Онлайн войните на добрите

Днес Гугъл блокира акаунта на един от любимите ми съвременни мислители и университетски преподаватели. Така той не би могъл да публикува лекции в Ютюб канала си, който се следи от стотици хиляди хора. Като много други хора съм убедена, че това не е случаен технически проблем, защото според Гугъл е заради нарушаване на условията за ползване. Ясно е, че акаунтът му е докладван многократно от хора, които мислят различно от него и биха искали да го заглушат.

Намирам такива действия за мракобесни, независимо към кого са насочени, тъй като смятам за доста арогантно човек да смята, че има монопол над истината, колкото и силно да вярва в каквото е избрал да вярва.

И все пак, ясно е, че тези онлайн войни ще продължават, а известните платформи, в които споделяме мисли и информация ще стават все по-ненадеждно място.

Май е време да помисля за миграция. Изглежда, че човек и да не иска да мигрира, в един момент може да бъде принуден. След като все по-трудно се търпим, ще се наложи или да ограничаваме публичните си изяви в рамките на отделни групи или пък да търсим платформи, които да предоставят повече свобода – за тези, които са способни да понесат мисълта, че тази свобода ще бъде предоставена и на хора, които искрено ненавиждат или пък на такива, които имат коренно различна представа за света и как трябва да се живее.

Advertisements

От парцалките до съдържанието

Уж кризата би трябвало да ни научи да не разхищаваме, но нищо подобно не се случва. Магазините за боклучави стоки продължават да съществуват и то не просто защото хората не могат да си позволят да купуват по-свестни неща от други магазини, а защото са привикнали да пазаруват, което пък пораждат нуждата да се произвеждат боклуци.

Появяват се и нови магазини за дрехи втора употреба, които си създават тълпи от фенове и то не точно и само защото в другите магазини се продават предимно чалга-парцалки, а защото има тръпка в това да купуваш евтино. За какво са им толкова много дрехи на хората?

Всъщност исках да пиша за „съдържанието“ – онова дето му викат „content“ и плащат за да се генерира постоянно, за да се обновява и обновява онлайн, та да привлича хората да кликат и да кликат. Признавам, че неведнъж съм препоръчвала на мои ученици да си вадят левчета с такава работа, но ми призлява като си помисля колко боклук / плява / помия се излива в Мрежата. И проблемът не е, че по-бавно стигаме до смисленото съдържание; не е и в това, че са впрегнати огромни хардуерни ресурси, ами и в това, че човеци се хабят да произвеждат боклуци и израстват поколения, които свикват да ги потребяват и се множат тези, които не могат да си представят, че може да се потребява нещо друго. И всички сме в тоя бизнес, дори и ако не ни плащат – като бълваме ли бълваме Фейсбук статуси, туитове и гррр!

Как Пруст може да промени живота ти

Не съм чела нищичко от  Пруст; допреди седмица ми бяха познати единствено заглавието „По следите на изгубеното време” и изречението, в което твърди, че за да си истински откривател не е нужно да отидеш в далечни земи, а да погледнеш с нови очи ( и на мен винаги ми е звучало доста клиширано, когато някой каже, че му се искало да пътува по света). Тогава Радина ми подари „Как Пруст може да промени живота ти”.

Би било пресилено да кажа, че тази книга промени живота ми, но всъщност не мога да кажа, че не го промени. Реших, че все пак бих могла някой ден да прочета нещо от Пруст, а също и повече неща от Alain de Botton (днес Радина ме снабди с още нещо). По-вероятно е да прочета повече неща от Ален.

Книгата за Пруст изглежда като книга за самопомощ и всяка глава е посветена на отделен проблем, примерно „Как да страдаш успешно?” или пък „Как да бъдеш добър приятел?”. Чете се леко и някои ще я възприемат като лековато четиво. Вярно е, че доста се смях докато я четох (не само защото прустовата хипохондрия ми напомняше за лъчовата), но това не значи, че книгата е лишена от сериозни идеи. Особено ми беше интересно да чета за влиянието на изображенията – за това как те изграждат отношение към реалността. Представям си как някой предприемчив американец превръща някоя глава в цяла книга, а после написва поредица от книги. Радвам се, че Botton постъпва иначе – вече е написал няколко книги, но всички са на съвсем различни теми и не биха могли да се възприемат като поредица.

