Да помогнем на Габи / Let’s help Gabi

(Find English translation below the Bulgarian text)

gabi 1

Габи от Севлиево  е на 3 години и 9 месеца. Тя е с диагноза спастична диплегия на долни крайници, форма на детска церебрална пареза, която нарушава способността й да ходи. След две годишни усилия в България, тя се научи да пълзи и да се изправя. Преди година започна лечение в клиника в Турция. От началото на 2017 г. тя провежда редовна рехабилитация там и сега започна да върви, като прави до 30 крачки, но не самостоятелно. Ще са нужни още сесии за да се научи да ходи сама, да кляка, да изкачва стълби и пр.

Габи е много интелигентно дете и това подпомага забележителния й напредък. Майка й непрекъснато се учи за да може да й помага ефективно и играе ролята на неин личен треньор у дома.

Габи трябва да прекарва по 2 седмици всеки месец в клиниката в Турция и това струва на семейството й по 5 000 лв. на месец. Семейството се нуждае от финансова подкрепа за да може да завърши нужното лечение. За съжаление, не знаем колко дълго време ще продължи общо, но можем да очаквам още поне 6 месеца.

Габи има Фейсбук страница, където можете да следите нейния напредък в снимки и видео.

Ако искате да дарите средства, използвайте следната сметка:

IBAN: BG86STSA93000022723217

BIC:STSABGSF

Габриела Стелиян Гатева

За чуждестранни преводи, използвайте Transferwise:

GABRIELA STELIYAN GATEVA

IBAN: BG86STSA93000022723217

BIC:STSABGSF

Можете да използвате и PayPal: helpgabi@abv.bg

EN

Gabi, 3 years 9 months, is a girl from Bulgaria. She was diagnosed with spastic diplegia of lower limbs, a form of cerebral palsy, affecting her ability to walk. After two years of hard work in Bulgaria she started crawling and learned how to stand up. A year ago she started treatment at a clinic in Turkey. Since the beginning of 2017 she has been taking regular rehabilitation sessions there, and now she has started walking up to 30 steps with support, and it will take more sessions to learn how to walk on her own, to kneel, climb stairs, etc.

Gabi is a very intelligent girl, which helps her impressive improvement. Her mom keeps learning a lot and plays the role of her personal coach at home.

Gabi needs to spend 2 weeks every month at the clinic in Turkey, and this costs her family 2 500 EUR per month. The family needs the financial support to be able to finish the necessary treatment. Unfortunately, we do not know how long it will take altogether, but at least another 6 months can be expected.

Gabi has a Facebook page, where you can follow her progress in photos and videos.

If you wish to donate, you can use the following bank account:

GABRIELA STELIYAN GATEVA

IBAN: BG86STSA93000022723217

BIC:STSABGSF

For donations from abroad, use Transferwise with the same account,

as well as PayPal: helpgabi@abv.bg

 

Advertisements

За радикалния Ислям във Франция – историята на Хенда Айари

 

Хенда Айари е на 40 години, майка на три деца, която е прекарала 10 години от живота си в радикална мюсюлманска общност във Франция. След няколко терористични атаки, за които е наясно колко ще се радва съпругът й, тя решава, че не иска повече да представлява идеология, която е причина за смъртта на невинни хора. Хенда успява да се освободи умствено от начина, по който е живяла и да избяга с децата си. Животът й не тръгва веднага в по-добра посока, тъй като френските власти не са подготвени да помагат на жени и деца в тази ситуация, но в крайна сметка в момента Хенда живее съвсем различен живот и работи за дерадикализирането на мюсюлмани във Франция и помага на жени, които напускат радикални общности. Издава и книга, в която описва своя опит.

