Как живеят бежанците в Харманли / How do refugees live in Harmanli

(find English below)

Къде живеят – в реновирани казармени спални помещения и гаражи, както и в жилищни контейнери. Повечето стаи побират до 8-10 души и в много от тях съжителстват по 2-3 семейства.

Ремонтите са направени бързо и евтино, така че е невъзможно сградите да останат задълго в добро състояние. Пари за дребни последващи ремонти държавата няма, така че когато бежанците могат да си ги позволят, ги правят сами.

Най-големият проблем е, че трите огромни халета (бивши гаражи), които в началото на есента изглеждаха луксозно, се оказаха бомба със закъснител. Лош проект и лошо изпълнение са причините за конденз и течове, за пропадане на голяма част от окачените тавани. Основният строителен материал е гипсокартон, който на някои места е разложен от вода.

Мухълът намери добра хранителна среда и е една от предполагаемите причини за многото респираторни заболявания.

С какво се хранят – държавата им осигурява готвена храна за обяд и вечеря. Не осигурява бебешка и детска храна.  За пръв път търсещите закрила в страната започнаха да получават от държавата храна преди година. Поради липса на средства в Държавната агенция за бежанците, има опасност доставянето на храна да бъде прекъснато.

Колко пари получават – години наред търсещите закрила (само тези, които живеят в лагери) получаваха по 65 лв. на месец. От два месеца не ги получават и няма да ги получават повече.

Как се мият / перат – живеещите в контейнери (има около 80 контейнери) имат собствена тоалетна с душ, както и кухненска мивка; живеещите в сградата за жени (със или без деца) също имат собствена тоалетна с душ. В другите сгради има общи помещения с мивки, тоалетни и душове. Топлата вода не достига. На по-високите етажи няма вода поне по няколко часа на ден. Перат на ръка или в няколкото автоматични перални, които са си купили сами (срещу заплащане) + няколко от дарения – вероятно не повече от 10 за целия лагер, в който живеят околко 2 хиляди души.  Не ми е известно да е започнало да работи пералното помещение, оборудвано с перални от голямо дарение на чуждестранен Червен Кръст.

Как се лекуват – двама фелдшери и педиатър (без зачислен към тях преводач) обслужват целия лагер и доколкото ми е известно не са получавали заплати от 3 месеца. Търсещите закрила са здравно-осигурени, но в Харманли по една или друга причина не са записани на личен лекар, което означава, че ако им е нужно направление за специалист, няма как да получат такова. Ако имат пари могат да си платят преглед при специалист; ако нямат, не могат.  Болниците обслужват само спешни случаи.

В два дни от седмицата в лагера работи психолог (с преводач). Когато се появят хора с психиатрични проблеми, посещението при психиатър трябва да бъде финансирано от дарения, а доколкото ми е известно, психиатричното отделение в Болярово не желае пациенти-бежанци.

Държавата не плаща за лекарствата нa търсещите закрила. Или пък за зъболечение.

Как се образоват – почти никой от тях не е наясно, че непълнолетните търсещи закрила имат право да посещават училище. Записването на училище е изключително трудно и скъпо удоволствие, предвид факта, че се изискват документи, които понякога поради военна ситуация в страната по произход или друга причина няма как да бъдат предоставени или поне не с всичките печати от институции, които нашите училища изискват. Преводи и легализации струват скъпо. В Харманли на училище тръгна едно дете, в първи клас; в първото училище, в което щеше да започва, родителите протестираха и детето не успя да започне там. То беше и единственото знаещо български дете, благодарение на това, че идваше от лагер в София.

Няколко месеца имаше курсове по български, които не бяха финансирани от държавата, не бяха обезпечени с учебници, а учителите не бяха обучени как да преподават български като чужд език и нямаха асистенти, които да им помагат с превод когато е нужно.

От лятото провеждаме арт занимания. Успяхме да го стартираме благодарение на малко дарение от български студенти в Шотландия, след което получихме и помощ от БЧК. Останалата част от нуждите на начинанието се финансират от нас, водещите заниманията.

От време на време доброволци (бежанци от лагера и аз) водят езикови курсове – английски и немски.