Докато гледах Ален в TED си мислех, че аз бих могла да пиша не по-зле, а ето че сега не се сещам как да завърша този текст. Лека нощ!

И ти си в кюпа

Днес много сайтове по света протестират срещу американските законопроекти SOPA и PIPA. Какво общо има това с теб?

Тези законопроекти би трябвало да защитават интелектуалната собственост от пиратство. Проблемът, обаче, не е само в това, че може да имаш проблем със свалянето на филми, книги и музика. Проблеми ще имат всички, включително и тези, които никога не са нарушавали авторски права и не си и помислят да ги нарушават. Проблем е и това, че авторските права и с този закон няма да бъдат добре опазени.

Новите закони биха дали на американските власти възможността светкавично да унищожават достъпа до онлайн съдържание – не само като филтрират търсачки и линкове, ами и като спират сайтове, които може да са виновни за това, че някой посетител, например, е оставил в тях коментари, които съдържат връзки към сайтове, за които може да има подозрение, че са свързани с пиратството.

Ако сайтът ви е подозрителен, можете да изгубите възможността да получавате парични трансфери, а ако сте разчитали на приходи от реклами, можете да ги изгубите за миг. Всъщност сайтът ви може и почти да не види бял свят ако не можете да покажете предварително, че имате ресурса да се преборите с пиратите.

В резултат Интернет ще се свие и ще се раздели на няколко части. Което вече не би го правило Интернет в смисъла, в който го разбираме днес.

Стотина известни американски професори по право са заявили позицията си против и са написали подписка. В нея не става въпрос само за „хлъзгави“ неща като етика и права, а за неща осезаеми като твърдостта на монетата и прагматични като печалбите от бизнеса. Накратко – благодарение на тези закони, всеки бизнес свързан по какъвто и да е начин с Интернет може да претърпи сериозни загуби по всяко време и ще бъде в постоянен риск за това.

Можеше да е повече

Понякога питам учениците какво са научили за 10-11 години в училище и почти неизменно получавам отговори като: „Малко математика, малко немски. Останалите уроци съм забравял след като ме изпитат.“ Основното оплакване е, че фокусът в училище е върху запаметяване и възпроизвеждане вместо върху разбиране и търсене на връзки – с други области и света извън училището. Съжалявам, че вероятно не казвам нищо ново на читателите.

Предполагам, че и съществуването на Кан Академията не е новост, а преди време бях писала за българската Кан инициатива. И все пак ако случайно има незапознати, следва да кажа, че организацията предоставя безплатно огромно количество видео-уроци по академични предмети (най-много математика – от съвсем елементарна до calculus).  Българската инициатива, пък, превежда видео-уроците и ги дублира на български език. Върши се единствено от доброволци и не се финансира от никого.

Ако мислите, че си струва, моля споделете със свои познати, за които уроците биха били полезни, както с такива, които биха се включили в доброволческата преводаческа работа.

Благодаря!

Време разделно

Съвсем естествено е сред контактите ми в социалните мрежи да има такива, които не заемат моите позиции. Съвсем естествено е в мразеща / презираща /гнусяща се /страхуваща се от малцинствата България да име немалко граждани, които смятат, че ако циганите се превърнат в сапун, турците си отидат в Турция, а чужденците не се опитват да заживеят тук, ще си живеем доста по-добре. Сред моите офлайн познати, приятели и роднини всъщност тези настроения преобладават. Това ме натъжава, но поне засега не смятам да прекъсна всякакви връзки с тези хора, така че не виждам причина да изтрия и онлайн познатите си с подобни възгледи. Да, от една страна с този акт ще покажа убедително позициите си, но … това ще бъде еднократно. Предпочитам да останем във връзка, вместо да се капсулираме. Иначе е лесно – аз да си дружа с хора, които мислят като мен, а те да си дружат с хора, които мислят като тях. Не. Предпочитам да продължа да споделям с тях вижданията си и да се надявам, че това може да им помогне да видят нещата в друга светлина. Това няма да ми отнеме повече енергия, особено като се има предвид, че смятам да не се вживявам в някакви спорове или още по-малко да ги инициирам на тяхна територия. Така че няма да се трием. Благодаря за вниманието.

