Братя Карамазови

е доста дълга книга (поне 900 хартиени страници), но описаното в нея обхваща сравнително кратък период от време – няколко месеца от живота на трима братя и някои от техните съграждани в малко руско градче през 19 век – времена, на политически и икономически реформи, когато в Русия все повече хора поставят под въпрос Бог, размишляват за морала и свободната воля.

Карамазови имат трудни семейни отношения, наситени с противоречиви и силни чувства и заплетени с драматични взаимодействия с други хора. Книгата се чете лесно, но е мрачна и някак театрална. Не бих искала да преразказвам сюжета, тъй като не мисля, че много хора биха искали да знаят предварително какво ще се случи.

Докато я четох, отново си дадох сметка, че не знам нищо за Русия и че бих искала да знам повече. Бих прочела още книги на Достоевски, но не бих разчитала само на тях за да науча достатъчно за Русия. Ако съдя по „Братя Карамазови“, творчеството на Достоевски може да е дълбоко потопено в руското битие и душевност, но все пак поставя общочовешки теми и е на първо място литература, а не антропологическо изследване.

Как реших да чета Достоевски? Май стана заради Jordan B. Peterson, нашумелият напоследък канадски психолог, който често споменава творби на Достоевски в лекциите си и ако правилно си спомням, го смята за добър психолог. Вярно е и това, че Русия винаги ме е привличала и че отвреме навреме чета руски разкази и приказки и следя все повече съвременни руски художници и книгочитатели.

Дали бих препоръчала книгата? Не знам. На мен ми хареса, но не мисля, че би се харесала на повечето съвременни български читатели. Все пак можете да пробвате – намира се безплатно в Читанка.

 

Advertisements

ЕС приема Истанбулската конвенция. Какво означава това за България?

Около българското ратифициране на Истанбулската конвенция се вдигна много шум, но не се чу ясно и силно информацията, че самият ЕС е започнал процедура по присъединяване към Истанбулската конвенция. Жалко е, че толкова важна информация не беше ясно комуникирана от политиците (лично аз чух да се споменава единствено от Цецка Цачева), а медиите и правозащитните организации съзнателно или несъзнателно я игнорираха.

Какво означава ЕС приеманто за България в случай, че не сама не ратифицира Конвенцията? Ето какво успях да си изясня след ровене и питане:

Първо нека да изясним процедурата, през която минава приемането и докъде е стигнало:

От три ЕС институции, през които трябва да мине това решение, то е минало през две: Европейската комисия и Европейския парламент. Остава да мине през Съвета на ЕС. За да мине през Съвета на ЕС, ще трябва да има мнозинство. Към момента ЕС държавите, които сами са ратифицирали конвенцията са 14, така че засега изглежда работата да е „на кантар“ и няма уточнена дата, на която да се гласува в Съвета. Може да се отлага с години. Предстои да изясня какво мнозинство е нужно.

Какво предстои да се случи ако в един момент Съветът гласува ЗА?

Следва да се изработят поднормативни документи, примерно директиви, които на свой ред да се гласуват от Европейския парламент и пр.

След приемането на такива документи, България ще бъде задължена да ги изпълнява като въведе някои изменения в своето законодателство. Това означава, че България няма да е задължена да изпълнява абсолютно всичко по конвенцията ако сама не я е ратифицирала, но ще трябва да изпълнява нещата, които ЕС е приел да изпълнява.

Доколко тази конвенция бива „натрапена“ на България? България има свои представители в Европарламента. Те може да са гласували „за“, „против“ и „въздържал се“. Ето как са гласували: Отсъствали: Георги Пирински, Против: Андрей Новаков, Въздържали се: Ангел Джамбазки и Владимир Уручев, За: всички останали

Допълнение от 18 февруари: 

Към този момент имам събрани следните твърдения:

По въпроса относно практическата стойност за България от присъединяването на ЕС към Конвенцията

1) Приемането от ЕС ще има практическа стойност за България, дори и ако не ратифицира сама конвенцията и 2) Не, няма да има никаква практическа стойност, понеже това е символен жест.

По въпроса дали е нужно всички страни поотделно да ратифицират Конвенцията за да е възможно да бъде приета и от Съвета на ЕС:

1) Нужно е всички страни да ратифицират за да стане факт и за целия ЕС и 2) Не е нужно да ратифицират; важно е да си дадат съгласието в Съвета на ЕС.

