В часа на шарената мъгла ми е все по-трудно да бъда учител

Преди малко четох мейл от мой ученик и нямам никаква идея какво да правя сега. Би трябвало да му отговоря и да продължа работата си с него, но не знам какво да му  кажа. Той, родителите му и аз очакваме да си свърша работата, но аз не успявам. С всяка измината година ми е по-трудно и ако правилно разбирам тенденцията, скоро ще се провалям в повечето случаи.

Преди десетина години всяка седмица получавах от повечето си ученици дълги писма, на които пишех дълги отговори. В клас разговаряхме разпалено с часове, проследявахме различни теми в ширина и дълбочина, преливахме в нови, и аз имах чувството, че успявам да подготвя значителна част учениците за смислен старт в университета и да им дам перспектива за живота отвъд формалното образование.

Всъщност като го описвам така, звучи идилично, а всъщност в много от случаите не е било – и тогава съм имала своите фрустрации и възмущения, усещането, че нещата се получават все по-трудно с всяка изминала година.  Но общата картина изглеждаше както я описах, а сега изглежда доста различно.

Тази година, обаче, все по-често мисля за това, че повечето ученици всъщност не се интересуват от нищо. Разбираемо е, че в училище им е скучно, чуждо и често непонятно, че са отвратени от изучаваните предмети – това не е новост. Проблемът е, че вече не ги интересува и нищо друго (ако не броим грижи за здравето и външния вид, компютърни игри, браузване във Фейсбук и клюки).

Много по-смислени и задълбочени разговори се получават на курсовете ми в бежанския лагер. Въпреки че хората там от доста време нямат кой знае какъв достъп до информация, а мислите им ежечасно са фокусирани върху оцеляването. Чудя се дали е така понеже са от друго поколение и средната възраст е около 30.

Допускам, че има множество фактори, които допринасят за случващото се с учениците, но няма да се опитвам да ги обсъждам в този  текст. Просто искам да споделя тревогата си.

Бих искала да уточня, че не става въпрос за нещата, за които в България обичайно се подиграваме; не става въпрос за правопис или за обща култура. Лошият правопис е поправим, пък и макар и лош ни позволява да общуваме … стига да има за какво. Общата култура е нещо относително и човек винаги може да научи някой неизвестен за него факт … стига да го интересува.

Проблемът е че светът е обвит в шарена мъгла, а любопитството на учениците е толкова слабичко, а способността им да се фокусират и да изследват нещо (дори и ако им е интересно) е нищожна. Те се лутат в безрадостна скука и добре че имат смартфони за да браузват Фейсбук или някакви картинки.

Личните ми усилия се все по-безрезултатни и не знам какво бих могла да направя сама за да помогна на изгубените в шарената лепкава мъгла. И докато преди малко мислех всички тези неща, попаднах на статия в „Дневник”, която показва доста тъжни статистики за младите хора у нас – солиден процент отпадат от образованието. Много хора се успокояват с мисълта, че тези хора са предимно от ромското малцинство, но всъщност не е така и за мен това не е новост. Същите тези хора се тревожат, че ромското малцинство ще стане мнозинство.

Споделените ми непосредствени наблюдения, обаче, са върху извадка от българи (и нищожен процент турци), учещи в елитни гимназии.

Днес не мога да ви предложа анализи, изводи и решения. А решения не вярвам да мога да предложа въобще в обозримо бъдеще. Сам човек толкова може.

