ми е важно най-вече да си изясня

Българка : Аз мога да кажа моята гледна точка и на хората около мене, демек в Селото които са, моите приятели.

Лидия Стайкова: Казвай!

Българка : Ние нямаме проблеми с никoй бе, това са измислици, и колко хора в БГ де колко мюслумани знаят името на мюфтията, въобще да се интересуват от него? При нас не е важно кой е мюфтия нямаме нужда от него. А ЕЗАН а как им пречи на хората ето това не мога да разбера.

Лидия Стайкова: И все пак Хафъзов ми прати доста снимки на джамии – разбити, с надписи и пр.  Мислех си, че може би едно е да си в село, което е основно турско -там няма да идат скинари. Може би в градовете, особено по-големите, е по-лесно да се подвизават такива разбойници.

Българка :  Има болни комплексирани хора няма значение дали са мюслумани или християни или други. Аз съм на 28 години, Лидко, и с всеки БГ когато се запозная става дума за : 500 години, които не могат да забравят не знам защо, и какво са видели те от това нещо? Мен на 6 години ме изселиха от БГ защото исках да съм Турско име а не Българско име. Аз това не го разбирах тогава, и сега не го разбирам. Трета група завърших и си бях купила тетрадки фулмастери и боички за първи клас. Бях щастлива че ще започна да уча и ще съм в първи клас. Ама не стана, трябваше да се разделя с къщата си, с приятелките си,  с близките си. защото се казвах Турско име. И на границата в Одрин спяхме под найлон 3 нощи с целия си багаж. Там рисувах на тетрадките си, дето пишеше на БГ „ТЕТРАДКА”. Помниш ли ги бяло и с един етикет само „ТЕТРАДКА”? Никога няма да забравя. Докато решат къде ще ни настанят „българите“ там. Но НИКОГА НЯМА ДА ЖИВЕЯ ТАМ, АБСУРД! 🙂 ТОВА НЕЩО КОЕТО НАПРАВИХА С НАС ТОГАВА БЕШЕ ГЛУПАВО.  И някой като ми говори за 500 години, ееее побеснявам и се чудя как така на всеки му насадено в сърцето, бе, мъничко, ама има, разбираш ли, а ако ги попиташ не знаят за Левски нищо, примерно, но иначе големи „патриоти” 🙂 Малко се поувлякох.

Лидия Стайкова: Е, не, не се :), но да се върнем на темата за тормоза над мюсюлмани днес. В твоето село такова нещо няма, така ли да раззбирам?

Българка :  НЕ, АБСУРД, няма и няма да има.  Това са провокации някакви и са жалки хората които се занимават с такива неща.

Лидия Стайкова: Провокации от чия страна?

Българка :  Незнам си колко децибела трябвало да бъде! Мисля че и от ДПС има със сигурност. Възрастните хора се влияят от такива неща. На младите не им пука, младите искат само и единствено работа; тук не намират, отиват в чужбина да бачкат, пак си работят. Ти трябва да дойдеш да видиш, бе, колко е хубаво при нас.

Лидия Стайкова: И все пак, дали в градовете не е малко по-различно? С всичките осквернявания на джамии, нападнати жени да им свалят забрадките и пр?

Българка :  Може да има един два случая провокрани за интерес, но в Кърджали примерно кой ще посмее да докосне една жена бе, със забрадка.  И в Хасково е така според мене.

Лидия Стайкова: Но в райони, където мюсюлманите не са толкова много? Но както и да е.  Моята цел не е да гадаем, а да разбера какви са настроенията, как се чувстват мюсюлманите.

Българка : Ми не мога да ти кажа за другите градове, но имам познати, приятелки в работата от Бургас, Айтос.Те се рабират много добре с турците там. Според мен плащат на 2-3 ма най много да направят мизерия за да се привлече малко внимание.

Лидия Стайкова: Кой има интерес от това?

Българка: ДПС има според мене. Как ще привлече иначе гласове. Всяка година се припомня възродителния процес, в Джебел се правят митинги. КАКЪВ НОВ ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС? КАКВО ЧУДО? ТОВА НИКОГА НЯМА ДА СТАНЕ. И НИКOЙ НЕ МОЖЕ ДА ГО НАПРАВИ! Използва се това нещо, играят си с хората. И ЕЗАНът им пречило – не могат да се хванат за друго, няма за какво.

