За радикалния Ислям във Франция – историята на Хенда Айари

 

Хенда Айари е на 40 години, майка на три деца, която е прекарала 10 години от живота си в радикална мюсюлманска общност във Франция. След няколко терористични атаки, за които е наясно колко ще се радва съпругът й, тя решава, че не иска повече да представлява идеология, която е причина за смъртта на невинни хора. Хенда успява да се освободи умствено от начина, по който е живяла и да избяга с децата си. Животът й не тръгва веднага в по-добра посока, тъй като френските власти не са подготвени да помагат на жени и деца в тази ситуация, но в крайна сметка в момента Хенда живее съвсем различен живот и работи за дерадикализирането на мюсюлмани във Франция и помага на жени, които напускат радикални общности. Издава и книга, в която описва своя опит.

Коя е Хенда Айари? Израснала е като непрактикуваща мюсюлманка в Нормандия, с майка тунизийка и баща алжирец. Детството й е белязано от опита на неин братовчед в Тунис да я изнасили на 9 годишна възраст и от постоянен бой от страна на майка й. В юношеските си години тя започва да търси своята идентичност. В университета попада на състудентки мюсюлманки, под чието влияние скоро започва да се забулва, а малко по-късно, под влиянието на техните салафитски религиозни съветници, напуска университета за да се омъжи за ултра-ортодоксален мюсюлманин, когото те й довеждат от Тунис, когато тя е на 21 години. Тя смята, че е била жертва на активни действия за набиране на членове за салафитската група от страна на въпросните студентки.

Хенда заживява в среда, която днес описва като „паралелна вселена“ – учат я, че обществото е шейтан (дявол), че музиката и танците са зло, че мюсюлманите са жертва на ционистко-американската конспирация, че трябва да възпитава добри малки салафити ако иска да отиде в Рая. Тя бива откъсната от семейството си и от старите си приятели, програмирана да стои вкъщи и да възпитава децата си да мразят другите – Франция, французите, Запада, евреите, християните и всички мюсюлмани, които не живеят според правилата на тяхната общност. В тази общност жените трябва да са толкова покрити, че почти да изглеждат невидими, изневярата се наказва с убиване с камъни, хомосексуалността се наказва със смърт, чуждите на общността хора са „изверги“, „неверници“, „вероотстъпници“.

Още от самото начало, съпругът на Хенда й казва, че тя е затворник и я бие, защото не смята, че е достатъчно покорна. Позволява й да излиза само до супермаркета и за религиозни събирания. Удря я с юмруци в корема по време на бременността й, понеже си е позволила да използва замразена храна за да приготви ястие по време на Рамазана. Заплашва да я удуши, понеже е купила забрадка в неподходящ според него цвят. Хенда многократно се обръща за помощ към свекъра и свекърва си, към имамите, но винаги получава единствено съвета да бъде търпелива. Когато прави опити да се оплаче на официалните власти от насилието, което търпи от съпруга си, техните служители просто вдигат рамене.

Съпругът на Хенда прекарва почти цялото си време в джамията и се издържа предимно от социални помощи, от които успява да спести пари за да заведе семейството си на поклонение в Мека. Той успява да възпита големия им син по такъв начин, че момчето да заплашва майка си за това, че не се забулва и да я нарича „проститутка“. Решава дъщеря им да започне да се забулва на 7 годишна възраст и предприема стъпки семейството да се изсели в Саудитска Арабия.

Хенда смята, че е живяла като зомби, че салафизмът е държал ума й упоен и че е успяла да се освободи от умствените окови благодарение на годините, които е прекарала в училище – на светското си образование, с помощта на което е развила способността да мисли критично и така да се противопостави на хората, които са промивали мозъка й.

Хенда бяга с трите си деца й се крие в Северна Франция. Тя има само религиозен, но не й граждански брак. Съпругът й (човек, който смята, че джихадът е негов дълг и е с профил, който се смята за рисков от френските служби за сигурност) отказва да плаща издръжка, а съдът му поверява децата, тъй като тя две години се лекува от депресия. В крайна сметка успява да спечели битката и да се събере с децата си.

Руан, мястото, в което Хенда живее по време на брака си, е едно от най-печално известните във Франция гнезда на салафитската идеология, водещ износител на бойци за Ислямска Държава. Макар че тази идеология е типична за Саудитска Арабия, все повече хора извън тази страна й симпатизират. Хенда смята, че опасното учение се разпространява като гангрена, която подкопава основните ценности на френското общество и трябва да се вземат сериозни мерки. Тя се обръща към президента Макрон с писмо, в което споделя конкретните си идеи. Те включват редица законодателни ограничения и наказания, но не и за жените и децата, които са успели да се измъкнат от радикалните общности. Тя е против жените да бъдат наказвани за това, че закриват лицата си; смята, че трябва да бъдат свързвани със социални работници и да им се помага да започнат работа вместо да плащат глоби и т.н.