Допълнение от 22 февруари:

Според него за да може ЕС да завърши присъединяването към ИК е нужно всички страни членки да ратифицират поотделно ИК. Обосновава се с Договора за функциониране на Европейския съюз. Цитирам:

„Зависи какъв е характерът на компетентността, която се засяга с конвенцията, за да се разбере дали е нужна предварителна ратификация на всички държави като първи етап и тогава ратификация на ес, или е без значение броят ратифицирали, стига ес да реши да ратифицира. Няма да има значение и нужда от определен брой ратифицирали държави, когато Конвенцията хипотетично може да се причисли към Изключителната компетентностна ЕС – те са описани в чл.3 на ДФЕС (договор за функциониране на евр съюз), а ще има, когато хипотетично е част от споделената компетентност с държавите, като мисля, че тя е към споделените, защото към нея влизат и социалните върпоси – чл. 4 ДФЕС. Т.е според мен не може да се приеме без ратификация от всички държави като първа стъпка. Иначе хвърли поглед и на този линк, там са описани действията именно към желана ратификация на ниво целия съюз по месеци и пише, че активно подпомагат държавите към ратификация“

 http://www.europarl.europa.eu/legislative-train/theme-area-of-justice-and-fundamental-rights/file-eu-accession-to-the-istanbul-convention
Legislative train schedule | European Parliament
The European Parliament’s legislative train schedule monitors the progress of legislative files identified in the 10 priorities of the European Commission
europarl.europa.eu

Тук е ДФЕС – http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A12012E%2FTXT

Вълшебната планина

Davos-750x500

е доста дълга книга, в която не се случва кой знае какво, но пък минават години. Героят е млад невинен флегматичен немец, току що завършил корабно инженерство, интроверт.  Действието се развива в Давос, Швейцария, основно в санаториум за туберкулозно болни, няколко години преди Първата световна война. Макар че в книгата усещам безвременни неща, тя изглежда да е пълна с духа на своето време.

Времето върви бавно, но пък нещата които се случват не са лесно предвидими. И все пак, не се случва кой знае какво.

Това е роман за израстването, но героят не се променя бурно и драстично.

Хората ще се чудят какво интересно има в тази книга. Не е лесно да се каже. От една страна е доста ерудирана книга, пълна с много идеи, но от друга страна е някак проста и скромна, като безличния герой Ханс. И се чете лесно. Казват, обаче, че тихите води са дълбоки. „Вълшебната планина“, обаче, е смешна. Въпреки, че в нея постоянно витае туберкулозната смърт. Това не означава, че е „позитивна“, не бива да се заблуждавате. Но не е и мрачна 😀

Книгата е доста старомодна (към това усещане прибавя и твърде приятният български превод), но в същото време не виждам начин някога да се превърне в отживелица.

Мога да кажа, че е една от любимите ми книги, но от онези, които не се сещам на кого да препоръчам. Така че я препоръчвам на който смята, че може да изтърпи гореописаното да се разпростре на около хиляда страници. Тайно се надявам някой да я прочете и да я хареса 🙂

 

 

За липсата на добросъвестни и компетентни източници на информация за заети хора

Светът става все по-сложен, и все по-сложните му проблеми постоянно се опитват да си пробият път до ума ми. Години наред успявам някакси да се изолирам от по-голямата част от злободневието, но има моменти, в които и аз се включвам в неговото изследване и обсъждане.  Понякога ми е важно да съм наясно какво се случва и да имам своя позиция.

Да изясня какво наистина се случва, обаче, се оказва трудна задача. Някои теми изискват да отделя много време и да прегледам много информация. В много случаи нямам толкова време, а понякога нямам и достатъчно познания за да мога да вникна в информацията.

В такива случаи би било много хубаво да можеше някой друг да изследва наличната информация вместо мен. Някой достатъчно интелигентен, компетентен и честен. Не е задължително да бъде безпристрастен, но да е честен и да не прикрива информация, която не обслужва целите му.

Би трябвало медиите да са такива, както и нестопанските организации. За съжаление, обаче, рядко попадам на смелена информация, която да е поднесена хем интелигентно, хем компетентно, хем честно. За щастие, разполагам с някой и друг познат, на когото мога да се доверя по един или друг въпрос, но като цяло  болезнено усещам недостига на хора, които да задоволяват описаните информационните нужди.