Коя е Хенда Айари? Израснала е като непрактикуваща мюсюлманка в Нормандия, с майка тунизийка и баща алжирец. Детството й е белязано от опита на неин братовчед в Тунис да я изнасили на 9 годишна възраст и от постоянен бой от страна на майка й. В юношеските си години тя започва да търси своята идентичност. В университета попада на състудентки мюсюлманки, под чието влияние скоро започва да се забулва, а малко по-късно, под влиянието на техните салафитски религиозни съветници, напуска университета за да се омъжи за ултра-ортодоксален мюсюлманин, когото те й довеждат от Тунис, когато тя е на 21 години. Тя смята, че е била жертва на активни действия за набиране на членове за салафитската група от страна на въпросните студентки.

Хенда заживява в среда, която днес описва като „паралелна вселена“ – учат я, че обществото е шейтан (дявол), че музиката и танците са зло, че мюсюлманите са жертва на ционистко-американската конспирация, че трябва да възпитава добри малки салафити ако иска да отиде в Рая. Тя бива откъсната от семейството си и от старите си приятели, програмирана да стои вкъщи и да възпитава децата си да мразят другите – Франция, французите, Запада, евреите, християните и всички мюсюлмани, които не живеят според правилата на тяхната общност. В тази общност жените трябва да са толкова покрити, че почти да изглеждат невидими, изневярата се наказва с убиване с камъни, хомосексуалността се наказва със смърт, чуждите на общността хора са „изверги“, „неверници“, „вероотстъпници“.

Още от самото начало, съпругът на Хенда й казва, че тя е затворник и я бие, защото не смята, че е достатъчно покорна. Позволява й да излиза само до супермаркета и за религиозни събирания. Удря я с юмруци в корема по време на бременността й, понеже си е позволила да използва замразена храна за да приготви ястие по време на Рамазана. Заплашва да я удуши, понеже е купила забрадка в неподходящ според него цвят. Хенда многократно се обръща за помощ към свекъра и свекърва си, към имамите, но винаги получава единствено съвета да бъде търпелива. Когато прави опити да се оплаче на официалните власти от насилието, което търпи от съпруга си, техните служители просто вдигат рамене.

Съпругът на Хенда прекарва почти цялото си време в джамията и се издържа предимно от социални помощи, от които успява да спести пари за да заведе семейството си на поклонение в Мека. Той успява да възпита големия им син по такъв начин, че момчето да заплашва майка си за това, че не се забулва и да я нарича „проститутка“. Решава дъщеря им да започне да се забулва на 7 годишна възраст и предприема стъпки семейството да се изсели в Саудитска Арабия.

Хенда смята, че е живяла като зомби, че салафизмът е държал ума й упоен и че е успяла да се освободи от умствените окови благодарение на годините, които е прекарала в училище – на светското си образование, с помощта на което е развила способността да мисли критично и така да се противопостави на хората, които са промивали мозъка й.

Хенда бяга с трите си деца й се крие в Северна Франция. Тя има само религиозен, но не й граждански брак. Съпругът й (човек, който смята, че джихадът е негов дълг и е с профил, който се смята за рисков от френските служби за сигурност) отказва да плаща издръжка, а съдът му поверява децата, тъй като тя две години се лекува от депресия. В крайна сметка успява да спечели битката и да се събере с децата си.

Руан, мястото, в което Хенда живее по време на брака си, е едно от най-печално известните във Франция гнезда на салафитската идеология, водещ износител на бойци за Ислямска Държава. Макар че тази идеология е типична за Саудитска Арабия, все повече хора извън тази страна й симпатизират. Хенда смята, че опасното учение се разпространява като гангрена, която подкопава основните ценности на френското общество и трябва да се вземат сериозни мерки. Тя се обръща към президента Макрон с писмо, в което споделя конкретните си идеи. Те включват редица законодателни ограничения и наказания, но не и за жените и децата, които са успели да се измъкнат от радикалните общности. Тя е против жените да бъдат наказвани за това, че закриват лицата си; смята, че трябва да бъдат свързвани със социални работници и да им се помага да започнат работа вместо да плащат глоби и т.н.

Активната кампания на Хенда срещу радикализирането на страната й спечелва заплахи. Наричат я ислямофоб, расист и предател. След като издава книга, семейството й спира да общува с нея.

Горният текст е обобщение на тази статия от Ню Йорк Таймс.

