Братя Карамазови

е доста дълга книга (поне 900 хартиени страници), но описаното в нея обхваща сравнително кратък период от време – няколко месеца от живота на трима братя и някои от техните съграждани в малко руско градче през 19 век – времена, на политически и икономически реформи, когато в Русия все повече хора поставят под въпрос Бог, размишляват за морала и свободната воля.

Карамазови имат трудни семейни отношения, наситени с противоречиви и силни чувства и заплетени с драматични взаимодействия с други хора. Книгата се чете лесно, но е мрачна и някак театрална. Не бих искала да преразказвам сюжета, тъй като не мисля, че много хора биха искали да знаят предварително какво ще се случи.

Докато я четох, отново си дадох сметка, че не знам нищо за Русия и че бих искала да знам повече. Бих прочела още книги на Достоевски, но не бих разчитала само на тях за да науча достатъчно за Русия. Ако съдя по „Братя Карамазови“, творчеството на Достоевски може да е дълбоко потопено в руското битие и душевност, но все пак поставя общочовешки теми и е на първо място литература, а не антропологическо изследване.

Как реших да чета Достоевски? Май стана заради Jordan B. Peterson, нашумелият напоследък канадски психолог, който често споменава творби на Достоевски в лекциите си и ако правилно си спомням, го смята за добър психолог. Вярно е и това, че Русия винаги ме е привличала и че отвреме навреме чета руски разкази и приказки и следя все повече съвременни руски художници и книгочитатели.

Дали бих препоръчала книгата? Не знам. На мен ми хареса, но не мисля, че би се харесала на повечето съвременни български читатели. Все пак можете да пробвате – намира се безплатно в Читанка.

 

Advertisements

ЕС приема Истанбулската конвенция. Какво означава това за България?

Около българското ратифициране на Истанбулската конвенция се вдигна много шум, но не се чу ясно и силно информацията, че самият ЕС е започнал процедура по присъединяване към Истанбулската конвенция. Жалко е, че толкова важна информация не беше ясно комуникирана от политиците (лично аз чух да се споменава единствено от Цецка Цачева), а медиите и правозащитните организации съзнателно или несъзнателно я игнорираха.

Какво означава ЕС приеманто за България в случай, че не сама не ратифицира Конвенцията? Ето какво успях да си изясня след ровене и питане:

Първо нека да изясним процедурата, през която минава приемането и докъде е стигнало:

От три ЕС институции, през които трябва да мине това решение, то е минало през две: Европейската комисия и Европейския парламент. Остава да мине през Съвета на ЕС. За да мине през Съвета на ЕС, ще трябва да има мнозинство. Към момента ЕС държавите, които сами са ратифицирали конвенцията са 14, така че засега изглежда работата да е „на кантар“ и няма уточнена дата, на която да се гласува в Съвета. Може да се отлага с години. Предстои да изясня какво мнозинство е нужно.

Какво предстои да се случи ако в един момент Съветът гласува ЗА?

Следва да се изработят поднормативни документи, примерно директиви, които на свой ред да се гласуват от Европейския парламент и пр.

След приемането на такива документи, България ще бъде задължена да ги изпълнява като въведе някои изменения в своето законодателство. Това означава, че България няма да е задължена да изпълнява абсолютно всичко по конвенцията ако сама не я е ратифицирала, но ще трябва да изпълнява нещата, които ЕС е приел да изпълнява.

Доколко тази конвенция бива „натрапена“ на България? България има свои представители в Европарламента. Те може да са гласували „за“, „против“ и „въздържал се“. Ето как са гласували: Отсъствали: Георги Пирински, Против: Андрей Новаков, Въздържали се: Ангел Джамбазки и Владимир Уручев, За: всички останали

Допълнение от 18 февруари: 

Към този момент имам събрани следните твърдения:

По въпроса относно практическата стойност за България от присъединяването на ЕС към Конвенцията

1) Приемането от ЕС ще има практическа стойност за България, дори и ако не ратифицира сама конвенцията и 2) Не, няма да има никаква практическа стойност, понеже това е символен жест.

По въпроса дали е нужно всички страни поотделно да ратифицират Конвенцията за да е възможно да бъде приета и от Съвета на ЕС:

1) Нужно е всички страни да ратифицират за да стане факт и за целия ЕС и 2) Не е нужно да ратифицират; важно е да си дадат съгласието в Съвета на ЕС.