Лидия Стайкова: Е, хубаво де, ама това за ЕЗАНА не мислиш ли, че все пак го казват немюсюлманите? Не си го измислят от ДПС? Просто ДПС се възползва, вероятно от това, че другите не щат да слушат езана?

Българка: Да, със сигурност, няма как на един мюслуманин да пречи езана. То на българина все нещо му пречи 🙂

Лидия Стайкова: Но това настрана, значи страхът от възродителния процес е бил достатъчно силен, за да буди страх и сега и ДПС да злоупотребява.

Българка: Сега в момента няма страх от възродителен процес. ДПС го свързва с това. Но никoй не може да пипа религията на мюслуманите.

Лидия Стайкова: Е, виждаме, че може 🙂 Примерно АТАКА

Българка:  Кой обръща внимание на него? На Воленчо 🙂 Смешник някакъв; той нищо не може да направи.

Лидия Стайкова: Ами мисля, че имат доста почитатели и гласоподаватели Добре, де, ДПС все пак продължават да привличат гласове. С какво?

Българка: Напомня се възродителния процес и сега им е добре дошло и за езаните – пак ще имат гласове, и с „умните“ речи на премиера 🙂 няма да им е трудно, да ти кажа. ДОГАН и МЕСТАН умеят да говорят. Може нищо да не правят, ама умеят, знаят как да привличат.

Лидия Стайкова: Само заради това? Все съм се чудила дали има и други причини хората да гласуват за ДПС. Примерно страх от самото ДПС?

Българка:  И това го има – в малките населени места хората работят по общините и се занимават със земеделие и се страхуват че ще си изгубят работата, но основната причина е напомнянето на възродителния процес.

Лидия Стайкова: Как биха могли да си изгубят работата?

Българка:  Ми Лидко идва на власт примерно СДС в Село Х и целият персонал се сменя в общините 🙂 И ДПС пак същото.

Лидия Стайкова: Значи за да си запазят работните места в публичната администрация? А селските стопани от какво се страхуват?

Българка: Земеделието се държи от ДПС

Лидия Стайкова: По какъв начин?

Българка: Субсидии и премии за тютюни. ДПС идва и казва ще има премии и така те се надяват. Или правят ремонт на детска градина преди изборите, знаеш как е. Иначе хората си мизерстват по малките райони  и няма как някой друг да дойде и да спечели гласове. Не знаят как да говорят с хората.

Лидия Стайкова: А то идва ли въобще някой друг?

Българка: НЕ , лепят плакати на други и след 1 мин. ги няма. Защо не идват, да дойдат и те да си кажат какво могат и не могат? Не могат да застанат зад мюслуманите.

Лидия Стайкова: Значи само лепят плакати и това им е кампанията на другите?

Българка: Да.

Лидия Стайкова: Какво имаш предвид като казваш, че не могат да застанат зад мюсюлманите?

Българка: Ми и те се страхуват, ако примерно Бойко дойде и каже така така и без да каже че ще им сменя имената:) Много е зле този – може да има гласове от мюслуманите, но нали ще загуби от другите. Няма човек, личност, разбираш ли.

 Лидия Стайкова: Значи никой не иска да се идентифицира с мюсюлманите за да запази репутацията си пред немюсюлманите, така ли?

 Българка: Да. Кажи ми коя партия някога е казвала че ще направи нещо за тях. Не смеят бе.

Лидия Стайкова: А това какво означава според теб? Какво означава за отношението на другите към мюсюлманите?

Българка:  И те се страхуват 🙂 500 години не се забравя лесно 🙂 А не разбирам защо. Скромни работливи хора са. Искат само да си носят името да не им пречат на религията. Това е. Не знам с какво им пречат. Ти ако можеш да ми кажеш. Аз не го разбирам.

Лидия Стайкова: Ще ми позволиш ли да пубикувам тоя разговор в блога? Разбира се, бих могла да ти сменя ника. Какво ще кажеш?

Българка: 🙂 на кирилица трябваше да ти пиша. Можеш да го публикуваш с друго име.

Лидия Стайкова: Ще го кирилизирам, няма проблем.

Българка: Ок. И дано ми отговорят с какво им пречат мюслуманите – да изредят.

Лидия Стайкова: О, бъди сигурна, че ще ти отговорят.