Да помогнем на Габи / Let’s help Gabi

(Find English translation below the Bulgarian text)

gabi 1

Габи от Севлиево  е на 3 години и 9 месеца. Тя е с диагноза спастична диплегия на долни крайници, форма на детска церебрална пареза, която нарушава способността й да ходи. След две годишни усилия в България, тя се научи да пълзи и да се изправя. Преди година започна лечение в клиника в Турция. От началото на 2017 г. тя провежда редовна рехабилитация там и сега започна да върви, като прави до 30 крачки, но не самостоятелно. Ще са нужни още сесии за да се научи да ходи сама, да кляка, да изкачва стълби и пр.

Габи е много интелигентно дете и това подпомага забележителния й напредък. Майка й непрекъснато се учи за да може да й помага ефективно и играе ролята на неин личен треньор у дома.

Габи трябва да прекарва по 2 седмици всеки месец в клиниката в Турция и това струва на семейството й по 5 000 лв. на месец. Семейството се нуждае от финансова подкрепа за да може да завърши нужното лечение. За съжаление, не знаем колко дълго време ще продължи общо, но можем да очаквам още поне 6 месеца.

Габи има Фейсбук страница, където можете да следите нейния напредък в снимки и видео.

Ако искате да дарите средства, използвайте следната сметка:

IBAN: BG86STSA93000022723217

BIC:STSABGSF

Габриела Стелиян Гатева

За чуждестранни преводи, използвайте Transferwise:

GABRIELA STELIYAN GATEVA

IBAN: BG86STSA93000022723217

BIC:STSABGSF

Можете да използвате и PayPal: helpgabi@abv.bg

EN

Gabi, 3 years 9 months, is a girl from Bulgaria. She was diagnosed with spastic diplegia of lower limbs, a form of cerebral palsy, affecting her ability to walk. After two years of hard work in Bulgaria she started crawling and learned how to stand up. A year ago she started treatment at a clinic in Turkey. Since the beginning of 2017 she has been taking regular rehabilitation sessions there, and now she has started walking up to 30 steps with support, and it will take more sessions to learn how to walk on her own, to kneel, climb stairs, etc.

Gabi is a very intelligent girl, which helps her impressive improvement. Her mom keeps learning a lot and plays the role of her personal coach at home.

Gabi needs to spend 2 weeks every month at the clinic in Turkey, and this costs her family 2 500 EUR per month. The family needs the financial support to be able to finish the necessary treatment. Unfortunately, we do not know how long it will take altogether, but at least another 6 months can be expected.

Gabi has a Facebook page, where you can follow her progress in photos and videos.

If you wish to donate, you can use the following bank account:

GABRIELA STELIYAN GATEVA

IBAN: BG86STSA93000022723217

BIC:STSABGSF

For donations from abroad, use Transferwise with the same account,

as well as PayPal: helpgabi@abv.bg

 

Търси се квартира за възрастна жена в Пловдив

Баба Марийка, на 84 години, от Пловдив от известно време е бездомна. Наскоро беше ограбена и пребита. Изведена е от жилището си със съдебно решение заради оплакване от съседите, тъй като е отглеждала няколко котки. В момента връщането й там е невъзможно, а по случая тече прокурорска проверка.

В момента баба Марийка продължава да се грижи за котките, но навън, като харчи цялата си пенсия за да им купува храна, а самата тя оцелява благодарение на помощта на други хора.

Тя има две деца. Синът й живее в Пловдив и бих искал да я подслони, но тя не желае да напусне квартала си. Засега твърди, че не бих искала да живее в социално заведение, тъй като е твърде свободолюбива, а и иска да е близо до котките си. По същата причина не желае да отиде при дъщеря си в Германия.

Синът й търси квартира, която дъщерята ще плаща, но засега не успява – наемодателите отказват да дадат жилище на толкова възрастна жена. Телефонът на сина й Красимир е 089 9898417.  Другият ангажиран с баба Марийка е Ангел Грънчаров от Пловдив. Кликнете тук за да видите неговите контакти. В блога му можете да откриете доста информация по случая.