8 thoughts on “В часа на шарената мъгла ми е все по-трудно да бъда учител

  1. 🙂 Разбирам…
    Дъщеря ми завърши Вашата гимназия малко след Вас. В момента там учат деца на мои приятелки и доритам е трагично😦
    Преките ми пресни впечатления от малкото ми дете (в момента първолак), внучето и куп други съседски деца, в отглеждането на които се случи да имам пряка връзка, ме направиха, без да го искам, привърженик на умерения скептицизъм и почти тоталното отричане на използването на видеоизображения при деца, по-малки от 4-5 г. Както и силно умереното им използване при по-големите. Извън конспиративните теории, по чистата физиология, подлагането на млад развиващ се мозък на бързата смяна на ярки изображения го развива по друг начин и се губи (по-точно изобщо не се развива) способността за по-продължителна концентрация.
    Като наложим върху това демотивацията и на родителите и все по-голямото алитериране на голяма част от българите по-стари поколения… картинката наистина е трагична. И все по-така ще става😦 Кътаме само някакви малки островчета приятелски, но…

  2. Тъй като те познавам добре и като учител ми е оправдана загрижеността ти за това, което се случва. Щом и ти имаш пристъп на съмнение и леко отчаяние, отново си давам сметка за правотата ти по темата. Аз не съм се отказала да искам и да вярвам, че състоянието на българското образование има как да се подобри, като последните години помагам това да се случи само със собствените си деца. Жалкия ми учителски стаж и то натрупан преди 14 години, не знам до колко ми позволява да съм обективна и актуална към настоящите тенденции, но аз обичам да наблюдавам. Наблюдавам и общувам с много деца, наблюдавам и общувам с родителите, наблюдавам и общувам с учителите, защото целия този процес продължава да ме вълнува. Изводите от моите наблюдения са, че трябва да спрем да оправдаваме децата по всякакви поводи и останалата 2/3 част от тройната връзката, ( родител-дете-учител) да си поемем отговорността и да си вършим работата. Родителите да не прекъсваме връзката с децата си, докато имат нужда от нас и да намираме повече качествено, а не количествено и материално време за тях. Защото сегашните родители ни е по-лесно да си купим свободно време и спокойствие, купувайки любовта на деца си, прехвърляйки отговорности на детегледачки и учители. Учителите (по-голямата част от тях) са загубили авторитета си, внимават много какво ще кажат на един родител за детето му, гонят собствени успехи без те да имат смисъл за индивида, обезверени са от това, че нямат статут на почетен гражданин на обществото и не желаят да хвърлят сили на вятъра. Както и си мисля, че един учител, ако не е спирал да работи, като такъв, в продължение на 20-25 години му е време да се оттегли в заслужена почивка и да оползотвори енергията си и опита в други полезни направления.
    Радвам се, че познавам макар и не много, но достатъчно, добри учители с любов към знанието и желание да повлекат растящите към него, както и родители, които да подкрепят добрите учители, да споделят време, умения, игри с децата си, както и заедно да им показват, че повечето знание е път към по-голям и богат избор в живота.
    Не се отказвай, учителко, все още има смисъл.

  3. Забавих във времето коментара си – изникнаха ми задачки – и първоначалният ми импулс се изпари. Сега, след второто и трето четене искам само да кажа – не бъди сама, защото не си.

  4. Иска ми се да вярвам, че младите – както всякога в човешката история – макар да губят уменията на родителите си, придобиват нови умения, които не са по-малко ценни. На поколението, което навлиза във втората половина от живота си, винаги му се струва, че е дошъл краят на цивилизацията. В интерес на истината краят на цивилизацията наистина е идвал няколко пъти. Надявам се той да не се задава отново.
    И аз страдам, като гледам как децата ми не обичат това, което аз съм обичала. От друга страна, щом мнозинството от нашето четящо поколение няма умствените способности да разбере, че примерно социализмът е глупаво нещо, и няма моралните качества да разбере, че руската агресия е лошо нещо, значи и ние не сме толкова готини!

  5. Не мога да устоя на изкушението да не публикувам линк към статия с подобни настроения и усещания, под която си позволих да постна цели 2 коментара –

    https://eratosten.wordpress.com/2015/03/05/%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81/

  6. Ходи си при мангалите, шибана луда толерастка! Не искаме да перподаваш на децата ни! Не може хомосексуалисти да са учители

  7. Една адвокатка ти беше любовница. Бистра, ако не се лъжа, още ви одумват.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s