Лесни и вкусни курабийки от оризово брашно

Няколко пъти направих курабийки от оризово брашно и няма човек, който да ги е опитал и да не ги е харесал. Отдавна обещавам да споделя рецептата. Оригиналната рецепта на английски можете да намерите тук. Ще я преведа, придружена със свои коментари.

Съставки:

Оризово брашно: 1 1/2 чаша

Сода за печене (бикарбонат): 1/2 чаена лъжичка

Сол: 1/2 чаена лъжичка

Масло (омекнало): 1/2 чаша (и с олио се получава добре)

Бяла кристална захар: 1/2 чаша

Kафява захар: 1/2 чаша (може и само с бяла)

Количеството на захарта по-добре преценете сами – някои обичат по-малко сладки курабийки. За тези, които са яли от моите курабийки – честно казано, никога не мога да запомня колко захар слагам. Преценям на момента, на вдъхновение.

Ванилия: 1/2 чаена лъжичка (аз слагам  на око)

Яйца: 2 големи ( на око преценете дали да сложите още яйца – ако тестото е по-гъсто, курабийките се оформят по-лесно и не се разливат, но пък по-рядкото тесто прави по-тънки и хрупкави курабийки, които на мен лично ми допадат повече – именно тогава можете да усетите прелестта на оризовото брашно).

Шоколадови парченца: 1 чаша (аз лично повече харесвам без шоколадови парченца)

Натрошени ядки: 1/2 чаша (пробвах и със смелени като завиших доста количеството – до около половината от обема за да пробвам дали се получава нещо като ореховка – не беше лошо, но хрупкащите парченца ми харесват повече).

Оригиналната инструкция:

Смесете брашното, содата и солта в малка купа. Разбийте маслото, захарта и ванилията – докато изсветлеят. Добавяйте и разбивайте добре яйцата едно по едно. Постепенно добавете сухите съставки. След това добавете и разбъркайте ядките и шоколадовите парченца. Покрийте и оставете в хладилника за 1 час. (Аз лично нямам търпение да чакам и не оставям в хладилника)

Загрейте фурната до 190 градуса. (Понеже имам старомоден „Раховец“, включвам горните и долните реотани на 3 (4 е максимумът)). Покрийте тавата с хартия за печене или леко я намажете с мазнина. Офомете топчета с големина около 2 см. Поставете ги на около 5 см едно от друго. (Ако предпочитате по-рядко тесто, което се разлива и прави тънки хрупкави курабийки, преценете на око).

Печете 8-10 минути или докато станат златисти. Охладете в тавата 2 минути и после преместете курабийите върху решетка за да изстинат напълно. Съхранявайте в добре затворен съд.

Реклами

Ползвам Фейсбук, но обичам Инстаграм и Пинтерест

Моят живот във Фейсбук

Ползвам Фейсбук от 2006 година – от деня, в който беше отворен за поканени „външни хора“, т.е. за тези, които не учат в групата университети, която имаше достъп. Ползвам го и до днес. Заради това, че съм организирала част от работата и контактите си през него и заради навика. Във Фейсбук съм изгубила напразно много часове от живота си и за съжаление, продължавам да губя, тъй като въпреки съзнателните усилия да избягвам скролването по потока, понякога продължавам да го правя. 

Преди години ценях и хвалех ФБ като времеспестяващо средство – чрез него стигах до новини, до които иначе няма да стигна, защото аз самата не следя медиите. Познатите ми филтрираха новините и до мен стигаха неща, които може да са ми важни и интересни.

Днес познатите ми правят същото, което правеха и преди: филтрират новините. Днес, обаче, имам твърде много познати. Въпреки че приемам малка част от поканите, които получавам и любезно съм предоставила бутон за следване за тези, които искат да следят споделяното от мен. Освен това се изморих от нещата, които споделят повечето хора. Най-вече съм изморена от твърде много предсказуемост, негативизъм и себеправедност. Признавам, че от време на време и себе си в тези „грехове“ и полагам съзнателни усилия да не правя във ФБ това, което ми е неприятно да виждам. Все още не съм постигнала съвършенство.