Активната кампания на Хенда срещу радикализирането на страната й спечелва заплахи. Наричат я ислямофоб, расист и предател. След като издава книга, семейството й спира да общува с нея.

Горният текст е обобщение на тази статия от Ню Йорк Таймс.

 

Advertisements

Онлайн войните на добрите

Днес Гугъл блокира акаунта на един от любимите ми съвременни мислители и университетски преподаватели. Така той не би могъл да публикува лекции в Ютюб канала си, който се следи от стотици хиляди хора. Като много други хора съм убедена, че това не е случаен технически проблем, защото според Гугъл е заради нарушаване на условията за ползване. Ясно е, че акаунтът му е докладван многократно от хора, които мислят различно от него и биха искали да го заглушат.

Намирам такива действия за мракобесни, независимо към кого са насочени, тъй като смятам за доста арогантно човек да смята, че има монопол над истината, колкото и силно да вярва в каквото е избрал да вярва.

И все пак, ясно е, че тези онлайн войни ще продължават, а известните платформи, в които споделяме мисли и информация ще стават все по-ненадеждно място.

Май е време да помисля за миграция. Изглежда, че човек и да не иска да мигрира, в един момент може да бъде принуден. След като все по-трудно се търпим, ще се наложи или да ограничаваме публичните си изяви в рамките на отделни групи или пък да търсим платформи, които да предоставят повече свобода – за тези, които са способни да понесат мисълта, че тази свобода ще бъде предоставена и на хора, които искрено ненавиждат или пък на такива, които имат коренно различна представа за света и как трябва да се живее.

Volunteers and NGO pressing for transparent selection and appointment of the new chairman of the State Agency for Refugees

Yesterday we filed letters to the Prime Minister, the Vice Prime Ministers and the Representative of the European Commission in Bulgaria. Today we started a petition.

We know that by law the chairman of the State Agency for Refugees can be selected and appointed without a transparent procedure, but we believe that the law does not preclude a transparent procedure.

We believe that people who take such important positions in our country should be selected on the basis of their expertise and personal merits. We insist on an open competition and an open hearing for the applicants.

Please, help us by sharing this with the wider audience and media.

Стартирахме петиция за прозрачен подбор на новия председател на Държавната агенция за бежанците

Вчера малка група доброволци внесохме писма до министър-председателя, до заместник министър-председателите Бъчварова и Кунева, до ръководителя на представителството на ЕК в България.

Днес стартирахме петиция. Надяваме се да ни подкрепят максимален брой граждани. Споделям текста по-долу. Можете да подпишете тук.

За прозрачен подбор на председателя на ДАБ

Предстои назначаване на нов председател на Държавната агенция за бежанците. Ние, доброволци и неправителствени организации, които години наред осигуряваме хуманитарна и правна помощ на бежанците и подпомагаме тяхната адаптация и интеграция чрез социални и образователни дейности, настояваме да бъде проведен прозрачен конкурс за подбор нов председател и публична дискусия с кандидатите за позицията. Надяваме се Министерският съвет и министър-председателят да демонстрират воля за прозрачност на процеса и да вземат решение на базата на професионални и личностни качества, както и готовност за смислено взаимодействие с гражданското общество и доброволците, които години наред играят незаменима роля в приемането на търсещите закрила хора и справянето на Република България с увеличените миграционни потоци.

Важно е да действаме бързо – нека до 1 март стигне до максимален брой хора, за да бъде внесена своевременно в Министерски съвет.

Моля, споделяйте!

Доброволци и НПО настояват за прозрачност и конкурсно начало при назначението на нов председател на Държавната агенция за бежанците

Във връзка с предстоящото назначаване на нов председател на ДАБ, днес следобед внесохме следните писма. Подписани са от доброволци и неправителствени организации, които успяхме да се организираме набързо днес. Подготвяме петиция, в която могат да се включат още граждани и организации, с която ще настояваме за прозрачност и конкурсен подбор.