Виртуалното робство

Когато синът ми беше в 6 клас направи торент сървър на домашния ни компютър. Този компютър не беше никак мощен, но все още не можехме да си позволим дори най-евтините „първа употреба” конфигурации. Защо си създадохме това неудобство при положение, че тогавашният ни местен Интернет доставчик имаше торент и по вътрешната мрежа можеха да се свалят бързичко всякакви неща. Защото синът ми не беше симпатичен на един чичко, който реши да го банне. Същият чичко не харесваше и други деца и ги банваше когато му се прииска. Веднъж дори ни спряха достъпа до Интернет и се наложи да бъда някак не съвсем любезна със служителя, който беше взел решението. Обидените и тормозени деца се насочиха към нашия торент и си прекарваха чудесно.

Спомних си за тази история преди малко, докато четях за DIASPORA* – нещо, за което бях чула от един приятел и което ме домързя да проучвам, понеже на първо четене имаше нещо, което не ми стана ясно. Мисля, че този мързел и нежеланието да инвестираш време в разучаването на някакво уеб приложение е типичен за масовия Интернет потребител като мен. Ето защо аз и другите масови потребители използваме Фейсбук, Gmail, Google+, wordpress.com и пр. продукти, които някой е програмирал за нас, за да си служим с тях без усилия.

Познавам и хора, които не ги ползват не защото не искат да си губят времето, а защото ги е страх да не разкрият твърде много лична информация за себе си и пр. Макар че винаги съм казвала, че е предвзето да се оплакваш от тази опасност, понеже ти самият решаваш какво да споделиш. Така е, но истината е, че човек се изкушава да си качи това и онова онлайн вместо да разчита единствено на собствения си компютър или други собствени носители на информация. По-удобно е да имаш достъп до всчико, което би могло да ти потрябва без да се налага да си носиш компютъра, а може и да нямаш собствен компютър. И така лека-полека прехвърляме важни неща онлайн,    където пък можем да работим по тях, а и да ги споделим. Започваме да предпочитаме сървърите на известни уеб компании вместо собствените си компютри. И така им поверяваме голяма част от живота си.

В това няма нищо лошо ако хората са коректни и компетентни. В това има нещо лошо ако не са. Или пък ако имат лош късмет и им се скапят сървърите. Или пък ако станат монополисти. Което не е лошо само по себе си, но създава предпоставки за злоупотреби или пък занемаряване. Започваме да ставаме прекалено зависими от големите добри играчи. Започваме да ставаме прекалено зависими от повече от един добри играчи, тъй като големите се опитват да ограничат избора ни, така  че да им останем верни и започваме да ползваме няколко сходни приложения заради някакви относителни преимущества. Когато, обаче им станем твърде верни, те може да спрат да се стараят, понеже вече сме им в ръцете. Освен това би било изключително трудно просто да се откажем не само защото сме свикнали да ползваме услугите им, ами защото твърде много наши познати, приятели, партньори, колеги и пр. са вече там и никой не би искал с лека ръка да се раздели с вече изградените мрежи. Което пък ограничава общуването ни с необвързаните в тези мрежи хора. За последното мислих и писах наскоро, а за награда получих един коментар с линк към статията, която въхнови настоящото писание.

Ето защо пуснах едно „заявление” към DIASPORA* и смятам да се опитам да участвам в децентрализирането на Интернет. Дано не ме домързи.

Все още не мога да разбера напълно ДИАСПОРА*, но това което разбирам е че това е социална мрежа, която не се носи от един-единствен сървър или пък от сървърите на една-единствена фирма, а от отделните компютри, принадлежащи лично на разни хора. Сигурна съм, че няма да е толкова лесно и приятно (особено в началото), но все пак е един мъничък жест, който запазва правото ни на избор.

Не придиряйте за печатните грешки – много ми се спи. Ще редактирам друг път.