Опитвам се и да избягвам да коментирам, както и да „харесвам“, защото това неизбежно ме въвлича в получаване и следене на уведомления за действията на други хора, в изкушение да отговоря на други коментари и пр.

 

Моят прекрасен живот в Пинтерест 

Преди около 5 години съвсем случайно открих Пинтерест и продължавам да го препоръчвам. Пинтерест е място, в което можете да организирате и запазите информация, която ви интересува в „табла“ по теми. Някои хора го използват за да запазват и организират тематично статии (все повече сайтове дават тази възможност), а още повече хора го използват за да запазват изображения. Пинтерест може да се използва и за други неща – например вие самите да публикувате, рекламирате и пр.

Аз лично използвам Пинтерест като галерия за изображения. Следя основно теми, свързани с изкуство и занаяти, и подреждам находките си в добре организирани папки. Някои от папките ми са невидими за останалия свят и са споделени с хора, с които работя по тези теми.

Пинтерест е оазис за хора, които обичат да съзерцават красиви картини и предмети. Някои от създаващите такива неща ги споделят сами в Пинтерест, но това се случва доста по-рядко. Пинтерест е по-скоро място, в което хората действат като галеристи, които подбират и излагат създаденото от други хора.

Едно от любимите ми неща там е липсата на новини, разговори и дискусии. Което означава липса на ярост, конфликти и суета.

 

Моят нов прекрасен живот в Инстаграм

Ползвам Инстаграм от няколко месеца – откакто реших да ползвам таблет – нещо, което нямаше да ми хрумне да си купя ако един от мобилните оператори не ми беше предложил само срещу 1 лв, когато подновявах един договор. Нямах идея за какво да ползвам таблета, така че започнах няколко месеца след покупката. Това е първото ми мобилно устройство. Предполагам, че скоро няма ми се прииска да притежавам смартфон. Ползвам таблета почти изцяло за Инстаграм. За тези, които използват само компютър – Инстаграм вече може да се ползва и на компютър – и за следене, и за публикуване. Второто все още е по-трудничко и ще трябва да поровите за да научите как става.

В Инстаграм се споделят най-вече оригинални изображения. Пресподелянето е по-трудно и се прави сравнително рядко. Там хората не действат като галеристи, а като творци. Макар че Инстаграм е създаден основно за да се споделят изображения, някои хора публикуват под изображенията текстове и използват Инстаграм като блог. Там можете да следите профили на други хора, както и теми, да „харесвате“, да запазвате и организирате в папки (които, обаче, винаги са видими само за вас).  Можете и да коментирате, както и да изпращате лични съобщения.

В Инстаграм следя най-вече художници и занаятчии, както и малко фотографи. За съжаление, поназнайвам само английски и руски, така че рядко попадам на другоезични профили, но мисля че си струва да проявя усърдие да открия такива в областите, които ме интересуват.

Благодарение на Инстаграм преоткрих съществуването на Русия, както и на други бивши съветски места. И техните хора. Бившият Съветски Съюз и руските неща ми бяха доста интересни в периода на Перестройката, но след падането на Тодор Живков, някакси спрях да обръщам внимание какво се случва в тази част на света и до попадането ми в Инстаграм не знаех нищо за случващото се там, ако изключим това, че знам кой е Путин и имам изградена представа за личността му и начина му на управление.

„Моята“ част от рускоезичния Инстаграм е населена предимно от хора, които са по-млади от мен, които обичат да четат книги и да споделят находките си, да снимат красотите на страната си, а също и професионални художници и занаятчии. Впечатлена съм от силния стремеж на тези хора към красота, образование и култура, както и от предприемаческия им дух. С удоволствие чета дори и коментарите понякога. Там няма ярост, негативизъм, себеправедност, суета, а общуването е изключително любезно. Контрастът с българоезичния Фейсбук е потресаващ. 

Благодарение на рускоезичния Инстаграм реших да си направя профил в руския аналог на Фейсбук, ВКонтакте, където мога да следя още интересни неща. Ако някой ден започна да го ползвам редовно и имам повече наблюдения, ще напиша и за тази платформа.