 

Афганистанци в Харманли / Afghans in Harmanli

кликнете на линка за малко професионални снимки /  click on the link for some professional photos

(find EN below)

Афганистанците в бежанския лагер започнаха да планират училището през октомври, 2016 г. и го отвориха през декември, 2016, след бунтовете, когато хората прекарваха дните си в страх, несигурност и болка. През януари класната стая изгоря по време на голям пожар. След това училището отвори отново, след като няколко афганистански мъже и момчета поправиха падащия таван в друга стая в друга сграда.

Училището стартира като начално училище и курсове по математика и английски за възрастни и тийнейджъри, а афганистанците продължиха да прибавят още предмети и дейности – рисуване, музика, компютърна грамотност, игри, ателие с курсове по шев, както и много часове всеки ден, в които стаята е отворена за всички, които искат да плетат, шият и бродират каквото пожелаят.

Сега стаята е отворена всеки ден и хората идват и се радват на общностния център, който създадоха със своите собствени усилия и с материалната подкрепа на приятели от България и чужбина.

EN

The Afghans at the refugee camp started planning their school in October, 2016, and it opened in December 2016, after the riots, when people were scared, insecure and in great pain. In January the classroom burned in a big fire. Then the school reopened after some Afghan men and boys repaired the collapsing ceiling if another room in another building. 

The school started with a primary school and English + Math classes for teenagers and adults, and the Afghans kept adding classes and activities – art, music, computer literacy, playtime activities, the atelier with sewing classes, and many open hours every day for people to come and crochet, knit, sew and embroider whatever they like. 

Now the room is open on a daily basis and people can come and enjoy the community centre they have build with their own efforts and the material support from Bulgarian and foreign friends.

Афганистанското ателие стартира / The Afghan atelier just started

(Find EN translation below)

Бежанският лагер в Харманли. Афганистанското ателие за шиене / плетене / бродиране вече стартира. В момента то действа като образователна дейност, но искаме да започнем да произвеждаме висококачествени изделия, които да можем да продаваме за да финансираме ателието и да учим хората как да създадат свой малък бизнес. Искаме да правим дрехи, изделия за дома, аксесоари и играчки.

Имаме 4 шевни машини и една за оверлог, ютия и материали, дарени от хора, които подкрепят проекта.

Нуждаем се от:

  • Големи парчета едноцветен памучен плат (мек, но не прекалено тънък) за традиционни афганистански рокли – 10м при ширина 1м или 8м при ширина 1.50м. – приемаме всякакви ярки цветове
  • Малки парчета от каквито и да е платове
  • Панама за бродиране – разграфена на квадратчета
  • Подлепващо – текстилно, по-плътно
  • Декоративни текстилни ленти, по-широки
  • Големи макари за оверлога и нормални макари за машините – различни цветове
  • Съвет къде можем да купим гумен зъбчат ремък и резачка за конец за оверлог машина SEIKO GN 1-2
  • Памучни конци за бродиране – различни цветове
  • Игли за бродиране и гергефи (обръчи) за бродиране
  • Прежда, игли и куки за плетене

Ако искате да ни изпратите нещо, пишете на Лидия Стайкова, lyd.students@gmail.com или на Lydia Staikova във Фейсбук.

 

EN

Refugee camp in Harmanli. The Afghan sewing / knitting / embroidery workshop has just started. Right now it is organized as an educational activity, but we want to start producing high quality items we could sell in order to fund the workshop and teach people how they could run a small business. We want to produce clothes, household items, accessories and toys.

We have 4 sewing machines and an overlock, an iron and some materials donated by people who support the project.