 

ДО:

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р. БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ ДО:

Г-ЖА РУМЯНА БЪЧВАРОВА ЗАМ.-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА Р. БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА ЗАМ.-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО КООРДИНАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ

Г-Н ОГНЯН ЗЛАТЕВ РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ

Уважаеми господин Борисов,

 Обръщаме се към Вас във връзка с отстраняването на г-н Никола Казаков от длъжността председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), заради с нередности при обществените поръчки за хранене на търсещите закрила, огласено в българските медии на 22.02.2016, и предстоящото назначаване на негов заместник.

Припомняме Ви, че неговото повторно назначаване преди повече от година беше посрещнато с протестни писма от нас, представителите на неправителствени организации и доброволците, ангажирани с дейности, свързани с осигуряване на правна помощ, адаптация, медицински и социални дейности на бежанците.

Поредицата от смени заради нередности и несправяне с изискванията за длъжността, създаде сериозно недоверие в политическите назначения в ДАБ.

По време на втория мандат на г-н Казаков, България се превърна в транзитна страна за търсещите закрила, като по данни на самата ДАБ през последните месеци Регистрационно-приемателните центрове са били запълнени на 10-15%, а през 2015г.около 75% от подадените молби са били прекратени, тъй като търсещите закрила са заминали за други страни в Западна Европа преди да приключи процедурата им. Тези резултати красноречиво говорят за провал на Р. България в изпълняването на нейните ангажименти към Европейския съюз по отношение на предоставяне на адекватни материални и процедурни условия на търсещите закрила, и мерки за интеграция на получилите такава, така че да бъде избегната вторичната им миграция.

По закон председателят на ДАБ се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя.

С това писмо апелираме към Вас за провеждането на прозрачен конкурс за избиране и назначаване на нов председател на агенцията, както и за провеждането на публична дискусия с кандидатите.

По този начин ще демонстрирате воля да осигурите прозрачност на процеса, желание за избор на кандидат на базата на професионални и личностни качества, и, не на последно място, готовност за смислено взаимодействие с гражданското общество и доброволците, които години наред играят незаменима роля в приемането на търсещите закрила хора и справянето на Р. България с увеличените миграционни потоци.

Гр. София

23.02.2016г.

С уважение,

  1. Виктор Лилов – издател, член на Надзорния съвет на ПП ДЕОС
  2. Лидия Стайкова, доброволец
  3. Harmanli Refugee Camp Play School – Джилиан Класби и Сейди Класби
  4. Райна Митева – доброволец от Група за подкрепа на бежанци в Стара Загора
  5. Мария Черешева, доброволец
  6. Милена Николова, доброволец
  7. Елена Павлова, доброволец
  8. Борислав Димитров, юрист и доброволец
  9. Николай Спиров, доброволец
  10. Азхар Аломар , фондация “ Ориент България „
  11. Радостина Павлова, Център за правна помощ – Глас в България
  12. Деница Сачева, доброволец
  13. Си Ви Ес – България
  14. Ана Димчева Божкова – доброволец
  15. Цветелина Христова, доброволец
  16. Илиана Савова, директор,  Програма за правна защита на бежанци и мигранти, Български хелзинкски комитет
  17. Хосе Антонио Санчес Манзано, доброволец

А се надявахме да е дошъл краят на феодализма …

Веселин Белевски е една от култовите личности в Хасково – потомствен лютиер, който от над тридесет години създава музикални инструменти. Днес той сподели във Фейсбук, че Община Хасково прекратява десетгодишния договор, който е сключен между нея и Белевски преди две години и че преди това му е искан подкуп за да бъде избегнато прекратяването на договора. Копирам статуса му във Фейсбук с малки корекции на печатни грешки. Моля, споделяйте.

От 26 02 2014г съм наемател на терен от 14 дка общинска земя /пасище,мера 5 категория/в центъра на която се намира моя цех за изработване на музикални инструменти и мебели находяща се в покрайнините на град Хасково. Сключих договор №338/18 08 2014г.за срок от 10 години. През м. Декември 2015г. пред дома ми ме чакаше един мъж на възраст около 45 години, среден на ръст, облечен прилично. Той ми съобщи, че ако искам да продължа да ползувам тази земя трябва да му предам сумата от петнадасет хиляди лева. Учудих се и го попитах какво има предвид. Той отговори, че съм сгазил сериозно „лука“ с тази земя и само той може да ме „спаси“, но му трябвали спешно парите за лечение и се налага да ми поиска. Казах му, че ще помисля и после ще реша. Тогава той си тръгна. Не обърнах особено внимание на тази среща и скоро я забравих. През м.Януари същият човек отново ме чакаше една вечер пред дома ми. Попита ме приготвил ли съм парите. Аз му казах, че не съм. Тогава той ми каза, че следващия месец ще ми прекратят договора за наем на земята и после с една кметска заповед по ЗОС ще ме извадят и мен от имота. Възразих му, че това си е моя собствен имот и няма как Общината да ме извади от него. Той ми отговори, че само така си мисля и че много скоро ще разбера как ще стане това. После си тръгна. Аз реших, че това е поредният измамник който се опитва да ме „изработи“. На 19 02 2016г получих Предизвестие изх.№94 В-196-1 от 18 02 2016г., с което Община Хасково ме уведомява, че ми прекратява десетгодишния договор считано от 19 03 2016г.