Допълнение от 22 февруари:

Според него за да може ЕС да завърши присъединяването към ИК е нужно всички страни членки да ратифицират поотделно ИК. Обосновава се с Договора за функциониране на Европейския съюз. Цитирам:

„Зависи какъв е характерът на компетентността, която се засяга с конвенцията, за да се разбере дали е нужна предварителна ратификация на всички държави като първи етап и тогава ратификация на ес, или е без значение броят ратифицирали, стига ес да реши да ратифицира. Няма да има значение и нужда от определен брой ратифицирали държави, когато Конвенцията хипотетично може да се причисли към Изключителната компетентностна ЕС – те са описани в чл.3 на ДФЕС (договор за функциониране на евр съюз), а ще има, когато хипотетично е част от споделената компетентност с държавите, като мисля, че тя е към споделените, защото към нея влизат и социалните върпоси – чл. 4 ДФЕС. Т.е според мен не може да се приеме без ратификация от всички държави като първа стъпка. Иначе хвърли поглед и на този линк, там са описани действията именно към желана ратификация на ниво целия съюз по месеци и пише, че активно подпомагат държавите към ратификация“

 http://www.europarl.europa.eu/legislative-train/theme-area-of-justice-and-fundamental-rights/file-eu-accession-to-the-istanbul-convention
Legislative train schedule | European Parliament
The European Parliament’s legislative train schedule monitors the progress of legislative files identified in the 10 priorities of the European Commission
europarl.europa.eu

Тук е ДФЕС – http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A12012E%2FTXT

Допълнение от 23 февруари:

„Споделеният линк към Legislative Train Schedule е много полезен. Там се изясняват доста неща. Ето моите бележки:
– Самата Конвенция полага възможността ЕС да се присъедини в границите да своите компетентности. Т.е. ако ЕС има компетенствност в опеределна сфера, дори и да е споделена, ЕС може да се присъедини и без всички държави да са ратифицирали.
– Комисията, която има законодателна инициатива, е предложила 2 решения – едно за подписване на ИК, друго за ратификация. След дебати в Съвета е решено първото решение да се раздели на две – едно, което се отнася за съдебно сътрудничество по наказателни въпроси, и второ, което обхваща убежище и невръщаане. Т.е. институциите със законодателна инициатива в ЕС смятат, че това са границите на компетентност на ЕС във връзка с ИК. Съдебното сътрудничество, убежището и невръщането са под споделената компетентност в чл. 4(2)(j) TFEU: area of freedom, security and justice;
– Парламентът трябва да одобри решенията. Парламентът е издал резолюция ЕС да се присъедини към ИК. Те искат присъединяването да е всеобхватно и без възражения. Не искат да е лимитирано само до съдебно сътрудничество, убежище и невръщане, защото така се създава несигурност относно обхвата на ИК при имплементация.
Според мен ЕС може да се присъедини и без всички държави членки да са ратифицирали. Дебатът сега е до къде се простира компетентноста на ЕС сам по себе си спрямо ИК. Парламентът насърчава да се работи с държавите членки за ратификация, не като условие за ратификация от страна на ЕС, а за по-голяма ефективност и съгласуваност.“

Вълшебната планина

Davos-750x500

е доста дълга книга, в която не се случва кой знае какво, но пък минават години. Героят е млад невинен флегматичен немец, току що завършил корабно инженерство, интроверт.  Действието се развива в Давос, Швейцария, основно в санаториум за туберкулозно болни, няколко години преди Първата световна война. Макар че в книгата усещам безвременни неща, тя изглежда да е пълна с духа на своето време.

Времето върви бавно, но пък нещата които се случват не са лесно предвидими. И все пак, не се случва кой знае какво.

Това е роман за израстването, но героят не се променя бурно и драстично.

Хората ще се чудят какво интересно има в тази книга. Не е лесно да се каже. От една страна е доста ерудирана книга, пълна с много идеи, но от друга страна е някак проста и скромна, като безличния герой Ханс. И се чете лесно. Казват, обаче, че тихите води са дълбоки. „Вълшебната планина“, обаче, е смешна. Въпреки, че в нея постоянно витае туберкулозната смърт. Това не означава, че е „позитивна“, не бива да се заблуждавате. Но не е и мрачна 😀

Книгата е доста старомодна (към това усещане прибавя и твърде приятният български превод), но в същото време не виждам начин някога да се превърне в отживелица.

Мога да кажа, че е една от любимите ми книги, но от онези, които не се сещам на кого да препоръчам. Така че я препоръчвам на който смята, че може да изтърпи гореописаното да се разпростре на около хиляда страници. Тайно се надявам някой да я прочете и да я хареса 🙂