Най-успешният образователен проект е игралното училище (play school), което обучава три пъти седмично поне 100 деца на възраст от 4 до 12 години, включително деца със специални образователни потребности. Двигателят са две доброволки, а асистентите им са бежанци от лагера. Този проект не получава формално финансиране от никого, но от време получава дарения под формата на материали и играчки. Заслужава отделна статия.

Как гледат телевизия / ползват Интернет – противно на твърденията на някои медии, няма безплатна кабелна телевизия. Интернетът също е платен и с лошо качество. Прекарването на Интернет + рутер в една стая струва 90 лв., а месечната такса е 40-50 лв.

Колко време прекарват в лагера бежанците – сирийците средно до 6 месеца. За другите (малък процент), обаче, идващи предимно от Ирак, Иран, Афганистан процедурите продължават много по-дълго – понякога заради липса на преводачи, но по-често неясно защо – може би просто забравят за тяхното съществуване. И понеже тези хора живеят в изолация (особено неговорещите арабски) и пълна неизвестност за бъдещето си, повечето от тях просто бягат за да търсят закрила в други страни. Някои от тях се скитат с години, защото и други страни имат неясна политика за бежанците.

Какво се случва с бежанците след като получат статут – след като получат българска лична карта, те трябва да напуснат лагера и да справят с живота както могат. Повечето от тях веднага заминават за Германия. У нас втора година няма интеграционна програма, която да им осигури обучение по български език и няколкомесечна издръжка докато си намерят работа и си стъпят на краката.

EN

Where do they live? In renovated army dormitories and garages, as well as residential containers. Most rooms accommodate 8-10 people, and up to 2-3 families live in many of them.

Renovations have been done quickly and cheaply, so it is not possible for the buildings to remain in good repair for a long time. The Bulgarian state does not have funds for subsequent repairs, so asylum seekers repair on their own when they can afford it.

The most serious problem is that the three huge buildings (former garages), which looked luxurious at the beginning of last autumn turned out to be time bombs. Bad design and bad implementation are the reason for condensation and leakages, for collapsing parts of the ceilings. The main construction material is plasterboard, which at some places is too wet and decaying.

Mould is thriving and might be one of the causes for the many respiratory cases.

What do they eat?The Bulgarian state provides them with cooked food for lunch and supper. It does not provide baby or little children food. Asylum seekers in Bulgaria received food from the state for the first time a year ago. The food supply might be interrupted for lack of funding. 

How much money do they get?For years asylum seekers (only the ones living in camps) used to receive 65 BGN (32 EUR) per month. They have not received it for 2 months now and will never ever receive money again.

How do they wash?People living in containers (there are about 80 containers) have their own toilet with shower, as well as a kitchen sink; the ones living in the building for women (with or without children) have their own toilets with showers. Hot water is not enough, and the higher floors do not have running water for a couple of hours a day. Refugees wash their clothes by hand or in the several washing machines which they have bought (machine owners are paid for the service) + some donated ones (about 10 altogether serve 2 000 (yes, thousand!) people). To my best knowledge, the  laundrette, equipped with washing machines donated by a foreign Red Cross organization is not in operation yet.

What healthcare do they get? Two paramedics and a pediatrician (with no interpreter provided) serve the whole camp, and to my best knowledge they have not been paid by the State Agency for Refugees for 3 months. The state pays the national health coverage of asylum seekers, but they do not have GPs, so if they need to be seen by specialists, they cannot get referral papers; as a result, they pay specialists if they can afford it. Hospitals serve only emergencies.

A psychologist (with an interpreter) works there 2 days per week. Psychiatric cases have to be referred to psychiatrists who should be paid with donated money; to my best knowledge the psychiatric clinic in the region refuses to serve refugees.

The state does not pay for medicines or dental care.

How are they educated? – Almost no asylum seeker is aware that underage asylum seekers have the right to attend school. Enrolling in school is extremely difficult and expensive as Bulgarian schools require documents which cannot be provided because of war situation in countries of origin or some other reasons. Translations and verifications are costly. Only one child started school in Harmanli, a first grader; he could not enroll at the first school where he tried because Bulgarian parents protested. He is the only child who has learned Bulgarian because he came from a camp in Sofia.