Получих следния отговор на ФБ страницата на Община Хасково:

Община Хасково Здравейте госпожо Стайкова! Община хасково спазва закона, според който пасище могат да наемат земеделски производители, отглеждащи животни. За определен брой животни се полагат определени площи земя. Промяната е закона е в сила февруари 2015 година, а до 1 февруари 2016 течеше гратисен период, в който наемателите на пасища и мери можеха да закупят животни, които да отглеждат на наетите от тях площи. Г-н Белевски, както всички знаете не е земеделски производител, не отглежда животни. Ако общината не прекрати договора, за наем на общинска земя, в такъв случай, кмета подлежи на персонална санкция до 10 хиляди лева. Към момента предизвестия за прекратяване на договори са изпратени на около 10 наематели на общински мери и пасища, които не отговарят на законовите изисквания за наемане.

И от кмета:

Добри Беливанов Госпожо Стайкова, към момента г-н Белевски не отговаря на условията определени със закон за наемане на общински пасища и мери. За да е наемател на пасище, каквото е терена, на който той е наемател, той трябва да е регистриран като земеделски производител и да отглежда определен брой животни. Г-н Белевски не е земеделски производител и не отглежда животни. Разговарял съм с г-н Белевски още в петък и той е наясно със ситуацията. С предизвестия за прекратяване на договорите са още 10-тина наематели на общински пасища. След като бъдат освободени от тях земите ще бъдат предложени за наемане, каниддатите трябва задължително да са земеделски поризводители отглеждащи животни.

Щеше да е още по-хубаво ако бяха споменали, че ще разследват случая с искания подкуп. Надявам се все пак това да се случи.

Тревожно за новия шеф на ДАБ / Worried about the new boss of the State Agency for refugees

Find English summary below

Току що назначиха нов председател на Държавната агенция за бежанците. Това всъщност е старият председател на Агенцията, който беше уволнен ноември 2013 година. Аз не познавам лично този човек и не съм следила дейността му, но докато се опитвах да съм доброволец в края на неговия мандат, нямах достъп до бежанските лагери и хуманитарните акции приличаха повече на партизански акции. Назначеният от него директор на бежанския лагер в Пъстрогор беше пример за корумпираност и ненавистническо отношение към бежанците. ДАБ не правеше никакви опити да осигури храна на бежанците (както би трябвало да прави по закон) и пречеше на гражданите да носят дарения. Диалог с неправителствения сектор нямаше.

По времето на Чирпанлиев, ние доброволците бяхме допуснати в лагерите и имахме сравнителна свобода на действие, въпреки че трябваше да си затваряме устите за да не ни бъде спрян достъпа. Сега, след като Чирпанлиев не е на власт, мога да си позволя да кажа, че моят достъп беше спрян за месец и половина, понеже си бях позволила да се ровя в проблеми, които поставяха живота на бежанците в риск.

След уволнението на Чирпанлиев всички се надявахме, че ДАБ ще върви напред и ще бъде назначен неавторитарен, диалогичен, интелигентен, сърцат и смел човек, който да покаже, че най-важното е да се върши реална работа, че ДАБ не е против бежанците и е в един отбор с всички, които искат да им помагат.

В медиите се беше появила информация, че ще се проведе публично изслушване на на кандидатите за позицията, но това, както виждаме, не се случи. Мисля, че е крайно време процедурите за назначаване на хора на толкова важни позиции да се променят и да бъдат прозрачни. За да не се налага хората пак да танцуват по площадите.

EN

Summary: The State Agency for Refugees just got a new boss – one that was fired in the autumn of 2013. While I was a volunteer during his term, I was not allowed to enter refugee camps, humanitarian aid donation was organized as guerilla operations. NGOs were not welcome. When Chirpanliev was recently fired, some media wrote that the new boss would be appointed after a public hearing. It is high time such transparent procedures were applied when it comes to such high positions. Otherwise people might protest again as they did when Peevski was appointed as the boss of national security.