Българка: И още един въпрос – искам да им задам за забрадките на които им пречи – по-добре ли е да се разхождаш с неизкъпана, рошава, направена на вафлички  „коса“ отколкото със забрадка? Като порно звезда.

Лидия Стайкова: Всеки си има право на лош вкус 🙂

Българка: Аз  разбирам, че някои си мислят, че насила ги карат да са със забрадка,  но повярвай ми, на мен  просто не ми идва от вътре, но хората сами си искат бе. Много познати имам – искат, желаят и затова са със забрадка. Имам една съученичка. Мъжът и не искаше, а тя иска, разбираш ли?

Лидия Стайкова: Но на тебе не ти идва отвътре 🙂

Българка:  Не, за съжаление не ми идва. Де да можех.

Лидия Стайкова: Защо „за съжаление“?

Българка: Вътрешно се чувстват добре. Готино им е че са със забрадка. Ама простият човек няма как да разбере това.

Лидия Стайкова: А ти разбираш ли го това чувство, въпреки че на теб не ти идва?

Българка: Да, разбирам го и се възхищавам на тези хора които го могат.

Лидия Стайкова: А можеш ли да се опиташ да го обясниш на читателите?

Българка:  Ми ще се опитам с моя беден български 🙂 ще ми помагаш за думи които не се сещам.

Лидия Стайкова: ок 🙂

Българка:   То ти дава вътрешно спокойствие. Духът ти е в покой все едно. Приятелката ми като ми говори, сериозно й завиждам и си казвам „Евалла!“. А щом тя е могла да постигне това и се чувства екстра, не знам на кой може да попречи.

Лидия Стайкова: Интересно ми е как тук, в България, където никой не ги насилва стигат до решението да носят забрадки, все пак как решават? Как едно момиче като теб се среща с Исляма?

Българка:   Като малки почват нашите да ни учат – молитвите, какво е езан, как и защо се молиме, за какво го правиме. После нали ставаш teen и малко по малко се отдалечаваш от тези неща. Аз ходих и на курсове по арабски до 5 клас и таман бях почнала да чета, ама съм несериозна и оставих. После в университета всички почнаха да ме питат за моята религия за исляма – какво е,  какво означава и аз заради това прочетох КОРАН а, за да мога да отговарям на всички въпроси. КОРАНа не е като роман, тежка книга е – четеш и размишляваш. И това ми даде вътрешен мир, спокойствие. ДЖИХАД се казва – свещена война със себе си, но много хора не го знаят това и си мислят за терористи и фанатици. Вътрешен мир със самия себе си. Все едно си на друго духовно ниво. Аз, честно, оттогава се чувстам много добре. Помниш ли като ти казах за Аллах когато пътувахме? Беше зелено навсякъде. И как хората не могат да вярват? Не виждат ли тази красота? Почваш да забелязваш в детайли всичко. И всичко хубаво виждаш във всичко, първо търсиш хубавото. И си представям само моята приятелка на какво духовно ниво е, колко е в мир със себе си и колко добре се чувства тя. И ислям означава чистота, между другото

Лидия Стайкова: А можеше и да не прочетеш Корана, въпреки че си мюсюлманка от малка 🙂

Българка: Да, но исках да мога да им отговарям и аз да знам повече за моята религия. Когато кажеш мюслуманин, всеки си мисли за терорист. Като синоним е станало.

Лидия Стайкова: Хората сигурно ще поискат да знаят кой организира курсовете по арабски в тази връзка 🙂

Българка:  Не знам откъде е било, но повярвай ми нищо лошо не са преподавали и незнам какво лошо има в това. Трябваше да продължа.

Лидия Стайкова: Учихте да разбирате арабски или само да разчитате буквите?

Българка:  Да, за да можеме в оргинал както е изпратен КОРАНа да четеме. Аз го прочетох на турски преведено.

Лидия Стайкова: Ами тогава бъди активна гражданка и подкрепи изграждането на Ислямски център в София 🙂

Българка:  Нямам време,  иначе добра идея. Даже едно време мислех да направя блог и да разказвам за моята религия и да разберат хората и да не се страхуват от това, защото незнанието носи страх.

Лидия Стайкова: Мисля, че вече има такива 🙂 От един такъв научих за една книга, дето смятах да ти пратя за рождения ден 🙂

Българка:  Как се казва книгата?

