Ползвам Фейсбук, но обичам Инстаграм и Пинтерест

Моят живот във Фейсбук

Ползвам Фейсбук от 2006 година – от деня, в който беше отворен за поканени „външни хора“, т.е. за тези, които не учат в групата университети, която имаше достъп. Ползвам го и до днес. Заради това, че съм организирала част от работата и контактите си през него и заради навика. Във Фейсбук съм изгубила напразно много часове от живота си и за съжаление, продължавам да губя, тъй като въпреки съзнателните усилия да избягвам скролването по потока, понякога продължавам да го правя. 

Преди години ценях и хвалех ФБ като времеспестяващо средство – чрез него стигах до новини, до които иначе няма да стигна, защото аз самата не следя медиите. Познатите ми филтрираха новините и до мен стигаха неща, които може да са ми важни и интересни.

Днес познатите ми правят същото, което правеха и преди: филтрират новините. Днес, обаче, имам твърде много познати. Въпреки че приемам малка част от поканите, които получавам и любезно съм предоставила бутон за следване за тези, които искат да следят споделяното от мен. Освен това се изморих от нещата, които споделят повечето хора. Най-вече съм изморена от твърде много предсказуемост, негативизъм и себеправедност. Признавам, че от време на време и себе си в тези „грехове“ и полагам съзнателни усилия да не правя във ФБ това, което ми е неприятно да виждам. Все още не съм постигнала съвършенство.

Опитвам се и да избягвам да коментирам, както и да „харесвам“, защото това неизбежно ме въвлича в получаване и следене на уведомления за действията на други хора, в изкушение да отговоря на други коментари и пр.

 

Моят прекрасен живот в Пинтерест 

Преди около 5 години съвсем случайно открих Пинтерест и продължавам да го препоръчвам. Пинтерест е място, в което можете да организирате и запазите информация, която ви интересува в „табла“ по теми. Някои хора го използват за да запазват и организират тематично статии (все повече сайтове дават тази възможност), а още повече хора го използват за да запазват изображения. Пинтерест може да се използва и за други неща – например вие самите да публикувате, рекламирате и пр.

Аз лично използвам Пинтерест като галерия за изображения. Следя основно теми, свързани с изкуство и занаяти, и подреждам находките си в добре организирани папки. Някои от папките ми са невидими за останалия свят и са споделени с хора, с които работя по тези теми.

Пинтерест е оазис за хора, които обичат да съзерцават красиви картини и предмети. Някои от създаващите такива неща ги споделят сами в Пинтерест, но това се случва доста по-рядко. Пинтерест е по-скоро място, в което хората действат като галеристи, които подбират и излагат създаденото от други хора.

Едно от любимите ми неща там е липсата на новини, разговори и дискусии. Което означава липса на ярост, конфликти и суета.

 

Моят нов прекрасен живот в Инстаграм

Ползвам Инстаграм от няколко месеца – откакто реших да ползвам таблет – нещо, което нямаше да ми хрумне да си купя ако един от мобилните оператори не ми беше предложил само срещу 1 лв, когато подновявах един договор. Нямах идея за какво да ползвам таблета, така че започнах няколко месеца след покупката. Това е първото ми мобилно устройство. Предполагам, че скоро няма ми се прииска да притежавам смартфон. Ползвам таблета почти изцяло за Инстаграм. За тези, които използват само компютър – Инстаграм вече може да се ползва и на компютър – и за следене, и за публикуване. Второто все още е по-трудничко и ще трябва да поровите за да научите как става.

В Инстаграм се споделят най-вече оригинални изображения. Пресподелянето е по-трудно и се прави сравнително рядко. Там хората не действат като галеристи, а като творци. Макар че Инстаграм е създаден основно за да се споделят изображения, някои хора публикуват под изображенията текстове и използват Инстаграм като блог. Там можете да следите профили на други хора, както и теми, да „харесвате“, да запазвате и организирате в папки (които, обаче, винаги са видими само за вас).  Можете и да коментирате, както и да изпращате лични съобщения.

В Инстаграм следя най-вече художници и занаятчии, както и малко фотографи. За съжаление, поназнайвам само английски и руски, така че рядко попадам на другоезични профили, но мисля че си струва да проявя усърдие да открия такива в областите, които ме интересуват.

Благодарение на Инстаграм преоткрих съществуването на Русия, както и на други бивши съветски места. И техните хора. Бившият Съветски Съюз и руските неща ми бяха доста интересни в периода на Перестройката, но след падането на Тодор Живков, някакси спрях да обръщам внимание какво се случва в тази част на света и до попадането ми в Инстаграм не знаех нищо за случващото се там, ако изключим това, че знам кой е Путин и имам изградена представа за личността му и начина му на управление.

„Моята“ част от рускоезичния Инстаграм е населена предимно от хора, които са по-млади от мен, които обичат да четат книги и да споделят находките си, да снимат красотите на страната си, а също и професионални художници и занаятчии. Впечатлена съм от силния стремеж на тези хора към красота, образование и култура, както и от предприемаческия им дух. С удоволствие чета дори и коментарите понякога. Там няма ярост, негативизъм, себеправедност, суета, а общуването е изключително любезно. Контрастът с българоезичния Фейсбук е потресаващ. 

Благодарение на рускоезичния Инстаграм реших да си направя профил в руския аналог на Фейсбук, ВКонтакте, където мога да следя още интересни неща. Ако някой ден започна да го ползвам редовно и имам повече наблюдения, ще напиша и за тази платформа.

 

 

Реклами