We need:

  • Big pieces of one-color cotton material (soft but not too thin) for traditional Afghan dresses – 10m (if 1m wide) or 8 m (if 1.50 wide) – different bright colors
  • Small pieces of any kind of material
  • Squared fabric for embroidery
  • Applique fabric
  • Textile border bands – colorful
  • Big spools of thread for the overlock and normal sewing machine spools – different colors
  • Advice where to buy plastic gear belt and a cutter for overlock machine SEIKO GN 1-2
  • Cotton embroidery thread – different colors
  • Embroidery needles and hoops
  • Yarn, hooks for crocheting and needles for knitting

 

If you want to send us something, contact Lydia Staikova on FB or at lyd.students@gmail.com

 

Женското ателие в бежанския лагер в Харманли / Women’s atelier at the refugee camp in Harmanli

afg3

(find EN translation below)

Доброволците от Афганистан в бежанския лагер в Харманли са много активни. Стартираха свое училище – за деца, юноши и възрастни. След пожара, в който изгоря класната им стая, ремонтираха стая в друга сграда и започнаха наново. В момента мечтаят да използват стаята още по-пълноценно, като организират ателие за жени и девойки.

В ателието биха искали да шият, бродират и плетат – не само за да запълват свободното си време, но и за да се учат една от друга и да се подготвят за по-пълноценен живот в Европа. Мечтата на доброволците е да насърчат жените да научат повече за възможностите да си създадат надомна работа, която да им позволява да печелят пари, докато се грижат за децата си.

За целта са им нужни:

  • Поне 2 шевни машини
  • Ютия и маса за гладене
  • Шивашки принадлежности – метър, креда, ножици и пр.
  • Принадлежности за бродиране – гергефи (обръчи), игли и пр.
  • Принадлежности за плетене – игли и куки
  • Материали – платове, конци за шиене и бродиране, прежди, мъниста и др.

EN
Afghan volunteers at Harmanli refugee camp are very active. They started their own school – for children, teenagers and adults. After the fire which burned down their classroom, they renovated a room in another building and started again. At the moment they dream of making a better use of their classroom by adding an atelier for women and teenage girls.

They would like to sew, embroider, knit and crochet – not only to pass their free time but also to learn from one another and to prepare for a fuller life in Europe. The volunteers dream of encouraging women to learn more about opportunities to create their own home-based jobs, which will allow them to earn money while taking care of their children.

They need:

  • At least 2 sewing machines
  • An iron and an ironing table
  • Sewing tools – meter, chalk, scissors, etc.
  • Embroidery tools – hoops, needles, etc.
  • Knitting and crocheting tools – needles, hooks, etc.
  • Materials – textiles, threads for sewing and embroidery, yarn, beads, etc.

Основанието за отказ за адресна регистрация на бежанци в Елин Пелин и някои принципни въпроси

Оказва се, че община Елин Пелин е действала съвсем правомерно, отказвайки регистрация на сирийското семейство.

Но че е действала така, не стана ясно от медиите, понеже в медиите просто се водеха войни между патриоти и подкрепящи бежанците. Патриотите си направиха добра реклама, а подкрепящите бежанците не успяха да се фокусират върху реални сериозни проблеми на бежанците.

Някои от тези проблеми са проблеми и на български граждани.

Споделям линк към становището на община Елин Пелин:
http://elinpelin.org/assets/failove_2017/Stanovishte.pdf

Както и мое писание за жилищните проблеми на бежанците (преди да бъда запозната с реалните основания за отказа за регистрация):
https://lydblog.wordpress.com/…/02/14/apt-problems-refugees/

По мои предположения, някои общини извършват адресни регистрации в нарушение на правилата.

Така че не е невъзможно и обратното – да отказват такива в нарушение на правилата, или пък да осуетяват подаването на молби в указан срок, след което да отказват на основание закъснение за подаване на молбата.

Възможно е в конкретния случай в Елин Пелин отговорност за закъснението да носи Държавната агенция за бежанците, която трябва да изпрати писмо до общината и не го е направила достатъчно бързо. Възможно е получили закрила да се забавят с подаването на молба към съответната община, тъй като процесът на търсене на жилище е отнел повече време.

Та, ако някой иска да помогне на бежанците и да българските граждани, които имат проблеми с адресната регистрация, от които произтичат и проблеми с други неща, нека да помисли за промяна в законодателство, в процедури, да лобира за това и евентуално да участва в обществен натиск за промени.