Bulgarian classes were provided for a couple of months, and they were not funded by the Bulgarian state. Textbooks were not provided and the teachers were not trained how to teach Bulgarian as a foreign language; they had no assistants to help them with translation when necessary.

Since summer we have been running art classes. A small donation from a group of Bulgarian students in Scotland helped us start; then we received help from the Bulgarian Red Cross. The rest is funded by us, the instructors.

On and off volunteers (refugees and I) teach English and German.

The most successful educational project is the play school , which teaches at least 100 children (aged 4-12, including ones with special educational needs). The engine of the project is two volunteers, and their assistants are refugees. This project does not receive any formal funding, but on and off it receives donations – art and craft supplies and toys. It deserves a separate article.

How do they watch TV / use the Internet – Contrary to what some media say, there is no free cable TV. The Internet connection is paid and of low quality. Getting wired (router included) costs 90 BGN (45 EUR), and the monthly fee is 40-50 BGN (20-25 EUR).

How long do they stay at the camp? – Syrians spend around 6 months. The others (a small percentage), however, coming mostly from Iraq, Iran, Afghanistan might stay much longer as their procedures are slow – sometimes for lack of interpreters, but most often for unclear reasons – probably because they tend to get forgotten. As most of these people live in isolation (especially the ones who do not speak Arabic) and the prospects for their future are so unclear, most of them simply escape and try to seek asylum in other countries. Some of them roam the world for many years as other countries have unclear policies too.

What happens after they get status? – When they receive Bulgarian ID, they have to leave the camp and take care of themselves. Most of them immediately leave for Germany. For the second year Bulgaria has not had an integration program, which is supposed to provide them with Bulgarian language training and fund their existence for a couple of months till they find jobs and are in a position to manage on their own.

7 thoughts on “Как живеят бежанците в Харманли / How do refugees live in Harmanli

  1. Ох колко зле живеят, ох ох ох.
    Абе има и по хубави интеграционни инструменти – АК47 например

  2. Как живеят? Много луксозно живеят, а БЪЛГАРИТЕ МИЗЕРУВАМЕ, Стайкова, ама ти нали си интернационалистка, какво ти пука за някакви си българи!
    КОГА ЩЕ СЕ ОМИТАТ ТЕЗИ от СТРАНАТА МИ е въпроса за следващия ти епистоларен напън!

  3. Ами добре си живеят значи
    храната без пари, тока без пари, водата без пари, на работа не ходят….пей сърце
    и аз искам така да не работя и всичко да ми е без пари

  4. Какви са тия ненормалници, дето коментират тука? Хора, вие капка човещина притежавате ли въобще?
    Лидия, възхищавам се на това, което правиш и ти пожелавам крепко здраве и много сили, за да продължаваш да помагаш на хората, които имат нужда от теб и такива сърцати доброволци като теб!

  5. И аз се чудя какви хора коментират? Абе, вие бихте ли тръгнали, ако няма война с децата си, някои от които пеленачета в държава, където нито знаете език, нито нищо, да стоите затворени в лагери, само за да не плащате ток? що за хора сте? И ако си мислите, че те са тръгнали, защото в държавата им е пей сърце, но трябва да работят, а тука видиш ли, не трябвало!? Искрено ги съжалявам, защото това да не знаеш нищо за бъдещето си и да си в абсолютна несигурност за утрешния ден за теб и семейството ти, е най-страшното и депресиращото! Лидия, браво, че отделяте толкова много време и усилия! жалко, само че трябва доброволци да вършат работата на държавата, докато министри и чиновници прибират парите от Брюксел. Утре, когато тези хора излезнат от лагера, ако са научили български и ако успеят да се интегрират, ще е именно благодарение на хора като Лидия и другите доброволци, а не на държавата!!!!!

  6. Каква интеграция бе моме, ходила ли си в западна европа да видиш как са интегрирани – предлагам ти да минеш някоя вечер към 18 часа например през центъра на Брюксел да ти се порадват малко мюслитата, па тогава може пак да ги съжаляваш колкото си искаш.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s