Лидия Стайкова: Любов

***

Българка: Много се радвам че поговорихме

Лидия Стайкова: И аз 🙂 Имаме още да си говорим за исляма 🙂 Аз смятам да почна Корана по някое време.

Българка: на всичко мога да ти отговоря

Лидия Стайкова: имам го и на арабски, ама ще се задоволя с бг или английски 🙂

Българка: 🙂 Един колега си взел на БГ

Лидия Стайкова: ми то има в нета, на сайта на мюфтийството 🙂 Вече има два сайта, де. Хахаха. Като двата синода. Ама то е друга тема.

Българка: трябва да хвърля аз едно око там 🙂

Лидия Стайкова:  Чакай да ти дам хафъзовия :), че другият е много пропаганден на Генджев.

Българка:  Не признавам аз такива – седнал и написал той каквото си е мислил, с техния акъл.

Лидия Стайкова: кое не признаваш?

Българка:  Мюфтийства. Не ми трябват те за да вярвам. Какво прави той за хората, за религията? Седи и си взима заплатата и продават имоти. Това е. Интереси. Жалки са ми.

Лидия Стайкова: Е, мисля, че се занимават  с доста неща. Виж сайта 🙂

Скрито-открито

Винаги съм казвала, че ако някоя новина е важна, тя ще ме открие.  Рано или късно.

Винаги съм казвала, че се интересувам от пробемите на малцинствата у нас.

Оказва се, обаче, че месеци наред под носа ми е стоял един текст, който хем е важен, хем е свързан с проблемите на малцинствата.  Сега попаднах на него и се надявам, че не е късно.

Когато го прочетох, започнах да разбирам  раздразнението на Хюсеин Хафъзов, който очевидно е смятал, че аз вече знам за тези неща, но се правя на ударена. А аз наистина не знаех.

Интересно защо?

Може би медиите не са вдигнали достатъчно шум.

Може би повечето ми онлайн приятели, от които черпя информация, нямат допирни точки със засегнатите.

Може би малкото, които имат не намират за уместно да споделят.  Защо?

Или пък твърдението на Главно Мюфтийство е далече от истината? Чудя се дали е възможно да си го позволят? Дали това има връзка с елегантно начало на нова предизборна кампания на ДПС? И коректно ли е да свързвам всички мюсюлмански водачи с тази партия? Понеже, нали, на един друг сайт на Мюфтийството, откривам други текстове …та вече свят ми се вие и не знам кое е истинското Мюфтийство и има ли някаква конспирация, която стои над разделението…

И все пак – имаме открито изявление на официална институция.  Медиите не се ли интересуват от нагласите на второто по големина вероизповедание у нас? Само споровете за мюфтийския пост ли са от значение? Или пък недоказаните обвинения в радикален ислям?

Днес може би няма да имам време да ровя повече … до 4.30 сутринта бях заета с подготвянето на предните две публикации и ми се събират около 2 часа сън, а времето ми за проучване е ограничено максимум до времето, в което спи едногодишният ми син.

Затова просто хвърлих един Гугъл поглед и научих че:

Държавата се меси активно в делата на вероизповеданието. Ако има разделение между държава и религия, не е ли редно държавата да остави избирането на ръководство на вероизповеданието на самите вярващи?

Парламентът отхвърли проектопредложение на „Синята коалиция”, което осъжда насилствената асимилация на български мюсюлмани. Това означава ли, че нашият народ чрез своите избраници в мнозинството си не осъжда т. нар. Възродителен процес? Предполагам, че да, особено ако съдя по разговорите в градинката, където част от пенсионерите храни гълъбите и чака да дойде време за молитва, а друга част разсъждава над това, че е можело и трябвало асимилацията да се доведе докрай. Понякога се случва представители на двете групи пенсионери да се окажат на една и съща пейка, където може да се чуе въпросът: „Ти турчин ли си, бе?”, последван от критична тирада и смутено мълчание.

Доган се представя за гарант срещу нов Възродителен процес.

Нищо ново под слънцето. Нищо по въпросите повдигнати в изявлението на Мюфтийството. Никакви въпроси към редови мюсюлмани по градове и села за това как те възприемат случващото се.

Да, вярно е, че не съм се разровила достатъчно в Интернет, но  нали говорех за онези новини, които трябва сами да ме намерят.

А как е при вас? Какви новини за мюсюлманите в България намират вас? По какви канали?