Стартираме „афганистанско“ училище в бежанския лагер в Харманли / Opening an „Afghan“ school at the refugee camp in Harmanli

(Find English translation below)

Работим по създаването на училище в „афганистанската” част на бежанския лагер в Харманли. Там има около 200 деца, от Афганистан и Иран.

Една учителка от Афганистан желае да обучава широк възрастов диапазон, започвайки от две годишните деца, на фарси / дари и пащу. Тя ще се занимава с ограмотяване на тези езици, математика, природни науки, география, история и изобразитеолно изкуство. Иска да направи училището интересно и стимулиращо.

Започваме почти от нулата – с един дарен употребяван лаптоп и една малка чанта с материали. Надяваме се, че скоро ще имаме достъп до някогашната ми класна стая и ще проверим какво е запазено от материалите, които оставих там след приключването на последното академично училище, което се ръководеше от бежанци и моето „пенсиониране” от лагера.

На този етап се нуждаем от следните материали:

  • Илюстровани детски книги на дари / фарси и пащу
  • Разкази на дари / фарси и пащу, подходящи за тийнейджъри
  • Енциклопедии и учебници на английски
  • Работни книжки за предучилищна възраст на английски / български, които са интересни и можем да адаптираме. Би било добре да имаме повече бройки, така че всяко дете да има своя.
  • Големи листове ламарина, които да поставим на стените като магнитни дъски
  • Магнитна хартия
  • Детски строители с тухлички, които не са от най-дребните и няма опасност с тях да се задавят малки деца
  • Строители от дървени плочки
  • Мозайки
  • Бял кадастрон
  • Образователни плакати – на английски, но може и на фарси/дари и пащу
  • Моливи, химикали, пастели, флумастери, гуми, бои, четки – всичко, което става за писане и рисуване
  • Цветна хартия, ножици, лепила, тиксо
  • Книжки за оцветяване
  • Принтерна хартия
  • Шаблони с всякакви фигури
  • Тетрадки – с широки и с тесни и широки редове
  • Дебела постелка за част от пода, където децата могат да седят и да играят
  • Играчки и материали, които не сме споменали, но смятате, че може да са полезни и интересни (моля свържете се с нас за да обсъдим)

EN

We are working on opening a school in the “Afghan” part of Harmanli refugee camp. There we have roughly about 200 children, both Iranian and Afghan.

An Afghan female teacher is prepared to teach a wide age range of children (starting from 2 year olds) in both Dari and Pashto.  She is going to teach literacy skills in both Dari and Pashto, mathematics, science, geography, history, art.  She is keen on making this school interesting and stimulating.

We are starting from scratch – with a donated second-hand laptop and small bag of materials. Hopefully, we will soon have access to my former classroom and figure out what has been preserved from the materials I had left there after the last school run by refugees closed and I “retired” from camp.

At this point we need the following materials:

  • Illustrated books in Farsi / Dari and Pashto
  • Some stories suitable for teenagers in Farsi / Dari and Pashto
  • Encyclopedias and textbooks in English
  • Pre-school activity books in English / Bulgarian which are interesting and we could adapt. It would be nice if we have more of the same type, so that children have their own.
  • Large tin sheets we could put on walls to use for magnets
  • Magnetic paper
  • Plastic brick construction kits (not the tiniest one so that young children do not choke on them)
  • Wooden plate kits
  • Mosaics
  • Thick poster paper – white
  • Educational posters – in English and / or Dari/ Farsi and Pashto
  • Pencils, pens, felt-tipped pens, pastels, water-color, brushes – anything that could be used for writing, drawing and painting, erasers
  • Color paper, scissors, glue sticks, adhesive tape
  • Coloring books
  • Printer paper
  • Stencils of all kinds of shapes
  • Notebooks – wide ruled / lined and manuscript lined
  • Thick cover for part of the floor so that kids can sit down and play
  • Some toys and materials we have not mentioned but seem interesting and useful to you (please contact us about them to discuss)