Афганистанските момчета в Европа

Хората се питат защо в Европа влизат толкова много млади афганистански момчета – малолетни, непълнолетни, в началото на пълнолетието си, в 20те си години.  Това, което съм научила от моите наблюдения като доброволец е: случаите са различни. Разбира се, има две сериозни причини, които са първоизточник на миграцията от Афганистан, за хора от всякакъв пол и възраст: лесната възможност да загинеш и трудната възможност да се препитаваш или да получиш образование (колкото и странно да звучи за някои хора, немалко афганистанци всъщност искат да получат образование / децата им да се образоват). За някои момчета съществува и опасността да бъдат взети за бойци на талибаните и Ислямска Държава. За някои хора има и други, специфични лични причини, някои от които дават сериозни основания за получаване на бежански статут; няма да разглеждам тези причини сега. Ще се опитам да отговоря на въпроса какво ще правят тези момчета в Европа.

Не отричам, че някои от тях идват с мечтата да живеят лесно, да не работят и да бъдат на издръжка на държавата. Сред тях има и такива, които вече имат изградени престъпни навици и умения и ги практикуват. Това проличава още в нашите бежански лагери, тъй като те образуват банди, които тормозят останалите бежанци. И все пак, справедливо е да кажа, че тези хора се броят на пръсти, но също така мога да кажа, че те биха могли да бъдат пример, който да увлече някои от момчетата, които пътуват без семействата си. Липсата на смислени занимания в бежанските лагери и необходимостта да оцеляваш  далече от семейството си допринасят за това.

Справедливо е да кажем, че това са неща, които се случват във всяка култура, когато млади момчета са оставени сами на себе си – улични банди има във всяка страна по света. Колкото са по-малки и беззащитни, толкова по-объркани и уязвими са. На практика сред тях има деца на възраст 10-14 години, които могат да станат жертва на всякакви злоупотреби. Бежанските лагери не са ваканционни лагери, а нелегалното преминаване на граници не е екскурзионно летуване.

Голяма част от младите момчета и мъже идва със задачата да намери начин да оцелява с труд, а ако се придвижи до богатата част на Европа, няма да откаже и щедрите социални помощи, особено в началото. Някои хора, обаче, знаят, че няма как да получават социални помощи в която и да е държава, а ще работят на черно – за да плащат дълговете си по пътуването, а някои от тях са със задачата да помагат на семействата си у дома. Това са хората, които вече са били депортирани и предполагат, че официалното търсене на закрила ще ускори следващото им депортиране, а те предпочитат да печелят време, а в това време да печелят пари. Тези момчета са добри строители, бояджии и пр. И Европа (особено Великобритания) им предлага работа на черно, срещу по-ниско заплащане, разбира се.

Някои от тези момчета прекарват години в Европа, ходят на училище, научават езици, свикват да живеят в Европа и когато бъдат депортирани в Афганистан, не успяват да се приспособят, а освен това са лесна жертва за талибаните, които ги смятат за шпиони, предатели и пр. Ето защо те тръгват отново. Един мой познат казваше, че сигурно страдат от Синдрома на Одисей. Аз смятам, че не им е известен друг начин на живот, пък и нямат кой знае какъв избор.

Защо идват в Европа, а не останат в Иран или Турция? Защото и там имигрантите от Афганистан се сблъскват с много трудности и често не могат да живеят легално, особено ако нямат достатъчно средства. Знаем и това, че в последно време Пакистан прави сериозни опити и успява да върне в Афганистан бежанци, които са живели там десетилетия, включително децата и внуците им, родени в Пакистан.

Откъде намират толкова много пари? Всъщност повечето пътуват доста евтино. Не изминават целия път наведнъж, за някои участъци не ползват трафиканти. Всъщност по целия път от Афганистан от Великобритания има „заседнали“ афганистанци, които мечтаят да продължат, но нямат финансовата възможност и се опитват да оцеляват на място. Както казах по-горе – само малка част от тях чрез престъпна дейност.

Засега няма изгледи потокът от афганистански момчета да спре. Европа хем се опитва да се отърве от голяма част от тях, хем за много от случаите няма механизми. Мен лично особено ме притеснява фактът, че в опитите си да се отърве от тези момчета, Европа прави така, че голяма част от тях да живеят на територията незаконно и без документи, което прави контрола над тях много по-труден, а също и грижата за тези, които са на практика деца. Освен това, хора, които са поставени в отчаяно положение, понякога могат да станат опасни за околните – и това е вярно за хора от всяка култура.

Физическото опазване на границите и промяната на национални законодателства, ЕС и международното законодателство, международните споразумения в областта на миграцията не са тема на този текст.