Свобода ли?

Понякога ми става тъжно, когато за онези времена се говори по такъв начин, все едно трябва публично да се покая заради факта, че тогава съм живяла първите си 18 години. И сякаш детството и юношеството ми са някак … невалидни. Не, не съм от онези, които изпитват носталгия по комунизма.

Понякога се чудя … но така и не мога да дам категорична оценка на онези времена по принцип. Струва ми се несправедливо. Зависи кой как е живял живота си в условията, в които се е случило да се роди. Може да не намирам този период от живота си за особено щастлив, но колкото и да ме е боляло лично или обществено, все стигам до извода, че съм благодарна, че съм се родила точно в това семейство, точно в онези времена. Нищо, че си мечтая за Средния Запад, за Средновековието и какво ли още не. Доволна съм, че от всичко това съм се пръкнала точно аз и съм станала такава, каквато съм. Доволна съм и че комунизмът си е отишъл.

Така и не мога да се начудя дали следва да възприемам социализма по начина, по който възприемам фашизма. Струва ми се, че много по-малко хора през социализма са били толкова наясно с най-страховитите неща. А когато не си (съвсем) наясно, живееш нелошо и някак … невинно. Точно както живеят повечето ми съграждани днес, след поредните местни избори … Повечето не са наясно, че даже са и във възторг. А тези, които си мислят, че са наясно, се страхуват. Аз съм една от тях.

Да, днес се страхувам не по-малко отколкото вероятно са се страхували някои възрастни през социализма. И те са се възмущавали, но са си мълчали, защото са предпочитали да запазят дома и работата си и да отгледат децата си.

Иначе имаме свободата да правим това и онова, но на практика се получава така, че едни нямат потребност да се възползват от въпросната свобода, а когато тези са мнозинство, за другите ползването на свободата е опасно.

Не, няма да дам примери, понеже ме е страх. Но си вярвам, да.

Реклами

Хаос и страх

Аз ли не знам как да работя с търсачка или за Хасково от около полунощ няма никаква информация? Ако вярваме на публикуваното до момента, имало е доста грешки, нарушения и вероятно властови натиск. Явно борбата е жестока, но и страхът е голям, иначе защо местните медии биха мълчали така?

Преди четири години написах това и продължавам да го мисля.

Относно президентските избори – нито един от оставащите на балотаж не е моят избор. Не искам ББ да си има и президенство, а пък БСП вече ми звучи омерзително и непоносимо.

Тези дни започвам да привиквам към мисълта, че май оттук наътатък тези на които залагам ще са все губещи, понеже мнозинството определя правилата. Въпреки това гласът народен продължава да не ми звучи като глас Божи. Понятието „мъдростта на тълпите“ не се отнася до решенията на моите сънародници.

Нормалният властник

Повечето хора наоколо вярват, че всички управляващи  злоупотребяват с властта си по принцип – едва ли не, злоупотребата с власт е част от дефиницията за управляващ. За добър управляващ се счита този, който понякога прави и неща, които са в обществена полза.

Аз лично не вярвам, че всеки човек задължително би злоупотребил с властта – по свое желание или под натиск. Познавам такива, които не го правят. Ето защо не мога да приема за нормално да гласувам за хора, за които не просто предполагам, че биха злоупотребили, но съм и наблюдавала многократно да злоупотребяват.

Сега, докато чета за Джими Картър, ми хрумна да споделя горното.

Размисли и мечтания след предварителните избори

Вчера гласувахме на предварителните избори за президент на Синята Коалиция. В края на деня в нашия град бяха гласували нищожен брой хора. Това може да има много обяснения, но те не могат да отменят факта, че местните сини не са си мръднали пръста да разпространят информация за изборите.

В последните дни имаше плакати на кандидата на СДС, но какво от това? Нямаше информация кога и къде може да се гласува. Ако не бяхме проверили в Интернет, и ние нямаше да знаем. Всъщност, наложи се да се разхождаме напразно, защото се оказа, че секцията, в която щяхме да гласуваме била закрита. Добре, че вкъщи винаги има някой онлайн, та можехме да му се обадим и да провери къде има други секции.

