Що е „Бебетека” и има ли почва в Хасково?

Bebeteca_Biblioteca_Nodal_Lugo

(снимката е от Уикипедия)

„Бебетека” е библиотека за най-малките. Тя не е просто място, откъдето можете да вземете детски книжки за бебета и малки деца, а място, където малките читатели и техните придружители могат да седнат удобно на килим и да изследват света на книгите – да разглеждат книжки, да разказват по картинки, да правят малки драматизации, да четат, да играят – всичко, което е възможно в зависимост от възрастта и индивидуалното развитие на детето.

В Хасково са добре дошли всички деца на възраст от 6 месеца нагоре. Може да звучи екзотично, но моите деца започнаха да „четат” на тази възраст и го правеха с удоволствие. Познавам и други такива деца. Те не са вундеркинди, а родителите им не сме от „онези амбициозни родители”. Просто обичаме да четем J Вярно е, обаче, че това удоволствие ни е донесло и много ползи.

Идеята за „Бебетека” е само на седмица, но хасковската „Бебетека” стартира утре, вторник – от 10 до 10.30. в Детския отдел на Окръжната библиотека, където няколко майки с деца вече са се уговорили да четат заедно. За тези, които нямат възможност да четат във вторниците / сутрин, могат да идват в четвъртък от 16 до 17 часа. Разбира се, всички деца и родители са добре дошли в  Детския отдел по всяко време, но само в тези часове ще е подреден кътът на „Бебетеката”.

Всички желаещи да даряват книжки, подходящи за най-малките могат да го направят по всяко време директно в библиотеката. Възможно е да се появят и други пунктове за приемане на дарения за „Бебетеката”.

Спасяването на Петя Бакалова

Петя е жена, която страда от психически затруднения и живее в Кърджали в мизерия, под ключ, недохранена, мръсна без човешки контакт, като изключим от време на време посещаващия я настойник, който вече е разпродал част от имота й. Братовчедка й Калина й гостува преди няколко месеца и така разбира за тежката ситуация.

Тя сезира социалните служби, които посещават и потвърждават видяната от нея мизерия. Подава сигнал в кметството като иска да се поеме отговорност и да се премине към смяна на настойничеството. Три месеца по-късно отговорност не е поета и нейният сигнал е без отговор. Изглежда, че е напълно законно да не получи отговор.  Ето разказът на Калина.

В момента настойникът е направил контакта между двете жени невъзможен – ключа за жилището на Петя е в джоба му, а Петя е без телефон. Можете да следите какво се случва във Фейсбук страницата Гласът на Петя„.

Имам причини да вярвам на братовчедката Калина и затова споделям тази история.