Имам чувството, че в тези избори, поне в нашия град, са участвали почти само партийни членове и техните близки. За останалите това е било възможно само при много силна мотивация, неограничен достъп до мобилна комуникация и Интернет. Мисля, че това е типично за профила на избирателите на Синята Коалиция. И все пак, ако сините искат да продължат да участват в политиката, трябва да намерят начин да стигат до повече хора.

Единият начин е чрез местните активисти, на които трябва да се помогне да осъзнаят, че инвестирането на мъничко парички и свободно време в промотирането на предварителните избори създава видимост за СК в населените места, и оттам допринася за популярността на сините на следващи избори. Активността не бива да се свежда до разлепяне на плакати, обаче.

Другият начин е чрез повече активност в най-популярния тип медии – националните телевизии. Истина е, че дори аз, която нямам телевизор и от време на време попадам край такъв по време на сутрешния блок на БТВ, съм забелязала, че напоследък там се появяват лидери на СК, но нямам поглед върху другите телевизии и часови пояси.

Третият начин е редовно присъствие в пленарна зала и парламентарни комисии, участие в обсъжданията, гласуване и обясняване на позициите, разгласяване на думите и делата.

Ясно е, че с последните две неща не казвам нищо ново и вероятно изглежда безсмислено да ги препоръчвам на СК при положение,            че тя ги прави, но … нека споделя, че последните няколко пъти, когато гледах Иван Костов и кимах съгласително, се питах каква част от българските избиратели са в състояние да го разберат. Не, не защото говори прекалено сложно или неразбираемо, а защото голяма част от хората дори не си правят труда са се опитват да разбират от политика и икономика.

Политиката и икономиката у нас се считат за теми, в които не е нужно човек да се задълбочава, защото всички са маскари и всичко е изгубено от самото начало, а освен това не е прието те да бъдат тема на разговор в свободното време.

Аз самата се интересувам от тези неща едва отскоро, а съм на 40 години и все си намирам оправдание, че преди това съм била твърде заета с работа и сърдечни проблеми и не ми е оставало време и пр. Но не по-малко заети с работа са били и работниците, които навремето са се борели за трудовите права, които днес се смятат за даденост; предполагам, че и те са имали сърдечни проблеми. Но част от тях са крадяли от малкото часове за сън, за да четат. Част от свободното им време след работа или в единствения почивен ден е било посветено на посещение на лекции и участие в дискусии.

Днес повечето хора у нас работят по-малко от въпросните черноработници и не са толкова преуморени. А има и безработни, както и наскоро пенсионирани. Има и поотраснали тийнейджъри, на които предстои да станат възрастни. Така че ако има желаещи, които да просвещават населението, биха могли да се опитат да намерят начини.

В най-смелите си мечти си представям как хора с различни, и дори противоречиви идеи се срещат в цивилизован дебат пред жадна да отрие истини публика или пък организират дейности, с които да демонстрират валидността и превъзходството  на идеите си. Едни биха могли да учат ближнитена предприемачество, други да си създават кибуци и пр. А представяте ли си същото цивилизовано съревнование на идеите да се осъществи в областта на религиите, или пък да срещне вярващи и невярващи и пр. – всякакви идеи. А един ден културата на стремеж към осмисляне ще бъде толкова силна, че дори няма да има нужда от просветители – хората сами ще търсят.

Предварителни президентски избори

Скоро (до края на май или до средата на юни) ще се проведат предварителни президентски избори за кандидат на Синята коалиция. В тях могат да участват не само членове на СДС и ДСБ, а всички, които пожелаят. Доколкото ми е известно, гласуването ще става с лична карта по постоянен адрес.

Нашето семейство ще гласува за Светослав Малинов. Ето 6 от причините.